Р Е Ш Е Н И Е
№ 260062 11.07.2022г.
гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на седми юни две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентина Кърпичева-Цинцарска
секретар Ваня Д.
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
търговско дело № 91 по описа на БОС за 2021г.
По делото е предявен иск от „А И Л
ТЪРГОВСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Враца п. к. 3000, ул. Христо Ботев № 100, ет. 3 срещу „КОНТРАКТ
ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********-в несъстоятелност, със
седалище и адрес на управление; гр. Свети Влас, п. к. 8256, Община Несебър,
Бургаска област, ул. Средна гора, комплекс Панорама бей 1, ап. 41 и Е.Б.Б.,
гражданин на Р. Ф., родена на ***г.,
притежаваща паспорт ***, издаден на ***., с адрес: *** ***, със съдебен адрес:***,
офис 7, адвокат Виолета
Величкова, с който се иска обявяването на недействителността на
сделката между ответниците, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба №
9, т.XVI, рег. № 17868, нотариално дело №
2806/30.11.2018г. на нотариус Стоян Ангелов, вписан в Нотариалната камара под №
208. Ищецът твърди, че е кредитор на несъстоятелния длъжник, който има право да
атакува цитираната сделка на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, тъй като се
касае за възмездна сделка, извършена от длъжника в двугодишния срок, но не
по-рано от датата на обявяване на неплатежоспособността му, като по сделката
даденото значително надхвърля по стойност полученото.
Като съищец по делото е конституиран
назначения синдик на „КОНТРАКТ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********-в несъстоятелност –А.Й.К.,
с адрес: ***, като неговото становище е, че е налице хипотеза на чл. 647, ал.
1, т. 3 от ТЗ и искът като основателен следва да бъде уважен.
Като съищец по делото е конституиран друг
кредитор на несъстоятелния длъжник „ВИГО ГРУП“ ООД-в несъстоятелност, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. Драган Цанков №
1, със съдебен адрес: гр. София, ул.
Алабин № 29, ет. 3, офис 1 и 2, Ивайло Василев Ризов-времен синдик. Този ищец
също счита, че е налице хипотеза на чл.
647, ал. 1, т. 3 от ТЗ и искът като основателен следва да бъде уважен.
Като съищец по делото е конституиран „ХИРОН 2004“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, к. к. Слънчев бряг, бизнесцентър „корал Сити“, ет. 4, офис С5. Този ищец също счита, че е налице хипотеза на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ и искът като основателен следва да бъде уважен.
В определения от закона срок е постъпил
отговор от ответника Е.Б.Б., която счита, че ищецът „А И Л ТЪРГОВСКО
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО“ ЕООД, с ЕИК ********* не се легитимира като кредитор на
несъстоятелния длъжник, поради което се счита иска за недопустим. Твърди се, че
между страните по атакуваната сделка е бил сключен предварителен договор, с
който е уговорена цена в размер на 40 020 евро, като се е касаело за
определяне на по-ниска цена, тъй като се е касаело за продажба на зелено. За
период 2009г.-2011г. ответничката заплаща 32 280 евро с ДДС, която цена е
вписана и при изповядване на сделката. На 26.08.2011г. продавачът е учредил
договорна ипотека в полза на „ОББ“ АД, което е принудило ответничката преди да
закупи имота да заплати на банката сумата от 10 915,50 евро за заличаване
на ипотеката за имота. С оглед на което и се счита, че ответничката е платила
за имота 43 195,50 евро. Отделно от това същата е купила имот, обременен с
тежести, което е от значение за еквивалентността на престациите.
Отговор е постъпил от ответника „КОНТРАКТ
ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********-в несъстоятелност, който
също счита, че ищецът „А И Л ТЪРГОВСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО“ ЕООД, с ЕИК *********
не се легитимира като кредитор на несъстоятелния длъжник, поради което се счита
иска за недопустим. По същество също се счита, че липсва твърдяната
нееквивалентност на престациите, като заявява, че е платена цена в размер на
53 120 евро.
Бургаският окръжен съд по фактите
по делото намира следното:
Безспорно установено по делото е,
че ответникът „КОНТРАКТ
ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК ********* е дружество обявено в
несъстоятелност, което е станало с решение от 15.01.2021г., постановено по
търговско дело по несъстоятелност № 27 по описа на БОС за 2019г.
