Решение по дело №7832/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1076 / 6.8.2020г.      

         

гр. Перник, 06.08.2020 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Цветелина Малинова

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 07832 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК *********, гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор Любомир Спасов, чрез юрк. М, срещу Н.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 445,24 лв. /четиристотин четиридесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/, равняваща се на ½ част от главница в размер на 890,47 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес ***, за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 63,77 лв. /шестдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки/, равняваща се на ½ част от сумата 127,53 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 27.06.2018 г., за които вземания е издадена Заповед № 3779/25.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 05466/2019 г. по описа на Районен съд – Перник.

Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се в ***, за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. при действието на публично известни общи условия. Тъй като стойността й не била заплатена, е начислена и лихва за забава върху главницата по всяка фактура за периода от 10.07.2016 г. до 27.06.2018 г. Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи ½ част от начислените за имота суми, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че с Решение № *** г. на РС – Перник е прекратен бракът й с Л. В. М. и семейното жилище е предоставено за ползване на последния. С оглед на изложеното оспорва да има качеството потребител. Възразява, че ищецът е доставил топлинна енергия на твърдяната стойност, както и че счетоводните книги са водени редовно. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена заповед № 3779/25.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 05466 по описа за 2019 г. на РС-Перник срещу Н.Н.М. за сумата 445,24 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 24.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 63,77 лв., представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания, формиращи главницата, за периода от 10.07.2016 г. до 27.06.2018 г

Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на 23.10.2019 г., срещу която е подадено възражение в срок.

По делото не се спори, че представените от ответника общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани по предвидения в закона ред и влезли в сила.

Не се спори, а и от приложеното към отговора на исковата молба Решение № *** г. по гр.д. № 06196/2014 г. по описа на РС-Перник се установява, че семейното жилище, находящо се на адрес: гр. Перник, ***, е съсобствено между Н.Н.М. и Любомир Венциславов Мочмилов.

Страните не спорят, а и от приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е сключен договор № 97/14.12.2000 г. между „Техем сървисис” ЕООД, гр. София, и етажната собственост, от който момент е въведена услугата за дялово разпределение на топлинната енергия. Вещото лице посочва, че между ищцовото дружество и „Техем сървисиз” ЕООД е сключен Договор № 97/30.11.2011 г. за услугата дялово разпределение на топлинната енергия със срок една година и клауза за безсрочно продължение с по още една година, ако липсват възражения от подписалите го страни, и Договор № 76/01.09.2017 г., сключен с фирма „Директ” ЕООД. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

Съгласно заключението през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ - прогнозно. Вещото лице посочва, че в имота е монтиран уред за измерване на потребеното количество топла вода – 1 бр. водомер. В имота е проведен редовен годишен отчет. Месечните суми са прогнозно начислени и определени на база предходен период на потребление от фирмата топлинен счетоводител. Впоследствие при годишния отчет е преизчислен разхода за топлинна енергия за топла вода на имота, определено е топлосъдържанието на топлата вида за отделните отчетни периоди и е изчсилена тяхната левова равностойност. Това обстоятелство е отразено в индивидуалните изравнителни сметки след приспадане на прогнозно начислените месечни суми.

Вещото лице посочва, че в имота има три работещи отоплителни тела, като отоплителното тяло в помещение „дневна” е с монтиран индивидуален разпределител, отоплителното тяло в помещение „спалня” е без ИРУ, както и това в помещение „баня” /щранг-лира, общо за всички имоти по ветикала/. За него начисляван разход на толинна енергия по изчислителен път, като прогнозно начислените суми са сторнирани и разликата е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.

Топлоенергията, разпределяна за имота за отопление, отдадена от сградната инсталация, също е разпределяна по изчислителен път, начислен е разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен период, като определените суми са отразени в индивидуалните годишни изравнителни сметки. Не е начислявана топлоенергия за общите части в сградата, тъй като няма работещи и свързани към сградната инсталация отоплителни тела. Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на топлоенергията за процесния период за имота е в размер на 890,47 лв.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

По делото е прието и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че задължението за главница за процесния имот е 445,24 лв., представляваща ½ от общия дълг в размер на 890,47 лв. за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г., а за законна лихва – 63,77 лв., представляваща ½ от общия дълг в размер на 127,53 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 27.06.2019 г., като към момента на извършване на провеката от вещото лице не е извършено плащане от ответника. Вещото лице посочва, че счетоводството на ищцовото дружествто е водено редовно във връзка с издаваните фактури и отразяване на сумите като задължения на абоната.

Заключението на вещото лице е извършено след справка по счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация, налична в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът го кредитира напълно.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено възражение от длъжниак в срок, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

По делото е безспорно, което се потвърждава и от приетото по делото Решение № *** г. по гр.д. № 06196/2014 г. по описа на РС-Перник, че имот, находящ се на адрес***, е съсобствен между Н.Н.М. и Любомир Венциславов Мочмилов.

По изложените съображения, съдът приема, че за процесния период между страните по делото е налице договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба.

От заключението на вещото лице по приетата съдбно-техническа експертиза се установява, че доставената топлинна енергия за процесния имот за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. е на стойност 890,47 лв.

Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Следователно, съобразно обема на правата си, ответникът дължи ½ от цената за доставена топлинна енергия за имота, а именно сумата 445,24 лв.

Възражението, че ползването на семейното жилище е предоставено на съпруга, а ответницата го е напуснала, не променя извода за дължимост на процесните суми. По силата на съдебното решение, с което е предоставено ползването на семейното жилище възниква наемно отношение – чл. 57, ал. 1 СК, а качеството потребител на топлинна енергия е свързано с притежаваното право на собственост или ограничено вещно право върху топлоснабдения имот. С оглед изложеното, възникналото облигационно правоотношение относно ползването на жилището между бившите съпрузи е ирелвантно в случай, че не е сключен писмен договор с ищцовото дружество.

По изложените съображения, съдът прави извод, че предявеният иск за главница е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед изложеното, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят.

От заключението на вещото лице по проведената съдебно-икономическа експертиза се установява, че обезщетението на забава в размер на законната лихва върху месечните плащания, формиращи главницата, за периода от 10.07.2016 г. до 27.06.2018 г. е в размер на сумата 127,53 лв.

Следователно, съобразно обема на правата си, ответникът дължи ½ от таи сума, равняваща се 63,77 лв.

Предвид горното, предявеният иск за обезщетение за забава е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

 

По разноските:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски. В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, 250,00 лв. – депозити за експертизи, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 15,00 лв. – такса за три броя съдебни удостоверения, т. е. направените разноски в исковото производство са в общ размер на 390,00 лв., а в заповедното производство ищецът е направил разноски, както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв., които следва да му бъдат присъдени с оглед изхода на спора.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ. - ПЕРНИК" АД, EИК *********, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 445,24 лв. /четиристотин четиридесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/, равняваща се на ½ част от главница в размер на 890,47 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес ***, за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 63,77 лв. /шестдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки/, равняваща се на ½ част от сумата 127,53 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 27.06.2018 г., за които вземания е издадена Заповед № 3779/25.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 05466/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА Н.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ. - ПЕРНИК" АД, EИК *********, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 390,00 лв. /триста и деветдест лева/ - разноски в настоящото исково производство, и сумата 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 05466 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник, на осн. чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 05466 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: