Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 09.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА
при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от
съдия Луканов въззивно гр. дело № 9462 по описа за 2020г. на Софийски градски
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на Част втора, Дял
втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ищеца А.И.Г., действащ
чрез своята майка и законен представител С.К.П., чрез пълномощника адв. Я. К.С.-А.
от САК. Обжалва съдебно решение № 147703 от 13.07.2020г., постановено по гр. дело
№ 70944/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 84 с-в, по предявен срещу И.М.Г. иск с
правно основание чл. 143, ал. 2 от СК в частта, с която е отхвърлен иска за
разликата над 250 лева до 400 лева. Решението се обжалва и по предявения иск с
правно основание чл. 149 от СК в частта, с която е отхвърлен иска за разликата
над 250 лева до 350 лева. В жалбата се излагат
твърдения, че решението в обжалваните части е неправилно, като постановено при допуснато
нарушение на материалния закон и необоснованост, като са направени
доказателствени искания. Изложени са подробни
съображения.
В открито съдебно заседание въззивникът и
въззиваема страна, чрез представителя си по пълномощие, поддържа въззивната
жалба по изложените в нея съображения. Сочи нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемата страна от ответника И.М.Г., чрез адвокат С. А. П.
от САК, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Постъпила е и въззивна жалба от ответника И.М.Г.,
действащ чрез надлежно упълномощения представител, срещу съдебно решение №
147703 от 13.07.2020г., постановено по гр. дело № 70944/2019г. по описа на СРС,
ІІІ ГО, 84 с-в, в частта, с която е осъден да заплаща месечна издръжка на А.И.Г.
в размер на 250 лева, считано от 05.12.2018г. Счита, че в обжалваната част
решението е постановено в противоречие на материалния закон и е необосновано.
Иска да се отмени решението в обжалваната част и се постанови друго за
присъждане на издръжка за детето А. в
минимален размер по чл. 142, ал. 2 от СК. Сочи доказателства.
Във въззивното производство са събрани нови
доказателства за нововъзникнали обстоятелства след подаването на жалбите - за трудовата
заетост на ответника и баща на малолетния ищец, както и за настъпила промяна в здравословното
състояние на детето.
Софийски градски съд, като обсъди събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на жалбоподателя, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
С решението по гр. дело № 70944/2019 г. на Софийски
районен съд, III ГО, 84 състав, съдът на основание чл. 143, ал. 2 от СК, чл.
149 от СК и чл. 146 от СК, е осъдил И.М.Г. да заплаща на малолетния А.И.Г.,
действащ чрез своята майка и законен представител С.К.П. месечна издръжка в
размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева, считано от 05.12.2018 г. до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното ѝ
изплащане, като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК за разликата над 250,00 лева до пълния предявен размер от 400,00 лева, като
неоснователен, както и е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 149 от СК, за разликата над 250,00 лева до пълния предявен размер от 350,00 лева, като
неоснователен. Допуснал е предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка в полза на А.И.Г..
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването и са насочени
срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и
допустим съдебен акт. За въззивното производство държавна такса не се дължи от
въззивниците на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, а въззивникът-ответник е
внесъл дължимата държавна такса по сметка на СГС. По изложените съображения
съдът приема, че всяка от въззивните жалби е редовна и допустима, поради което
следва да се разгледат по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които
регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението в
обжалваните части е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е
произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
1. По въззивната жалба на
малолетния А.И.Г., действащ чрез своята майка и законна представителка С.К.П.,
съдът приема следното:
Въззивната жалба е частично
основателна.
При определяне размера на
дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и с
възможностите на задължения родител. Това са двете кумулативни изисквания от
които съдът следва да формира изводите си по основателността на иска.
Доходите на двамата родители
са базата за установяване на финансовите възможности на родителите да участват в издръжката на детето си, т.е. доход по смисъла
на т. 5 от ППВС № 5/1970 г., а в същия смисъл е и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по
гр. д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС. Пред първата съдебна инстанция не са приети
доказателства за брутните доходи на родителите на ищеца.
От приетите от въззивната инстанция
доказателства се установява, че ответникът И.М.Г. е с временна заетост в
Република Италия (лист 29-31 от делото), но не са отразени реалните му доходи. Същият
е декларирал придобити по наследство идеални части от недвижимо имущество в гр.
София и с. Говедарци (лист 27 от делото).
За доходите на майката не са ангажирани
доказателства.
От приетото във въззивното производство ново
писмено доказателство – Експертно
решение на ТЕЛК № 0562 от заседание № 044 от 06.03.2020г. на II
МБАЛ - София ЕАД, гр.
София, влязло в сила на 24.03.2020г., се установява, че ищецът А.И.Г. е с оценка
на работоспособността от 65 % и степен на увреждане с чужда помощ, с диагноза –
други генерализирани разстройства в развитието.
Страните не спорят, че малолетния А.И.Г. е
ученик в началното училище в редовна форма на обучение.
