Решение по дело №449/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл. 43 ал.4 от ЗПЗП.

Образувано е, след като с Решение № 8563/09.07.2024г. по адм.дело № 1969/2024г. по описа на ВАС – V отделение, е отменено Решение № 441/22.12.2023г., постановено по адм. дело № 519/2023г. по описа на АдмС - Враца, образувано по жалба, предявена от  „Т.-К. и син“ ЕООД, ***, чрез адв.М.С., против УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО  за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за кампания 2019г.,  изх.№02-060-2600/6880 от 06.04.2023г. на Зам.Изпълнителния директор на ДФ “ЗЕМЕДЕЛИЕ“ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Към настоящото производство е приложено адм. дело № 519/2023г. по описа на АдмС – Враца, ведно с адм. дело № 1969/2024г. по описа на ВАС.

Приложено е и адм.дело № 211/2022г. по описа на Административен съд Враца.

С оспореното писмо жалбодателят е уведомен, че му е отказана  изцяло  претендираната от него субсидия в размер на 21225.91г. за декларираните в заявлението за подпомагане за 2019г. площи по мярка 11 „биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“, поради наложени санкции за бъдещ период. Като причина за налагането на санкции е посочено обстоятелството, че разликата между декларираните площи и установените след административни и/или проверки на място надвишава 50% от действително стопанисваните площи.

              В жалбата се твърди, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно, тъй като при издаването му неправилно е прието, че за кампания 2019г. жалбоподателят е допуснал нередности, водещи до пълен отказ от субсидиране на извършваната от него дейност „Биологично земеделие“. Поддържа се, че оспореният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон, в частност на разпоредбата на чл.43, ал.3 от ЗПСП, тъй като спрямо оспорващия не е налице никоя от хипотезите, предвидени в същата за намаляване или отказ от плащане по схемите за директни плащания.

Счита, че не е налице и посочената липса на правно основание  за ползване на заявените парцели, а дружеството разполага с валидно сключени и вписани договори за наем. Твърди се, че всички заявени площи са допустими за подпомагане и отговарят на всички изисквания, посочени в нормативните актове, в които тази дейност е регламентирана. Прави се искане за отмяна на административния акт и присъждане на разноските по делото. В писмена молба от 21.09.2023г. адв.М.С. оспорва административния акт и като нищожен, с твърдения, че не са изпълнени задължителните указания, дадени с решение по адм.дело № 211/2022г. на АС Враца, акта да бъде мотивиран с посочване на фактически и правни основания за издаването му.

            Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л.Х. в писмено становище изразява становище за процесуална недопустимост на жалбата, като подадена след изтичане на преклузивния 14- дневен срок за оспорване на акта. Изразява и становище по същество,  считайки я за неоснователна и недоказана, а обжалвания акт за законосъобразен и мотивиран, съобразен с административно производствените правила. Изтъква се, че  законосъобразно  на жалбоподателя е отказано плащане по мярка 11 за кампания 2019г., а извършените оторизации по заявлението на кандидата намира за коректни и в съответствие с разпоредбата на чл.43 ЗПЗП. Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.

          Настоящото производство е второ поред пред АС Враца, относно същата кампания 2019г. и заявено искане, след произнасяне с влязло в законна сила решение № 366/04.11.2022г., постановено по адм.дело № 211/2022г. на АС Враца. С цитираното решение е отменено Уведомително писмо  за  извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично  земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за кампания 2019г. изх.№02-060-2600/6880 от 09.12.2021г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с дадени указания за мотивиране на акта, при което да бъдат изложени конкретни  факти и правни основания за издаването му, както и доказателства, с които  е извършено установяването на нередностите на  заявлението. Това решение на АС Враца не е обжалвано по касационен ред и е влязло в законна сила.

В съдебно заседание на 06.11.2024г. прието представеното от пълномощника на жалбоподателя с молба вх. №2846/15.10.2024г. писмо №10-199/22.05.2024г. на зам.министъра на земеделието и храните, в което е коментирано правните основание на лицето за кампания 2019г.           

            Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните и след служебна проверка на оспорения акт, съобразно разпоредбата на чл.168 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че дружеството – жалбоподател, чрез * И. П. К. е подало общо заявление за подпомагане с УИН ******* с вх.№19028432/25.04.2019г. /допълнено на 10.05.2019г. и редактирано на 04.06.2019г./ за кампания 2019г. /л.67-101от адм.д.519/2023/, със заявени площи за подпомагане от 96.90ха по мярка 11 „Биологично земеделие“ направление „Биологично растениевъдство“, който период се явява  четвърти от общия петгодишен период на подпомагане. При извършени проверки по чл.37 от ЗПЗП е установено, че за декларираните имоти не е налице правно основание за ползването им, което ги прави наддекларирани. Приемайки констатираните по-горе несъответствия за неспазени базови изисквания,  административният орган е отказал изплащането на субсидия за заявени площи, като е наложил санкция в размер на  21255.91лв. Неразделна част от оспореното уведомително писмо са три таблици, в първата от които/л.23 от адм.д.519/2023/ са вписани данните от заявлението за подпомагане, площите на парцела след извършени административни проверки и наддекларираните площи, в Таблица №2 /л.25 от адм.д.519/2023/ съответния на наддекларираната площ размер на санкцията от 21225.91 лв., а в Таблица № 3 /л.28 от адм.д.519/2023/ е отразено нулево оторизирано плащане по направеното заявление за 2019г.

           При така установената фактическа обстановка съдът намира, че пред него е оспорен индивидуален административен  акт, засягащ  права и законни интереси на жалбоподателя  като  участник в административното производство, независимо от наименованието  “Уведомително  писмо”.  Видно от съдържането му, с него е формирано волеизявление, съгласно което  на жалбоподателя е наложена  санкция  за кампания 2019г. по направление „Биологично растениевъдство“ по мярка 11 „Биологично земеделие“.

           Оспорването е извършено и в законоустановения преклузивен срок, в която насока съдът е изложил съображения в разпореждане № 1084/29.09.2023г. по адм.д.519/2023г. на АдмС Враца, които не следва да се преповтарят. Необходимо е само да се отбележи, че съдът по цитираното дело, както и настоящия съдебен състав приема липса на надлежно удостоверяване на връчването на уведомителното писмо, което е достатъчно основание да се приеме, че няма достоверна дата , от която започва да тече срока за обжалването му. Освен това жалбоподателят поддържа и нищожност на акта, който порок може се заявява без ограничение във времето по смисъла на чл.149, ал.5 АПК, поради което се приема процесуалната допустимост на жалбата. При разглеждането на делото пред ВАС, касационната инстанция е приела в решението си, постановено по адм. дело № 1969/2024г., че изводът на Адм. съд Враца по адм.д.519/2023г. е правилен, че оспореното уведомително писмо не е редовно съобщено на „Т.– К.и с.“ ЕООД, поради което жалбата се явява процесуално допустима.

 Преди да разгледа основанията за незаконосъобразност на оспорения административен акт, съобразно задължението по чл.168 ал.2 от АПК, съдът следва да се произнесе по отношение на неговата валидност. Съгласно чл.20а ал.1 и ал.2 от ЗПЗП оправомощеният да се произнесе по заявлението за финансово подпомагане орган е Изпълнителният директор на Фонд “Земеделие”, в качеството му на  Изпълнителен директор  и на Разплащателната агенция, като в ал.4 на същата разпоредба му е предоставена възможността  да делегира  тези свои правомощия на  Зам.-изпълнителните директори, което той е сторил с представената по делото  Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022г. с която е делегирал права на Зам.-изп.директор В. К., която е и издател на оспорения пред съда административен акт. С оглед изложеното съдът намира, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, в необходимата писмена форма, поради което не са налице основанията за отмяна по чл.146, т.1 и т.2 от АПК. Според настоящия съдебен състав, обаче, оспореният административен акт е в противоречие със съдебното решение, с което е отменен предходният отказ за финансиране на заместник изпълнителния директор на ДФЗ – РА и Уведомителното писмо се явява незаконосъобразно, поради следните съображения:

          Съдът намира, че административният акт не е мотивиран, в него не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В уведомителното писмо няма конкретни мотиви относно материалноправните основания за извършеното санкциониране на заявителя. Не е изложено въз основа на какви обстоятелства органът приема, че е налице наддеклариране на посочените за подпомагане парцели, които дори не са конкретно посочени. В самото уведомително писмо не се сочи точно коя хипотеза в Таблица №1 е послужила за налагането на санкция и как е направено изчислението. Едва с отговора /л.57 от адм.д.519/2023/ на жалбата се навежда довода, че намалението е извършено въз основа на това, че за парцелите липсва правно основание. Посочването на парцелите в становището  на  ответника под формата на таблица, не санира този пропуск на административния акт. Мотивите за издаване на уведомителното писмо  могат да се съдържат и в друг подготвителен акт, но в случая единственото доказателство, на което се позовава ответника в оспореното уведомително писмо е резултатът от задължителни административни и/или проверки на място/ съгласно чл.37 ЗПЗП на данните в подаденото заявление.

          В оспорения акт не са посочени и правните основания за издаването му. Посочената разпоредба на чл.30 от ЗПЗП регламентира създаването, съдържанието и поддържането на електронна система с данни за извършени през текущата година проверки, а разпоредбата на чл. 37 от ЗПЗП сочи видовете проверки, които се извършват. Не са посочени разпоредбите, които са нарушени, поради което съдът не може да осъществи съдебен контрол в тази насока.    

