Решение по КНАХД №1320/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда начл.208 и сл АПК, вр. чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М. С. К., с постоянен адрес в [населено място] [област], подадена чрез адв. Ш. против Решение №38/16.05.2025 г., постановено по АНД №20245320200498/2024г по описа на Районен съд- [община]- 1 н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0281-000569 от 03.09.2024г., издадено от Началник група в РУ -Карлово при ОД на МВР-[област], с което на осн. чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева за административно нарушение на чл.150а ал.1 от Закон за движението по пътищата.

В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на решението на районния съд поради нарушение на съдопроизводствените правила, като се сочи, че неправилно съдът е анализирал събраните доказателства и е направил неправилен извод за наличие на извършено нарушение, за неговия автор и за основания за търсене на административно наказателна отговорност. Сочи се на процесуални нарушения на проведеното административно –наказателно производство, което е довело до неизясняване на въпроса за авторството и на механизма на нарушението, поради което е налице незаконосъобразност на административният акт. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Редовно призован, в съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява, като с молба от процесуалния му представител се поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за две инстанции по представен списък и договор за правна защита и съдействие.

Ответната страна Началник група РУ -Карлово при ОД на МВР –[област] не представя отговор на касационната жалба, не взима становище по нейната допустимост и основателност. Редовно призован, не се явява и не се представлява. Не претендира разноски.

Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор ОП- [област] дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Пловдивски административен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд [област] е бил сезиран с жалба от против процесното НП от 03.09.2024г.., което е издадено на основание АУАН № [рег. номер] от 12.07.2024г., съставен от И. Г. Т., заемащ длъжността „младши полицейски инспектор“ при РУ Карлово на ОД на МВР-[област] с който му е вменено нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП, изразило се в това, че на 09.07.2024г. около 10.00 часа в [населено място], на [улица] управлява лек автомобил К. Ш. с рег. №[рег. номер], чужда собственост, без да притежава СУМПС валидно за категорията превозно средство, което управлява.Посочено е, че след проверка е установено, че водачът е притежавал СУМПС [номер], което е отнето на 12.06.2022г. и унищожено поради изтичане на срока му на валидност. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, който не е посочил, дали има възражения и такива не са постъпили в четиринадесетдневен срок. При тези обстоятелства наказващият орган е издал процесното НП, като за констатираното нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1 т.2 от ЗДвП на нарушителя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. В хода на съдебното му обжалване първоинстанционният съд е приобщил пълната административна преписка, касаеща заповеди за компетентност на органасправка за нарушител по ЗДвП, материали по друго административно- наказателно производство- по издадено спрямо К. НП №24-0281-000570/03.09.2024г., както и съдебен акт по неговото обжалване, приобщил е и гласни доказателства, касаещи показанията на актосъставителя и свидетеля Д. С. Н., които обстояно са изложили факти и обстоятелства по извършената м.юли 2024г. проверка на нарушителя като водач на МПС и последващо предприетите действия.

За да потвърди издаденото НП, районният съд е приел, че в хода на проведеното административно – наказателно производство не са допуснати съществени нарушения, изяснен е приобщените писмени доказателства механизма на нарушението и авторството. По отношение на приобщените гласни доказателства е кредитирал показанията на актосъставителят и Д. Н., като същите е преценил на съответни на останалия събран доказателствен материал. Посочил е, че нарушението е безспорно установено, правилно е квалифицирано, а наложеното административно наказание е законосъобразно определено по реда на чл.27 ЗАНН и е съответно на целите на наказанието.

Решението на първоинстанционният съд е правилно.

Районният съд правилно е извел съответната на случая фактическа обстановка, като съобразно нея е обсъдил законосъобразно приобщените в хода на производството писмени и гласни доказателства и е изградил съответните на тях правни изводи. По отношение на направеният анализ в решението за липса на съществени нарушения на проведеният административно – наказателен процес, които да ограничават правото на защита на нарушителя, мотивите на съда са законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция, която на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към тях, без да излага собствени. Наведените в касационната жалба мотиви за отмяна на решението на първоинстанционния съд са неоснователни, необосновани и недоказани и не се споделят от настоящата касационна инстанция. Липсват доказателства по делото, че изяснените в административно- наказателното производство обстоятелства по извършено нарушение са неверни. Напротив, в хода на административнонаказателното производство и на съдебното проведено липсват съществени нарушения. В кридитираните от съда гласни доказателства, потвърдени от приложените докладни записки е изяснен по категоричен начин механизма на деянието. Ето защо, като е потвърдил процесното НП, районният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, разноски се дължат на касационният ответник, който не е направил своевременно искане за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

По изложените мотиви и на основание чл.221 ал.2 АПК, Административен съд [област]-ХХI състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №38/16.05.2025 г., постановено по АНД №20245320200498/2024г по описа на Районен съд- [община]- 1 н..

Решението е окончателно.