№ 6242
гр. С., 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20251100507177 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Д. П. срещу Решение № 5139/24.03.2025 г. по
гр.д. № 64656/2023 г. по описа на Софийски районен съд (СРС) в частта на определения
режим на лични отношения на бащата С. Н. К. с детето С.С.К., родено на ******** г., в
частта, в която е отхвърлена претенцията за заплащане на издръжка от бащата на
малолетната С. за разликата над присъдените 500 лева месечно до пълния предявен размер
от 1 500 лева месечно и в частта, в която е отхвърлена претенцията за заплащане на
издръжка за минало време за периода 08.01.2023 г. – 07.01.2024 г. за разликата над
присъдения размер от 4 200 лева до пълния предявен размер от 18 000 лева. Излагат се
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части,
необоснованост на същото и постановяването му при допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на решението
в атакуваните части и постановяване на друго, с което да се определи режим на лични
контакти на бащата с детето С. съгласно направените искания от С. Н. К. с исковата молба и
от въззивника с писмения отговор, както и за определяне на месечна издръжка на детето
след депозиране на исковата молба и за една година назад в пълния предявен размер.
Претендира присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна С. Н. К. е подал отговор, с който
1
оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения.
Претендира присъждане на разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото,
приема за установено следното:
С Решение № 5139/24.03.2025 г. по гр.д. № 64656/2023 г. по описа на СРС е
предоставено, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по
отношение на детето С.С.К. на майката А. Д. П., при която е постановено то да живее,
определен е режим на лични отношения на бащата С. Н. К. с малолетната С. (всяка четна
седмица от годината (2, 4, 6, 8 и т. н.), с преспиване от 19.00 часа в петък до 16.00 часа в
неделя, като този режим се осъществява в рамките на учебната година, но не касае
официалните празници и пролетните, летните и коледните ваканции на децата; 30 дни през
лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, разделени на два пъти по
15дни с преспиване, като майката има задължение да посочи дните на платения си годишен
отпуск до 31.05; всяка нечетна година за Коледните празници, считано от 18.00 часа на 23
декември до 18 часа на 26 декември, както и за неработните дни по случай 3 март, 6 май и 6
септември; по време на пролетната ваканция, когато тя не съвпада с Великденските
празници (в случай, че пролетната ваканция включва дните, определени за Великденски
празници през съответната година, прилага се режима относно тези празници); за първата
половина на тази ваканция през четни години, а през нечетни - за втората половина; всяка
четна година за неработните дни по случай 22 септември, за Новогодишните празници,
считано от 18 часа на 30 декември до 18 часа на 1 януари на следващата нечетна година,
както и за Великденските празници, от 10 часа на Разпети петък до 18 часа на Светлия
понеделник; ежегодно за два часа на рождения ден на детето, в случай, че 06.03. не попада в
определения му режим на контакти, както и за рождения ден на бащата от 18 часа на 03
април до 20 часа на същия ден). Със съдебното решение, на основание чл.143, ал.2 СК, С. Н.
К. е осъден да заплаща на дъщеря си С., действаща чрез нейната майка и законен
представител А. Д. П., месечна издръжка в размер на 500 лева, считано от 08.01.2024 г. до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва при забава за всяка вноска до окончателното изплащане на издръжката и
претенцията е отхвърлена до пълния предявен размер от 1500 лева. С първоинстанционното
решение бащата е осъден, на основание чл.149 СК, да заплати на дъщеря си С., действаща
чрез нейната майка и законен представител А. Д. П., месечна издръжка в размер на 4 200
лева за периода от 08.01.2023г. до 07.01.2023г. ведно със законната лихва при забава за всяка
вноска до окончателното изплащане на издръжката и искът е отхвърлен за горницата над
присъдения размер до пълния предявен размер от 18 000 лева. С. Н. К. е осъден да заплати
по сметка на СРС държавна такса в размер на 888 лева и е допуснато предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката.
2
Не е спорно и от приетото от първоинстанционния съд удостоверение за раждане от
14.03.2017 г., издадено от Столична община – район „Красно село“ се установява, че
страните са родители на родената на ******** г. С.С.К..
При изслушването й по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззивникът А. Д. П.
посочва, че понастоящем дъщеря й С. отказва да прекарва дълго време с баща си. Намира
предложения от назначеното от въззивния съд вещо лице примерен режим на лични
отношения на бащата с детето за адекватен на нуждите на малолетната, тъй като ще
способства С. да допусне и този родител до сърцето си и помежду им да бъде изградена по –
добра връзка. Счита, че първоначално малолетната следва да прекарва празниците в дома й,
тъй като била много разстроена от необходимостта за Великден да отиде при баща си.
Заявява, че стимулира контактите между дъщеря й и нейния баща, а резервираността на
детето към него отдава на начина, по който той контактува с него. Изразява притеснение за
евентуално наличие на неосъзнат интерес на бащата към малолетната. Споделя впечатления,
че С. се чувства добре в компанията на другите две деца на С. Н. К.. Твърди, че само
училищната такса на детето възлиза на 1 600 лева месечно. През втората година от
обучението на детето бащата се възпротивил срещу избраното от нея училище, но не
предприел действия да го запише в друго.
При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззиваемият К.
посочва, че работното му време е в интервала 10:00 часа – 18:30 часа всеки делничен ден.
Намира предложения от вещото лице примерен режим за подходящ за начало на контактите
с дъщеря му С. и категорично заявява желанието си да участва в нейния живот, включително
като се включва в делничния й график със завеждането й до училище. Споделя, че след
постановяване на привременните мерки от първоинстанционния съд настъпила промяна в
отношението на детето към него, то се отдръпнало и понастоящем дори не се ръкувало с
него при срещите помежду им. Известно му е, че детето учи в частно училище, макар той да
е предложил други варианти. Информация за образованието на детето не полочвал и нямал
контакт с учебното заведение, където С. се обучава. Намира за подходящ размера на
издръжката, определен с първоинстанционното решение. Категоричен е, че опасенията на
майката не почиват на реални събития.
В проведеното на основание чл.21, т.15 вр. чл.15, ал.6 ЗЗДет за нуждите на
въззивното производство социално проучване от АСП, Д „СП“ – Красно село, констатациите
от което са отразени в социални доклади от 12.09.2025 г. и от 29.09.2025 г., е установено, че
основните грижи за детето С. се полагат от неговата майка, която адекватно задоволява
неговите здравни, образователни и емоционални нужди. Тя разчита на подкрепата на своя
партньор, с когото подрастващата има добра връзка. Бащата заплаща определената по
привременните мерки издръжка и се среща с детето предимно в петък. По време на
социалното проучване майката споделя впечатления, че детето желае да прекарва време с
баща си, но не иска да нощува в дома му, поради изискващото поведение на този родител и
липсата на разбиращ подход към нуждите на малолетната. Детето няма здравословни
проблеми, а личният й лекар не отчита притеснителни индикации в поведението и
3
емоционалното му съС.ие. През учебната 2025/2026 г. С. е ученик във втори клас на Частно
основно училище (ЧОУ) „Света С.“, социализирана е, има изграден приятелски кръг,
старателна и активна е в учебния процес. Социалното проучване е неправило извод за
наличие на привързаност на детето към майката. Пред социален работник подрастващата
споделя, че с баща си се вижда в петък и по – рядко в събота, не преспива в дома му, тъй
като се чувства най – добре при майка си. Въззиваемият споделя, че след раздялата му с
въззивника последната не позволявала на детето да остава с него, в периода 13.02.2023 г. -
10.11.2023 г. връзката му със С. била прекъсната, тъй като майката не отговаряла на
телефонните му повиквания. В хода на първоинстанционното производство контактът с
дъщеря му бил възстановен, но по време на последните им срещи детето демонстрирало по
– студено и сдържано поведение. Заявява желание и готовност да полага грижи за дъщеря си
и счита, че тя следва да остава в дома му с преспиване. В жилището на бащата се поддържа
отлична хигиена и то разполага с обособена детска стая, обзаведена за нуждите на
подрастващата.
Видно от договор за образователна услуга и храна от 19.05.2025 г., приет от
въззивния съд като писмено доказателство по делото, се установява, че таксата за обучение
и храна в ЧОУ „Света С.“ на детето С. за учебната 2025/2026 г. е в размер на 16 100 лева.
Въз основа на фактура от 30.09.2025 г. се доказва в производството, че за месец
октомври 2025 г. за обучение по езда на детето майката е заплатила такса в размер на 700
лева. От представения фискален бон от 17.09.2025г. и разпечатка на хартиен носител на
публикация на електронна страница на Столичен куклен театър се установява, че за участие
на детето в куклено- театрална школа към театъра са заплатени 180 лева на месец.
Пред въззивния съд въззивникът е декларирала среден месечен доход в размер на
2 915 лева, а въззиваемият – 10 099 лева.
От изготвената за нуждите на въззивното производство съдебна психологична
експертиза (СПЕ) се установява, че майката демонстрира висок родителски капацитет,
стабилност, ангажираност, емпатия, способност да структурира ежедневието и адекватност
на грижите. Тя е основана фигура на сигурност, доверие и авторитет за С.. Бащата има
ресурс за позитивен контакт, но към момента липсва устойчив, предвидим модел на участие.
За детето бащината фигура заема периферно място, отчетено е наличие на ресурс за връзка,
но и на липса на последователност и стабилно изграден модел на участие. Експертното
изследване е направило извод, че и двамата родители притежават необходимите качества и
ресурс за предоставяне на базисни, своевременни и адекватни родителски грижи на
малолетната. Като рискови фактори са отчетени конфликта на лоялност при детето,
засилената зависимост от майката като доминираща фигура на привързаност и периферното
преживяване на бащата, редуцирано присъствие на същия, засилено от участието в живота
на подрастващата на новия партньор на майката. При малолетната е наблюдаван интерес от
структурирани, кратки и предвидими взаимодействия с бащата и е детерминиран риск за
покачване на емоционалното напрежение при нея от насилствено разширяване на режима на
лични контакти с бащата с включване на преспиване. Отправени са препоръки за въвеждане
4
на постепенен режим на контакт с по-чести и по-кратки срещи при уважаване на границите
на детето, вместо насилствено въвеждане на преспивания. Наблюденията върху
интеракциите на бащата с детето са дали основание експертът да отчете положителни
елементи, изразяващи се в интерес и удоволствие от съвместни дейности, когато
взаимодействието е структурирано и поставените от детето границите се зачитат.
Поддържаната от С. категорична съпротива към преспиване експертизата е заключила, че не
е израз на липса на връзка помежду им, а представлява защитен механизъм, целящ запазване
на сигурността. Вещото лице е направило извод за наличие на привързаност на детето към
бащата, но и развити при малолетната ясни защитни механизми, изразяващи се в
предпочитано ограничаване на взаимодействията с неотглеждащия родител до по -
неутрални теми и игри, структуриране на контакта и поставяне на условия при
взаимодействието. Последното е разчетено като разкриващо вътрешен конфликт на
лоялност, тъй като момичето иска да общува и с двамата родители, но се стреми да запази
стабилността на връзката с майката като основна фигура. Поставянето на граници относно
телесността и близостта на контакта с бащата са разбрани като естествен етап в развитието
на автономност при детето, засилено от поставянето му в ситуация на междуродителски
конфликт. С. проявява емоционална чувствителност, нужда от предвидимост, правила и
ясни граници. При нея се проявява тенденция към структуриране на взаимодействията и
избягване на физическа близост, която възприема като инфантилизираща. Експертизата не е
установила данни за преживяно насилие. Вербализираните оплаквания за дискомфорт при
интензивна физическа близост от бащата са изтълкувани от експерта като сигнал за нужда
от по-строго зачитане на телесните граници, а не като свидетелство за насилие. Причината за
отказа на детето да приспива в дома на бащата психологът открива в съчетанието между
високата зависимост и сигурност в майчиното ядро, непоследователното участие на бащата
и отсъствие на предсказуем модел, проявената чувствителност към телесни граници и
регламенти на близост, конфликта на лоялност, в което е поставено и ескалация на темата за
преспиването кат стресор. Отчетен е риск за детето за развитие на пасивно отчуждаване от
бащата при липсата на устойчив бащин модел и конкурираща се друга мъжка фигура в дома
на майката. Избягване на развитието на това отчуждение е открито във въвеждане на ясен,
предвидим, често повтарящ се контакт, без натиск за преспиване в начален етап с
постепенното му разширяване.
Експертизата е обективно и компетентно изготвена, не е оспорена от страните и се
възприема от съда.
Въз основа на изслушването на вещото лице по делото се установява, че опасенията
на майката относно евентуалното наличие на неосъзнат интерес на бащата не срещат
подкрепа в поведението на този родител и на детето, допуснато е страховете на майката,
породени от преживяната от нея изневяра, да са интуитивно възприети от детето и
потвърдени в неговата фантазия. Вещото лице посочва, че детето не изпитва притеснения да
остане насаме с баща си, но може да се чувства виновна от близостта с него, възприемайки
го като предателство към майката.
5
В практиката на ВКС последователно се застъпва становището, че най-добрият
интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на
Закона за закрила на детето, която отразява подлежащите на преценка елементи за
определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето
в Общ коментар № 14 (2013 г.) към Конвенцията за правата на детето, а именно: възгледите
на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на
взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение,
право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Най-добрият интерес на
детето е приоритетен при преценката какъв да бъде режимът на лични отношения между
детето и родителите му.
С оглед установените по делото факти и съобразявайки критериите, залегнали в
разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, съдът приема, че липсват преки или косвени фактори при
бащата, които да поставят в риск детето и да застрашават неговото благополучие. Такива не
са констатирани от вещите лица по приети на двете съдебни инстанции психологични
експертизи. По делото не се доказват изказаните опасения от страна на майката относно
интереса на бащата към детето. Не се установява детето да е било жертва на насилие (виж
СПЕ на вещото лице Т.-.), като опасенията на отглеждащия родител съдът отдава на
интуитивно възприети от детето преживяване на майката на причината за раздялата на
родителската двойка (виж изслушването на вещото лице).
Несъмнено бащата изразява желание и готовност да участва пълноценно в живота на
малолетната си дъщеря С.. Въз основа на социалните проучвания, представената от
въззиваемия декларация за материално и гражданско съС.ие и удостоверение от 11.09.2025 г.
се доказва в производството, че С. Н. К. притежава подходящи жилищни условия за престой
на детето в дома му и разполага с регулярни доходи, които му позволяват без затруднения да
покрие собствените си и на детето С. материални нужди. Не се твърди и доказва социалното
обкръжение на бащата да е източник на риск за малолетната, но и бащата да разполага с
подкрепяща среда при отглеждане на детето. Въз основа на изслушванията на страните и
проведените социални проучвания се констатира, че подрастващата харесва общуването с
другите две деца на въззиваемия К..
Заключението на неоспорената от страните, приета във въззивното производство
СПЕ и социалните проучвания дават основание за извод, че бащата притежава
необходимите качества, включително възпитателски, и ресурс за предоставяне на базисни,
своевременни и адекватни родителски грижи на подрастващата С.. Помежду им е налице
привързаност, детето проявява интерес, удоволствие и желание да общува с него.
Същевременно, не се спори и се установява, че въззиваемият не е полагал
самостоятелни грижи за детето след раздяла на родителската двойка и присъствието му в
живота на С. е било неустойчиво и при липса на системност, което е допринесло за
интегриране от детето на бащиния образ като периферен. Последното, наред с конфликта на
лоялност при малолетната, желанието й да остане предана на майката, като основна фигура
на привързаност, нуждата от предвидимост, яснота и спазване на граници предполага
6
въвеждане на адаптационен, преходен период в режима на лични контакти на бащата с
детето съгласно диспозитива на съдебното решение. През първия етап срещите на бащата с
детето следва да се осъществяват в петък в посочения времеви интервал или след края на
учебните занимания на детето, когато в този ден е на училище, съобразно работния график
на въззиваемия и предвид обстоятелството, че в този ден вече са реализирани срещи
помежду им, което би осигурило нужната на малолетната предвидимост (виж изслушването
на С. Н. К.). По този начин не би се засегнала подготовката на подрастващата за учебни
занятия или възможността й за почивка и възстановяване, какъвто риск крие седмичната
среща след учебни занятия. Тук съдът съобразява и споделените от бащата затруднения за
вечерни седмични срещи, доколкото невъзможността на този родител да ги осъществява би
нарушило ритмичността и предсказуемостта в контакта. Делничната среща следва да се
осъществи преди учебните занимания на детето при задължение на бащата да осигури
явяването на С. за началото на тези занимания с оглед изразената готовност на същия и за
осигуряване на възможността му за по – пълноценно участие в делничния график на
малолетната (за учебния график на детето виж представения от въззивника договор за
образователна услуга и храна от 19.05.2025 г.). Следващите етапи от адаптационния период
ще осигурят доверие между въззиваемия и дъщеря му и стабилно присъствие на този
родител в живота на малолетната.
Въззивният съд приема, че определянето на конкретен брой срещи през всеки от
етапите на преходния период ще гарантира постигане на търсената адаптация, доколкото
преминаването към следващия етап е обвързано с реалното провеждане на срещите между
бащата и детето.
Този режим следва да способства за утвърждаване на устойчиво присъствие на
бащата в живота на малолетната, изграждане на дълбочина и детайлност в родителските
умения на същия, включително относно желанието на детето за спазване на граници и
автономност и задълбочаване и уплътняване на връзката помежду им чрез постепенно
въвеждане на регулярни срещи и преминаване към траен и пълноценен контакт помежду им.
В преобладаващата част от преходния период режимът не трябва да включва преспиване на
С. в дома на бащата, предвид категоричното нежелание на детето понастоящем (желанията
следва да се отчетат в контекста на възгледите му при преценка на най – добрия интерес на
детето по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето) и изяснените от експертизата
рискове за психо-емоционалното съС.ие на същото при налагане против волята му на
задължение да преспива в бащиния дом.
Доколкото въведения с първоинстанционното решение режим на лични отношения на
бащата с детето не държи сметка за желанието на последното и констатираната от СПЕ
потребност за плавно въвеждане на трайното присъствие на въззиваемия в живота на
дъщеря му С., то първоинстанционното решение следва да бъде отменено в посочената част
и да бъде разписан режим на лични контакти с неотглеждащия родител, който отчита тези
критерии. Неоснователни са възраженията във въззивната жалба за произнасяне от районния
съд в посочената част свръх петитум, доколкото съдът следва да постанови режим на лични
7
отношения, водейки се единствено от най-добрия интерес на малолетното дете на страните,
без да е обвързан от тяхното искане.
Според разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл.142, ал.1
СК, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Това са
две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази.
В настоящия случай детето е на седемгодишна възраст и не се установяват специални
образователни или здравни нужди на същото. Въз основа на проведените социални
проучвания, чиито констатации са закрепени в изготвени на основание чл.21, т.15 във вр.с
чл.15, ал.6 ЗЗДет социални доклади, както и от изслушването на страните по делото се
установяват обичайни за възрастта на детето С. нужди, свързани с разходи за храна, дрехи,
обувки, учебници и учебни помагала за извънкласни форми на обучение, медицински грижи,
културни потребности, развлечения, които са били отчетени от първоинстанционния съд. По
делото не се установява съгласие на въззиваемия малолетната да посещава частно училище
със значителна годишна такса за обучение. Нуждата от средства за заплащането на такса в
частно учебно заведение е изключителна и тя може да бъде удовлетворена само доколкото
родителят може да я осигури без особени затруднения, като материалните възможности на
родителя се преценяват не в абсолютен размер, а според стандарта на живот /Определение
№ 166 от 5.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6571/2014 г., IV г. о., ГК/. Съдът съобразява, че по
делото не се доказва честотата на посещение на горепосочените две извънкласни занимания
от малолетната. Предвид ангажираните доказателства за месечните разходи на детето и
отсъствието на такива за съгласие на бащата относно луксозните разходи за детето (частна
форма на обучение и уроци по конна езда), то общия размер на средствата, необходими за
неговата издръжка съдът определя на 1 100 лева.
С оглед установените доходи на бащата, работоспособната му възраст, липсата на
твърдения и доказателства за здравословни проблеми при него и предвид наличието на
алиментни задължения към други две непълнолетни лица, то същият може, без особени
затруднения да отдели над средствата за собствената си издръжка, сумата от 750 лева за
издръжка на детето С.. Този размер е съобразен с обстоятелството, че майката полага
непосредствени грижи за детето, което поражда необходимостта неотглеждащият родител да
покрие по – голяма част от издръжката на малолетното съобразено с установените му
възможности.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която
искът по чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 СК е отхвърлен за разликата над 750 лева до пълния
претендиран размер от 1 500 лева, като въззиваемият се осъди да заплаща на детето месечна
издръжка от още 250 лева, считано от датата на подаване на насрещната искова молба
(08.01.2024 г.), ведно със законната лихва за забава, а решението в частта, в която искът за
издръжка за бъдеще време е отхвърлен за разликата над сумата от 750 лева до
претендирания размер от 1 500 лева (предвид изменението на претенцията с молба на л.195
8
от първоинстанционното производство) – да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По отношение на претенцията за издръжка за минало време не могат да бъдат
споделени доводите във въззивната жалба, че такава се следва за периода 23.11.2022 г. -
23.11.2023 г., доколкото насрещната претенция на майката е заявена едва на 08.01.2024 г., от
която дата за една година назад е допустима претенцията по чл.127, ал.2 вр.чл.149 СК. С
оглед възрастта на детето в този период, липсата на доказателства за съгласие на бащата за
сключване на договор за образователна услуга от 24.01.2023 г., липсата на специални
здравни и образователни нужди на дъщерята на страните, доходите на последните,
полаганите от майката грижи за малолетната С., но и алиментните задължения на бащата, то
правилно първоинстанционният съд е определил частта от издръжката за минало време на
детето, която следва да поеме неотглеждащия родител (при общ размер на същата,
определен от въззивния съд на 850 лева).
Въззивния съд констатира, че в мотивите на първоинстанционното решение
решаващият съдебен състав е изложил съображения относно претенцията за издръжка за
една година преди 08.01.2023 г. или за времето от 08.01.2022 г. до 08.01.2023 г. (годишният
срок е изчислен съобразно чл.60, ал.2 ГПК). Същевременно в диспозитива на решението
издръжката по чл.127, ал.2 вр.чл.149 СК е с посочен период „08.01.2023г. до 07.01.2023г.“.
Налице е очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена от
първоинстанционния съд след връщане на делото.
При този изход от спора въззиваемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса върху определения размер на издръжката по чл.127,
ал.2 вр.чл.143, ал.2 СК от още 360 лева.
В случая, доколкото не е налице основание за цялостно уважаване или отхвърляне на
въззивната жалба, производството е по спорна съдебна администрация (а въпросите относно
издръжката на дъщерята на страните са включени в обхвата на чл.127, ал.2 СК) и предвид
задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение от 27.06.2024 г. по тълк.д. №
3/2023 г. на ОСГК на ВКС, то разноските следва да останат за страните, както са сторени.
Съдът не дължи изричен диспозитив за отхвърляне на претенцията на страните за разноски
по аргумент от разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5139/24.03.2025 г. по гр.д. № 64656/2023 г. по описа на
Софийски районен съд В ЧАСТТА на определения режим на лични отношения на бащата
С. Н. К., ЕГН **********, с детето С.С.К., ЕГН **********, И В ЧАСТТА, в която
претенцията на майката А. Д. П., ЕГН **********, по чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 СК е
отхвърлена за разликата на 500 лева месечно до 750 лева месечно, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
9
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата С. Н. К., ЕГН **********, с
детето С.С.К., ЕГН **********, както следва:
1. бащата С. Н. К. има право да вижда и взима детето С.С.К. всеки първи и трети
петък от месеца за времето от 18:30 часа (а ако детето е на училище и учебните занимания
приключват след този час – след края на учебните занимания) до 20:00 часа и всяка четвърта
сряда от месеца за времето от 07:40 часа до 08:40 часа със задължение на бащата да осигури
присъствието на детето за началото на учебните занимания, за общо дванадесет пъти
(срещи);
2. след провеждане на горепосочените дванадесет срещи по т.1 от диспозитива на
настоящото решение, бащата С. Н. К. има право да вижда и взима детето С.С.К. всеки първи
и трети петък от месеца за времето от 18:30 часа (а ако детето е на училище и учебните
занимания приключват след този час – след края на учебните занимания) до 21:00 часа и
всяка първа събота от месеца за времето от 10:30 часа до 18:00 часа, за общо петнадесет пъти
(срещи);
3. след провеждане на горепосочените петнадесет срещи по т.2 от диспозитива на
настоящото решение, бащата С. Н. К. има право да вижда и взима детето С.С.К. всеки първи
петък от месеца за времето от 18:30 часа (а ако детето е на училище и учебните занимания
приключват след този час – след края на учебните занимания) до 21:00 часа и всеки трети
петък и събота от месеца за времето от 18:30 часа в петък (а ако детето е на училище и
учебните занимания приключват след този час – след края на учебните занимания) до 10:30
часа в събота с преспиване, за общо осемнадесет пъти (срещи);
4. след провеждане на горепосочените осемнадесет срещи по т.3 от диспозитива на
настоящото решение, бащата С. Н. К. има право да вижда и взима детето С.С.К. всеки първи
и трети петък и събота от месеца за времето от 18:30 часа (а ако детето е на училище и
учебните занимания приключват след този час – след края на учебните занимания) до 10:30
часа в събота с преспиване, за общо осемнадесет пъти (срещи);
5. след провеждане на горепосочените осемнадесет срещи по т.4 от диспозитива на
настоящото решение, бащата С. Н. К. има право да вижда и взима детето С.С.К. всяка първа
и трета събота и неделя на месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя; петнадесет
дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката А. Д. П., ЕГН
**********; всяка година от 18:00 часа на трети април до 19.00 часа на четвърти април;
всяка нечетна година на шести март от 10:00 часа (или след приключване на учебните
занятия на детето, ако денят е учебен) до 20:00 часа; всяка нечетна година от 10:00 часа на
двадесет и четвърти декември до 18:00 часа на двадесет и седми декември; от 10:00 часа на
тридесети декември на всяка четна година до 18:00 часа на първи януари на следващата
нечетна година и всяка четна година от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Светлия
понеделник.
ОСЪЖДА, на чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 СК, С. Н. К., ЕГН **********, да заплаща
на малолетната си дъщеря С.С.К., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
10
представител А. Д. П., ЕГН **********, още 250 лева месечна издръжка (или общо 750
лева), считано от 08.01.2024 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5139/24.03.2025 г. по гр.д. № 64656/2023 г. по описа на
Софийски районен съд в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните в частта на определения режим на лични контакти.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11