Решение по дело №1226/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…………

 

гр. Варна, ………….2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, ХХІ състав, в публично заседание на трети август две хиляди и двадесета година в състав:

         

                                                Председател: Стоян Колев

 

при секретаря АННА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора РОСИЦА ТОНЕВА, като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 1226 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Предмет на делото е предявен от М.К.И., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си - адвокат Р.Ж.,*** иск против Областна дирекция на МВР, гр. Варна, ул. “Цар Калоян” № 2, представлявана от Директора – старши комисар Д. П. (първоначално искът е предявен срещу Министерство на вътрешните работи, гр. София, в последствие с уточняваща молба искът е насочен срещу ОД МВР – Варна) с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 203 и сл. АПК с цена от 180,00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 19-0819-003273/21.06.2019г., издадено от Началник Група към ОД на МВР Варна, сектор “ПП” - Варна, отменено с решение по АНД № 3301/2019 г. на Районен съд – Варна, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е претърпял имуществените вреди в размер на 180,00 лв. за изплатени адвокатски възнаграждения от воденото съдебно производство по оспорване на издаденото Наказателно постановление № 19-0819-003273/ 21.06.2019г., издадено от Началник Група към ОД на МВР Варна, сектор “ПП” - Варна, отменено с решение по АНД № 3301/2019 г. на Районен съд – Варна. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 180,00 лв. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответната страна – Областна дирекция на МВР, гр. Варна, ул. “Цар Калоян” № 2, представлявана от Директора – старши комисар Д. П., оспорва предявеният иск.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна изразява становище, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

След като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представеното по делото НАХД № 3301/2019 г. по описа на ВРС се установява, че с влязло в сила решение № 1830/14.10.2019 г. е отменено наказателно постановление № 19-0819-003273/21.06.2019г., издадено от Началник Група към ОД на МВР Варна, сектор “ПП” – Варна, с което на М.К.И. са наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП; 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 120 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. З, б. „в“ ЗДвП.

От представеното по НАХД № 3301/2019г. по описа на ВРС пълномощно се установява, че ищецът е упълномощил адв. П. да изготви и подаде жалба против  НП № 19-0819-003273/21.06.2019 г., както и да завежда и води делото до окончателното му свършване във всички инстанции, а от представените по настоящото дело фактура № 1303/07.09.19г. издадена от адв. Ж. се установява, че уговореният адвокатски хонорар за представителство по НАХД № 3301/2019г. по описа на ВРС е 180,00 л. с ДДС, а от представеното б.б. от 17.09.19г. се установява, че ищецът е заплатил на адв. кантора Ж. и П. фактура № 1303/07.09.19г.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1  ЗОДОВ следва да се установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на правната норма, а именно установена по съответния ред незаконосъобразност на административен акт, действие или бездействие, настъпването на преки и непосредствени вреди от акта, съответно действието или бездействието и причинно-следствена връзка между действието на акта, съответно действието или бездействието и настъпилия в поддържания от ищеца размер на вредоносния резултат.

Вредата трябва да се явява пряко, непосредствено и закономерно следствие от акт, действие или бездействие от вида посочен в чл. 203 ал. 1 АПК, както и да е налице причинно-следствена връзка между доказана вреда и отмененият акт, респ. действието или бездействието, които трябва да са административни.

Безспорно по делото е, че издаденото наказателно постановление № 19-0819-003273/ 21.06.2019 г. на Началник Група към ОД на МВР Варна, сектор “ПП” - Варна, е отменено с влязло в сила на 19.10.19г. решение № 1830/14.10.2019г. по НАХД № 3301/2019г. на РС-Варна, като това обстоятелство по категоричен начин се установява и от писмените доказателства по делото.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

В конкретния случай наказателното постановление е издадено от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и настоящата инстанция приема, че е налице първата от трите кумулативно предвидени от закона предпоставки за ангажирането на отговорността на ответника, а именно–отменен незаконосъобразен административен акт /издадено наказателно постановление/.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно-следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките и непосредствени вреди. Преки вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Преки означава директно въздействащи върху правната сфера на увредения. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени - не трябва да има опосредена връзка между вредите и отменения незаконосъобразен акт, като същите трябва да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

Съгласно Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. по т.д. №2/2016г. на ВАС при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В решението е прието, че след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен или /и/ съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Прието е, че безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

В случая от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НАХД №3301/2019г. на РС-Варна, видно от представените по тях договори за правна защита и съдействие, фактури и доказателство за банков превод. Договореното и заплатено възнаграждение от ищеца - жалбоподател в производството пред ВРС е в размер на 180,00 лв. с ДДС. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размера на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет. В случая е договорено и платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при обжалване на издаденото НП пред ВРС, като същото е съобразено с фактическа сложност на делото и е в установения в наредбата минимален размер, като съгласно §2а от ДР на наредбата е начислен и дължимият данък върху добавената стойност, който се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.

Налице е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, съгласно ТР №1/17г.

Налице са и трите предпоставки на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, поради което искът следва да бъде уважен като основателен и доказан.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 10 лв. - ДТ и 360лв. - адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 10 ал. 3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част на иска.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, гр. Варна, ул. “Цар Калоян” № 2, представлявана от Директора – старши комисар Д. П. да заплати на М.К.И., ЕГН **********,*** сумата от 180,00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно издадено НП № 19-0819-003273/ 21.06.2019г. от Началник Група към ОД на МВР Варна, сектор “ПП” - Варна, отменено с решение по АНД № 3301/2019 г. на Районен съд – Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 11.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, гр. Варна, ул. “Цар Калоян” № 2, представлявана от Директора – старши комисар Д. П. да заплати на М.К.И., ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 370,00 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                          СЪДИЯ: