№ 119
гр. Айтос, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20212110100416 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на «УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК» АД, ЕИК: *** с адрес и седалище на управление: ***, чрез пълномощник адв.
И.С. И. – АК гр. С.З., със съдебен адрес: гр. С.З., *** против Д. Х. Д., ЕГН **********, с
адрес: ***.
С исковата молба ищецът «УНИКРЕДИТ БУЛБАНК» АД моли да бъде прието
за установено по отношение на ответника Д. Х. Д. съществуването на вземането по
издадена по ч.гр.дело № 767/2020 г. на РС-Айтос, Заповед № 260067 / 27.10.2020г. за
изпълнение на парично задължение в общ размер 900.47 лева (деветстотин лева и
четиридесет и седем стотинки), от които: 790.29 лева (седемстотин и деветдесет лева и
двадесет и девет стотинки) - главница по Договор № *** за Кредитна карта за физически
лица от 20.07.2018 г.; 38.18 лева (тридесет и осем лева и осемнадесет стотинки) - дължими
лихви за забава по договора за кредит за периода от 01.07.2020 г. до 22.10.2020 г. ( като се
съобрази, че в изпълнение на чл.6 от ЗМДВИП, обявено с решене на Народното събрание от
13.03.2020 г., обн. ДВ бр.28 от 24.03.2020 г., изм. и доп. ДВ бр.34 от 09.04.2020 г., доп. ДВ
бр.38 от 24.04.2020 г., през периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. по договора за кредит не
са начислявани лихви за забава и неустойки); 72.00 лева (седемдесет и два лева) - дължими
разходи за уведомяване; ведно със законната лихва от 23.10.2020 г. до изплащане на
вземането.
Ищецът претендира заплащане на направените по делото разноски, както и
разноските в заповедното производство в общ размер 85,00 лева, от които: 25.00 (двадесет
и пет) лева - внесена държавна такса и 60.00 лева (шестдесет) лева - адвокатско
1
възнаграждение с включен ДДС.
С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК за установяване съществуването на вземането на ищеца против ответника,
съобразно дадените от съда указания по заповедно производство – ч.гр.дело № 767/2020 г.
на РС-Айтос във връзка със задължения, произтичащи от Договор за банков кредит под
формата на кредитен лимит с разрешен размер от 2000.00 лева, ползван чрез кредитна карта
MasterCard Standard.
Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства: Извлечение от
счетоводна книга на «Уникредит Булбанк» АД за кредит сметка № *** към 23.10.2020 г по
Договор за банков кредит под формата на кредитен лимит с разрешен размер от 2000.00
лева, ползван чрез кредитна карта MasterCard Standard, което задължение е конкретизирано
по размер, съгласно извлечението от счетоводните книги.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за
връчване на ответника. Направени са доказателствени искания, включително за назначаване
на ССчЕ и за прилагане на ч.гр.дело № 767/2020г. на РС-Айтос.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът Д. Х. Д. не изпраща
отговор. От назначения му особен представител авд.В.Б. – БАК е постъпил писмен отговор,
с който се излага становище, че претенцията е неоснователна и недоказана. Ето защо се
моли за отхвърлянето й с произтичащите от това последици, вкл. заплащане на деловодните
разноски. Не се представят писмени доказателства. Особеният представител заявява искания
за представяне от ищеца по реда на чл.183 от ГПК извлечение от банковите сметки на
ответника от 01.2015г., както и справка, от която да е видно как са отнасяни извършените
плащания и какви суми са погасявани. Не възразява по направените с исковата молба
доказателствени искания.
В съдебно заседание ответникът Д. Х. Д. не се явява, но чрез особения
представител адв.В.Б. от БАК, в писмено становище оспорва претендираното от ищеца
вземане. Като окончателна позиция, в представена писмена защита се моли за отхвърляне на
иска.
С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Със заявление по чл. 417 от ГПК, вх. № 260946/26.10.2020 г. на РС-Айтос
ищцовото дружество е поискало издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
срещу ответника Д. Х. Д.. В хода на образуваното заповедно производство по ч.гр.дело №
767/2020 г. по описа на АРС и след връчване на Заповед № 260067/27.10.2020 год. от ЧСИ
2
И.Б. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с определение № 260698/01.04.2021 г. на заявителя е
указана възможността да предяви иск за установяване дължимостта на вземането си против
длъжника Д.Д..
В изпълнение на дадените указания е депозирана исковата молба, по която е
образувано настоящото производство. Съдът взе предвид, посоченото от ищеца правно
основание, като съобрази, че искът е установителен досежно съществуването на вземането
след дадени указания в заповедното производство, намира своето основание в чл.240, чл.79
и чл.86 от ЗЗД.
Ето защо и приема претенцията за допустима, а разгледана по същество счита
за основателна и доказана по следните съображения:
Hе е спорно, че нa 20.07.2018г. между страните по делото - „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ AД и отв.Д. Х. Д. (в качеството на кредитополучател) е сключен Договор №***
за Kpeдитнa карта за физичecки лица, по силата на който банката е предоставила на
ответника банков кредит под формата на кредитен лимит с разрешен размер от 2 000,00 (две
хиляди) лева, ползван чрез кредитна карта MasterCard Standard. По силата на договора
ответникът се е задължи дa ползва и върне предоставения кредит, ведно с начислените
лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените в договора за кредит срокове, с
краен срок за погасяване на кредитното задължение - 30.06.2022г. Предоставеният кредитен
лимит е усвоен от кредитаполучателя съгласно условията и сроковете на договора за
кредитна карта, като в чл.3.1 от същия е предвидено погасяванета на усвоения кредит да се
извършва чрез заплащането на минимална месечна погасителна вноска (МПВ),
представляваща сума, равна на 3% от кредитния лимит – в размер на 60,00 лева, изискуема и
дължима съгласно чл.3.1.2 от договора за кредитна карта дo 15-то число на календарния
месец, следващ периода за клинетски плащания. За ползвания кредитен лимит
кредитопалучателят се е задължил да заплаща на Банката договорна възнаградителна лихва,
съгласно чл.2.1 от договора за кредитна карта, определена като месечен лихвен процент за
всеки отделен месец през срока на действие на договора в размер на 1.33% (едно цяло
тридесет и три процента). Ищцовото дружество твърди, че до изтичане на крайния срок за
погасяване (издължаване) на кредита, кредитополучателят не е платил на Банката
дължимите суми, поради което вземането е станало изцяло изискуемо на 01.07.2020г.
Именно с неизправното поведение на кредитополучателя обосновава, че нa 23.10.2020г.
Банката е пристъпили към принудително събиране на всички свои вземания пo договора за
кредит, чрез подаване на Заявление за издаване нa заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ no чл.417 ГПK, по което е образувано ч.гp.дело
№767/2020г. пo описа РС - Айтос, пo което са издадени Заповед №2600б7 за изпълнение на
парично задължение и Изпълнителен лист №260090 / 27.10.2020г., c кoитo oтвeтникът Д. Х.
Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на Банката сумите, както следва: в размер на 790,29
лева - главница пo договора за кредит, ведно със законната ликва върху нея, считано от
23.10.2020г. до окончателното изппащане на вземането, сума в размер на 38,18 лева -
дължими лихви за забава no договора за кредит за периода от 01.07.2020 г. до 22.10.2020г.,
3
сума в размер на 72,00 лева - дължими разходи за уведомяване. Заповедният съд е приел, че
искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение е допустимо и основателно,
доколкото представеният документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжника, като на основание чл.3.5 от Договор № *** за
Кредитна карта за физически лица от 20.07.2018 г., целият кредит на длъжника е станал
изискуем на 01.07.2020 г. поради изтичане на крайния срок за погасяване /издължаване/ на
кредитното задължение – 30.06.2020 г., ведно с дължимите лихви, кредитът е обявен за
изцяло предсрочно изискуем. Въз основа на издадения ИЛ е образувано изпълнително дело
№20207050400510 пo описа нa ЧCИ И.Б., peг.№705 в КЧСИ, с район на действие - Окръжен
съд Бургас.
Твърди се, че и към момента на подаване на исковата молба погасяване нa
задължението пo договора за кредит не е осъществено, като на Банката (в качеството на
кредитор), не е известно основание, на което отговорността на ответника пo Договор
№C*** за Кредитна карта за физически лица от 20.07.2018г., да е отпаднала.
Предвид установеното от писмените доказателства безспорно е налице
валиден договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
MasterCard Standard с кредитен лимит в размер на 2000,00 (две хиляди) лева, по силата на
който ищцовото дружество е предоставило на ответника парична сума като върху
усвоеният размер се начислява годишна лихва и такси за обслужване.
В подкрепа на изложеното е предоставено месечното извлечение по
процесната кредитна карта, видно от което отв.Д.Д. в качеството на кредитополучател е
усвоил кредитен лимит и има задължения към ищцовото дружество в размер на 790.29 лева
(седемстотин и деветдесет лева и двадесет и девет стотинки) - главница по Договор № ***
за Кредитна карта за физически лица от 20.07.2018 г. лв., поради което и искането за
установяване на вземането досежно претендираната главница е основателно и доказано по
размер. В този смисъл следва да се цени заключението на ВЛ Р.Д., кореспондиращо с
представените писмени доказателства от страна на ищеца. Макар и оспорено от ответника
(чрез адв.Б.), съдът намира, че експертното заключение следва да бъде ценено като
последователно и обективно като същото е изчерпателно обосновано, включая чрез отговор
на допълнително поставените от страните въпроси и на база на информация, съдържаща се в
Описание на операциите по данни на УниКредит Булбанк АД, приложения №№ 1 и 2. На
база на същите и след допълнителен анализ ВЛ е установило, че към датата на подписване
на процесния договор – 20.07.2018г. задължението по предходен контракт е било в размер
на 1588,16 лв. – главница. За погасяне на това именно задължение на 23.07.2018г.
ответникът е получил кредитна карта MasterCard Standard и ПИН към същата, което
обстоятелство е удостоверено чрез изписване на имената и чрез полагане на подписа му, а
предоставеният кредитен лимит по картата е бил ползван за погасяване на предходното
задължение.
С установяване съществуването на главното вземане, съдът намира за
установена по размер претенцията за лихва, както следва: - 38.18 лева (тридесет и осем лева
4
и осемнадесет стотинки) - дължими лихви за забава по договора за кредит за периода от
01.07.2020 г. до 22.10.2020 г.; 72.00 лева (седемдесет и два лева) - дължими разходи за
уведомяване; ведно със законната лихва върху главницата от 23.10.2020 г. до окончателно
изплащане на дължимото, за което вземане е издадена Заповед № 260067 / 27.10.2020г. по
ч.гр.дело № 767/2020 г. на Районен съд-Айтос, възприемайки ангажираните писмени
доказателства, както и заключенията – първоначално и допълнително по назначената
ССчЕ.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото и при пълно
уважаване на иска, ответникът следва да заплати сторените от ищцовата страна съдебно
деловодни разноски, включая направените в хода на заповедното производство разноски от
общо 1070,00 (хиляда и седемдесет) лева, от които: 985,00 лв. - в исковия процес,
включващи д.т. от 25,00лв., адв. възнаграждение 360 лв, депотит за ВЛ – 300 лева и депозит
за особен представител – 300 лева, както и сумата от 85,00 лева - в заповедното
производство.
Мотивиран от гореиложеното, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на «УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК» АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** против Д. Х. Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, на парично задължение в общ размер 900.47 лева (деветстотин
лева и четиридесет и седем стотинки), от които: 790.29 лева (седемстотин и деветдесет
лева и двадесет и девет стотинки) - главница по Договор № *** за Кредитна карта за
физически лица от 20.07.2018 г.; 38.18 лева (тридесет и осем лева и осемнадесет стотинки) -
дължими лихви за забава по договора за кредит за периода от 01.07.2020 г. до 22.10.2020 г.;
72.00 лева (седемдесет и два лева) - дължими разходи за уведомяване; ведно със законната
лихва върху главницата от 23.10.2020 г. до окончателно изплащане на дължимото, за което
вземане е издадена Заповед № 260067 / 27.10.2020г. по ч.гр.дело № 767/2020 г. на Районен
съд-Айтос.
ОСЪЖДА Д. Х. Д., ЕГН ********** да заплати на «УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК» АД, ЕИК: *** с адрес и седалище на управление: *** направените съдебно-
деловодни разноски, включително в заповедното производство, в общ размер на 1070,00
(хиляда и седемдесет) лева, от които: 985,00 лв. - в исковия процес и 85,00 лева - в
заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6