РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. ХАСКОВО, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20235600500250 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 46/17.01.2023 година, постановено по гр.д. № 1398/2022
година, РС-Хасково е отхвърлил предявения от Я. Д. А. с ЕГН **********, с
адрес: ****, съдебен адрес: ***, адв. Н. З. - В. от АК Хасково, срещу „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Люлин, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
Център „Люлин 6“, ет.2, иск с правно основание чл.439, вр. чл.124 ал.1 ГПК,
за установяване по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, че
Я. Д. А. не му дължи сумата от 12 214.61 лева, ведно със законната лихва от
21.10.2011 г. - датата на постановяване на арбитражното решение до
окончателното погасяване на задължението; сумата от 694.29 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 90 лева -
разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50 лева,
представляваща заплатената от молителя държавна такса в производството по
издаване на изпълнителен лист, за които суми е издаден изпълнителен лист на
29.02.2012 г. от Софийски градски съд по т.д. № 981/2012 г. въз основа на
вляло в сила Решение № 1176/21.10.2011 г. по вътрешно арбитражно дело №
1176/20211 г. по описа на арбитър Б. Г., вземанията по който са прехвърлени
на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: ***, с Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 08.08.2018 г., поради погасяването им по
1
давност. С оглед изхода на делото, направените от ответника разноски са
възложени на ищцата.
Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата в
първоинстанционното производство Я. Д. А.. Подава въззивна жалба с
оплаквания за неправилност на решението поради незаконосъобразност.
Оспорва направената от първостепенния съд правна квалификация на спора,
като твърди, че не е била в договорни правоотношения с дружеството-
ответник и не е поемала задължения към него. Настоява, че не й е била
съобщена цесията, а нейният кредитор, посочен в изпълнителното основание,
бил процесуално пасивен. Счита, че след сключването на договора за цесия
не са извършвани действия по образуваното изпълнително дело, годни да
прекъснат течението на давността, а освен това акцентува върху
обстоятелството, че дори и да са били извършвани действия, то изключително
по инициативата на ЧСИ, а не на взискателя. Твърди, че вземането на
първоначалния кредитор било редуцирано и вече не съществувало в размери,
за което ЧСИ продължава изпълнението. Въззивницата настоява, че
течението на 5-годишната давност е започнало на 21.10.2011 година – датата
на постановяване на арбитражното решение. В същото време заявява, че
течението на давността било прекъснато на 04.06.2014 година, следователно
на 04.06.2017 година давността била изтекла и към датата на сключването на
договора на цесия правото на съдебно събиране на процеснато вземане вече
не съществувало. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната
жалба, прави искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на
друго такова, с което предявеният иск да бъде уважен. В с.з. пред ХОС
въззивницата се представлява от упълномощен адв. З.-В., която поддържа
подадената въззивна жалба, всички въведени с нея оплаквания, доводи и
искания. Моли съда за присъждане на деловодни разноски съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК. Процесуалният представител
представя и писмено становище, в което развива тезата за приложимост на
ППВС № 3/1980 година до 26.06.2015 година – дата на приемането на ТР № 2
по т.д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемото дружество „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД подават писмен отговор. Изразяват становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност – законосъобразност и
обоснованост на атакувания съдебен акт. Правят искане за потвърждаване на
2
решението. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните,
констатира следното:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен
акт, съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. По оплакванията на
въззивниците съдът намира следното:
При разглеждането на спора районният съд е събрал всички
съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях
е достигнал до правилни и законосъобразни фактически, а след това и правни
изводи. Не са допуснати процесуални нарушения при събиране на
доказателствата по делото. Анализът им е съвкупен, правилен и пълен.
Въззивният съд изцяло споделя възприетата от районния съд фактическа
обстановка, без да се налага същата да се преповтаря.
Районният съд е дал задълбочени отговори на всички поставени от
страните въпроси и доводи. Във въззивното производство не се представиха
нови доказателства, които да са основание да бъде направен извод, различен
от направения от първоинстанционния съд.
Преди всичко е необходимо да бъде обсъдено оплакването на
въззивницата за неправилна правна квалификация, направена от РС-Хасково.
С исковата молба ищцата се е позовала изключително на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било
издадено процесното изпълнително основание. Така, тя е затвърдила, че за
вземането на първоначалния кредитор „Профи кредит България“ ЕООД е
3
бил издаден изпълнителен лист по силата на арбитражно решение по
арбитражно дело № 1176/2011 година по описа на арбитър Б. Г.. Изложила е
твърдения за настъпила перемпция по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК по
образуваното изпълнително дело. След това е потвърдила, че е известен
сключеният между първоначалния кредитор и настоящия ответник „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД договор за цесия, като е изложила доводи за
погасяване на вземането по давност на основание чл. 110 от ЗЗД. При тези
фактически твърдения ищцата е отправила искане към съда да признае за
установено, че тя не дължи „на основание изтекла погасителна давност“
сумите по процесния изпълнителен лист, издаден в арбитражното
производство, както и разноските по делото. При така изложените фактически
твърдения и направено искане няма съмнение, че предявеният иск е такъв по
чл. 439 от ГПК, т.е. изведената от РС-Хасково правна квалификация на спора
е надлежна.
Фактите по делото са безспорни: По силата на Решение №
1176/21.10.2011г. по арбитражно дело № 1176/2011 г. по описа на арбитър Б.
Г. е издаден изпълнителен лист на 29.02.2012 г. от Софийски градски съд,
Търговско отделение, VI-1 състав, т.д. № 981/2012 година. Я. Д. А. е била
осъдена да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД - София, сумата от
12214.61 лева, ведно с лихви и разноски. По молба на кредитора и въз основа
на този ИЛ на 26.03.2022 година е било образувано изпълнително дело №
2012856040557 на ЧСИ с рег. № 856 Биляна Богданова, с район на действие
Софийски градски съд. Видно от заявлението за образуване на
изпълнителното дело, взискателят е възложил на ЧСИ да извърши всички
действия по чл. 18 ал. 1 от ЗЧСИ за събиране на вземането. ЧСИ е извършила
справки относно разкрити банкови сметки на името на длъжника и на
02.04.2012 година е изпратила до длъжника покана за доброволно
изпълнение, както и запорно съобщение до работодателя на длъжницата Я. А..
На 18.04.2012 година до длъжника е изпратено съобщение, че държавата е
присъединен взискател по образуваното изп. дело. На 08.05.2012 година, са
изпратени запорни съобщения до ЦКБ АД и Райфайзенбанк България ЕАД, а
на 17.05.2012 г. - до ОББ АД. На 04.06.2012 г. е изпратено запорно съобщение
и до Първа инвестиционна банка АД. На 09.03.2014 г. е извършена справка
НАП на името на длъжника. На 05.03.2015 г. е изпратено запорно съобщение
до Банка ДСК АД, Банка Пиреос България АД, ОББ АД, ПИБ АД,
Райфайзенбанк България ЕАД, УниКредит Булбанк АД, Юробанк България
АД, Инвестбанк АД, ЦКБ АД, Прокредит Банк (България) ЕАД, Експресбанк
АД, Алфа Банка - клон България и Алианц Банк България АД.
Ищцата по делото не само не оспорва, но и в исковата си молба се
позовава на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
4
08.08.2018 година, сключен между първоначалния кредитор „Профи кредит
България“ ЕООД и ответника по делото „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“
ЕАД. На 11.11.2019 година дружеството-ответник е подал молба по изп. дело
№ 557/2012 г. на ЧСИ Биляна Богданова за прекратяване на изпълнителното
дело и изтегляне на изпълнителния лист. С Постановление от 22.11.2019
година, ЧСИ е прекратил изпълнителното производство по изп. дело №
2012856040557, позовавайки се на разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК и на
факта, че взискателят „Профи Кредит България“ ЕООД не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две
години.
Снабден с изпълнителния лист, „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е
подал молба до ЧСИ Николета Кавакова на 20.01.2020 година, въз основа на
която е било образувано изпълнително дело № 20209290400055 по описа на
ЧСИ Николета Кавакова с район на действие ХОС.
При така установената фактическа обстановка районният съд е приел,
че предявеният иск с правно основание е неоснователен. Обсъдил е ищцовото
възражение за неуведомяване за цесията, като е отчел установеното по делото
обстоятелство, че уведомление по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД е сторено от цесионера
по пълномощие на цедента, че уведомлението е било изпратено чрез
пощенска пратка по куриер на адреса на кредитополучателя, посочен в
договора за заем, както и че това уведомление е останало неполучено от
ищцата А., която не е била намерена на адреса. Позовавайки се на
постигнатата от страните уговорка в т.11.3 на Общите условия към договора
за кредит районният съд е приел, че уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД е
съобщено надлежно от стария кредитор на длъжника, чрез фингирано
връчване и по силата на дадено пълномощие. Изложени са и доводи в смисъл,
че цесията може да бъде съобщена на длъжника и в хода на съдебното
производство по висящо правоотношение между страните и същото следва да
бъде взето предвид от съда на основание чл. 235, ал.3 ГПК. Тези аргументи
изцяло се споделят от ХОС. Както вече бе посочено по-горе, ищцата не само
не оспорва договора за цесия, но и го обсъжда в исковата си молба, което е
основание за извода, че ищцата е била уведомена за цесията още преди
образуването на исковото производство. Но дори да се игнорира това
обстоятелство, най-късно с получаване на отговора на исковата молба ищцата
е получила от цесионера и приложените към отговора договор за цесия и
5
уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД. От тук е изводът, че цесията е съобщена и е
породила правно действие по отношение на ищцата, т.е. цесионерът „Кредит
инкасо Инвестмънтс БГ“ е пасивно легитимиран да отговаря по предявения
иск и доводите за противното на въззивницата са неоснователни.
Следващото оплакване на въззивницата е за неправилни изводи на
първостепенния съд относно погасяване на вземането по давност. Преди
всичко е необходимо да се отбележи, че в случая е приложима общата
петгодишна давност относно цялото вземане. Това е така, защото съгласно чл.
117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение (в това число
и осъдително арбитражно решение, въз основа на което е издаден
изпълнителен лист), срокът на новата давност е пет години. Т.е. дори да се
възприеме тезата на въззивницата, застъпена и във въззивната жалба, а
именно че течението на давността е било прекъснато последно на 04.06.2014
година, то петгодишният давностен срок би изтекъл на 04.06.2019 година, а
не на 04.06.2017 година, както се претендира.
ХОС в настоящия си състав възприема застъпеното в съдебната
практика становище (н.п. Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017
г. на ВКС, IV г. о., Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г., на
ВКС, IV г. о. и Решение № 252/17.02.2020 г. по гр. д. № 1609/2019 г. на ВКС,
III г. о.), според което Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се явява т.нар. последващ тълкувателен акт
спрямо, Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума
на ВС и няма обратно действие. Т.е. даденото с ТР № 2/26.06.2015 година
разяснение се прилага само занапред, а до 26.06.2015 година продължават да
са задължителни тълкувателните разяснения, дадени с Постановление № 3 от
18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС. Приложено към
разглеждания казус това означава, че от датата на образуване на
изпълнително дело № 2012856040557 на ЧСИ с рег. № 856 Биляна Богданова,
с район на действие Софийски градски съд – 29.03.2012 година до 26.06.2015
година. погасителната давност е спряла да тече, като няма правно значение
дали взискателят е бил пасивен или не. Ето защо доводите на въззивницата
относно извършване или не изпълнителни действия от ЧСИ Богданова в този
период са ирелевантни и съдът не ги обсъжда.
За решаване на основния спорен въпрос по делото е необходимо да
6
бъде обследван периодът след 26.06.2015 година - когато давностният срок за
процесните вземания е започнал отново да тече, до 26.06.2020 година, когато
петгодишният срок би изтекъл. Както вече бе посочено, по молба на
взискателя „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД от 20.01.2020 година и
представен изпълнителен лист от 29.02.2012 година издаден от Софийски
градски съд по т.д. № 981/2012 година, по силата на Решение №
1176/21.10.2011г. по арбитражно дело № 1176/2011 г. по описа на арбитър Б.
Г. е било образувано изпълнително дело № 20209290400055 по описа на ЧСИ
Николета Кавакова с район на действие ХОС. По това изп.дело са извършени
редица изпълнителни действия, годни да прекъснат течението на давността:
наложени на 03.02.2020 година запори върху банковите сметки на ищцата в
ПИБ АД, Кей Би Си Банк България ЕАД, ОББ АД, ЦКБ АД, наложен запор
върху трудовото й възнаграждение при работодателя А1 България ЕАД, на
03.02.2020 година и на 12.08.2020 година - насрочени описи на движими
вещи, находящи се на адреса й, на 20.02.2020 година е присъединена
Държавата като взискател за дължимите й от ищцата публични вземания, на
30.11.2021 година - нов запор върху трудовото възнаграждение на ищцата при
работодателя ЕВРО ФЕРТ АД. Всяко от тези действия е от категорията на
прекъсващи както течението на срока на перемпцията по чл. 433 ал. 1 т. 8 от
ГПК, така и на срока на общата петгодишна давност. И тъй като между
извършените действия по принудително събиране на дълга не е изтичал срок,
по-дълъг от две години, няма основание да се приеме, че изпълнителното
производство е било прекратено по силата на закона - чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Всички действия са били извършени от ЧСИ по силата на възлагането по чл.
18 от ЗЧСИ, сторено от взискателя с молба за образуване на изпълнителното
производство, което е равнозначно да са били предприети по инициативата на
самия взискател. Следователно, всяко последващо действие, извършвано от
съдебния изпълнител, е било валидно и е прекъсвало течението на давностния
срок. От тук е изводът, че до образуването на настоящото исково
производство – 09.06.2022 година, - давностният срок не е бил изтекъл, респ.
вземането не е погасено по давност и въззивницата дължи изпълнението по
изпълнителния лист. Неоснователно въззивницата се оплаква досежно
размера на вземането, за който следва да се проведе принудителното
изпълнение. Действително, в материалите на изп. дело№ 2012856040557 на
ЧСИ с рег. № 856 Биляна Богданова се съдържа съобщение, изпратено от
ЧСИ до длъжницата Я. А., съдържанието на което навежда на мисълта, че
задължението е било редуцирано, но по какъв начин – чрез плащане или
опростяване, както и в какъв размер е остатъкът на дълга, от писмото не може
да се прецени. Липсва и писмено волеизявление на взискателя, което да даде
пояснения в тази насока, а в настоящото исково производство кредиторът
изрично оспорва размерът на дълга да е бил намален. Ето защо ХОС приема,
че въззивницата не доказва твърдението си за намаляване на размера на
задълженията.
Въззивният съд споделя и останалите фактически и правни изводи на
7
РС – Хасково и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
обжалваното решение. Поради гореизложеното въззивната жалба се явява
неоснователна, а атакуваното решение – валидно, допустимо, правилно и
следва да бъде потвърдено.
Доколкото въззивната жалба е преценена като неоснователна, на
въззивницата не се дължат претендираните деловодни разноски.
Въззиваемото дружество е представлявано от юрисконсулт и е направило
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ето защо и на
основание чл. 78 ал. 3 и ал. 8 от ГПК въззивницата следва да заплати на
въззиваемото дружество 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 46/17.01.2023 година, постановено по
гражданско дело № 1398 по описа на РС-Хасково за 2022 година.
ОСЪЖДА Я. Д. А. ЕГН **********, с адрес: ****, съдебен адрес:
***, адв. Н. З. - В. от АК Хасково, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, да
заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Люлин, бул.“Панчо Владигеров“ № 21,
Бизнес Център „Люлин 6“, ет.2, сумата от 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8