Решение по дело №225/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 940
Дата: 14 юли 2022 г.
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20227040700225
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, №  940   /14.07.2022г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                                       СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

при секретар С.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 225 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.

Жалбоподателката Е.Х.Н., ЕГН **********, с адрес ***, чрез представител по пълномощие адвокат Т.Р., и съдебен адрес:***, е оспорила заповед № РД-16-2046/21.12.2021г. на кмета на Община Поморие, с която е наредено да бъде премахнат обект: „Масивна ограда“, реализиран в урегулиран поземлен имот (УПИ) ІV и УПИ ІІІ, кв.22 по плана на с.Каменар, община Поморие.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и иска да бъде отменена. Твърди, че за процесния строеж е издадено разрешение за строеж № 52/23.03.2021г., влязло в сила на 09.04.2021г. Заявява, че оградата е изградена върху основата на съществуващото място на имота към момента на закупуването му. на закона. Счита, че доколкото не е посочено времето на извършване на строежа, не може да се направи преценка дали същият е търпим строеж.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адвокат Р., поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на обжалваната заповед. Претендира разноски.

Ответникът – кмет на Община Поморие, чрез представител по пълномощие адвокат Б., оспорва жалбата и иска да бъде оставена без уважение. Също претендира разноски.

ФАКТИ:

На 22.07.2021г. до кмета на Община Поморие е подадено заявление от Т. М. Г., че е собственик на дворно място в с.Каменар, което не може да загради, тъй като от съседния имот са навлезли в него, като са построили в него временни и масивни постройки (л.56). С последващо заявление от 26.07.2021г. Г. е приложила удостоверение за наследници, видно от което тя и П. М. Б. са наследници на Т. П. Б. (л.58); протокол за трасиране, означаване и координиране на граници на УПИ ІІІ-293, кв.22, с.Каменар, община Поморие (л.59) и договор за замяна на недвижим имот от 03.10.1997г., съгласно който Община Поморие прехвърля на М. Д. Б. недвижим имот, представляващ дворно място пл. № 1219 по кадастралния план на с.Каменар целия от 320 кв.м при граници: от североизток – имот пл. № 1220, от югоизток – имот пл. № 1227, от северозапад – имот пл. № 1217, от югозапад – път (л.60).

Във връзка с постъпилото заявление, с писмо от 29.07.2021г. Община Поморие е уведомила Е.Х.Н. и Т. М. Г., че на 06.08.2021г. в 9:30 часа ще бъде извършена проверка на място в УПИ – ІV, кв.22 по плана на с.Каменар, община Поморие от служители по „Контрол по строителството“ към Дирекция СУТОСУП при Община Поморие (л.53). Писмото е получено от Е.Н. на 09.08.2021г. (на адреса в с.Каменар) и на 30.08.2021г. (на адреса в гр.Бургас, кв.Сарафово) и от Т. Г. на 12.08.2021г. (л.54-55).

На 06.08.2021г. служители по „Контрол по строителството“ към Дирекция СУТОСУП извършили проверка на място в УПИ ІV-301, кв.22 по плана на с.Каменар, община Поморие, за която е съставен констативен протокол № 1 от 06.08.2021г. (л.46). При проверката е констатирано, че в УПИ ІV, кв.22 по плана на с.Каменар е реализиран дървен навес и пристройка, за които има издадено разрешение за строеж № 52/23.03.2021г. от главния архитект на община Поморие. В констативния протокол е посочено, че проверката е извършена в присъствието на И. И. К. – упълномощен от собственичката на проверявания имот – Е.Х.. Към протокола са приложени нотариален акт № 184 от 25.06.2018г., съгласно който Е.Х.Н. е собственик на дворно място на площ 265 кв.м, представляващо УПИ ІV-301, в кв.22 по плана на с.Каменар, местност Разширение, община Поморие, област Бургас, заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 58 кв.м, състояща се от дневна с кухня и трапезария, спалня, офис, санитарен възел (л.48-49); пълномощно от 09.07.2018г. , с което Е.Н. е упълномощила И. И. К. (л.50), разрешение за строеж № 52 от 23.03.2021г. издадено на Е.Н., за строителство, съгласно одобрен инвестиционен проект от 22.03.2021г. от гл.архитект на община Поморие на обект: 1. Ограда и 2. Слънцезащитен навес и допълващо застрояване – пристройка стопанска сграда в УПИ ІV – 301, кв.22, с.Каменар, влязло в сила на 09.04.2021г. (л.51), ведно със скица (л.52).

С писмо от 09.08.2021г. Т. Г. е уведомена от община Поморие, че по жалбата й е извършена проверка, за която е съставен констативен протокол №1/06.08.2021г., като за реализираните постройки, обект на жалба й има издадено разрешение за строеж от главния архитект на община Поморие (л.44). Писмото е получено от Т. Г. на 12.08.2021г. (л.45).

На 27.08.2021г. до община Поморие е подадена жалба от П. М. Б., с която посочва, че съседа му от югоизточната с УПИ ІІІ-301в кв.22, с.Каменар е изградил ограда изцяло в собствения му имот УПИ ІІІ-293, като е навлязъл с около 5 метра в тяхната собственост (л.40). Към жалбата са приложени отново удостоверение за наследници (л.41), протокол за трасиране, означаване и координиране на граници на УПИ ІІІ-293, кв.22, с.Каменар, община Поморие от 14.11.2020г. (л.42) и договор за замяна от 03.10.1997г. (л.43).

Във връзка с подадената на 27.08.2021г. жалба, с писмо от 29.09.2021г., Е.Н. и П. Б. са уведомени от община Поморие, че на 07.10.2021г. в 14:00 часа ще бъде извършена проверка на място от служители по „Контрол по строителството“ към Дирекция СУТОСУП, Община Поморие (л.36). Писмото е получено от Е.Н. на 30.09.2021г., а от Панайот Бабагинов на 01.10.2021г. (л.37).

На 23.11.2021г. служители по „Контрол по строителството“ към Дирекция СУТОСУП, Община Поморие са извършили проверка на обект: „Масивна ограда“, реализиран в поземлен имот (УПИ) ІV, кв.22 по плана на с.Каменар, община Поморие, за което е съставен констативен протокол № 13/23.11.2021г. (л.34-35). При проверката е установено, че поземлен имот УПИ-ІV в кв.22 по плана на с.Каменар е собственост на Е.Н., съгласно НА № 184 от 2018г. Сочи се, че е представено разрешение за строеж № 52/23.03.2021г. Констатирано е, че оградата е изградена от дървен материал с височина 2.20 м и с дължина – 15.64 м линейни, като същата навлиза от северозападната страна с 3.70 м, а от североизточната с 4.70 м в УПИ ІІІ, кв.22 по плана на с.Каменар. Така изпълненото е определено като строителство по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, реализиран без разрешение за строеж. Посочено е, че строежа е шеста категория. Като установени нарушения е посочено, че не отговоря на одобрения инвестиционен проект, а като нарушени разпоредби – чл.154, ал.2, т.1 от ЗУТ.   

Изготвения констативен акт е връчен на Е.Н. по пощата с писмо, с обратна разписка (л.32) на 26.11.2021г. (л.33). 

На 29.11.2021г. Е.Н. *** възражение против констативен акт № 13/23.11.2021г., с което заявява, че процесната оградата е изградена, съгласно съществуващото състояние на имота към момента на закупуването му – 2018г. Сочи, че видно от приложената към акта снимка, съществуващата ограда на лицето на имота, находяща се успоредно на пътя от град Поморие за град Каблешково през село Каменар е свързана с разрешената за изграждане ограда, т.е. няма навлизане в чужд имот, а е използвано завареното положение и съществуващата ограда към монета на закупуване на имота (л.26). Към възражението са приложени НА № 184 от 25.06.2018г. (л.27-28); заповед № РД-16-20 от 12.01.2016г. на кмета на Община Поморие, с която е одобрен проект за ПУП – план за регулация и застрояване за ПИ 1227 по кадастралния план на с.Каменар, местност „Разширение“, състоящ се в урегулиране на ПИ 1227, обособяване на УПИ ІV-301 с площ 265 кв.м., в кв.22 и ситуиране на свободно ниско жилищно застрояване (л.29); удостоверение № 47/07.06.2017г. за въвеждане в експлоатация на строеж едноетажна жилищна сграда в с.Каменар, квартал 22, парцел ІV, ЗП 58 кв.м и РЗП 58 кв.м (л.30) и разрешение за строеж № 52 от 23.03.2021г. (л.31).    

Въз основа на този констативен акт е издадена процесната заповед, в която описанието на строежа напълно съвпада с направеното вече в констативния акт описание. Административният орган е направил извод, че този строеж е изпълнен в нарушение на чл.154, ал.2, т.1 от ЗУТ и е постановил неговото премахване на основание чл.225 от ЗУТ (л.9).

Издадената заповед е изпратена на жалбоподателката с писмо с обратна разписка (л.23) и е получена от нея на 06.01.2022г. (на адреса в с.Каменар) и на 25.01.2022г. (на адреса в гр.Бургас, кв.Сарафово) (л.25 и л.24).

На 31.01.2022г. Е.Н. *** заявление, с което иска издадената заповед да бъде прекратена (отсрочена), тъй като в момента текат преговори за закупуване на имот УПИ ІІІ-293 от нея и иска изпълнението на заповедта да бъде отложено с няколко месеца (л.22).

Жалбата сезирала съда е подадена с електроннаа поща на 07.02.2022г. и регистрирана в Община Поморие на 09.02.2022г. (л.4-7). Към нея са приложени НА № 184 от 25.06.2018г. (л.11-14); НА от 19.07.2006г., с който „Андерсън Енд Марни“ ООД са придобили дворно място с площ 265 кв.м, представляващо неуригулиран поземлен имот с № 1227 по плана на село Каменар, община Поморие, област Бургас, в местност „Разширение“, заедно с построената в дворното място масивна едноетажна сграда, със застроена площ 25 кв.м (л.15-16); протокол за трасиране, означаване и координиране на граници на УПИ ІV-301, кв.22, с.Каменар, община Поморие от 22.01.2022г. (л.17); заповед № РД-16-302 от 26.03.2009г. на кмета на Община Поморие, с която е одобрен ПУП – план за регулация за имоти № 1217, 1219 и 1220 по плана на с.Каменар – разширение, с който план се предвижда обособяване на имотите в самостоятелни УПИ І-1217, ІІ-1220 и ІІІ-1219 по имотни граници в нов кв.22 с пешеходен достъп от 3.00 м до УПИ ІІ-1220 (л.19) и заповед № РД-16-20 от 12.01.2016г. (л.20).

По делото от процесуалният представител на жалбоподателката са представени извадки от кадастралния план и от ЗРП към 1981г. и към 1996г. (л.73-74).

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, според заключението по която процесната ограда навлиза в УПИ ІІІ-293 в кв.22 по плана на с.Каменар, като местоположението на оградата не съответства на техническата документация, съпътстваща представеното по делото разрешение за строеж № 52/23.03.2021г. В приложение № 1 към експертизата вещото лице е отразило в комбинирана скица местоположението на оградата и регулационните граници на процесните имоти (л.91). Вещото лице е установило, че по никой от действащите и предшестващите планове оградата не е била предвидена на мястото, на което е изградена и се намира сега, както и съществуващата ограда не е идентична с тази, която е начертана с условен знак за ограда в представените по делото извадки от ЗРП и кадастрален план на с.Каменар. При описание на констатираното фактическо положение вещото лице е заявило, че оградата е от бетонови колове, оградна мрежа и хоризонтално наковани дъски покрити с винилово платно, които са стена от слънцезащитен навес.

По делото, в качеството на свидетели са разпитани Д.И. И. и К.Б. Б.. Свидетелят Д.И. посочва, че на схемата от експертизата на л.90 неговия имот е 1226. Заявява, че имотите, които са в горната част от неговия имот са необитаеми и обрасли. Сочи, че оградата между имота на жалбоподателката и имот 1219 не е местена и в началото е била от оградна мрежа, но не е сигурен, тъй като в тази част има дървета и храсти.

Свидетелят Б. заявява, че имотът му се намира точно срещу имота на жалбоподателката, от другата страна на улицата. Пояснява, че оградите на имота на Е. никога са били местени и си стоят там откакто той е там. Сочи, че оградата от северната страна е телена и май има дъски от страната на жалбоподателката.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалвания акт, против заповед, която има характеристиките на административен акт и подлежи на обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ - кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от ІV до VІ категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ или на части от тях. В процесния случай заповедта е издадена от кмета на Община Поморие.

При постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процедурата. Въпросът със законността на процесния строеж е обследван първо от нарочно конституирана за целта работна група (чл.225а, ал.2, предл.първо от ЗУТ), която е извършила оглед на място и проверка за наличието на строителни книжа и съответствието на строежа с устройствения план, и е съставила описания по-горе в решението констативен акт №13/23.2021г. (л.34). След което административният орган е разгледал констатациите на работната група и в мотивите на обжалваната заповед ги е възприел изцяло.

Законът изисква констативният акт да бъде връчен на заинтересованите лица – чл.225а, ал.2, предл. второ от ЗУТ. В конкретния случай той е връчен на 26.11.2021г.(л.32, л.33).

Заповедта съдържа мотиви – фактически и правни основания за издаването й. Мотиви се съдържат и в документите съставляващи административната преписка.

Обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл.154, ал.2, т.1 от ЗУТ съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са отклоненията, които нарушават предвижданията на действащия подробен устройствен план. От назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че със заповед № РД-16-20/12.01.2016г. е одобрен ПУП-ПРЗ за имот 1227 по плана на с.Каменар, с който е предвидено обособяване на нов УПИ ІV-301 в кв.22, който е имотът на жалбоподателката – нотариален акт №184, том І, рег.№ 1878 от 25.06.2018г. (л.11). Според заключението на вещото лице за жилищната сграда в този имот има издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация № 47/07.06.2017г. Освен това е налице и влязло в сила разрешение за строеж № 52/23.03.2021г. за ограда, навес и допълващо застрояване в УПИ ІV-301, кв.22. Също от експертизата по несъмнен начин е установено, че оградата, предмет на обжалваната заповед, е изградена изцяло в съседния УПИ ІІІ-293, кв.22. Това обстоятелство недвусмислено е онагледено чрез изготвената комбинирана скица (л.91), неразделна част от експертното заключение. Вещото лице изрично е посочило, че реалното местоположение на тази ограда не съответства на техническата документация, която съпътства представеното разрешение за строеж № 52/23.03.2021г. Освен това вещото лице след като се е запознало с предходни устройствени планове на същата територия, е установило, че нито действащият, нито предходните планове предвиждат ограда на мястото, където понастоящем се намира процесната ограда. Установено е още, че оградата е изградена от бетонни колове, оградна мрежа и хоризонтално наковани дъски, покрити с винилово платно, които представляват стена на слънцезащитен навес. Тези факти, които бяха установени в хода на съдебното производство, обосновават извода, направен от административния орган, че оградата, предмет на обжалваната заповед, представлява съществено отклонение от одобрен инвестиционен проект, в случая този, предхождащ разрешение за строеж № 52/2021г. Установено е, че чрез изграждането на оградата на мястото, където действително се намира, е нарушен както подробният устройствен план, така и предходните устройствени планове, които не са предвиждали на това място да бъде изградена ограда. По делото е установено, че фактическото местоположение на оградата не съвпада с границите на урегулирания поземлен имот, собственост на жалбоподателката. По тази причина жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Чрез събраните гласни доказателства по делото се установи, че процесната ограда е изградена преди жалбоподателката да стане собственик на УПИ ІV-301 в кв.22, ведно с постройките в него. Разпитаният свидетел И., който е съсед на жалбоподателката (но не е собственик на имот ІІІ-293), заяви, че е закупил своя имот някъде през 2004-2005г. и оттогава процесната ограда се намира там, където е и понастоящем. Другият свидетел Б. също заяви при разпита в съдебно заседание, че оградата никога не е местена. Обстоятелството обаче, че жалбоподателката не е изградила процесната оградата там, където действително се намира, не води до извод за отсъствие на основания за нейното премахване. Доколкото жалбоподателката понастоящем е собственик на имот ІV-301, правилно е ангажирана нейната отговорност да премахне оградата, като никъде в заповедта не се държи сметка за поставяне на оградата, т.е. административният орган не е вменил отговорност на жалбоподателката Н. за това, че е поставила оградата в съседния имот. Ирелевантно за законосъобразността на обжалваната заповед е и обстоятелството, заявено от двамата свидетели, че имотът, в който е изградена оградата – УПИ ІІІ-293, не се обитава. От значение за законосъобразността на оспорения акт е дали са налице предпоставките на приложения материален закон. Тези предпоставки се установиха от събраните по делото доказателства. Затова жалбата на Е.Н. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Неоснователно е и възражението за търпимост на строежа. Освен, че по делото не се доказа годината на изграждане на процесната ограда, категорично се установи, че тя е изградена в несъответствие не само на действащия устройствен план, но и в противоречие със всички прадхождащи го планове, а нормите регламентиращи търпимите строежи - §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на към ЗИД на ЗУТ(ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., доп., бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. и доп., бр. 101 от 2015 г., изм., бр. 1 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 107 от 2020 г.), изискват те да са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон.

С оглед изхода на спора разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответника. Такива са претендирани своевременно и се дължат от жалбоподателя в размер на 900 лв.– платено възнаграждение за един адвокат (л.98).  

По изложените съображения, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Х.Н., ЕГН **********, с адрес ***, и съдебен адрес:***, против заповед № РД-16-2046/21.12.2021г. на кмета на Община Поморие.  

ОСЪЖДА Е.Х.Н., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 900 (деветстотин) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: