Р Е Ш Е Н И Е № ………
Град Свиленград, 26.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД, I граждански
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
При
съдебен секретар Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от Съдията административно дело № 1/ 2020 година
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.72, ал.4 от Закона
за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е
по жалба от Д.А.А., с ЕГН **********, срещу
Заповед за задържане на лице с рег.№ 351зз-104/ 01.06.2020г., издадена от
полицейски орган при РУ на МВР – Свиленград – Антон
Василев Влайков, на длъжност Младши
инспектор при РУ
на МВР - Свиленград.
В жалбата се твърди, че Заповедта е незаконосъобразна, неправилна, издадена
при нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния
закон, неизпълняваща изискванията за минимално изискуемо съдържание на един административен
акт и непреследваща целите на закона, а целяща неговото заобикаляне.
След преценка
на събраните по делото доказателства и като извърши служебна проверка за законосъобразност по
реда чл.168,
ал.1, вр.чл.146
от АПК, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената
Заповед за задържане на лице с рег. № 351зз-104/ 01.06.2020 година, издадена от Антон Василев Влайков - Младши инспектор при РУ на МВР - Свиленград, на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР е наредено
задържането на жалбоподателя Д.А.А. за срок до 24 часа в помещение за временно
задържане на Патрулна база – Капитан Андреево, във връзка с данни за извършено престъпление по чл.343в,
ал.2 от
НК,
за което е образувано Бързо
производство (БП) № 184/2020 година. Задържането е извършено в 11,00 ч. на
01.06.2020г.
Видно от материалите, съдържащи се в
изпратената от административния орган преписка по издаване на заповедта, при задържането Д.А.А. е подписал Декларация, в която е посочил, че желае адвокатска защита по личен избор и за негова
сметка, не желае служебна защита, няма здравословен проблем, не желае преглед от лекар, желае да се уведоми член на
семейството му за задържането, желае да получава колети и храна и не
се нуждае от специална диета. Посочил е също, че при задържането е бил запознат с правата по чл.72, чл.73 и чл.75
от ЗМВР.
На задържаният
А. е бил извършен обиск, за който е съставен Протокол за личен
обиск на лице от 01.06.2020 година.
От постъпилата по делото административна преписка по издаване на
оспорената заповед
и
от постъпилото
БП № 184/2020 година се установява,
че на 01.06.2020 година в
град Свиленград, на ул. „Гео Милев“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка
„Фолксваген Голф“, с рег. № Х8353КВ, без свидетелство за управление на МПС и в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за това деяние – с
Наказателно постановление № 19-0351-000390 от 29.05.2019г., издадено от
Началник Група към ОД на МВР – Хасково,
РУ на МВР – Свиленград, влязло в законна сила на 03.03.2020г. При извършената на 01.06.2020 година
проверка Димитров е бил задържан с
обжалваната
заповед, за срок от 24 часа, по реда на ЗМВР.
БП е започнало
на 01.06.2020 година на основание чл.356, ал.1, т.1
от НПК. На А. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 313754/
01.06.2020г. и с Постановление от 02.06.2020г. му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343в,
ал.2, вр. ал.1 от
НК. Обвиняемият не се признава за виновен и не
желае да даде обясниния, видно от Протокол за разпит на обвиняем от
02.06.2020г. Видно от съдържащите в БП протоколи за разпит на свидетели от
01.06.2020г. и 05.06.2020г., на датата 01.06.2020 година, в около 10,50 часа, жалбоподателят
А., управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с рег. № Х8353КВ, се е
движил по ул. „Гео Милев“ в посока ул. „“Стефан Стамболов“ в гр. Свиленград,
когато е бил спрян за проверка от полицейски патрул – свидетелите Илия Атанасов
Тенчев и Радостин А. Колев, двамата инспектори в група „ПКП“ към СКП при РУ на МВР
– Свиленград. При извършената проверка, след справка в оперативна дежурна част
/ОДЧ/ при РУ на МВР – Свиленград, е било установено, че А. не притежава
свидетелство за управление на МПС. На мястото на проверката е бил извикан и
пристигнал в около 11,00 часа младши полицейски инспектор в група „Охранителна
полиция“ Антон Василев Влайков, който е издал оспорваната заповед, след като
повторно извършил проверка в ОДЧ. А. е бил отведен, заедно с автомобила, до РУ
на МВР – Свиленград.
Впоследствие, на основание чл.247, ал.1,
т.1 от НПК, срещу А. е образувано НОХД № 313/2020г. по описа на Районен съд –
Свиленград – за това, че на 01.06.2020 г. в гр.Свиленград управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с рег.№ X8353KB, без
съответно свидетелство за управление в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за такова деяние с Наказателно постановление с №
19-0351-000390/29.05.2019г.издадено от Началник Група към ОДМВР-Хасково,
РУ-Свиленград,влязло в сила на 03.03.2020 година - престьпление по чл.343в,
ал.2 от НК.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна Съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, внесена
е дължимата държавна такса, подадена
е срещу административен акт,
подлежащ на съдебен контрол и е в законоустановения срок по чл.149,
ал.1 от АПК /по пощата, с пощенско клеймо от
15.06.2020г., т.е. в 14- дневен срок от издаването на заповедта на
01.06.2020г., доколкото липсва разписка за връчването й/.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по
смисъла на чл.57,
ал 1 от ЗМВР. Компетентността
му да издава Заповеди
от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата
на чл.72
от ЗМВР, съгласно която полицейските
органи могат да задържат лице, като в т. 1 до т. 7 на същата разпоредба
изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо. При издаването
на оспорения акт не са допуснати нарушения на административно-производствените правила от издателя, които да са от
категорията на съществените. Заповедта за задържане на лице по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР по съществото
е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ПАМ), като същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл.74,
ал.2 от ЗМВР, което в случая е
налице. По отношение на тази Заповед са неприложими изискванията на чл.59,
ал.2 от АПК за съдържание на
административния акт, тъй като следва да се спазват изискванията на специалния
закон - ЗМВР. Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в правната
норма на чл.
74, ал. 2 ЗМВР – посочени са
името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал Заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице,
датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.
73 от ЗМВР, правото му на
преводач, в случай че не владее български език, както и е посочено, че Заповедта за задържането може да се обжалва пред Съда. В Заповедта е посочено и правното основание за
постановяването задържане, както и фактическите обстоятелства, предпоставили задържането – БП № 184/2020
година на РУ -
Свиленград.
Според Съда оспорената Заповед е издадена и в съответствие с материалния закон.
Разпоредбата на чл.72
от ЗМВР регламентира
правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок
от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в чл.72,
ал.1, т.1 - 7
от ЗМВР. От посоченото в
оспорената Заповед
и от събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането на
жалбоподателя А. е
било извършено във връзка с наличие на данни за извършено от него престъпление
по чл.343в,
ал.2 от
НК на 01.06.2020 година в град Свиленград. Съдът намира, че в процесния случай са налице
фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
като в оспорената Заповед са посочени както правните, така и фактическите основания за
задържането по смисъла на чл.
74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, като
по отношение на фактическите основания се препраща към БП № 184/2020 година.
Задържането
под стража на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР за срок не
по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна
административна мярка, по смисъла на чл.
22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), която има за цел да се предотврати възможността лицето
да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно
наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното
лице, без дори да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението.
Събраните по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните
предпоставки по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно -
наличие на „данни”, че задържаното лице е извършило престъпление. Понятията
„данни” по смисъла ЗМВР и „достатъчно данни” по смисъла на чл.207,
ал.1 от НПК, имат различно
съдържание. За да бъде образувано ДП по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно
данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено
престъпление. При налагането на принудителната административна мярка
/ПАМ/ „Задържане до 24 часа” по чл.
72 от ЗМВР, в хипотезата на
ал.1, т.1, са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни
могат да не са достатъчни за образуване на ДП, но да са достатъчни да бъде направен извод, че
задържаното лице е извършило престъпление. Достатъчно
е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност
лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава
право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да
наложи мярката. Такива данни по отношение на жалбоподателя са били налице,
поради което настоящият Съдебен състав намира, че към момента на задържането полицейският орган е събрал
данни за извършено престъпление от лицето, което се установява и от събраните
по делото доказателства.
Настоящият Съдебен състав намира, че правилно е приложен и принципът
за съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган при налагане
на процесната ПАМ.
Съгласно разпоредбата на чл.6,
ал.2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6,
ал.2 от АПК прилагането на ПАМ по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е
оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с
необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на ПАМ „задържане за срок до 24 часа” е оправдано, тъй като в случая задържането е извършено с
оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за
невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода.
Предвид изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена.
Водим от
горното и на основание чл.172,
ал.2, предложение последно от АПК, Съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалба от Д.А.А.,
с ЕГН **********,***, срещу Заповед за задържане на лице с рег.№ 351зз-104/ 01.06.2020г.,
издадена от полицейски орган при РУ на МВР – Свиленград – Антон Василев Влайков, на длъжност Младши инспектор при РУ на МВР - Свиленград.
Решението може
да бъде оспорено пред Административен съд - Хасково в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: