№ 131
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110206243 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „**********“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ********, представлявано от законния
представител АБА, срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия Г № 5430, издаден от
СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл.
638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ на дружеството е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2000,00 /две хиляди/ лева.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш и се претендира за неговата отмяна. Посочено е, че
дружеството осъществява дейност по продажба на употребявани автомобили,
като конкретният лек автомобил, марка *********** на 05.05.2022 г. бил
предоставен от дружеството на А. М С., ЕГН: ********** в изпълнение на
предварителен договор за покупко-продажба на МПС, като при предаване на
автомобила бил сключен приемо-предавателен протокол от 05.05.2022 г. На
21.07.2023 г. в законоустановения срок след получаване на ЕФ, управителят на
дружеството-жалбоподател е подал декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от
1
ЗДвП, в която посочил данните на лицето, което ползва автомобила и е
управлявало същия при извършване на нарушението, като към тази
декларация били приложени копия на предварителния договор за покупко-
продажба на МПС, копие от приемо-предавателния протокол и копие от
СУМПС на лицето, на което автомобилът бил предаден. С подаване на тези
документи е направено искане до СДВР за отмяна на атакувания ЕФ. Освен
това се твърди, че при издаване на ЕФ е допуснато нарушение на материалния
закон, във връзка с което са посочени разпоредбите на чл. 638, ал. 4 от КЗ, чл.
638, ал. 3 от КЗ, след което се излагат съображения за това, че съдържанието
на ЕФ следва да е достатъчно пълно и ясно описано, за да може
санкционираното лице да разбере в какво точно го обвинява наказващият
орган и каква е санкцията, която се налага. Твърди се, че правната
квалификация не е достатъчно ясно посочена и не може да се извлича по
тълкувателен път, тъй като по този начин се нарушава правото на защита на
санкционираното лице. Допуснатото нарушение не е описано ясно, защото чл.
638, ал. 4 от КЗ изисква, освен липсата на застраховка „Гражданска
отговорност“ и да е установено управление на МПС. В тази връзка се сочи, че
в обстоятелствената част на ЕФ не е описано дали нарушението се изразява
само в липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ или и в това,
че автомобилът е управляван, т. е. не е описано управление на автомобила, а
само че жалбоподателят като собственик на автомобила не е изпълнил
задължението си за сключване на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. По тези съображения се твърди, че от съдържанието на ЕФ не
става ясно дали административнонаказващият орган вменява в отговорност на
собственика на автомобила допуснатото управление на превозното средство.
В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Г.,
който поддържа жалбата и искането за отмяна на ЕФ. Претендира в полза на
жалбоподателя да се присъдят направените разноски по делото.
Въззиваемата страна е редовно призована, но не се представлява от
процесуален представител. Надлежно упълномощен за това юрисконсулт СМ
е депозирала писмени бележки, в които е изразено становище за
неоснователност на жалбата по изложени в подкрепа съображения.
Претендира в полза на възиваемата страна да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
2
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
Към 16.05.2023 г. в 01:16 часа лек автомобил, марка *********** е бил
собственост на „**********“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. ********, представлявано от законния представител АБА.
Към 16.05.2023 г. в 01:16 часа за автомобила не бил сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, като на същата
дата в 01:16 часа в гр. София автомобилът бил заснет да се движи по ул.
„околовръстен път“, срещу номер 36, с посока на движение от бул. „Черни
връх“ към бул. „България“ с АТСС № MD1197.
С Електронен фиш (ЕФ) Серия Г № 0054308, издаден от СДВР, на
„**********“ ЕООД, ЕИК: *********, е наложена имуществена санкция в
размер на сумата от 2000,00 /две хиляди/ лева за извършено на 16.05.2023 г. в
01:16 часа с лек автомобил, марка ***********, нарушение по чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, изразяващо се в
„управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение,
за което собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО.“.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на следните събрани по делото доказателства:
Писмени доказателства: декларация от АА по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП;
предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 05.05.2022 г.; копие
на СУМПС на А. С.; известие за доставяне; ЕФ Серия Г № 0054308, издаден
от СДВР; снимка към ЕФ; справка за регистрация и за собственици на
превозно средство; заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 г.; протокол от
проверка № 022-СГ-ИСИС от 14.03.2023 г. на Български институт по
метрология; решение за одобрение на типа уред за измерване; протокол от
използване на автоматизирано техническо средство от 23:30 часа на
15.05.2023 г. до 01:30 часа на 16.05.2023 г., ведно със снимки; списък с
фишове; справка от Гаранционен фонд; ежедневна форма на отчет;
сертификат за завършен курс на обучение; разписка за връчване на ЕФ;
разписка за връчване на ЕФ;
Гласни доказателствени средства: показания на свидетеля А. М. С.,
които съдът приема за достоверни, тъй като не съдържат вътрешни
3
противоречия или неясноти и се подкрепят от писмените доказателства.
Приобщените писмени доказателства са непротиворечиви, поради което и
при липсата на спор относно тяхната достоверност, не се налага обстоен
анализ на същите, съобразно чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма се прилага
в настоящото производство съгласно чл. 84 ЗАНН. От справката за
собственост на МПС се установява, че към 16.05.2023 г. процесният лек
автомобил, марка *********** е бил собственост на **********“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ********,
представлявано от АБА. От предварителен договор за продажба на МПС и от
показанията на свидетеля С. става ясно, че считано от 05.05.2023 г.
автомобилът се ползва от свидетеля С.. От предварителен договор за
продажба на МПС се установява, че автомобилът е предаден от представителя
на **********“ ЕООД на купувача А. М. С., който се задължил да заплати
продажната цена на 24 равни месечни вноски. Видно от предварителния
договор е, че в същия е изрично посочено, че става въпрос за договор за
продажба на движима вещ (автомобил) със запазване на собствеността на
вещта до плащането на последната вноска от продажната цена по договора. От
справка от Гаранционен фонд се установява, че за МПС с рег. № ********* е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с начална дата на покритие
16.05.2023 г. в 16:07 часа и с крайна дата на покритие 15.05.2024 г. в 23:59
часа.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
атакуваният ЕФ следва да се потвърди.
В съответствие с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът следва да извърши проверка
относно законността на обжалвания електронен фиш, с оглед на това дали
правилно е приложен процесуалният и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН.
В конкретния случай съдът приема, че в хода на
4
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
жалбоподателя и да съставляват основание за отмяна на обжалвания ЕФ. В КЗ
е предвидено, че нарушенията във връзка със задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите да се санкционират освен с
наказателно постановление и с ЕФ, посредством което се осигурява бързина
на процеса по установяване и налагане на наказанията.
Съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. След
издаване на ЕФ той се изпраща на собственика на моторното превозно
средство с препоръчано писмо с обратна разписка, като собственикът е
длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или
имуществената санкция по чл. 638, ал. 4, като член 189, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата не се прилага. Следва да се има предвид, че
посоченото отсъствие на контролен орган касае издаването на електронния
фиш, а не отсъствието на такъв от мястото, на което е било монтирано
автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението.
Необходимо условие при санкциониране с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, т. е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за
да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на
електронен фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административнонаказателното производство. Съгласно § 6, т. 65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП – „Автоматизирани технически средства
и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
5
начало и край на работния процес". При това положение контролният орган не
се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а
само го позиционира, включва, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган. Съгласно възприетото в
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд,
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при
който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането
и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват
нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички
автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, трябва да са
преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това
число и софтуера за обработка на доказателствения материал и да са въведени
в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания, какъвто
е конкретният случай. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо
средство, сертифициращият орган Български институт по метрология,
осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия
материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична
проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на
мобилните системи е един и същ. Обработката и издаването на електронен
фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система. В
съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда
цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва
контрол с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и
географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в делото.
В конкретния случай нарушението е установено от мобилна система за
видеоконтрол Cordon с № MD1197, надлежно калибрована, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
6
скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за
контрол отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
Авторството на деянието е доказано, тъй като автомобилът е заснет с
мобилна камера и снимката е приложена по делото, като върху нея са
посочени датата и часът на нарушението, а именно 16.05.2023 г., 01:16 часа.
Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или
имуществената санкция по ал. 1, като в чл. 647, ал. 3 от КЗ изрично е
посочено, че член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага,
тоест не е предвидена възможност собственикът на заснетото МПС да
предостави в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, което е
управлявало автомобила, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство и на това лице да бъде издаден електронен фиш. В
случая наказанието винаги е за собственика на превозното средство , тъй
като съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, „договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение“, което означава, че
задължението за сключване на застраховката е на собственика и той понася
отговорност, ако не го е изпълнил, независимо кой е управлявал превозното
средство към момента на заснемането му. Действително, в конкретния случай
е сключен договор за продажба на процесното МПС, съгласно който считано
от 05.05.2023 г. то се управлява от купувача по договора, но видно от самия
договор е, че става въпрос за предварителен такъв, който няма вещно-
транслативен ефект. Още повече, че това е изрично предвидено в началната
част на самия договор, съгласно който собствеността върху движимата вещ се
7
запазва до плащане на последната вноска от продажната цена съобразно
договореното между страните по договора. Ето защо макар към 16.05.2023 г.
автомобилът да е управляван от А. С., собствеността върху тази движима вещ
е била на дружството-жалбоподател, което с оглед горепосочения законов
текст носи отговорността при неизпълнение на задължението за сключване на
застраховка „Гражданска отговорност“ за този автомобил. Не се споделя
доводът на жалбоподателя в насока, че от съдържанието на ЕФ не е ясно какво
поведение се вменява в отговорност на жалбоподателя, тъй като видно от ЕФ
е, че нарушението се състои именно в това, че към 16:05.2023 г. в 01:16 часа не
е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобила. Вярно е, че това нарушение е установено при движение на
автомобила, респ. при управлението му, но е очевидно, че няма как да се
твърди търговското дружество да е управлявало автомобила. Ето защо
доводът на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение в
тази връзка е неоснователен, тъй като неговото право на защита не е
ограничено.
В допълнение следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. Самият електронен фиш е приравнен от
законодателя на наказателно постановление, тъй като с него освен, че се
установява нарушението, се налага и конкретно наказание за това нарушение.
Електронният фиш съдържа всички необходими реквизити във връзка с
извършеното нарушение, а именно: дата, място, начин на извършване на
нарушението и самоличност на нарушителя. Ясно и недвусмислено е описано,
че е било установено управление на МПС, регистрирано в Република
България, което не е спряно от движение и за което собственикът не е
сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност", като ясно
са посочени марката, модела и регистрационния номер на превозното
средство. Ето защо, съдът приема възраженията на за незаконосъобразност на
ЕФ за неоснователни.
Съгласно чл. 461, т. 1 от КЗ застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите има задължителен характер, а съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от
КЗ, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
8
движение. От приобщената като писмено доказателство по делото справка за
собственост от СДВР-Пътна полиция, се установява, че заснетото превозно
средство е собственост на **********“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. ********, представлявано от АБА, а от справката
от Гаранционен фонд се установява, че към 01:16 часа на 16.05.2023 г. не е
имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за посоченото МПС. Предвид изложеното от обективна
страна е налице състава на нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Обстоятелството, че е сключен предварителен договор за продажба на същото
МПС от 05.05.2023 г. има значение единствено за отношенията на страните по
договора, но не изключва отговорността на собственика на автомобила.
Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ „Договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1.
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение;“, като изрично е
предвидено, че „това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от
собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния
договор;“. Ето защо ползвателят на автомобила в конкретния случай би могъл
да сключи застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, при което
това би ползвало собственика, отговорността на когото не би възникнала.
Обратното обаче не е вярно – това, че ползвателят е бездействал и не е
сключил застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил не
изключва отговорността за собственика, който е длъжен да сключи договор за
застраховка на своя автомобил.
От субективна страна, деянието е осъществено виновно, тъй като
нарушителят е съзнавал неизпълнението на задължението си за сключване на
Гражданска отговорност за собственото му МПС и липсата на такава, но
въпреки това е управлявал превозното средство, като при евентуално ПТП
увреденото лице би било значително затруднено да получи обезщетение за
причинените му вреди.
На следващо място, според настоящия съдебен състав правилно е
приложена санкционната норма на чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, която
предвижда, че „Когато с автоматизирано техническо средство или система
е установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
9
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на
моторното превозно средство се налага глобата или имуществената
санкция по ал. 1.“, а именно ал. 1, т. 2, съгласно който текст се налага
„имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен
търговец.“. Наказанието е абсолютно определено по размер от законодателя,
поради което е законосъобразно определено от наказващия орган именно в
този размер.
По тези мотиви съдът приема, че обжалваният електронен фиш са явява
законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден.
При този изход на спора право на разноски има единствено въззиваемата
страна, от процесуален представител на която е направено своевременно
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това и
предвид обстоятелството, че процесуален представител не е участвал в
откритото съдебно заседание по делото, а единствено е изготвил и депозирал
писмени бележки, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 80,00 /осемдесет/ лева.
По тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия Г № 5430, издаден от
СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл.
638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ на дружеството
**********“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. *********, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА **********“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. *********, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН да заплати
в полза на ОПП-СДВР сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща
направени във връзка с производството по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
10
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
- град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11