РЕШЕНИЕ
№ 336
26.09.2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 17.09.2019г., при участие на секретаря Емилия Павлова в
следния състав:
Председател
:Милена Даскалова
Членове : Методи Величков
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно
гражданско дело № 366 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от А.Н.Т. срещу Решение
№ 161 от 19.02.2019г., постановено по гр. д. № 4673/2018г. по описа на Пернишки
районен съд, в частта с която е уважен предявения от „Топлофикация Перник“АД
установителен иск по чл. 415 от ГПК с предмет цена на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия до размер от 1159,34 лева и лихва за забава в размер на 106,20
лева като е осъден за заплащане на деловодни разноски и разноски по заповедното
производство.
С жалбата моли решението да бъде отменено и да бъдат
отхвърлени исковете.
Счита, че не доказано да е доставеното количество
топлинна енергия в имота; неправилно било прието, че няма вземане срещу ищеца с
което да се прихващат неговите задължения, СТЕ не била изготвена при вземане
предвид на данни за предходните и за последващите отоплителни сезони, не било
доказано кога са потребени посочените в месечните фактури количества. Посочва,
че според изравнителна фактура за периода м.07.2017г.-м.04.2018г. реалното общо
количество ТЕ било по малко от прогнозното. Ноторно било, че показанията на
разпределителите не се нулират и стойността винаги се променяла от по-малко към
по-голямо число и следователно нямало как щом в по-късен сезон енергията е по -
малка тя да е била на претендирната стойност за процесния период.
Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.
ПОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо
в обжалваната част а по същество за правилно, а наведените в жалбата оплаквания
за неоснователни.
Съображенията за това са следните:
На първо място оплакването, че било ноторно как се
променяли показанията на измервателните уреди не е направено с отговора на
исковата молба, нито в съдебно заседание при обявяване на доклада на ПРС за
окончателен и е преклудирано и ПОС няма да го разглежда (още повече, че
индивидуални топломери в случая няма-има монтирани индивидуални разпределители,
а двата вида устройства са различни).
Неоснователни са оплакванията за недоказаност на
количеството енергия за процесния период-отоплителен сезон 2016-2017г. Правилно
ПРС се е позовал на неоспорените експертизи счетоводна и техническа. СТЕ е
установила, че ответника не е осигурил достъп за отчет на уредите за дялово
разпределение. Това изрично е признато и в въззивната жалба. При това положение
съгласно нормативната уредба чл. 69, ал. 2, т. 2 и чл. 70, ал. 4 от НАРЕДБА №
16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването се извършва служебно изчисляване на
енергията по реда посочен в приложението към наредбата. Вещото лице е посочило,
че именно така е постъпило лицето извършващо дяловото разпределение на ТЕ в
сградата.
Касае се за санкционна последица на поведението на потребителя-не
е осигурил достъп за отчет при положение, че е бил длъжен (пак според
нормативната уредба ЗЕ и наредбата).
Невярно е оплакването, че вещото лице е посочило, че е
работило само с документи съставени от ищеца. Вещото лице е посочило, че са му
предоставени изравнителните сметки, които се изготвят от лицето извършващо
дяловото разпределение – в случая „Техем сървисиз“ЕООД.
Невярно е твърдението в жалбата, че с изравнителна
фактура за следващият сезон 2017-2018 ищецът коригирал всички неточности до момента.
Изравнителните фактури са на база изравнителните сметки, издавани след всеки
сезон и касаят само количества и суми през сезона за който се отнасят, а не и
за предходни сезони. Тази фактура е неотносима към количествата и стойността на
ТЕ за сезон 2016-2017г., които са предмет на делото и са установени със СТЕ.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя,
касаещо възражението за прихващане.
За да се приеме то за основателно е необходимо да се
установи възникнало в негова полза вземане срещу ищеца, с което да се прихване
задължението му за сезон 2016-2017г. Представената фактура от 31.07.2018г. не
доказва такова вземане. Тя само установява, че между прогнозно фактурираните
суми за сезон 2017-2018г. и реално потребената Енергия има разлика и каква е
нейната стойност, но не е признание че сумата посочена с минус се дължи на
потребителя. Посочването на прогнозните и реалните количества и стойности е
задължение на топлопреносното предприятие по закон. Вземане би имало за
ответника ако бе доказал, че е платил прогнозните суми, но такива доказателства
няма и след като няма доказване, че е извършил плащане на прогнозни суми, които
впоследствие са се оказали недължими, то няма и с какво да прихваща и правилно
възражението е отхвърлено.
Предвид гореизложеното решението като правилно в
обжалваната му част следва да се потвърди.
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат
разноски за въззивната инстанция.
На ответника по жалбата се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 161 от 19.02.2019г., постановено
по гр. д. № 4673/2018г. по описа на Пернишки районен съд, в частта с която е уважен
предявения от „Топлофикация Перник“АД установителен иск по чл. 415 от ГПК с
предмет цена на ползвана, но незаплатена топлинна енергия до размер от 1159,34
лева и лихва за забава в размер на 106,20 лева като е осъдена А.Н.Т. за
заплащане на деловодни разноски и разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА А.Н.Т. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати
на „Топлофикация Перник“АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление:
гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ сумата 300,00 лева, разноски по настоящото въззивно
производство
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
: Членове : 1. 2.