РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Варна, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110103482 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковете на Г. Б. Б. ЕГН**********,
действащ със съгласието на майка си В. К. В. ЕГН**********, чрез процесуален
представител – адв.Р.Д. – ВАК, против Средно училище „****“ гр.Варна, ул. ******№ 17а,
представлявано от **** с правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и 3 от ЗЗДискр, за приемане
за установено извършването от ответната страна спрямо ищеца осъществяване на
дискриминация по признак увреждане, изразяваща в отказ да бъдат предприети подходящи
мерки с цел изравняване на възможностите за ефективно упражняване на правото на
образование и на обучение на ищеца Г. Б. Б., довели до недопускането му до сградата на
Средно училище „****“ гр.Варна, ул. Народни будители № 17а за провеждане на учебни
занятия, осъществено през периода 04.02 – 09.03.2021г., както и за осъждане на ответника да
му заплати сумата от 500 лева, частично предявен иск от сумата от 100000 лева,
представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в периода
04.02. – 09.03.2021г./датата на депозиране на ИМ/, изразяващи се в предизвикано от
деянието чувство за отхвърляне от Държавата и обществото, безперспективност, обреченост,
малоценност, различност във физическо и психическо отношение, притеснения и страх, че в
резултат от натрупване на отсъствия ще бъде изключен от училище или че ще му се наложи
да повтаря класа.
В исковата молба се твърди, че ищецът е ученик в СУ „****“ гр.Варна, като през
учебната 2020-2021г. е бил ученик в 8а клас в индивидуална форма на обучение към
редовна обучителна паралелка, тъй като имал поставена медицинска диагноза „Смесена
разстройство на поведението и емоциите, нарушения в експресивната реч, емоционално-
1
волева лабилност и неустойчивост, възбудни кризи, нисък фрустрационен праг, когнитивен
дефицит в долни граници на средна норма, значителни затруднения в социалната адаптация
и интегриране в училищна среда“, съгл.Експертно заключение №913/02.09.2019г. водеща до
затруднения в усвояването на учебния материал. Твърди се, че на 04. и 05.02.2021г. ищецът
не бил допуснат в училището от служители, които заявили, че следва да носи предпазна
маска на лицето си. Твърди се, че законният представител на ищеца – неговата майка
Виолета сигнализирала писмено директора на училището за случилото се. В отговор от
11.02.2021г. директора на СУ“****“ уведомила майката на ищеца, че причина за
недопускане на ученика е издадената заповед №РД-01-51/26.01.2021г. на Министъра на
здравеопазването, съгласно която е обявена извънредна санитарна обстановка, както и
Насоки за работа в системата на училищното образование през учебната 2020-2021г. на
Министъра на образованието, с които са указани мерки за задължително носене от страна на
учениците на предпазни маски за лице в общите закрити части на училищата. Приема, че
тази заповед и насоки са противоречиви и създават предпоставки за дискриминационно
отношение към ученици. Изтъква, че от страна на СУ „****“ не му е била предложена
подобна маска, която той да си сложи. Приема, че предвид здравословното състояние на
ищеца, съществувала опасност той да загуби маската си, или да я замърси и след това при
употребата й да навреди на здравето си.
В същото време заявява, че в началото на учебната година от страна на училището,
на ищеца били предоставени предпазни маски, но поради това, че често ги губел,
впоследствие му бил предоставен предпазен шлем. Оспорва, че това представлява реално
защитно предпазна средство против Ковид 19. Твърди, че задължението за носене от страна
на учениците на предпазни маски не е съобразцено с тяхното психично състояние, като в
случая маската пречела на ищеца да диша нормално и му причинявала дискомфорт. Приема,
че ръководството на училището не е изпълнило задължението си да осигури годни маски,
които не причиняват вреда на учениците. Твърди, че в училището на е осигурена на ищеца
достъпна, спокойна и безопасна среда за обучение, съобразена със специалните му
образователни потребности и здравословно състояние. Приема, че за него не е подходяща
дистанционната форма на обучение в електронна среда, тъй като липсвал директния
зрителен контакт и на практика не можело да се осъществи обучение.
Твърди, че от училището изисквали ученикът със свои средства да закупи предпазна
маска за лице, но не било уточнено каква точно трябвало да бъде тя. Твърди, че вследствие
действията на Директора на училището, ищецът е преживял болки и страдания, изразяващи
се в предизвикано от деянието чувство за отхвърляне от Държавата и обществото,
безперспективност, обреченост, малоценност, различност във физическо и психическо
отношение, притеснения и страх, че в резултат от натрупване на отсъствия ще бъде
изключен от училище или най-малко ще му се наложи да повтаря класа.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от СУ „****“ гр.Варна,
кв.“****“, ул.“****, представлявано от директора ****, в който исковете се оспорват като
неоснователни. Твърди се, че са издадени Заповеди, с които е регламентиран реда и лицата,
2
които следят за спазване на противоепидемичните мерки на територията на училището,
техните задължения и отговорности при пропусквателния режим в условията на епедичина
обстановка. Изтъква се, че в училището се обучават общо за учебната 2020/2021 година 13
ученици в индивидуална форма на обучение с различни заболявания и няма нито едно
подадено възражение при спазване на мерките свързани с COVID-19, като учениците на
индивидуална форма се обучават самостоятелно извън паралелките в определени в тези
заповеди стаи, при облекчен режим на учебни часове и отделна програма и нямат контакти с
останалите ученици в училището. Оспорва твърдението, че незабавно е била уведомена за
събитията от 04. и 05.02.2021г., като твърди, че това е станало с писмо от майката на
ученика, което е получила на 10.02.2021г.Твърди, че със свое писмо от 11.02.2021г. е
уведомила майката на ищеца за възможностите, които има за продължаване на обучението
на сина й. Твърди, че междувременно майка е спряла детето от училище и **** от 08.02. до
14.03.2021г. е отсъствал от училище без уважителна причина. Твърди, че не й е представян
медицински документ, който да указва противопоказания от носенето на маска от ученикът
****. Твърди, че във всички заповеди на МЗ във връзка с противоепидемичните мерки е
визирано носенето на маски във връзка с COVID-19. Изтъква, че е длъжна да изпълнява
заповедите на Министъра на здравеопазването и Министъра на образованието, тъй като носи
администранивно-наказателна отговорност при неизпълнението им. Твърди, че липсват
каквито и да са доказателства за някаква вреда понесена от ищеца от носенето на маска, а в
ИМ са налице единствено хипотези какво би могло да се случи.
В допълнителен отговор се изтъква, че ищецът е постъпил в СУ „****“, гр. Варна
след прием по общия ред за кандидатстване след завършено основно образование в
паралелка с профил „Софтерни и хадуерни науки“ с разширено изучаване на чужд език –
английски, като още в началото на учебната година били забелязани дефицити в
поведението и знанията нна детето. След проведена екипна среща с училищния екип за
подкрепа на личностното развитие била направена препоръка Г.Б. да премине в
индивидуална форма на обучение, която е с редуцирано натоварване, съобразено със
здравословното състояние на детето, които били документирани с медицински документ
предоставен от майката. Твърди се, че в училището за учебната 2020/2021 година се
обучават общо 13 ученици в индивидуална форма на обучение с различни заболявания, като
не е налице нито едно подадено възражение при спазване на мерките свързани с COVID-19
и образователния процес. Твърди се, че учениците на индивидуална форма се обучават
самостоятелно извън паралелките, в определени със заповед на директора стаи при облекчен
режим на учебни часове и отделна програма и нямат контакти с останалите ученици в
училището. Твърди се, че в училището е обособена стая на родителя, в която останалите
родители на ученици в индивидуална форма изчакват своите деца при провеждане на
часовете, а на родителите, които са социални асистенти на своите деца, след подадено от
заявление и представен документ е разрешено да присъстват в часовете с децата си. Твърди
се, че майката на ищеца Г.Б. не е заявявала такова желание. Твърди се, че в течение на
учебната година нееднократно на майката на ищеца е предоставяна информация за
законовите възможности, които има за продължаване на обучението на сина й, предвид
3
нейните притеснения и епидемичната обстановка в страната. Твърди се, че от началото на
учебната година, до 02.02.2021г. ищецът е имал само едно заъснние за час, като в периода на
присъствено обучение е участвал активно. Твърди се, че за периода 04.02 – 14.03.2021г.
майката го е спряла от училище, без уважителна причина и с мотива, че носенето на маска е
противопоказно за заболяването на сина й, води до усложнения и влияе на неговото
психическо развитие. Твърди се, че от ищцовата страна били представени медицински
документи, удостоверяващи здравословното му състояние – „Смесена разстройство на
поведението и емоциите“ и препоръка за ресурсно подпомагане, работа с логопед и
психолог, като майката е дала съгласие за преминаването му в индивидуална форма на
обучение. Не се оспорва, че ищецът има желание да посещава училище и проявява интерес
към учебния процес. Изтъква се, че на всички ученици са осигурани предпозни маски, като
задълженето за носенето им е съобразено със заповедите на Министъра на здравеопазването.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
В хода на съдебното производство бяха преддсткавени и приети следните писмени
доказателства: представените с исковата молба писмени доказателства в заверен вид: писмо
изх.№ 807/11.02.2021 г., заповед РД -01- 51/26.01.2021 г., извадка от ДВ на указ № 185,
експертно решение № 0913 от 02.09.2019 г., удостоверение за раждане № **** от 15.10.2006
г., удостоверение за раждане от 10.VI.1980 г., лична карта № ****, лична карта № ****;
доказателства в заверен вид: заповед № 07-537/14.09.2020 г., правила за работа в условията
на COVID - 19 за учебната 2020 -2021 г. в СУ“****“ гр.Варна, заповед № 07-526/11.09.2020
г., инструктаж на учениците във връзка с организирането и провеждането на присъствено
обучение в условията на епидемична обстановка от COVID - 19, заповед № РД 07-
11/21.09.2020 г., списък главни дежурни 2020/2021 г., заповед РД 07- 363/12.05.2021 г.,
заповед РД № 07-230/15.02.2021 г., заповед № РД 07- 305/09.04.2021 г., заявление №
3683/10.02.2021г., заповед РД 09-856/09.04.2021г., Заповед РД-01-220/08.04.2021г., писмо от
Регионално управление на образованието вх.№ 0200-105 от 05.02.2021 г., заповед РД - 01-
20/15.01.2021 г., заповед РД - 01-675/25.11.2020 г.
Съдът приема за безспорно, че в исковия период 04.02.2021г.-09.03.2021г. ищецът Г.
Б. Б. е бил ученик в VIII клас в СУ ****, гр. Варна, в паралелка с профил „Софтерни и
хадуерни науки“ с разширено изучаване на чужд език – английски.
Съдът приема за безспорно, съгласно Експертно заключение №913/02.09.2019г. на
Национална експертно лекарска комисия при Министерство на здравеопазването, издадено
въз основа на Епикриза от Детско психиатрично отделение на Първа психиатрична клиника
при УМБАЛ "****" - гр. Варна от м.01.15 год., Мед. направление от детски психиатър от
13.11.18 год., Психологично изследване от 13.11.18 год., ЕР на ТЕЛК от 14.11.18 год., че
ищецът страда от „Смесена разстройство на поведението и емоциите, нарушения в
експресивната реч, емоционално-волева лабилност и неустойчивост, възбудни кризи, нисък
фрустрационен праг, когнитивен дефицит в долни граници на средна норма, значителни
затруднения в социалната адаптация и интегриране в училищна среда“, с която е определена
4
ВСУ/вид и степен на увреждане/ - 75%, с чужда помощ, водещи до затруднения в учебния
процес. В мотивите за заключението са описани, нарушения в експресивната реч с
логопатно произношение на звуците, емоционална лабилност и незрялост, волева
неустойчивост, агресивно отреагирване, нисък фрустрационен праг, ефективни кризи,
когнитивен дефицит в долни граници на средна норма, смесено разстройство на
училищните умения, конкретно-образен мисловен процес, значителни затруднения в
социалната адптация и интегриране в училищна среда, състояние, обуславящи
необходимост от допълнителни грижи в бита и комуникацията, на основание т.4.3.3, р.9, ч.2
от Наредба за медицинската експертиза- НМЕ/ 03.08.2018 година.
От приложената Заповед № РД-01-51/26.01.2021г. на Министъра на здравеопазването
се установява, че следва всички лица, когато се намират в закрити обществени места, са
длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба,
която се използва съгласно препоръките в приложение № 3. В същото време със Заповед №
РД-01-51/26.01.2021г. на Министъра на здравеопазването са въведени и изключения от
задължението за носене на маска в закрити помещения/работни помещения/, в случай че
създаде организация, която да осигури физическа дистанция между лицата най-малко от 1,5
м.
По делото са приложени Насоки за работа на системата на училищното образование
през учебната 2020-2021 година в условията на COVID-19 на Министъра на образованието и
науката, касаещи задължително носене на защитна маска за лице в общите части на
училищните сгради, както и в класните стаи за учениците от V до ХII клас.
По делото са приложени Заповед № РД 07-537/14.09.2020г. на Директора на СУ
„****“, с която са утвърдени Правила за работа в условията на COVID-19 в СУ „****“;
Заповед № РД 07-526/11.09.2020г.; Заповед № РД 07-11/21.092020г. за дежурството през
учебната 2020/2021 г.; Заповед № РД 07- 363/12.05.2021г. Определени са лицата, които
отговарят за спазване на противоепидемичните мерки на територията на училището,
техните задължения и отговорности при пропусквателния режим в условията на епедичина
обстановка.
С Правилата е определено задължително носене на защитни маски за лице в общите
закрити части на училището за всички, като носенето на маска, или шлем в класните стаи от
учениците е по тяхно желание. Определени са учебните кабинети, в които се провеждат
занятията на учениците в индивидуална форма на обучение. Определени са различни
начални часове за започване на учебни занимания както следва: I - II клас начало на учебни
занимания от 8,20 часа. За класове III - IV начало на учебни занимания от 8,10 часа. За
учениците от V – XII клас начало на учебни занимания от 8,00 часа. За учениците от ПГ,
начало на учебни занимания от 8,30 часа. По този начин са диференцирани и периодите на
междучасия, като се избягва струпването едновременно на много ученици в закритите общи
части на училището. Създадена е организация на влизане, като са отворени три входа на
училището, така че да не се допуска струпване, като е регламентирано и разделяне на
етапите при ползване на различните входове. Начален етап влизат от централния вход спазва
5
посоката на движение и напуска сградата на училището от изход. Прогимназиален и
гимназиален етап влизат от централния вход спазват посоката на движение и напускат
сградата от двата централни изхода.
По искане на страните бяха събрани гласни доказателства.
В полза на ищцовата страна бе разпитен свидетеля ****/без родство и дела със
страните/. В показанията си св.Ангелова заявява, че познава ищеца **** и майка му, която е
нейна колежка,и съседка от 6-7 години и били много близки. Заявява, че **** е малко по-
различно от другите дете, има по специфични нужди, малко по темпераментен, по избухлив,
като дори в началото не знаела дали ще я приеме, тъй като тези деца не приемат всеки, но
той я приел. Твърди, че през миналата учебна година е имала много чести контакти около 4 -
5 пъти седмично с детето. Твърди, че в началото на февруари 2021г. отишла в тях на гости и
**** се бил затворил, изобщо не й отговарял, държал се малко грубо. Майката на георги и
обяснила, че не са го пуснали на училище. На въпрос „защо“, **** й отговорил, че не иска
да носи маска. Попитала го защо не иска. **** отговорил, че маската го задушава, пречи му.
Твърди, че георги е много чувствителен и ако маската го задушава и я маха от лицето си,
няма как да го накарат насила. Свидетелката изръзила готовност следващия ден да ги
придружи до училището, тъй като детето много искало да ходи на училище. Сутринта на
следващия ден го питала „Жоре ще сложиш ли маска?“, той отговорил: „няма да сложа,
дразни ме“. Отишли до училището и на входа имало двама мъже с маски - охраната и
питали **** ще сложи ли маската. Той отговорил:„Дразни ме маската и няма да я сложа“ и
те директно блъснаха вратата пред него, затвориха я пред него и детето се разстроило и
побягнало. Твърди, че след този ден **** се затворил в себе си, стоял покрит с едно одеяло
по цял ден и отказал да разговаря с нея. Твърди, че майка на **** се притеснила много и
започнала до го води при психолози, за да може да се отпусне. ДСвидетелката я попитала
какво се случва и тя й отговорила, че от училището за казали на ****, че щели да го оставят
да повтаря класа, а той много се притеснявал да не повтаря. Заявява, че той много иска да
ходи на училище.Заявява, че с него трябва да се подхожда спокойно, без да му се караш и да
викаш. Заявява, че и преди това е имало проблеми с маските в училище, тъй като той често
ги губел, тъй като не може да се съсредоточи и затова му били осигурели от училище по
една маска на ден. Тъй като е разсеян и ги губел, някаква хигиенистка му се скарала. ****
звъннал на майка си и й казал „тази ще я ударя, тази ще я убия“, защото изпаднал в агресия.