При представените във въззивното производство
и неоспорени писмени доказателства, въззивният съд приема, че и двамата родители
са здрави и в трудоспособна възраст, както и не се доказа основателна причина
за невъзможност да реализират доходи в размер поне на средната работна заплата за
гр. София (за бащата - включително и ако е необходимо да смени работата си или
да работи на повече работни места в чужбина), съдът приема средната за
столицата работна заплата. Според официалните данни на електронната страница на
Националния статистически институт за м. 12. 2020г. средната брутна месечна
заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в гр. София е в
размер от 2031 лв. Съдът съобрази и обстоятелството, че задължението на бащата
да заплаща издръжка на ненавършилите си пълнолетие деца е безусловно и приоритетно
пред издръжката на възходящ (чл. 141, т. 1 от СК).
Детето А.И.Г. е родено на *** г., т.е. то е
навършило 10 години и 5 месеца (към датата 17.05.2021г.), поради което се
нуждае от средства за съществуване, образование, социално-културно развитие, както
и за поемане на специфичните му нужди, с оглед на здравословното му състояние
със степен на увреждане
от 65 %, с чужда помощ. Тези нужди не могат
да се покрият с присъдената от районния съд месечна издръжка от 250 лева.
Ръководейки се от законните критерии,
настоящата въззивна инстанция счита, че за издръжката на детето А. са
необходими минимум месечно общо около 550 лв. - съобразявайки изискването с
издръжката да се осигурят условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите
живееха заедно. От тази сума, съобразно факта, че непосредствените грижи се
полагат от майката, бащата следва да поеме по-голямата част от издръжката за
детето му, т.е. сума в размер на 350 лв. месечно. Съдът следва да увеличи
месечната издръжка до сумата от 350 лева. Не се събраха доказателства от които
да се обоснове извод, че бащата има финансови възможности да заплаща издръжка
за детето А. в пълния размер от 400 лева.
С оглед изложеното, обжалваното решение на
Софийския районен съд следва да се отмени в частта по предявения иск с правна
квалификация чл. 143, ал. 2 от СК до сумата от 350 лева, като въззиваемият се
осъди да заплаща на детето А.И.Г. издръжка от още 100 лева, за периода, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда. За останалата част за разликата
от 350 до 400 лева, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Решението следва да се отмени и в частта по
предявения иск с правна квалификация чл. 149 от СК, за разликата до 300 лева, като
се присъдят още 50 лв., считано от 05.12.2018 г. с оглед искането на ищеца и съобразявайки
липсата на доказателства за реалните доходи на бащата през процесния период от
една година. Съдът присъжда и законната лихва за забава върху месечната
издръжка. За останалата част за разликата от 300 до 350 лева,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
2. По въззивната жалба на ответника И.М.Г. съдът
приема следното:
Въззивната жалба на И.М.Г. е изцяло
неоснователна.
Въззивният съдебен състав приема, че в тази
въззивна жалба са наведени само доводи за неправилност на обжалваното решение в
частта относно определения размер на присъдената издръжка. Ответникът не е оспорил
здравословните проблеми на малолетния ищец, както и нуждите на детето. Макар и
да не са установени реалните месечни доходи на бащата, то съдът изложи мотиви,
че същият е в трудоспособна възраст (навършени 38 години) и няма данни за
влошено здраве, което да се отразява на възможностите му да реализира доходи,
които да му дават възможност да изпълнява алиментинте си задължения към
малолетния ищец. Действително не са установени реалните месечни доходи на
майката за процесния период, но страните не спорят, че тя е родителят полагал
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, т.е. поемала е
и неговата издръжка.
По изложените съображения съдът приема
доводите на въззивника И.М.Г. за неправилност на първоинстанцинното решение в
обжалваната част за неоснователни.
При постановяване на първоинстанционното
решение не се установи да са нарушени императивни материалноправни норми, а от
събраните във въззивното производство доказателства не се установи бащата да е
заплащал, или предоставял в натура, издръжка за ищеца през процесния период.
По разноските:
Страните не претендират разноски и съдът не
дължи произнасяне.
Върху присъдената от настоящата инстанция
издръжка ответникът дължи държавна такса в размер на 216 лева по сметка на СГС.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 147703 от 13.07.2020 година, постановено по гр. дело № 70944/2019 година на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 84 състав, в частите, с които са отхвърлени исковете по чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК, за присъждане на месечна издръжка на детето А.И.Г., ЕГН ********** за разликата над 250 лева до 350 лева за иска по чл. 143, ал. 2 от СК и за разликата над 250 лева до 300 лева за иска по чл. 149 от СК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 146 от СК И.М.Г., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете А.И.Г., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител С.К.П., ЕГН ********** още 100 (сто) лева месечна издръжка (общо 350 лева), считано от 05.12.2019г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК и чл. 146 от СК И.М.Г., ЕГН **********, да заплати на малолетното си дете А.И.Г., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител С.К.П., ЕГН **********, още 50 (петдесет) лева месечна издръжка (общо 300 лева месечно) за периода от 05.12.2018г. до 04.12.2019г. включително, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 147703 от 13.07.2020 година, постановено по гр. дело № 70944/2019 година на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 84 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА И.М.Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 216 (двеста и шестнадесет) лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 9462/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.