О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1345
гр. Пловдив, 13.08.2020г.
Пловдивски окръжен съд, ГО, VII въззивен състав, в закрито заседание на тринадесети август две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
мл. съдия ХРИСТО ИВАНОВ
като разгледа докладваното от мл.
съдия Иванов в.ч.гр.дело № 851 по описа за 2020г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по делото е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Д.Г.Б., в качеството му на
пълномощник на Л. Т., против определение
№ 3630/17.03.2020г., постановено по
гр.д.№ 6781/2019г. на ПдРС, 21 гр.с., с което е оставено без уважение искането
на адв. Д.Г.Б., за изменение на
постановеното по делото Решение № 4165/31.10.2019г. по гр.д. № 6781 по описа на
съда за 2019г. в частта за присъдените му разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
От адв. П.К., в качеството му на
пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център,
ет.2, офис 40-46, е подаден отговор на частната жалба, в
който се излагат подробни съображения, че атакуваното определението е правилно и следва
да се потвърди.
За да постанови обжалваното определение,
първоинстанционният съд е
прилел, че адвокатско възнаграждение не се дължи за всеки
обективно съединен иск поотделно, а съобразно сбора на материалните интереси по
всички искове, като посочва разпоредбата на чл. 2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Частната жалба е допустима – подадена е в
законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от
обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Настоящият съдебен състав
не намира за основателно възражението, че възнаграждението на процесуалния
представител на жалбоподателката не следва да бъде определено, като се съобрази разпоредбата
на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с която се предвижда при определяне на
възнаграждението да се вземе предвид броя на предявените искове, като за всеки
един от тях се определя отделно възнаграждение. В настоящия случай, въпреки че се
касае за два обективно кумулативно
съединени иска, тези два иска са основани на облигационни отношения,
произтичащи от един и същ юридически факт. Точно по тези съображения следва да се има предвид
че, когато са предявени няколко кумулативно обективно съединени иска,
материалният интерес се определя по правилото на чл. 72, ал.2 от ГПК, а именно като сбор от цената на
всички искове. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в
определение № 366/18.07.2016 г. по ч. гр.д.№ 2443/16 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.,
определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр.д.№ 868/17 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.,
определение № 292/13.06.2017 г. по ч. гр.д.№ 2096/17 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., в
които се приема, че в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният
интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове.
С огледа на гореизложенто определението на
РС-Пловдив следва да се потвърди като правилно.
Мотивиран от горното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3630/17.03.2020г., постановено по гр.д.№ 6781/2019г. на ПдРС, 21 гр.с.,
с което е оставено без уважение искането на адв. Д.Г.Б., за изменение на постановеното по делото Решение №
4165/31.10.2019г. по гр.д. № 6781 по описа на съда за 2019г. в частта за
присъдените му разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: