№ 103
гр. Кубрат, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Д. В.кова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. В.кова Гражданско дело №
20233320100843 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът М. Д. Т., ЕГН ********** с адрес *** чрез пълномощник адв.В.
Н. от САК, твърди, че срещу ищеца се води изпълнително дело №
20237690401373 по описа на ЧСИ А. З. рег. № 769 на КЧСИ с р-н на д-е ОС–
Търговище. Преди това срещу Т. е било образувано изп. дело №
20167690400185 по описа на ЧСИ А. З., което било прекратено по искане на
взискателя.
Ищецът посочва, че и двете изпълнителни производства са били
образувани по молба на Е. Х. С. въз основа на изпълнителен лист издаден
срещу М. Д. Т. на 26.10.2015 г. по гр. д. № 461/2015 г. по описа на РС–
Търговище, по силата на което Т. е бил осъден да заплати на С. сумата 5500
лева – главница, получена по договор за изработка, ведно със законната лихва
за забава върху тази сума считано от 02.04.2015 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и 1375 лева – сторени съдебни разноски.
Заявява, че сумата за съдебни разноски е погасена доброволно от ищеца
при което актуалния размер на задължението по издадения изпълнителен лист
е за сумата 5500 лева, ведно със законната лихва от 02.04.2015 г. до
окончателното плащане. Като твърди, че вземането е погасено по давност,
моли съда да постанови решение, с което да установи по отношение на Е. Х.
С., че М. Д. Т. не дължи сумата 5500 лева главница, получена по договор за
изработка, ведно със законната лихва за забава върху тази сума считано от
02.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, представляващо
остатък от установените задължения с влязло в сила съдебно решение по гр.
1
дело № 461/2015 г. по описа на РС–Търговище, 7 с-в, въз основа на което е
издаден изпълнителен лист от 26.10.2015 г. поради погасяване на вземането по
давност. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът Е. Х. С., ЕГН ********** с пост. адрес в *** депозира
писмен отговор, с който заявява становище, че вземането му срещу ищеца не е
погасено по давност и моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че по
Молба вх. № 8234/18.11.2015 г. на Е. Х. С. ведно с приложен към същата
изпълнителен лист № 1758/26.10.2015 г., издаден на основание влязло в
законна сила Решение № 521/24.09.2015 г. по гр. д. № 461/2015 г. по описа на
РС – Търговище е било образувано изп. дело № 20157610400471 по описа на
ЧСИ рег. № 761 Гюнеш С.. От съдържанието на цитирания изпълнителен лист
се установява, че ищецът в настоящото производство е осъден да заплати на Е.
Х. С. сумата 5500 лева – получена по договор за изработка ведно със
законната лихва от 02.04.2015 г., както и сумата 1370 лв – сторени разноски по
делото. В молбата е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ и е поискано
извършването на различни изпълнителни действия.
В рамките на изпълнителното производство е била изпратена покана за
доброволно изпълнение до длъжника М. Д. Т., извършени справки в НАП,
КАТ, СВ – Търговище. Наложена е възбрана за обезпечение вземането на
взискателя върху 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
73626.506.214.1.1, вписана в СВ – Търговище на 28.11.2015 г., наложен запор
върху трудово възнаграждение, наложен запор върху 2 бр. МПС, собственост
на М. Д. Т.. По молба на взискателя изпълнителното производство пред ЧСИ
Г. С. е било прекратено и изпратено на ЧСИ А. А.-З. рег. № 769 при КЧСИ с р-
н на д-е ОС, продължило под № 20167690400185.
По молба на взискателя е бил насрочен опис на имущество на
01.02.2017 г. На длъжника е била изпратена на 05.01.2017 г. призовка за
принудително изпълнение. С протокол от 01.02.2017 г. извършването на опис
е било отложено.
На 08.08.2018 г. по изпълнителното дело е приложена вносна бележка,
удостоверяваща частичното плащане по задължението в размер на 2454.93 лв.
2
На 27.06.2022 г. взискателят е поискал да му бъде върнат
изпълнителният лист от 26.10.2015 г.
Въз основа на същия изпълнителен лист по молба на Е. Х. С. с вх. №
21686/14.09.2023 г. е било образувано изп. дело № 20237690401373 по описа
на ЧСИ А. А.-З..
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Искът с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК е средство за защита на
длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се
установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства,
настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за
неговото съществуване. От значение са само фактите, настъпили след
постановяване на решението по отношение на вземането, визирано в
издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело.
