Р
Е Ш Е
Н И Е № 459
гр.Хасково, 09.07.2019год.
В
и м е т о н а н а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание на двадесети юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Ваня Кирева
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2416 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
от „А 1 България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, Район „Илинден“, ул.“Кукуш“ № 1, ЕИК *********, против Б.С.П.,***, иск с правно основание чл.415,
ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди,
че възоснова на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответницата
било образувано Ч.гр.д. № 115/2018г. по
описа на Pайонен съд-Хасково, издадената заповед по което била връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК. Изложеното обосновавало правния интерес на ищеца от
предявяване на настоящия установителен иск. Ищецът предявява исковата си
претенция възоснова на договори - М3497114 от 17.01.2013г., М3949682 от
28.12.2013г. за далекосъобщителни услуги, сключени с ответницата, по силата на
които на последната били предоставяни услуги. С първия посочен договор били
предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер ****** по тарифен план M-Tel Mega
Loop с месечна абонаментна такса 9.90 лева /с ДДС/. На
28.12.2013г. абонатът сключил договор с индивидуален потребителски номер *****, с който му били предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер ****** по избран тарифен план Мтел мобилен интернет 2,5 gb, с месечна
абонаментна такса от 13.90 лева /с ДДС/ за срок от 24 месеца. На същата дата
сключил и Договор за лизинг за артикул НР2000/15.6/ Linux+MF667Linux+64K за 23 месеца. Съгласно чл.26 от Общите
условия на мобилния оператор, „Заплащането
на услугите се извършва възоснова на месечна фактура, която се издава на името
на абоната. При сключване на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за
таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този
период може да бъде извършвана едностранно от Мобилтел след предварително
уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава
абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми“. В
срока на действието на договорите за мобилни услуги били издадени следните
фактури: 1. Договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга с номер ***** от
17.01.2013г., по който били издадени следните фактури: - фактура №
*********/20.05.2015г., с падеж на плащане 04.06.2015г., за отчетен период от
16.04.2015г. до 15.05.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата
от 0.29 лв.; - фактура № *********/20.07.2015г., с падеж на плащане
04.08.2015г., за отчетен период от 16.06.2015г. до 15.07.2015г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 37.80 лв.; - фактура №
*********/21.08.2015г., с падеж на плащане 05.09.2015г., за отчетен период от
16.07.2015г. до 15.08.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата
от 11.32 лв.; - фактура № *********/05.01.2016г., с падеж на плащане
05.01.2016г., за отчетен период от 16.11.2015г. до 15.12.2015г., в която била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни
услуги в размер на 16.50 лв. Длъжникът не
изпълнил задълженията си по посочените договори, като не заплатил в срок
всички дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, което обусловило
правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната
договори за далекосъобщителни услуги и да начисли неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. Вземането по договора не
било погасено към датата на подаване на заявлението. 2. Договор за предоставяне
на далекосъобщителна услуга с номер ****** от 28.12.2013г., по който били издадени следните фактури: - фактура №
*********/26.01.2015г., с падеж на плащане 10.02.2015г., за отчетен период от
23.12.2014г. до 22.01.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата
от 16.90 лв.; - фактура № *********/26.02.2015г., с падеж на плащане
13.03.2015г., за отчетен период от 23.01.2015г. до 22.02.2015г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 16.90 лв.; - фактура № *********/26.03.2015г.,
с падеж на плащане 10.04.2015г., за отчетен период от 23.02.2015г. до
22.03.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 153.06 лв.
Претендиранта сума в размер на 252.77 лв., посочена като главница, била
формирана като сбор от предоставените на ответника далекосъобщителни услуги в
размер на 236.27 лв., по договори за далекосъобщителни услуги с номера *****, ****** и сума в размер на 16.50 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
тези договори. В случая клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в
договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите условия на
оператора, които били неразделна част от индивидуалния договор и имали
задължителна сила за страните, освен ако не било уговорено друго. Настоящият
случай не попадал в тази хипотеза, защото такава допълнителна уговорка нямало.