По делото са представени
доказателства, а и съдът е направил служебна справка в действащите в съда
деловодни програми и търговски регистър, от които към момента на постановяване
на съдебното решение, се констатира, че ищецът по делото „А И Л ТЪРГОВСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО“ ЕООД, с
ЕИК ********* и
съищеца „ВИГО ГРУП“ ООД-в
несъстоятелност, с ЕИК ********* се явяват кредитори с неприети вземания по отношение на
несъстоятелния длъжник. И двамата кредитори обаче са оспорили неприемането на
вземанията им и са налице висящи съдебни производства по реда на чл. 694, ал.
2, т. 1 от ТЗ за установяване на съществуване на техните вземания към „КОНТРАКТ ИНВЕСТ“ ООД,
ЕИК *********-в
несъстоятелност. Понастоящем висящото дело с правно основание чл. 694, ал. 2,
т. 1 от ТЗ с ищец „А И Л
ТЪРГОВСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО“ ЕООД е търговско дело № 51 по описа на БОС за 2021г..
Висящото дело на „ВИГО ГРУП“
ООД-в несъстоятелност, с ЕИК ********* за установяване на вземането му е образувано по
търговско дело № 366 по описа на БОС за 2020г.
Безспорно установено по делото е също така,
видно от представения на лист 51-53 нотариален акт за покупко-продажба № 9,
т.XVI, рег. № 17868, нотариално дело № 2806/30.11.2018г. на нотариус Стоян
Ангелов, вписан в Нотариалната камара под № 208, че с обективираната в същия
сделка, на 30.11.2018г. „КОНТРАКТ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК ********* е продало на
ответника Е.Б.Б. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор 11538.4.28.1.149 по КККР на гр. Свети Влас, Община Несебър със
записана в договора цена от 32 280 евро.
При така установената фактология по
правото съдът намира следното:
Предявената
претенция е с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от
Търговския закон, а именно е предявен иск за обявяване като недействителна по отношение на длъжника, сидника и кредиторите на несъстоятелността на сключената между „КОНТРАКТ
ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********-в несъстоятелност и Е.Б.Б. сделка, обективирана в
нотариален акт за покупко-продажба № 9, т.XVI, рег. № 17868, нотариално дело № 2806/30.11.2018г. на
нотариус Стоян Ангелов, вписан в Нотариалната камара под № 208, тъй като е
налице възмездна сделка, извършена от длъжника в двугодишния срок, но не
по-рано от датата на обявяване на неплатежоспособността му, като по същата
даденото значително надхвърля по стойност полученото.
Така предявената претенция е
допустима, тъй като искът е предявен в преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ, който предвижда, че искът по чл. 647 следва да бъде предявен в едногодишен
срок от откриване на производството по несъстоятелност, съответно от решението
по чл. 632, ал. 2 от ТЗ. Решението за откриване на производство по
несъстоятелност, постановено по търговско дело по несъстоятелност № 27 по описа
на БОС за 2019г., е от дата 27.02.2020г., а искът е предявен на 19.02.2021г.,
следователно е спазен преклузивния срок за предявяването му.
Съдът намира, че наведените от
страните твърдения за недопустимост на претенцията, тъй като „А И Л ТЪРГОВСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО“ ЕООД и „ВИГО ГРУП“ ООД-в несъстоятелност, нямат установено качеството на
кредитор с прието вземане, съответно нямат доказана активна процесуална
легитимация по делото, като твърдение което не е свързано с допустимостта на
претенцията, а касаещо основателността на предявения от същите иск. Правната
доктрина винаги е приемала, че е въпрос на доказване и произнасяне по
съществото на един разгледан иск, дали ищецът, ще докаже притежаваното от него
право да предяви същия. С оглед разпоредбата на чл. 621 от ТЗ, която препраща
към ГПК за неуреденото в ТЗ относно несъстоятелността, то процесуалните
правилата на ГПК са валидни и за
отменителните искове по ТЗ, какъвто е предявения по делото. Аргумент за
приемане, че въпросът за активната процесуална легитимация на двете дружества е
въпрос по същество, следва и логиката на ТЗ, който предвижда, че кредиторите с
неприети вземания, могат да заведат иск, с който да установяват, че имат
вземане и същото следва да бъде прието- чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ. Също така и
с оглед разпоредбата на чл. 726, ал, 1 и ал. 2 от ТЗ, която предвижда заделяна
на суми в сметката за разпределение за оспорените вземания. Към датата на
образуване на настоящото дело и към момента на постановяване на настоящото
решение, са налице висящи искови дела, в които „А И Л ТЪРГОВСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО“ ЕООД и „ВИГО ГРУП“ ООД-в несъстоятелност, следва да установяват
твърдението се, че са кредитори на „КОНТРАКТ ИНВЕСТ“ ООД-в несъстоятелност, съответно съществува правната възможност, същите да са
такива и да имат право да предявят отменителен иск. Ако съдът постанови акт, с
който приеме, че исковете им са недопустими, а по-късно се установи, че тези
кредитори са с прието вземане, същите няма да имат възможност да предявят
наново отменителния си иск, защото ще е изтекъл преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ. С оглед на изложеното и
съдът приема, че оспореното качество на кредитори на „А И Л ТЪРГОВСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО“ ЕООД и „ВИГО ГРУП“ ООД-в несъстоятелност е въпрос по същество. Само за
пълнота следва да се отбележи, че съдът не следва да спира настоящото дело до
установяване или не на качеството на
същите на кредитори с прието вземане, тъй като като съищец по делото е
конституиран синдика на несъстоятелния длъжник, който поддържа предявения иск,
като в този смисъл е постановена и съдебна практика от ВКС-определение по ч. т.
дело № 778 по описа на ВКС за 2020г., второ търговско отделение.
С оглед становището на съда за
допустимост на предявения иск, по основателността на същия съдът намира
следното:
За да е
основателен предявения по делото отменителен иск, следва да бъде установено по
делото, че сделката, която се атакува е сключена от несъстоятелния длъжник в
двугодишния срок преди датата подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, касае се за
възмездна сделка, в която даденото значително надхвърля по стойност полученото.
Безспорно атакуваната сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 9, т.XVI, рег. №
17868, нотариално дело № 2806/30.11.2018г. на нотариус Стоян Ангелов, вписан в
Нотариалната камара под № 208 е сключена в посочения срок. Молбата за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „КОНТРАКТ
ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК ********* е входирана в деловодството на БОС на 16.01.2019г., а атакуваната сделка е
от 30.11.2018г., следователно безспорно попада в посочения в закона двугодишен
срок. От сделката се вижда че се касае за покупко-продажба на недвижим имот,
който договор има възмезден характер. По делото е спорен само факта, дали
даденото по сделката от страна на несъстоятелния длъжник значително надхвърля
полученото. Видно от приложения нотариален акт, „КОНТРАКТ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК ********* е продал следния свой недвижим
имот: обект в сграда, с
идентификатор 11538.4.28.1.149 по КККР на гр. Свети Влас, Община Несебър. За прехвърлената собственост нотариусът,
изповядващ сделката е записал, че е получил сумата от 32 280 евро или
63 133 лева с ДДС изцяло по банков път. С оглед установяване на
еквивалентността на престациите по оспорената сделка е извършена съдебно-оценъчна
експертиза, която е установила, че към момента на продажбата на имота през
2018г., подобни имоти са имали пазарна стойност от 62 208 лева без ДДС или
74 649 с ДДС. При отчитане на наличието на вещни тежести и започнало
принудително изпълнение по отношение на имота, същият би имал пазарна стойност
в размер на 52 880 лева без ДДС или 63 456 лева с ДДС. По твърдение
на купувачът по атакуваната сделка и ответник по делото Е.Б.Б., същата е закупила имота за общо платени от нея
43 195,50 евро, в което се включва платената сума, записана в нотариалния
акт и сумата от 10 915,50 евро, която е заплатила на „ОББ“ АД, за заличаване на ипотеката за
имота. По делото е
представен предварителен договор за имота по атакуваната сделка, видно от който
страните са уговорили продажна цена за имота в размер на 550 евро на кв.м. или
40 020 евро за имота. Обстоятелството, че в нотариалния акт е записана
като платена продажна цена за имота сумата от 32 280 евро или 63 133
лева с ДДС не е пречка страните по сделката да твърдят и да доказват, че
платената цена е различна от посочената в акта. Това е така, тъй като в тази си
част нотариалният акт няма качеството на официален удостоверителен документ,
тъй като нотариусът не проверява твърденията на страните каква сума е платена и
дали е платена. В тази връзка, по делото бяха ангажирани доказателства от
ответницата Е.Б.Б., че същата е платила на
14.09.2009г. по договор с „КОНТРАКТ
ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК ********* сума в размер на 10 000 евро или 19 558 лева. В тази връзка има
представени доказателства от „Първа инвестиционна банка“, че е наредена
посочената сума и доказателства от НАП, че сумата фигурира в дневниците за
продажни на „КОНТРАКТ ИНВЕСТ“ ООД за м. септември 2009г. От страна на ответника „КОНТРАКТ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********
е налице твърдение, че платената от купувача цена по договора е даже
по-висока от записаното в нотариалния акт, защото се е налагало да заплаща
довършителни работи, като в крайна сметка платеното за апартамента възлиза на
53 120 евро, като в подкрепа на това свое твърдение „КОНТРАКТ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********
представя движение от счетоводните сметки на дружеството –лист 184 от делото.