Съпоставяйки данните по двете съдебни производства (приключилото и настоящото) и мотивите към двете уведомителни писма (първоначалното и повторното) настоящият състав на съда приема, че оспореното в настоящото производство уведомително писмо не е съобразено с влязлото в сила решение по адм. дело № 211/2022г.. по описа на АдмС – Враца, с които е прието, че първоначалният административен акт е незаконосъобразен, като постановен при неизяснени факти и обстоятелства и непълни мотиви.

В случая административният орган е направил опит да мотивира оспореното УП, като е постановил последното въз основа на административната преписка, относима за издаване на първото уведомително писмо. Няма представени други доказателства, не са съобразени и указанията и доказателствата, събрани по адм. дело № 211/2022 г. по описа на АдмС – Враца.

На следващо място необходимо е да се разгледа оспорваното УП в контекста на разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК, която установява специфично основание, което може да доведе до прогласяване нищожността на административен акт, каквото основание претендира и оспорващия. Предпоставките за прилагане й са две - наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие на издадения от администрацията акт с това решение.

Съдът приема с оглед на гореизложеното, че са налице и двете предпоставки за приложение на чл. 177, ал. 2 от АПК, а именно: наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие на издадения акт с влезлия в сила съдебен акт при пълна субективна и обективна тъждественост. На основание чл.177, ал. 2 от АПК обжалваният административен акт следва да бъде обявен за нищожен, а преписката върната на компетентния орган за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя общо Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) *********** с вх.№19028432/25.04.2019г. и Приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“, при спазване на дадените от съда с влязло в сила решение по адм. дело № 211/2022 г. по описа на АдмС – Враца, задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съобразно изложените в настоящето решение мотиви и представените в развилите се съдебните производства доказателства, вкл. да съобрази Заповеди, издадени на основание чл. 37ж, ал. 11 от ЗСПЗЗ на Директора на ОД „Земеделие“ – Враца, с които е одобрено разпределението на масиви за ползване на пасища, мери и ливади, в съответните землища; Договори за отдаване под наем на пасища, мери и ливади от общински поземлен фонд, Протокол за проверки на основание чл. 37м от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, справки за животни в ОЕЗ; информация от Общинска служба по земеделие – Враца, за това жалбоподателят има ли регистрирано правно основание за стопанската 2019 г. за посочените собствени, наети/арендувани имоти в договори и имоти, включени в съответните заповеди, както и с писмо № 10-199/22.05.2024г. на Министъра на земеделието и храните.

Отделно от това от представеното в открито съдебно заседание на 06.11.2024г. писмо, издадено от Министъра на земеделието и храните и изпратено на ДФ „Земеделие“ до ИД на ДФ „Земеделие“ на 22.05.2024г. е видно, че за 2019г. жалбоподателя има регистрирани правни основания по реда на чл.37и, ал.12 от ЗСПЗЗ за ползване на 1260,44 дка за имоти с №№ 000074 (30606.0.74) и 000079 (30606.0.79), находящи се в землището на ************, представляващи пасища с храсти от общинския поземлен фонд. Прието е, че регистрираните правни основания са валидни правни основания за подпомагане за директни плащания за „Т.К.и с.“ ЕООД, с УРН ******за кампания 2019г. От тук следва, че ако административния орган се позовава на невалидни правни основания, както се сочи в становището му, то този акт е неправилен, именно имайки предвид писмото на Министъра на земеделието и храните.

С оглед изложеното искането за обявяване нищожността на оспореното уведомително писмо е основателно и следва да се уважи, но дори и жалбоподателят да не беше претендирал нищожност на акта, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, като по силата на чл.168, ал.2 от АПК негово задължение е да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Съобразно решенията на двете съдебни инстанции и мотивите на настоящото, административния орган следва не само да допълни мотивите си, излагайки конкретните причини за попадане на спорните площи извън допустимия слой и за неспазване на базовите изисквания, но да вземе предвид и конкретни доказателства, вкл. и да събере служебно такива, с които да ги обоснове, както с оглед на липсата на доказателства в какво точно се изразява недопустимостта на процесните парцели или части от парцели, така и с оглед извършването на проверки на място.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото, в размер на 3050,00 лева, представляващи заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева и 1000,00 лева адвокатско възнаграждение по адм.дело № 519/2023г. на АдмС Враца, 1000,00 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВАС и 1000,00 лева адвокатско възнаграждение по настоящето дело. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като с оглед материалния интерес от 21225.91 лева, договореното възнаграждение по всяко едно от административните дела е под минималния размер, предвиден в  чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 177, ал. 2 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Уведомително писмо изх.№02-060-2600/6880 от 06.04.2023г. на Зам.Изпълнителния директор на ДФ “ЗЕМЕДЕЛИЕ“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г., за кампания 2019г.

ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК, месечен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция да заплати на „Т.-К. и С.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сторените по делото разноски в размер на 3050.00 /три хиляди и петдесет/ лева.

   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяването на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.