№ 152
гр. Сливен, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20232230200228 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от Д. В. Д. с ЕГН ********** от
гр. Сливен, против НП № 23-0804-000146 от 30.01.2023 год., издадено от Началник
група в Сектор „ПП” към ОД на МВР - Сливен, с което е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в
размер на 60,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от
ЗДвП.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и претендира разноските по делото.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е
постъпило писмено становище от процесуалния представител на въззиваемата страна,
в което изразява становището си по съществото на делото и прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 01.01.2023 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 678693 против жалбоподателя
1
за това, че на 01.01.2023 год. в 14,18 часа в Община Сливен, на път П.к. Градец –
Градец – Ичера – Сливен, по път III-48 на 31.12.2022 год. около 20,00 часа в посока от
гр. Сливен към с. Ичера управлява лек автомобил „Ситроен саксо” с рег. № *****,
негова собственост, като при движение с несъобразена скорост губи контрол над МПС,
излиза в ляво по посока на движението и се блъска в скала, в следствие на което
настъпва ПТП с материални щети и водачът напуска мястото на ПТП без да уведоми
органите на МВР. В акта било посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП. Актът бил връчен лично на
жалбоподателя на 01.01.2023 год. (л. 7 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 23-0804-000146 от
30.01.2023 год., издадено от Началник група в Сектор „ПП” към ОД на МВР – Сливен,
с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал.
2 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 60,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за един месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП. НП било връчено лично на
жалбоподателя на 01.02.2023 год. (л. 4 – 5 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от
категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на
това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от
жалбоподателя или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано
нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата,
които го потвърждават. В АУАН следва съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от
ЗАНН, респ. в НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да се съдържат датата и мястото
на извършване на нарушението. В конкретния случай в акта и в издаденото НП са
посочени две различни дати и места на извършване на нарушението, първо е посочено,
че нарушението е извършено на 01.01.2023 год. в 14,18 часа в Община Сливен, на път
П.к. Градец – Градец – Ичера – Сливен, след което е посочено, че същото нарушение е
извършено по път III-48 на 31.12.2022 год. около 20,00 часа в посока от гр. Сливен към
с. Ичера. Следователно нито от акта, нито от НП става ясно на коя дата е извършено
нарушението и къде е извършено същото, т.е. не са описани ясно обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, съгласно изискването на разпоредбите на чл. 42, ал.
2
1, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради и което е налице неяснота относно
това кога, къде и при какви обстоятелства е извършено същото. Освен че е изрично
предвиден като задължителен реквизит на всяко НП, датата на извършване на
административното нарушение е определящо както за приложимия към момента
материален и процесуален закон, така и за определянето на сроковете по чл. 34 от
ЗАНН, за които съдът следи служебно.
Освен това в частта относно наложеното административно наказание „Глоба” в
размер на 60,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б” от
ЗДвП, съдът констатира, че има разминаване между фактическата обстановка
(описанието на нарушението) в съставеният АУАН и в издаденото въз основа на него
НП и законните разпоредби, които са били нарушени виновно. В АУАН и в НП е
посочено, че жалбоподателят не остава на мястото на ПТП до пристигане на
представител на МВР или на следствието, а деянието му е квалифицирано по чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. „Б” от ЗДвП. Цитираната разпоредба задължава водача на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при
произшествието са пострадали хора да остане на мястото на произшествието и да
изчака пристигането на компетентните органи на МВР, но в обстоятелствената част на
НП не е отразено, че в резултат на ПТП са пострадали хора, а само че е настъпило ПТП
с материални щети. Посочените разминавания между посоченото в обстоятелствената
част нарушение и квалификацията на същото, водят до незаконосъобразност на
издаденото НП в тази му част, тъй като се нарушава правото на жалбоподателя да знае
за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да
организира спрямо това адекватно своята защита. Както в акта, така и в наказателното
постановление, следва изрично да е описано нарушението, като в НП следва да бъдат
посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното
деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав
на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 и 6
от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени, което в
настоящия случай не е налице.
С оглед гореизложеното съдът намира, че е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, тъй като същият е лишен от възможността да разбере за какво
нарушение му се търси отговорност, в това число кога и къде е било извършено
същото. Констатираното от съда нарушение се изразява в неспазване на разпоредбата
на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, а именно не посочване на датата и мястото на
извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита
на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се
3
включва е правото му да знае на коя дата, на кое място и какво административно
нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен
обем.
Освен това неспазването на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН,
прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на
обжалваното НП, доколкото районния съд в производството по обжалване на НП по
реда на чл. 58д – 63д от ЗАНН, следва да установява съществуването или
несъществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно –
съпоставяне на установеното действие или бездействие на жалбоподателя със
съответната действаща правна норма, регламентираща същото като административно
нарушение, което се предпоставя от индивидуализация на съответното
административно нарушение, съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган следвало да спази всички изисквания на нормите
на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като неспазването на това
изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото
следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда
спорът по същество.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателя в съдебно заседание за присъждане на разноските във
вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на
въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл.
36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка
наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 400,00 лева.
В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя претендира да им бъдат
присъдени разноски, като съгласно представения по делото Договор за правна защита
и съдействие (л. 23 от делото) същите са в размер на 500,00 лева, поради което съдът
4
намира, че възражението на въззиваемата страна срещу размера на разноските,
посочено в придружителното писмо и в становището на процесуалния представител на
въззиваемата страна (л. 2 и л. 21 от делото), е основателно. Ето защо съдът следва да
присъди разноски в размер на 400,00 лева, като до претендирания размер от 500,00
лева, следва да се отхвърли, като неоснователно.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0804-000146 от 30.01.2023 год.,
издадено от Началник група в Сектор „ПП” към ОД на МВР - Сливен, с което на Д. В.
Д. с ЕГН ********** от гр. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 60,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за един месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Сливен да заплати в полза на Д. В. Д. с ЕГН
********** от гр. Сливен, разноски размер на 400,00 (четиристотин) лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ до
претендирания размер от 500,00 (петстотин) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5