Клаузата за неустойка фигурирала в представените с исковата молба Приложения
към Договора в Раздел Отговорност. Основанието за прекратяване на договора
следвало и от чл.27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, в които било казано,
че А1 България ЕАД има право да ограничи достъпа до част от услугите или да
прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания
към А1 България ЕАД. Клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в
договора за мобилни услуги към датата на подписването му и Общите условия на
оператора. Неизпълнението от страна на абоната на задължението му да заплати
сумите за потребените услуги, съгласно издадените фактури, довело до
прекратяването на индивидуалните договори на ответницата и до начисляването на
договорна неустойка. Видно било от представените договори, че ответницата се
съгласила и приела Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 37.а. от Общите
Условия, (Доп. съгласувано с Решение № 639/13.04.2006 г. на КРС) А1 България
ЕАД имал право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването
на предоставените услуги.37.б. Мобилтел имал право да получава в срок всички
суми по т. 34.а-34.в от Общите условия. Съгласно чл.26.5. Мобилтел предоставял
на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената
в нея сума. Дължимите, съгласно сключените договори, и незаплатени от абоната
суми за ползвани от същия услуги по договорите с Оператора, обусловило правото
на Мобилтел /чл.54 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на
ответницата. Неизпълнението на ответницата
обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение
- неустойка по цитираните два договора. Обезщетението за неизпълнение било
начислено съобразно изрично договореното. Съгласно сключения договор за
мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали
клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По
силата на същите индивидуалният договор влизал в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор
били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. По
силата на чл.26.4 от Общите условия на „Мобилтел“ ЕАД неполучаването на фактура
не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Заплащането на услугите се извършвало възоснова на месечна фактура, която се
издавала на името на абоната. При сключване на договора Мобилтел уведомявал
всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура.
Промяната на този период можела да бъде извършвана едностранно от А1 България
ЕАД след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не
освобождавало абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.
Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл.27 от Общите условия, плащането на посочената във
фактурата сума се извършвало в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. При неспазване на срока потребителят дължал
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В
конкретния случай ответницата подписала договор за мобилни услуги, ползвала
предоствените й мобилни услуги, не изпълнила задължението си по договор да
заплаща стойността на услугата. Издадени й били фактури, които не били
заплатени в срок. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответницата следвало да понесе
отговорността си. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата в размер на 236.27 лева
– незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор ****** от 17.01.2013г. и по Договор М3949682 от 28.12.2013г. и 16.50
лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор, които суми са присъдени
по Ч.гр.д. № 115/2018г. по описа на Районен съд-Хасково. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител
на ответницата подава отговор на исковата молба, в който взема становище за
допустимост, но неоснователност на исковете, като ги оспорва изцяло. В съдебно
заседание се поддържа подадения отговор на исковата молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Възоснова на заявление по Ч.гр.д.№ 115/2018 год. по описа на Районен съд-Хасково е издадена
Заповед № 50/12.01.2018г., с която е разпоредено длъжникът Б.С.П. да заплати на заявителя „Мобилтел“ ЕАД /предходното наименование на
дружеството – ищец/, сумата от 236.27 лева, представляваща неизпълнение на
договорно задължение за заплащане на ползвани далекосъобщителни услуги
възоснова на Договор № ****** от 17.01.2013г. и № *****/28.12.2013г.,
сумата от 16.50 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, както
и 11.50 лева – мораторна лихва, начислена върху дължимата сума от 06.09.2015г.
до 18.12.2017г. по първия договор, както и 51.07 лева – мораторна лихва,
начислена върху дължимата сума от 11.04.2015г. до 18.12.2017г. – по втория
договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2018г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на
25 лева за държавна такса и 180 лева – адвокатско възнаграждение. Заповедта е
била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обосновава
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск.
Цитираните в исковата молба доказателства са представени
по делото и от същите е видно, че имат посоченото в исковата молба съдържание,
поради което не следва отново същото да се преповтаря.
В настоящия процес ищецът не проведе пълно и главно
доказване, че възоснова на сочените в
исковата молба договори, респ. за потребени по тях услуги, са издадени
процесните фактури, по които на ответницата са начислени претендираните в
настоящото производство суми. В самите фактури не се сочи конкретният договор,
възоснова на който са издадени, а само, че са по потребител № ****** и № ******. Ищецът не доказа соченото от
него обстоятелство, че възоснова именно на процесните договори е налице
ликвидно, изискуемо и неудовлетворено негово вземане от ответницата. В този
смисъл само по себе си наличието на фактури, дори и да се приеме, че касаят
процесните договори, дори и удостоверяващи претендираните суми, не може да
обоснове извод за тяхната дължимост. Това е така, тъй като фактурата не е
източник на задълженията на получателя по нея, а само ги обективира. Фактурата,
като частен писмен документ, не притежава обвързваща съда доказателствена сила
за удостоверените в нея вземания. При оспорване от ответната страна в тежест на
ищеца е да докаже основанието на обективираното във фактурата вземане, което,
както вече бе посочено, ищецът по делото не стори. Представените фактури
удостоверяват изгодни за ищеца факти и не могат да се ползват с доказателствена
стойност за удостоверяване на обстоятелствата, че ответницата реално дължи
претендираните от ищеца суми за потребени далекосъобщителни услуги. За да бъде
уважен искът в частта му за дължимите по цитираните договори суми за потребена
и незаплатена далекосъобщителна услуга, в тежест на ищеца е да проведе пълно
доказване относно фактите, обосноваващи неговата претенция. Изцяло неустановено
по делото остана какви именно задължения на ответницата са фактурирани, за
какви конкретно далекосъобщителни услуги, за какъв период, колко са потребени и
на каква стойност. Начислените месечни такси, посочени във фактурите, не е ясно
за какви абонаментни такси, пакети минути, лизингови вноски и др., са
начислени. От фактурите не
се доказва по несъмнен и категоричен начин, че ответницата
дължи на ищеца претендираната с исковата молба главница.
По изложените съображения иска за главница с правно
основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата
от 236.27 лева ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Изцяло недоказана по основание и
размер остана и претенцията на ищеца относно неустойката. Твърденията относно
нея са, че е за предсрочното прекратяване на договора. По делото липсва сочената
от него фактура за неустойката – № **********/05.01.2016г. Вместо това, ищецът представи
копие от Сметка от същата дата, издадена от него на името на ответницата за
посочената сума за неустойка, без да става ясно към кой точно договор се отнася
сметката, както и действително бил ли е прекратен. Аналогични на гореизложените
за фактурите, са съображенията на съда относно обвързващата съда
доказателствена сила на посочената сметка за удостовереното в нея вземане за
неустойка, предвид което само по себе си това писмено доказателство не може да
обоснове извод за дължимостта на неустойката по основание и размер. Независимо
от горните съображения, в случай, че се приеме, че претенцията на неустойка се
основава действително на сочения от ищеца договор между страните – съдът намира
за нищожна процесната клауза за неустойка, като противоречаща на добрите нрави,
според критериите по задължителната съдебна практика - ТР № 1 от 15.06.2010 г.
по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството
и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението
/Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили - в
случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от Приложението, договора
или Общите условия, в т.ч., ако по негово искане или вина договорът бъде
прекратен в рамките на определения срок за ползване, операторът има право да
прекрати договора и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до
изтичане на определения срок за ползване. Такава клауза изцяло противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като съществено
нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Това
противоречие е налице още при сключването на договора, при което не е налице
валидно неустоечно съглашение, според чл.26, ал.1, вр.ал.4 от ЗЗД, и в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение по нея. Клаузата от процесния
договор относно неустойката е нищожна и на още едно основание - като
неравноправна и неиндивидуално уговорена, съобразно чл.146 ал.1, вр. чл.143,
т.5 от ЗЗП, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, които разпоредби са приложими и за
настоящия случай. Съдът има предвид, че следва да следи служебно и при
незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1.) е нарушена норма,
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите
нрави /Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС,
т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др./; 4.) е налице
неравноправна клауза в потребителски договор /решение по дело № С-472/11 на
Съдът на ЕС; решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I
т. о., и др./. С оглед изложеното,
следва и иска за неустойка в размер на 16.50 лева да се отхвърли изцяло като
неоснователен и недоказан.
На ищеца не са дължими разноски при
този изход на делото.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Илинден“,
ул.“Кукуш“ № 1, против Б.С.П., ЕГН **********,***, иск за признаване за
установено, че последната му дължи сумата от 236.27 лева – незаплатена далекосъобщителна услуга
по Договор ***** от 17.01.2013г. и по
Договор ******* от 28.12.2013г. и 16.50
лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор, които суми са присъдени
по Ч.гр.д. № 115/2018г. по описа на Районен съд-Хасково, по Заповед № 50/12.01.2018г.,
издадена по Ч.гр. д. № 115/2018г. по описа на Районен съд-Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.