Майка му го успокоявала, казала му да не влиза в конфликти и че ще отиде да го прибера.
Свидетелката твърди, че това, че губи маските много стресирало ****, тъй като не можел да
се концентрира. По принцип трудно можело да се ангажира вниманието му за по-дълго,
много бързо се разсейвал и много неща губел. Губил е и ръкавици и шапка е губил, но
когато не му се карат за това и му обясниш, че няма проблем, той се успокоява. В същото
време, когато някой реагира по този начин или му каже, че ако не носи маска ще повтори
класа, той става агресивен. Счита, че спрямо деца, които са на индивидуално обучение
учителите трябва да имат специално отношение, трябва да знаят как да се отнасят с тях, не
да ги заплашват, че ще повтарят класа. Учителите трябва да са по - гъвкави към такива деца.
6
Свидетелят заявява, че поради спецификата на увреждането си, **** не споделя много, той
казвал какво му харесва и какво не му харесва.
В полза на ответната страна бяха разпитани свидетелите ***, ****
В показанията си ***/зам.Директор по учебната част на СУ ***“/ заявява, че от три
години е на тази длъжност и познава детето Г.Б. от миналата 2020/2021г. година, когато
постъпил в училището в 8 клас. За **** имало депозирани документи за здравословното му
състояние - ТЕЛК, в който били описани известни психиатрични проблеми, които има и най
вече общуването с учениците. Заявява, че той е дете със СОП/специални образователни
потребности/ на базата на тези документи, като миналата година той е бил в индивидуална
форма на обучение със съгласието на неговата майка. Заявява, че дава дежурства на входа
на училището, като има изготвен график за дежурства на входа, в коридорите и в двора на
училището, като почти ежедневно е на входа и подпомага пропускателния режим. Заявява,
че с оглед Ковид мерките, има процедури при влизане, при движение. Заявява, че когато е
била на входа на пропускателния режим, ученика Б. е допускан след като са настоявали той
да носи маска. Заявява, че той не носел маска, като по насоките на Министерство на
здравеопазването в първоначалния вариант родителя бил длъжен да осигури маска, но след
разговор с майката се договорили училището да предоставя маска и от тогава предоставяли
маска и той влизал в училище. Твърди, че в началото е имало пълен отказ от **** да носи
маска, като след среща и разговор с родителя уточнили, че има проблем с осигуряването на
маска от семейство и тъй като училището има маски, му осигурявали. Твърди, че няма
случай **** да не е допуснат в училище за това, че няма маска. Твърди, че всички заповеди
на министъра на образованието на регионалния инспекторат на директора в актуалния им
вид са поставени на входа на училището на специални табла и на сайта на училището, за да
могат родителите по всякакъв начин да бъдат запознати с тях и в тях има изричен текст за
носенето на маски. Твърди, че ищеца Б. няма неизвинени отсъствия, по-скоро имал
змакъснения. Заявява, че на 05.02. била в платен отпуск и не е присъствала в училище, а по
отношение 04.02.2021 г. не си спомняла. Твърди, че когато е присъствала в пропускателния
режим преди 04.02 **** е закъснявал и на поканата на дежурен учител да сложи маска, той
казвал „мама ми е казвала да не нося маска“. След това свидетелката отишла на входа и му
обяснила, че това е разпореждане, което се отнася до всички ученици в училище, но той
отказал да го изпълни. След това говорила с майката, за да разбере причините за това.
Твърди, че **** влизал с маска и след това не я носел, поради което се налагало да му
напомнят да сложи маската. Изтъква, че децата, които са на индивидуално обучение имат
различна организация, там се работи само с един учител по съответния предмет, като за
тяхна безопасност са осигурени отделни класни стаи, които дори са на отделен етаж, за да се
намали възможността да бъдат под влияние на вируси да се разболяват, като **** е един от
всички 14 деца. Той си носел маската при влизането и след това в час, като никой не е
изисквал той да е с маска в час, тъй като е в голяма класна стая, с отворен прозорец.
Свидетелят заявява, че учениците от 5 до 12 клас са с маска, но ръководството на училището
правели компромис за ****, да не изискват непрекъснато носене от него на маската.
7
Изисквали да е с маска при влизане, защото там имал досег до всички ученици и влизал с
общия поток. Заявява, че няма специален пропускателен режим за ****. Обяснява, че се
наложило да подадат сигнал до Дирекция закрила на детето, тъй като детето отказвало
категорично в училище да носи маска. От училището му бил осигурен шлем, тъй като в
началото било допустимо за възрастни и за деца, поради което свидетелката лично му го
дала, за да се чувства по спокойно и комфортно. Преценила, че за него ще е много по
удобно, тъй като има разстояние и не му пречи на артикулацията, а **** е едно активно
дете. Подобни шлемове била предоставила и на други деца. Заявява, че в училището има и
други деца със СОП, като не е разрешено и на другите деца да не носят маска, тъй като няма
никакви документи представени от родител, че носенето на маска е противопоказно за
здравословното им състояние, поради което всичките носят маска, както и другите деца в
дневна форма на обучение. Заявява, че когато има императивно изискване, неизпълнението
му е нарушение, задължително е всички да го изпълняват. Заявява, че има хора, които не
осъзнават, че това нещо е задължително и че това нещо би им помогнало и би им
предпазило здравето и в тази насока бил разговора с родителя и със самия ****. Заявява, че
**** не е настройван срещу училището или учителите си, като неносенето на маска от ****
е по скоро изискване в семейството, като може би значение има и неговото психическо
състояние. Изтъква, че той е разпилян, събаря маската и тя вече не е чиста, а той пак ще си я
сложи, дори да е паднала на пода и да е мръсна. Заявява, че е бил против да носи и маска и
шлем.
В показанията си ****/ Образователен медиатор в СУ „****“/ заявява, че познава
ученика Г.Б., който през миналата учебна бил в 8 клас, като не знае дали има психически и
физически проблеми, но е дете със СОП, той бил в паралелка индивидуална форма на
обучение. Там са тези деца, които срещат затруднения в обучението и имат нужда да се
работи индивидуално с тях. Заявява, че редовно е бил дежурен на входа, като помага на
медицинската сестра за измерването на температурата на децата при здравния филтър.
Следял дали учениците са здрави, както и за носене на маските, поради заповедта на
министъра. Заявява, че и посетители и ученици трябвало да са с маска, като посетители без
да имат среща с директора не допускали. Твърди, че не помни какво се е случило на 04.02-
05.02.2021 г., но е имало случай при отказ за спазване на изискванията **** да не бъде
допуснат, като след като го помолили и му дали маска, той отказал да я носи. Имало и друг
случай, когато бил с майка си и друга госпожа. Те го попитали го дали ще допусне **** до
училището и свидетеля отговорил, че няма проблем ако носи маска, но те отказали. Твърди,
че когато **** е бил сам са правили компромиси да влиза в училище без маска предвид
индивидуалната форма в която е ученика, но имало още един случай да не го допуснат
заради това, че не носел маска. Върнали го и не го допуснали до училище. Заявява, че в
индивидуалната форма са само учител и ученика, като по време на час имало насоки в
класната стая да не носят маска. В общите части трябвало да носят маска, но **** дори и да
му осигурели маска, не я носел. При предоставена маска той я вземал, слагал я на лицето си,
влизал и след това я махал. Свидетелят го засичал да не носи маска, но след като го помоли
си я слагал. Заявява, че не му се е случвало **** да говори с повишен тон или да се ядосва за
8
това, че го е помолил да сложи маска, не е показвал, че е ядосан. Изпълнявал е указанията
когато го покани, но са правили и компромиси, защото след това го вижда без маска.
Заявява, че Б. е ученик, на когото като му се каже нещо в повечето случай изпълнява,
спокойно дете е.
Съдът изцяло кредитира показанията на свички свидетели.
От правна страна съдът приема следното:
Съдът намира предявените искове за процесуално допустими.
Искът по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. е установителен по своя характер и целената с
неговото предявяване правна защита е с най - нисък интензитет. С този иск страната цели да
установи с влязъл в сила съдебен акт съответната дискриминационна проява. В исковата и
уточняващата молби се сочи, че по отношение ищеца не са създадени условия за посещаване
на учебни занятия в сградата на СУ „****“ гр.Варна, даващи му възможност да влиза в
сградата без да носи предпазна маска за лице, въпреки характера на неговото здравословно
състояние, а напротив, не му се осигурява достъп и не се допуска до учебната сграда, респ.
отказва му се възможност да се обучава присъствено. Тези факти не се оспорват от
ответната страна, която изрично сочи, че за всички ученици, в това число и за всички
ученици с увреждания, са осигурени еднакви условия за посещаване на учебни занятия и
съответно еднакви изисквания за влизане в сградата на училището – с поставена върху
лицето предпазна маска. Тези обстоятелства се установяват както от приложените писмени
доказателства, така и от разпита на свидетелите.
Съдът приема, че в хода на процеса ищеца доказа по несъмнен начин обстоятелства и
факти, от които може да се направи убедителен извод, че е налице дискриминация спрямо
него по признак „увреждане“. Съдът приема, че е осъществена дискриминация по
отношение на ищеца Г. Б. Б., за който безспорно следва да бъде прието, че е „лице с
увреждане“ съгласно рпазпоредбата на чл.32 ЗЗДскр.
Както се посочи по-горе, същият е инвалид със 75% ВСУ/вид и степен на увреждане/,
с чужда помощ. От приложеното Експертно заключение №913/02.09.2019г. на Национална
експертно лекарска комисия при Министерство на здравеопазването, изготвена въз основа
на Епикриза от Детско психиатрично отделение на Първа психиатрична клиника при
УМБАЛ "****" - гр. Варна от м.01.15 год., Мед. направление от детски психиатър от
13.11.18 год., Психологично изследване от 13.11.18 год., ЕР на ТЕЛК от 14.11.18 год.
безспорно се установява, че ищецът страда от „Смесено разстройство на поведението и
емоциите, нарушения в експресивната реч, емоционално-волева лабилност и неустойчивост,
възбудни кризи, нисък фрустрационен праг, когнитивен дефицит в долни граници на средна
норма, значителни затруднения в социалната адаптация и интегриране в училищна среда,
водещи до затруднения в учебния процес.
За да изясни проблема, съдът намира за необходимо да се вземат предвид следните
определения:
"дете със специални образователни потребности", съгласно § 3а, т. 2 от ДР на
9
Правилника за прилагане на Закона за народната просвета - "деца и ученици със специални
образователни потребности" са деца и ученици със сензорни, с физически, с множество
увреждания, с умствена изостаналост, с обучителни трудности, с езиково-говорни
нарушения".
"дискриминация по признак на увреждане", съгласно чл. 2 от Конвенция за правата
на хора с увреждания (1), означава всякакво правене на разлика, всякакви ограничения или
изключения, основаващи се на увреждане, имащи за цел или последица нарушаване или
отменяне на зачитането, признаването или равноправното упражняване на всички права на
човека и основни свободи в политическата, икономическата, социалната, културната,
гражданската или всяка друга област. Това включва всякакви форми на дискриминация,
включително отказ за предоставяне на разумни улеснения.
Лицата със специални образователни потребности се намират под специалната
закрила на държавата и обществото. Специалната закрила изисква и прилагането на
специални мерки с оглед изравняване във възможностите за адаптация и социална
интеграция на нуждаещите се от тази закрила лица. Част от тези специални мерки е анализа
на индивидуалните потребности на всяко лице с умствени или физически увреждания, с
оглед прилагането на по-нататъшни ефективни мерки за интегрирано или специално
обучение, които задължително да бъдат предприети със съгласието и активното участие на
родителите, настойниците или попечителите на съответните лица. По този начин ще бъдат
изпълнени принципите и разпоредбите за специалната държавна грижа и подпомагането на
семействата или настойниците на децата със специални потребности в усилията им към
ефективна социална интеграция и реализация на индивида в обществото. Правно
регламентирано е посочените деца да се обучават и възпитават интегрирано. Интегрираното
обучение е форма за обучение на деца със специални образователни потребности, при която
всяко от тях се обучава в масови групи (училища, детски градини) по план, съобразен с
индивидуалните му потребности. Целта на обучението на деца със СОП чрез формите на
интегрирано образование е цитираните деца да развият максимално капацитета си да учат и
да се образоват в равноправно положение заедно с връстниците си, т. е. очакванията са
децата да се променят и да отговарят на определените от общообразователната система
стандарти.
В чл. 4 от ЗЗДискр., по реда на който нормативен акт се развива настоящото
производство, законодателя ясно е регламентирал забраната за "всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки
геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република Б. е страна".
Нормата на чл. 7, т.10, т.14 и т.15 ЗЗДискр предвижда, че не представлява
дискриминация различното третиране на лица с увреждания при провеждане на обучение и
придобиване на образование за задоволяване на специфични образователни потребности с
10
цел изравняване на възможностите им; специалните мерки в полза на лица или групи лица в
неравностойно положение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 с цел изравняване на
възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими; специалната закрила на
деца с увреждания, установена със закон. А в чл. 32 от ЗЗДискр., като защита от
дискриминация, изрично е предвидено, че обучаващите институции предприемат
подходящи мерки с цел изравняване на възможностите за ефективно упражняване на
правото на образование и на обучение на лицата с увреждания, освен когато разходите за
това са необосновано големи и биха затруднили сериозно институцията.
Съобразявайки легалното определение /чл.4 ал.2 от ЗЗДискр./,настоящият съдебен
състав приема, че спрямо Г.Б. не е налице пряка дискриминация, доколкото не може да се
приеме, че е налице по-неблагоприятно третиране на ищеца "при сходни обстоятелства и
спрямо други лица, намиращи се в идентично положение като него".
В конкретният случай по-неблагоприятното положение на ищеца в сравнение с други
лица е следствие на прилагането на приетата процедура задължително носене на защитна
маска за лице при влизане в сградата на училището и в закритите общи части на сградата,
според която не са предвидени възможности, предвид характера на увреждането на ищеца,
да бъде създадена организация, при която за него да не е в сила това задължение. Т.е. по
отношение на ищеца е налице непряка дискриминация, за наличието на която са релевантни
последиците, които дадена норма/разпоредба поражда в правните сфери на различните
групи свои адресати. В конкретната хипотеза, лице с конкретното увреждане на ищеца при
поставена водеща диагноза - Смесено разстройство на поведението и емоциите, го поставя
във фактическа невъзможност поради увреждането си, да изпълни вмененото му задължение
да носи предпазна маска за лице в сградата на училището и закритите общи части на
сградата. От мотивите на Експертно заключение №913/02.09.2019г. на Национална
експертно лекарска комисия при Министерство на здравеопазването се установява, че при
ищеца са налице нарушения в експресивната реч с логопатно произношение на звуците,
емоционална лабилност и незрялост, волева неустойчивост, агресивно отреагирване, нисък
фрустрационен праг, ефективни кризи, когнитивен дефицит в долни граници на средна
норма, смесено разстройство на училищните умения, конкретно-образен мисловен процес,
значителни затруднения в социалната адптация и интегриране в училищна среда, състояние,
обуславящи необходимост от допълнителни грижи в бита и комуникацията. От събраните в
хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установи, че ищецът –
детето Г.Б. на практика не може да осъзнае необходимостта от носене на предпазна маска и
изпитва нетърпимост към подобни маски, като в същото време не са налице някакви
конкретни медицински противопоказания за носенето на й. Степента и характера на
увреждането му сочат, че той не разбира императивността на указанието, поради което не
осъзнава, че трябва да го спазва, а в същото време реагира остро и изпада в криза при опит
да му бъде наложено. Неносенето на маска и противопоставянето на това задължение не е
някакъв осъзнат каприз, или детска прищявка, а е резултат от характера и степента на
увреждането на детето, което освен това видимо от експетното становище прогресира от
11
първоначално определените от ТЕЛК 50 %, на определения от НЕЛК 75% ВСУ.
От приложените по делото Правила за работа в условията на COVID-19 в СУ „****"
се установява, че за различните класове в училището е направен график за начало на
учебните занимания, т.е. различно време на влизане в учебната сграда. Това е направено с
цел да се избегне струпване на голяма група ученици едновременно в двора и сградата.
Диференцирането на часовете за начало на учебния процес съответно води и до различни
периоди за междучасията. Целта на всички тези мерки е ограничаване контактите между
учениците. Основната цел на носенето на предпазни маски в закритите общи части на
училищната града е също ограничаване възможността за предаване на вирус. В същото
време на учениците обучаващи се в индивидуална форма, в това число и на ищеца е дадена
възможност в класната стая, в която се намират единствено със съответния учител, да не
носят маска. Т.е. на практика задължението за носене на маски в закритите общи части би
следвало да цели ограничаване на възможност за предаване на вирус при среща с други
лица, но в случай, че в тези общи части няма други лица, то е безпредметно това задължение
да е в сила.
Самите свидетели на ответника – Зам.директорът и образователния медиатор
заявяват, че често са правили компромиси с ищеца, като са го виждали да не носи маска, но
не са го санкционирали. На практика изисквали **** да носи маска единствено при влизане
в сградата на училището, но не и след това в самата сграда. Основната причина била, че
загубва маската си, или просто не я слага. Т.е. налице са доказателства, че това
задължително указания на ръководството на училище, базирано на Заповеди на Министъра
на здравеопазването и Министъра на образованието не се е спазвало стриктно. Остава
впечатлението, че контрола на входа на училището за влизане с предпазна маска е
единствено проформа, като след влизане в сградата явно тези мерки не се спазват стриктно,
т.е. предписаните и разпоредените мерки, задължаващи всички да носят предпазни маски в
закритите общи части на училището се обезмислят.
Съдът приема, че ответникът в качеството си на задължено лице по чл.32 от ЗЗДискр.
е дискриминирал ищеца на база признак "увреждане"; че е налице бездействие, тъй като не
му е осигурил възможност да посещава учебното заведение и да провежда присъствени
учебни занятия в определената му индивидуална форма на обучение и е създал една
недостъпна за лицата в положението на Г.Б. услуга. От значение за установяването на
дискриминация е обективно съществуващ недопустим резултат при упражняване на
дейността, проявен в очертаните от ЗЗДискр. форми на нежелано или по-неблагоприятно
третиране, независимо дали при осъществяване на тази дейност са спазени съответните
нормативни изисквания, както твърди ответникът. Ирелевантна e и възможността лицето да
се обучава в алтернативна форма – дистанционно обучение в електронна среда или по друг
способ, каквито са аргументите на ответника. Непряката дискриминация не е различно
третиране, а е злепоставяне чрез еднакво третиране в различни ситуации – за всички лица с
увреждания са определени еднакви условия за достъп до сградата, но положението на едно
лице с психични увреждания, което не може да бъде заставено да изпълнява указания, които
12
не желае, е различно от това на човек с друг тип увреждания, който е емоционално зрял и
волево устойчив.
Безспорно с разписаната процедура по посещаване на сградата на СУ“****“ гр.Варна,
ответникът е целял легитимна законова цел - защита на живота и здравето на всички, които
посещават училището. В конкретната хипотеза обаче е налице несъразмерното засягане на
правата на ищеца, доколкото той страда от специфично психично разстройство и поради
това си увреждане не е в състояние волево да изпълнява вменените му задължение по
спазване в тази им част на противоепидемичните мерки. Засягането на права е оправдано
само, когато целта не може да бъде постигната с други средства. В конкретния казус
негативния ефект от разпоредбата /невъзможност на лице с такова увреждане да посещава
учебни занятия/ е резултат от нечувствителността й към обективно съществуващо
положение, което изключва възможността на всички адресати на правилото да бъдат
третирани еднакво, тъй като обективно не се намират в еднакво положение. Не случайно
ученикът се обучава в индивидуална форма на обучение, т.е. по време на учебни занимание
е единствено с учителя, като за целта училищното ръководство е определило конкретни
кабинети, където да се извършва учебния процес. Т.е. ръководството на училището е
създало условия учениците с увреждания да се обучават самостоятелно в сградата на
училището, като целта, видно и от отговора на ИМ е била да нямат контакт с останалите
ученици в сградата. В същото време при организиране посещаването на учебни занятия от
страна на учениците с увреждания, ответната страна не е съобразила спецификата на тези
увреждания на всяко от децата, а е създала общи правила за всички, независимо от
характера на увреждането. Освен това съдът намира, че ръковоството на училището не е
предприело подходящи мерки с цел изравняване на възможностите за ефективно
упражняване на правото на образование и на обучение на лицата с увреждания, в
конкретния случай на ищеца. Терминът „лица с увреждания“ не води до унифицирано
третиране на всички лица, попадащи в тази категория. Следва да бъде отчетена спецификата
на всяко от уврежданият и да бъдат създадени възможните условия за провеждане на учебен
процес за всяко от тези деца. Със Заповед № РД-01-51/26.01.2021г. на Министъра на
здравеопазването са въведени и изключения от задължението за носене на маска в закрити
помещения/работни помещения/, в случай че създаде организация, която да осигури
физическа дистанция между лицата най-малко от 1,5 м. По отношение на ищеца, ответната
страна е могла да организира учебния процес с него при различни часове за начало и край,
ограничавайки контакта му с други лица при влизане в учебната сграда, както и през
междучасията, за да му се предостави възможност да не носи предпазна маска за лице.
Освобождаването му от задължение да не носи предпазна маска, не би представлявало
нарушение на разпоредбите на министъра на здравеопазването и министъра на
образованието, доколкото в тях са предвидени изключения, като това в пълна степен би
съответствало на увреждането на ищеца и би го поставило в условия да провежда редовен
учебен процес, както всеки останал ученик, независимо дали в редовна, или индивидуална
форма на обучение. Съдът намира, че създаването на такива условия не би довело до
необосновано големи разходи за училището, които биха я затруднили сериозно. Безспорно
13
бе установено, че ищецът се обучава индивидуално, т.е. в учебните часове той контактува
само с един учител.
Поради това съдът намира, че не е налице пропорционалност между преследваната
цел /защита на живота и здравето/ и използваните средства /забрана за посещаване и
пребиваване в сградата на училище без поставена на лицето предпазна маска/, довели до
различното третиране, тоест че единствено чрез спорната практика може да се достигне до
реализация на легитимната цел и не съществува по-малко засягащо правата на хората
средство за постигане на легитимната цел, тъй като такова е налице съобразно цитираните
по-горе норми на Заповед № РД-01-51/26.01.2021г. на Министъра на здравеопазването,
предвиждащи изключения от това задължение, за което ответната страна не е създала
необлходимата и възможна организация.
Предвид горното съдът приема, че предявения иск с правно основание чл.71, ал. 1, т.1
от ЗЗДскр.е основателен и доказан.
След като се установи наличието на дискриминация и неравностойно третиране по
признак увреждане и липсват данни да е прекратено това положение, то доказана и
основателна се явява и исковата претенция по чл.71, ал.1, т.2 ЗЗДискр. за осъждане на
ответника да преустанови нарушението.
По исковете с правно основание член 71, алинея 1, точка 3 от ЗЗДскр:
Този осъдителен, по своя характер иск, цели пострадалото от дискриминационни
действия лице да иска и получи обезвреда за претърпените в резултат на нарушението вреди.
На обезщетяване подлежат както имуществените, така и неимуществени вреди. С оглед
уважаване на иска по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. съдът намира, че искът по чл. 71, ал. 1, т.
3 е доказан по основание. Установено е наличие на дискриминационен акт по признак
"увреждане". Законодателят е приел par excellence, че самото поставяне на отделни лица или
категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези,
обективира вредоносен резултат за тези лица. Тоест – дори без да се доказва наличие на
друга вреда увреждащата неправомерност на диференцирания подход към дадено лице или
група, обвързан от защитен признак е нормативно установена.
В настоящият случай за ищеца Г.Б. това са нервно напрежение, предизвикано от
деянието чувство за отхвърляне от Държавата и обществото, безперспективност, обреченост,
малоценност, различност във физическо и психическо отношение, притеснения и страх, че в
резултат от натрупване на отсъствия ще бъде изключен от училище или най-малко ще му се
наложи да повтаря класа. С оглед нормата на член 52 от ЗЗД съдът преценява, че за
справедливо обезщетяване на ищеца Б. за претърпените от него неимуществени вреди
следва да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 500, 00 лева.
Страните не са претендирали репариране на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ВРС по сметка на съда
държавна такса, с оглед уважените искове, в размер на 100,00 лв.
14
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от
дискриминация, че през периода от 04.02.2021г. до 09.03.2021г. Средно училище „****“
гр.Варна, ул. Народни будители № 17а, представлявано от **** е извършвала
ДИСКРИМИНАЦИЯ по признак "УВРЕЖДАНЕ" спрямо Г. Б. Б. ЕГН**********, чрез
отказ да бъдат предприети подходящи мерки с цел изравняване на възможностите за
ефективно упражняване на правото на образование и на обучение на ищеца Г. Б. Б., довели
до недопускането му до сградата на Средно училище „****“ гр.Варна, ул. Народни будители
№ 17а за провеждане на учебни занятия, осъществено през периода 04.02 – 09.03.2021г.
ОСЪЖДА Средно училище „****“ гр.Варна, ул. Народни будители № 17а,
представлявано от **** ДА ПРЕУСТАНОВИ НАРУШЕНИЯТА, изразяващи се в отказ да
бъдат предприети подходящи мерки с цел изравняване на възможностите за ефективно
упражняване на правото на образование и на обучение на ищеца Г. Б. Б., довели до
недопускането му до сградата на Средно училище „****“ гр.Варна, ул. Народни будители №
17а за провеждане на учебни занятия, на основание чл.71, ал.1, т.2 от Закона за защита от
дискриминация.
ОСЪЖДА Средно училище „****“ гр.Варна, ул. Народни будители № 17а,
представлявано от **** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Б. Б. ЕГН**********, действащ със съгласието
на майка си В. К. В. ЕГН********** сумата от 500 лева, частично предявен иск от сумата от
100000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
периода 04.02. – 09.03.2021г./датата на депозиране на ИМ/, изразяващи се в предизвикано от
деянието чувство за отхвърляне от Държавата и обществото, безперспективност, обреченост,
малоценност, различност във физическо и психическо отношение, притеснения и страх, че в
резултат от натрупване на отсъствия ще бъде изключен от училище или че ще му се наложи
да повтаря класа, на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА Средно училище „****“ гр.Варна, ул. ***, представлявано от ****, да
заплати по сметка на Варненски районен съд сумата от 100,00 лв., представляваща дължима
държавна такса в производството, съобразно уважените искове, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15