Видно от доказателството, в дружеството е водена сметка за ответницата Е.Б.Б. относно закупения апартамент. За апартамента от 2009г.
до 2012г. са отбелязани плащания-в брой, по банков път е общ размер на 53 120
евро. Съдът констатира, че това доказателство фигурира и плащане в размер на
10 000 евро, за което е представено по делото доказателство, че е
направено от ответницата Е.Б.Б. на 11.04.2009г. и постъпило по
сметка на КОНТРАКТ
ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК ********* на 14.09.2009г.
При така събраните доказателства,
съдът приема, че ответницата Е.Б.Б. безспорно е заплатила на „КОНТРАКТ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК ********* записаната като платена цена в
нотариалния акт от 32 280 евро или 63 133 лева с ДДС. Установи се
също така твърдението на ответничката Е.Б.Б., че
при сключване на сделката на 30.11.2018г. имотът е бил обременен с договорна
ипотека в полза на „ОББ“ АД, вписана през август 2011г.,
видно от представените справки от Служба по вписванията –гр. Несебър. По делото
се доказа също така твърдението на ответничката Е.Б.Б., че е платила на банката, за да бъде освободен от тежестта закупения имот.
Съдът обаче намира, че плащането на банката не следва да се взема в предвид при
определяне на цената за закупения имот, а следва да се преценя при определяне
на неговата пазарна стойност с оглед наличието на тежест при закупуването му. Следователно
при преценка на пазарната стойност на придобития по сделката имот следва да се
отчете, че имотът е придобит с тежести, а видно от заключението на вещото лице Ч.,
това намалява пазарната му стойност. При преценка на пазарната стойност на
подобен имот-обременен с тежести към датата на сделката-ноември 2011г., който
съгласно експертизата е в размер на 63 456 лева с ДДС и с оглед
установеността по делото, че купувачът е платил на продавача продажна цена от
32 280 евро или 63 133 лева с ДДС, е неоснователно твърдението, че е
налице нееквивалентност на престациите по атакуваната сделка. Отделно от това
само за пълнота следва да се заяви, че по делото има доказателства, че
закупения имот има плащания от Е.Б.Б. на „КОНТРАКТ ИНВЕСТ“ ООД,
ЕИК ********* дори в
по-висок размер от записаната в нотариалния акт цена. С оглед на липсата на
конкретни доказателства по отношение на всички тези плащания, описани в приложената
счетоводна сметка от дружеството и с оглед на твърдението на продавача, че
включително се е налагало да се плащат довършителни работи, съдът не може да
прецени, колко от тези плащания са свързани с плащане на продажната цена и
колко с тези довършителни работи или касаят други плащания във връзка с имота.
При така констатираното съдът
намира, че искът на чл. 647,
ал. 1, т. 3 от ТЗ е
неоснователен, като не се установиха предпоставките за неговото уважаване по
отношение на съищеца-синдик и съищеца „ХИРОН 2004“ ООД, с ЕИК *********. Ищците „А И Л ТЪРГОВСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО“ ЕООД и „ВИГО ГРУП“ ООД-в несъстоятелност не доказаха твърдението си, че
са кредитори с прието вземане по отношение на несъстоятелния длъжник и
неоснователно се иска от същите уважаване на предявената от тях претенция с чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ.
С оглед
становището на съда за неоснователност на предявените искове, на ищците не се
дължат разноски.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника Е.Б.Б., се дължат разноските, направени в настоящото
производство. Представен е списък на разноски, Видно от представените
доказателства за адвоката на ответницата е уговорено възнаграждение в размер на
4 000 евро с ДДС. Представени са доказателства за платени 2 400 евро.
Направено е възражение за прекомерност на хонорара. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4
от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния такъв с оглед на
цената на иска е в размер на 2 007 лева с ДДС, а уговорения за адвоката на
страната е в размер на 7 823,20 лева с ДДС. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерен съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноската в тази част. Съдът констатира,
че действително уговорения за адвоката на страната хонорар от 4 000 евро с
ДДС или 7 823,20 лева с ДДС надвишава повече от три пъти размера на
минималния такъв. С оглед обаче на доказателствата по делото, че от същия е
платена само сума в размер на 2 400 евро с ДДС или 4 693,92 лева, то
не е налице прекомерност на същия. При становището на съда, че не следва да
намаля така платения хонорара, съдът отчита и факта, че делото е такова от
фактическа и правна сложност предвид на естеството на предявения иск.
Съобразно чл. 649, ал. 6 от ТЗ, дължимата
държавна такса за производството не се дължи при завеждане на делото. С оглед данъчната
оценка на имота по атакуваната сделка от 38 123 лева и предвид
субсидиарното прилагане на чл. 69, ал. 1, т. 4 във вр. т. 2 и чл. 71 от ГПК
дължимата държавна такса се определя като 4 % върху ¼ от цената на исковете
и в размер на 381,23 лева, като се дължи от всеки един от ищците, с изключение
на синдика.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
на ищеца „А И Л ТЪРГОВСКО
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Враца п. к. 3000, ул. Христо Ботев № 100, ет. 3 „ИНВЕСТБАНК“
АД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 85, на съищеца
и синдик на „КОНТРАКТ ИНВЕСТ“
ООД, ЕИК *********-в несъстоятелност –А.Й.К., с адрес: ***, на съищеца „ВИГО ГРУП“ ООД-в несъстоятелност, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. Драган Цанков №
1, със съдебен адрес: гр.
София, ул. Алабин № 29, ет. 3, офис 1 и 2, Ивайло Василев Ризов-времен синдик и на „ХИРОН 2004“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, к. к. Слънчев бряг, бизнесцентър „корал Сити“, ет. 4, офис С5, с правно
основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, предявен срещу „КОНТРАКТ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********-в несъстоятелност, със седалище и
адрес на управление; гр. Свети Влас, п. к. 8256, Община Несебър, Бургаска
област, ул. Средна гора, комплекс Панорама бей 1, ап. 41 и Е.Б.Б.,
гражданин на ***, родена на ***г.,
притежаваща паспорт ***, издаден на ***., с адрес: *** ***, със съдебен адрес: гр. Несебър, ул. Отец Паисий № 29 А, офис
7, адвокат Виолета Величкова, с който се иска обявяването на недействителността
на сделката между ответниците, обективирана в нотариален акт за
покупко-продажба № 9, т.XVI,
рег. № 17868, нотариално дело № 2806/30.11.2018г. на нотариус Стоян Ангелов,
вписан в Нотариалната камара под № 208 спрямо страните по делото и всички кредитори на
несъстоятелния длъжник.
ОСЪЖДА „А И Л
ТЪРГОВСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Враца п. к. 3000, ул. Христо Ботев № 100, ет. 3 „ИНВЕСТБАНК“
АД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 85, „ВИГО ГРУП“ ООД-в несъстоятелност, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. Драган Цанков № 1, със
съдебен адрес: : гр. София, ул. Алабин № 29, ет. 3, офис 1 и 2, Ивайло
Василев Ризов -времен синдик и „ХИРОН 2004“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, к. к. Слънчев бряг, бизнесцентър „корал Сити“, ет. 4, офис С5, да заплатят
на Е.Б.Б., гражданин на ***, родена на ***г., притежаваща паспорт ***,
издаден на ***., с адрес: *** ***, със съдебен адрес: гр. Несебър, ул. Отец Паисий № 29 А, офис 7, адвокат
Виолета Величкова,
поравно сумата от 2 400 евро с ДДС, представляваща направена разноска за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „А И Л
ТЪРГОВСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Враца п. к. 3000, ул. Христо Ботев № 100, ет. 3 „ИНВЕСТБАНК“
АД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 85, „ВИГО ГРУП“ ООД-в несъстоятелност, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. Драган Цанков № 1, със
съдебен адрес: : гр. София, ул. Алабин № 29, ет. 3, офис 1 и 2, Ивайло
Василев Ризов -времен синдик и „ХИРОН 2004“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, к. к. Слънчев бряг, бизнесцентър „корал Сити“, ет. 4, офис С5, да заплатят
по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса в размер на 381,23 лева от
всеки един от тях и държавна такса за издаване на изпълнителен лист в размер на
5 /пет/ лева за всеки един от тях.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: