РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. ХАСКОВО, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ , в публично заседание
на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА
в присъствието на прокурора А. П. С.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно
частно наказателно дело № 20255600600537 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
Предмет на въззивната проверка е определение от 30.05.2025 г. по НОХД №
187/2025 г. по описа на Районен съд-Димитровград. Определението е постановено по реда на
чл.306 ал.1 т.1 от НПК във вр. с чл. 53 от НК, след като с предходно такова е било одобрено
сключено между прокурора и защитника на обвиняемия А. В. Т. споразумение за решаване
на наказателно дело, водено като ДП № 336/2024 г. на РУ-Димитровград, а на основание чл.
24 ал. 3 от НПК наказателното производство е било прекратено.
Жалбата, подадена от защитника, е насочена както срещу процесуалната, така и
срещу материалната законосъобразност на атакувания акт. Във връзка с първата група
доводи се акцентира върху процесуалния етап, в който определението било постановено,
като се счита, че той не позволявал преразглеждане на въпрос, който сключеното и одобрено
споразумение не третирал; по който страните не били взели отношение при разискването на
каталога в чл. 381 ал.5 от НПК; който прокурорът бил поставил едва след прекратяването на
наказателния процес и най-сетне – въпрос, който принципно би повлиял волята на
обвиняемия в решението му да бъде приложен диференцирания ред за решаване на делото.
1
А относно материалните условия за приложението на чл. 343б ал. 5 от НК, които защитникът
намира за неизпълнени, в жалбата се поддържа следното: Отнемането на притежаваното от
дееца моторно превозно средство противоречало на основания закон и именно това
противоречие било предмет на образуваното пред Конституционния съд КД № 15/2024 г., по
което предстояло произнасяне, подобно и на висящото пред СЕС друго дело, инициирано по
отправено от български съд преюдициално запитване. Наред с това, твърди още защитникът,
отнемането на превозното средство представлявало изначално непропорционална
наказателна мярка, несъизмерима с извършеното престъпление и точно това изисквало
съдът да игнорира нормата, тъй като всяко ограничение на правата следвало да бъде
разумно, ясно и съответно на преследваните цели, както сочело Решение № 10/2009 г. на КС.
Така аргументирано, искането на защитника е обжалваният акт да бъде отменен.
Против жалбата писмени възражения не са постъпили.
В хода на въззивното производство защитникът поддържа изцяло своите доводи,
като препраща към тяхното писмено изложение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково отхвърля основателността на
жалбата. Позовава се на постановеното Решение от 17.07.2025 г. по КД № 15/2024 г. на КС, в
което е отхвърлено искането нормата в чл. 343б ал.5 от НК да бъде обявена за
противоречаща на Конституцията. Предлага атакуваното определение да бъде потвърдено.
Хасковският окръжен съд, след като провери правилността на обжалваното
определение - по направените оплаквания, изтъкнатите доводи, а на основание чл. 314, ал. 1
от НПК и след цялостна служебна проверка, констатира следното:
Наказателното производство е започнало по правилата на чл. 356 и сл. от НПК,
след като при проведен на 07.06.2024 г. разпит на свидетел е било установено управление на
лек автомобил марка „Мазда“ с рег. № ******* след употреба на наркотични вещества –
марихуана. Впоследствие с Постановление на прокурора от РП-Хасково от 13.06.2024 г.
бързото производство е било преобразувано в такова по общия ред. Последвало е
Постановление от 28.04.2025 г., с което към наказателна отговорност за престъпление по чл.
343б ал.3 от НК, извършено на 07.06.2024 г. в гр. Д., е бил привлечен А. В. Т.. Именно той
още на 07.06.2024 г. е предал за нуждите на разследването по-късно огледаният и така
приобщен към доказателствата по делото лек автомобил марка „Мазда“ с рег. № *******.
Разследването, установило присъствието на наркотични вещества в кръвта на Т. в момента
на инкриминираното управление и индивидуалното притежание на горепосочения
автомобил, е приключило на 28.04.2025 г., когато със заключително мнение делото е било
изпратено на прокурора, за да упражни той своите правомощия по чл. 242 от НПК. В
указания от тази норма процесуален срок е било сключено споразумение между защитника
на обвинения Т. и прокурора от РП-Хасково, ТО-Димитровград, а то в неговото писмена
форма е било представено в Районен съд-Димитровград. Според споразумението А. Т. се
признава за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б ал.3 от НК, за което се
съгласява да понесе наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, отложено по
реда на чл. 66 ал. 1 от НК за срок от три години и още: да бъде лишен от правото за
2
управлява моторно превозно средство за срок от 13 месеца, от който на основание чл. 59 ал.
4 от НК се приспада времето на лишаването от това право по административен ред, считано
от 07.06.2024 г. В съдържанието на документа, подписан от защитника, прокурора и
обвиняемия са упоменати разноските, които Т. следва да поеме за своя сметка, а относно
приобщения като веществено доказателство лек автомобил е записано: „да остане по делото
до произнасяне на съда по реда на чл. 306 ал. 1 от НПК, с оглед приложението на чл. 343б
ал.5 от НК“. В проведеното на 30.05.2025 г. съдебно заседание по образуваното пред РС-
Димитровград НОХД № 187/2025г. споразумението е било разгледано, като прокурорът и
защитникът са били единодушни в поддържането му, а след отправените към обвиняемия
въпроси, които производството по глава 29 от НПК е изисквало да бъдат изяснени, той е
признал извършването на престъплението, потвърдил е своята информираност за
последиците на споразумението в собственоръчно подписаната форма, декларирал е отказа
си от разглеждане на делото по общия ред. Преценявайки тези изявления като валидна
предпоставка за продължаване на процеса по диференцираните правила, съдът е вписал
текста на споразумението в съдебния протокол, като е възпроизвел пълното му съдържание,
включително частта, уреждаща въпроса с вещественото доказателство – лек автомобил.
Подписи върху протокола са положили страните по споразумението и обвиняемия. Без да
предлага промени, каквито и страните не са претендирали, и след положителната оценка за
съответствие между договорените клаузи, закона и морала, споразумението е било одобрено,
законова последица на което е било прекратяването на наказателния процес, тъй като
именно този завършек нормата в чл. 24 ал.3 от НПК предвижда. А тази в разпоредбата на
чл. 383 ал.2 от НПК гласи: „.съдът … се произнася по прилагането на чл. 53 от НК по реда
на чл. 306 ал. 1 т.1 от НПК“, след като предхождащата я такава обявява последиците на
одобреното от съда споразумение като равнозначни на тези, които поражда влязлата в сила
присъда. В контекста на този законов регламент следва да бъде обсъден и първият наведен
от въззивника довод, основан върху процесуалната невъзможност съдът да постанови
отнемане на моторното превозно средства след прекратяването на наказателното
производство. Застъпената теза е невярна, поради две съображения: Първо, главната задача
на съдебното производство е да разреши онези въпроси, без които неговият завършек, т.е.
постановеният заключителен акт би бил непълноценен, непълен и следователно
незаконосъобразен. Това са въпросите, изброени в чл. 301 ал. 1 т.1-7 от НПК и това е така,
защото по тези въпроси законът не допуска нито опущение, нито допълващо решаване.
Всички останали обаче, в това число и приложението на чл. 53 от НК, е позволено да бъдат
разгледани от съда не само след постановяването на окончателния акт, но и дори след като
той е влязъл в сила и е станал изпълняем, т.е. след като по основаните въпроси, с които
процесът е натоварен, присъдата (ако говорим за общия ред) е придобила стабилитет. Второ,
производството по глава 29 от НПК е особено, то се отклонява от общите правила – започва
по постигнато съгласие между прокурора и защитника за решаване на изброените в текста
на чл. 381 ал.5 от НПК въпроси и приключва с одобрение (или не) на сключеното
споразумение след съдебна проверка върху валидността на писмено изразените
волеизявление и след оценка за съответствие със законовия и морален норматив. И тъй като
3
за наказателния процес са възможни две приключващи го форми – постановяване на присъда
или прекратяване на наказателното производство, то производно на това е и
законодателното разрешение одобреното от съда споразумение да бъде последвано от
предвиденото в чл. 24 ал.3 от НПК прекратяване, чиито последици както разпоредбата в чл.
383 ал. 1 от НПК изрично отбелязва, са равнозначни на тези, които притежава влязлата в
сила присъда. И след като законът позволява при окончателна, т.е. влязла в сила присъда,
някои от нерешените въпроси да бъдат допълнително поставени (служебно или по
инициатива на страните), то очевидно това е възможно и при приключилото с одобрено
споразумение наказателно производство, още повече че това е изрично обявено в закона, а в
разглеждания случай – това е било упоменато в текста на самото споразумение. Както вече
беше посочено по-горе, договарящите страни и след изричното известяване на самия
обвиняем не са се дистанцирали от съдбата на моторното превозно средство при изготвянето
на писмения текст на своето съглашение. Напротив, те изрично са записали, че автомобилът
ще „остане“ към материалите от делото до произнасянето на съда по реда на чл. 306 ал.1 от
НПК, „с оглед приложението на чл. 343б ал.5 от НК“. Именно заради това, намекът в
жалбата, че обвиняемият не би се споразумял, ако е бил информиран за възможността
превозното средство да бъде отнето, не съответства нито на представената пред съда
писмена форма, нито на разписания пред самия него протокол, възпроизвел всички
договорени клаузи в напълно тъждествен на първоначално документирания им вид. Подобно
твърдение всъщност е несъвместимо и със самата оказана на обвиняемия правна помощ,
призвана с пълна, всеобхватна и достъпна съгласувателна подкрепа във всеки един етап на
споразумителния процес. Ето защо, няма как да се приеме, че Т. е бил „заблуден“ относно
която и да е последица на споразумението преди да пристъпи към неговото разписване и
поддържане пред съда, а и не това е предметът на настоящото производство, доколкото друг
е редът, по който вече осъденият би могъл да оспори валидността на своите процесуални
действия и изявления. А въпросът, на който настоящото въззивна проверка е наложително да
даде отговор, е следният: Правилно ли е приложен законът при отнемането на
принадлежащото на виновния деец моторно превозно средство. В тази насока от значение
са: действащата към момента на деянието (07.06.2024 г.) материална норма и съответствието
на същата с конституционно защитени блага, както и с установените в Хартата на основните
права на ЕС и чл.7 от ЕКПЧ принципи за разумност, пропорционалност и съпоставимост с
преследваната цел. Безспорно към момента на деянието е била в сила приетата и
обнародвана с ДВ бр. 67/2023 г. разпоредба в чл. 343б ал.5 от НК, според която в случаите по
ал.1-4 на чл. 343б от НК съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство,
послужило за извършване на престъплението, когато то е собственост на дееца или
присъжда неговата равностойност, когато не е негова собственост. В постановеното Решение
№ 8 от 17.07.2025 г. по КД № 15/2024 г. Конституционният съд е дал отговор на
формулирания в жалбата въпрос относно легитимността на предвидената в закона
имуществена намеса, като е приел, че макар и с известни несъвършенства, оспорените пред
него разпоредби се явяват годно средство за постигане на легитимна цел и отговарят на
критериите за съразмерност на ограничението спрямо засегнатите от престъплението права,
4
заради което не може да се приеме, че разпоредбите са в непреодолимо противоречие с
основния закон и че чрез тях се прекрачват границите, ограничаващи принципите на
законност и правна сигурност или по недопустим начин се накърняват основни права.
Действително, изразено е съгласие с мнението на сезиращите, според което в законовия
текст е допуснато лесно доловимо смешение между обективните елементи на
престъплението по чл. 343б ал.1 и ал.3 от НК – предмет и средство, и това напълно се
споделя от настоящия състав, доколкото управляваното от нетрезвия водач моторно
превозно средство няма как да бъде средство за извършване на престъплението, каквото е
семантичното звучене на нормата. Аргументите в тази посока, които в случая са
наложителни, за да се установи дали съдът е избрал верния процесуален път, могат да се
допълнят с редица теоретични положения, изключващи ролята на автомобила като средство
на разглежданото посегателство. Един от тях се корени в недопустимата законова
предопределеност на използваното от дееца средство, т.е. в принципната несъстоятелност на
нормативна конструкция, предполагаща идентично по правната си природа престъпление
във всеки случай и от всеки деец се извършва с еднородна по характера си вещ – състояние,
което доктрината отрича. По тези въпроси тя е последователна /И.Н., Наказателно право,
Обща част, стр.230/ и според нея: „за разлика от предмета на престъплението, средствата за
неговото извършване представляват нещо външно на общественото отношение, защото
тяхната определеност като такива зависи от мястото, което деецът им е отредил в своята
дейност като оръдие за въздействие върху предмета“, т.е. от дееца зависи с какво той ще си
послужи при извършване на престъплението и как дадена съществуваща извън
общественото отношение и предмета вещ той ще пригоди така че да влияе върху защитения
обект противоправно. В този смисъл немислимо е наказателната норма да посочва и така
изначално да обявява средството на престъплението и по този начин тя /т.е. законът/, а не
деецът, да избира предназначението й като оръдие на престъпното посегателство. В този
смисъл управляваното от дееца моторно превозно средство при реализацията на престъпния
състав в чл.343б ал.1 или ал.3 от НК категорично не може да се дефинира като средство на
общественоопасното посегателство, каквото е правното му значение при буквалния и
необременен от законодателните намерения прочит на обнародваната с ДВ бр. 67/04.08.2023
г. разпоредба в чл. 343б ал. 5 от НК. Но както се каза, в постановеното на 17.07.2025 г.
Решение № 8 по к.д. дело № 15/2024 г. Конституционният съд е приел, че тази непрецизна
техника не влияе върху нормативното съзвучие с основния закон, тъй като не е засегнат
принципът на законоустановеност и не е компрометирано изискването за известност и
предвидимост на наказателната отговорност, понеже разпоредбата позволява провеждането
на тълкуване в рамките на разумните очаквания. В заключението, Конституционният съд не
е открил такава степен на вътрешно противоречие в закона, която да се оказва несъвместима
с конституционни ценности и да налага обявяване на нормата за противоконституционна.
Едновременно с това изрично е уточнено, че разминаванията между нормата и правната
наука, както и между нея и разпоредбите в „Общата част“ на НК, могат да бъдат преодолени
„чрез съхраняващо тълкуване“, което е неизменна част от правораздаването и присъщ
елемент от правоприлагането. Това означава, че тълкуване по необходимост и в случая се
5
налага, а то поради изложените по-горе съображения изключва третирането на автомобила
като средство на престъплението. Следва да бъде съобразено представеното към Решението
на КС особено мнение, според което моторното превозно средство е предмет на
престъплението, тъй като „защитените обществени отношения са свързани с движението по
пътищата, които произтичат от взаимодействието на човек, моторно средство и път“. И след
като автомобилът е предметът на престъпното въздействие, то предвиденото в чл. 343б ал.5
от НК отнемане (респ. присъждане на равностойността), намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 53 ал.1 б.“б“ от НК. Ето защо, първоинстанционният съд правилно е
процедирал, разглеждайки въпроса за приобщения като веществено доказателство
автомобил именно по реда на чл. 383 ал.2 вр. чл. 306 ал.1 т.1 от НПК и неотклонявайки се от
обявената за импонираща на основния закон и представляваща част от позитивното ни право
норма в чл. 343б ал. 5 от НК, е отнел изцяло притежавания от дееца автомобил.
Що касае отправеното към СЕС преюдициално запитване, то следва да се посочи,
че то не обвързва настоящия процес, след като страните в него не са поискали
кореспондиращо с Хартата или Конвенцията тълкуване, а извършената от съда автономна
„на собствено равнище“ преценка е дала позитивен, макар и не подробно мотивиран отговор
на въпроса относно съответствието между санкционната мярка и основните следвани
принципи, детайлно разисквани и в постановения от Конституционния съд акт.
Имайки предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 30.05.2025 г., постановено по НОХД №
187/2025 г. по описа на Районен съд-Димитровград, с което по реда на чл. 306 ал. 1 т. 1 от
НПК и на основание чл. 343б ал.5 от НК е отнет в полза на държавата лек автомобил марка
„Мазда“ с рег. № ******* (ведно с ключ за него), собственост на А. В. Т., ЕГН **********.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6