№ 35883
гр. София, 28.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20251110131656 по описа за 2025 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
Ищецът М. С. М. е предявил срещу „Кредисимо“ ЕАД кумулативно съединени искове
с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, с който се иска прогласяването
на нищожността на договор за потребителски кредит № 2763001, сключен на 24.04.2023 г. и
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати
сумата в размер на 310, 91 лв., като платена без правно основание.
Ищецът М. С. М. е предявил срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД искове с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. второ и предл. трето ЗЗД, с които се иска прогласяването на
нищожността на Договор за поръчителство, сключен на 24.04.2023 г. между М. М. и „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 24.04.2023 г. е сключил Договор за потребителски кредит №
2763001, по силата на който „КРЕДИСИМО“ ЕАД му е предоставило в заем сумата от 1 000
лв. при фиксирани ГЛП от 16.00 % и ГПР от 17.48 %. Следвало да внесе общо дължима сума
от 1 013,33 лв., като сумата включвала главница и лихва. Сочи, че на същата дата, 24.04.2023
г. е бил задължен да сключи договор за предоставяне на поръчителство/гаранция с „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД във връзка с договора за потребителски кредит и с оглед отпускането му.
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД трябвало да обезпечи задълженията на ищеца по договора за паричен
заем срещу уговорено възнаграждение за гаранта в размер на 297,58 лв. Твърди, че и този
договор е недействителен, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати
възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави, води до неравноправност,
липсва основание за сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна
сделка. Твърди, че в договора не е посочена действителната сума, която е следвало да бъде
върната, доколкото не били включени допълнителните плащания за гарант за обезпечаване
на кредита. Счита, че посочения ГПР не отговаря на действителния размер, което води до
нищожност на договора. Освен това договора липсвала методика как е изчислен ГПР и кои
компоненти включва същият. Счита, че договорът за поръчителство е нищожен, доколкото
целта му е единствено да се уговори допълнително възнаграждение за кредитодателя.
Твърди, че е погасил изцяло задълженията по кредита. С оглед гореизложеното моли за
уважаването на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба и от двамата
ответници.
С отговора на исковата молба ответникът „Кредисимо" ЕАД оспорва предявените
1
искове. Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № .............. г. между
него и ищеца, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от
24.04.2023 г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител М. М.. Не оспорва, че главницата
по договора за кредит е усвоена от ищеца изцяло. Твърди, че в конкретния случай клиентът
се е ползвал от промоционални условия – предоставен му е безлихвен гратисен период от 30
дни за погасяване на кредита, съгласно т. 10 от Приложение № 1 към Договор за
потребителски кредит № .............. г. Предвидено е било, че, ако предоставената в кредит
сума бъде върната в рамките на безлихвения гратисен период, кредитополучателят ще
дължи връщане само на предоставената му в заем главница, без възнаградителна лихва, а
именно единствено сумата от 1000,00 лв. Не оспорва, че ищецът е погасил цялото
задължение по кредита с еднократно плащане от 1000,00 лв., извършено на 18.05.2023 г. /в
рамките на гратисния период/. Оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил освен
главницата от 1000,00 лв. и сума в размер на 310,91 лв., разпределена за погасяването на
задължения по кредитното правоотношение, различни от главницата. Оспорва, че за ищеца
било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия
ответник.Твърди, че съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите към Договор за
потребителски кредит № .............. г. Общи условия за предоставяне на кредити (Общи
условия), кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на
кредита. Сочи, че дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител“, то
той имал правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към договора за кредит
Общи условия, съгласно което преди подписване на договора за кредит първоначално
заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно променени от кредитоискателя в
телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и
клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с „Кредисимо“ ЕАД. Твърди, че
клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с
поръчителство. Оспорвам твърдението, че вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД е следвало се
включат в ГЛП и ГРП, съгласно чл. 19 от ЗПК. Счита, че договорът за предоставяне на
поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Освен това към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имал
информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и
„Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по
него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Счита, че дори да е
налице свързаност между него и „Ай Тръст“ ЕООД тя би довела единствено до
недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която
ищецът дължи възнаграждение на другия ответник. С оглед гореизложеното моли за
отхвърлянето на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника „Ай
Тръст“ ЕООД, с който оспорва предявения срещу него иск. Не оспорва, че е бил сключен
Договор за потребителски кредит № .............. г. с кредитодател „Кредисимо“ ЕАД при
посочени в исковата молба условия. Посочва, че клиентът е ползвал безлихвен гратисен
период, в който можел да върне единствено главницата и с оглед на факта, че е погасил
задължението в този период, твърди, че ищецът не е дължал възнаграждение за
поръчителство. Сочи, че съгласно чл. 12, ал. 1 от подписания между „Ай Тръст“ ЕООД и
ищеца Договор за предоставяне на поръчителство от 24.04.2023 г. същият поражда действие
между страните от датата на сключване на договора за потребителски кредит, като в случай
че договорът за потребителски кредит изрично предвижда гратисен период за потребителя,
договорът за предоставяне на поръчителство влиза в сила в деня след изтичане на гратисния
период, уговорен в съответния договор за потребителски кредит. С оглед на това счита, че
не е настъпило отлагателното условия за влизане в сила на договора. Сочи, че сключването
на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за
кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между
страните. Впоследствие поръчителят предоставял на„Кредисимо“ ЕАД данни относно
размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено
2
плащането му. С оглед на това счита, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде
включвано в ГПР доколкото не отговаряло на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК,
респективно на Член 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Твърди, че сключването на договор
за поръчителство е било доброволно, а не задължително условие, с оглед на което не
следвало да се включва към ГПР. Посочва, че макар да е налице свързаност между него и
„Кредисимо“ ЕАД, двете дружества били отделни, като той имал собствен предмет на
дейност, различен на този от „Кредисимо“ ЕАД. С оглед гореизложеното моли за
отхвърлянето на предявения иск.
По доказателствената тежест
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК
срещу първия ответник е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на Договор за потребителски кредит № .............. г. с първия ответник
„Кредисимо" ЕАД със соченото в исковата молба съдържание, както и че договорът
противоречи на императивни материалноправни разпоредби, в частност, че не е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
даването на процесната сума (310,91 лв.), а в тежест на ответника – наличието на основание
за получаването/задържането й.
По предявените искове за прогласяване на нищожност на договора за поръчителство в
тежест на ищеца е да докаже: 1/. че e сключил Договор за предоставяне на поръчителство от
24.04.2023 г.; 2/. че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата
молба основания - че същият накърнява добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на
справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както
и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване, че същият е лишен от
основание.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за
потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност
възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност
на клаузи от договора.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните по делото следва да бъдат отделени следните факти: 1) че между ищеца и
„Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № .............. г., както и
сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 24.04.2023 г. с поръчител „Ай
Тръст“ ЕООД и потребител М. С. М.; 2) при изчисляване на годишния процент на разходите
по договора за потребителски кредит възнаграждението за предоставяне на поръчителство,
дължимо и платимо на другия ответник по делото - „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като
разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, като единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК,
който е включен при изчисляване на ГПР, е договорната възнаградителна лихва.
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба и от ответниците с
отговорите на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
Ищецът е направил искания по чл. 190 ГПК за задължаването на ответниците да
представят цялото кредитно досие, включително договора за потребителски кредит и
договора за предоставяне на гаранция, но доколкото същите документи са представени с
отговорите на исковата молба, искането следва да бъде оставено без уважаване.
Ищецът е поискал допускането на съдебно-счетоводна експертиза. Доколкото между
страните е налице спор относно размера на погасените от ищеца задължения следва да бъде
допусната единствено третата поставена задача.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2025 г. от
13.30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговорите на исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор
единствено на задачата, формулирана в б. „с“ в исковата молба, при депозит в размер на
200 лв., платим от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза Р. Р. С., който да бъде
уведомен за поставената задача.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговорите на исковата
молба с приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4