При така очертания предмет на делото страните по него са съответно
длъжник и взискател по изпълнителното такова. Длъжникът се позовава на
факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание – изтекла погасителна давност.
Тези обстоятелства обуславят правния интерес на ищеца и допустимостта на
иска.
Спорен между страните е въпросът дали процесното вземане и предмет
на образуваното изпълнително производство е погасено по давност.
Погасителната давност е сложен юридически факт, състоящ се от два
елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен период
от време с начален и краен момент. Общите правила за началния момент са
уредени в чл. 114 ЗЗД. Давностните срокове пораждат правно действие, ако
през време на тяхното протичане носителят на защитеното право може да
упражни правото си на иск.
В конкретния случай съдът приема, че вземането на ответника по
отношение на ищеца е погасено по давност, по следните съображения:
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД началният момент на давностния срок е
денят, в който вземането е станало изискуемо.
В настоящия случай процесното вземането е станало изискуемо на
22.10.2015 г. – датата на влизане в сила на решението по гр. д. № 461/2015 г. по
описа на РС – Търговище.
Изпълнителният лист, издаден въз основа на решението е от 26.10.2015
г., като изпълнителното дело за посочената по-горе сума е образувано на
18.11.2015 г.
В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно по чл. 116,
3
б. „в“ от ЗЗД – с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ (т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС).
При всяко прекъсване на погасителната давност започва да тече нова
петгодишна давност съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД.
Такива действия, които прекъсват погасителната давност по отношение
на ищеца са налагането на възбрана върху 1/2 ид. ч. от недвижим имот, запор
на трудовото му възнаграждение, налагането на запор върху МПС, като
последното изпълнително действие е от 05.01.2017 г. – изпращане на призовка
за принудително изпълнение ввъ връзка с насрочения опис на имуществото на
длъжника. Постъпилите на 08.08.2018 г. доброволни плащания от страна на
длъжника не прекъсват давността, тъй като не не са признание на длъжника
по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД за непогасената част от дълга.
Към 05.01.2017 г. петгодишната давност не е изтекла и от тази дата
започва да тече нова погасителна давност.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и дейстнията по време на
извънредно положение, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането
на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти
(каквито са страните по делото). Възобновяването на течението на спрените
срокове е извършено с §13 от ПЗР на ЗИДЗЗ, според който сроковете, спрели
да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020 г. При това положение от
05.01.2017 г. до 03.04.2022 г. съдът намира че е изтекла предвидената в закона
петгодишна погасителна давност.
Исковата молба е депозирана в съда (в РС – Разград) на 29.09.2023 г.
При това положение, съобразявайки включително спиране течението на
давностните срокове по време на обявеното извънредно положение през 2020
г., съдът приема, че към датата на подаване на исковата молба вземането на
ответника по отношение на ищеца е погасено по давност или погасено е
правото на взискателя да иска принудително изпълнение за своето вземане.
Мотивиран от изложеното съдът счита, че така предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и доказан.
При това положение, и с оглед чл. 433, т. 7от ГПК, при представяне на
съответното влязло в сила решение образуваното изпълнителното
производство следва да се прекрати.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 от ГПК, ответната страна
ще следва да заплати на ищеца направените в производството разноски в общ
размер от 1 070.00 лв., от които: за държавна такса – 220.00 лв и за адвокатско
възнараждение – 850. 00 лв.
4
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Х. С., ЕГН
********** с пост. адрес в ***, че М. Д. Т., ЕГН ********** с адрес *** не
дължи на Е. Х. С., ЕГН **********, сумата 5500 лева главница, получена по
договор за изработка, ведно със законната лихва за забава върху тази сума
считано от 02.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземането,
представляваща остатък от установените задължения с влязло в сила съдебно
решение по гр. дело № 461/2015 г. по описа на РС – Търговище, 7 с-в, за които
е издаден изпълнителен лист от 26.10.2015 г. и е образувано изпълнително
дело № 20237690401373 по описа на ЧСИ, рег. № 769, с район на действие ОС
– Търговище, поради ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Е. Х. С., ЕГН ********** с пост. адрес в *** ДА ЗАПЛАТИ
на М. Д. Т., ЕГН ********** с адрес *** сумата в общ размер от 1070.00 лева
(хиляда и седемдесет лева, нула ст.), представляваща направени в
производството разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
5