Р Е Ш Е Н И Е
№ 934 13.03.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Станка А.,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 2019 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, пълномощник: Десислава Бонева Златева –юрисконсулт, за приемане за установено по отношение на ответника П.К.П. ЕГН **********, с адрес: ***, че ответника дължи на ищеца сумата 435,15 лева /четиристотин тридесет и пет лева и петнадесет стотинки/, представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода до абонатен № 970107 и имот, находящ се на адрес: град Б…, за периода от 04.08.2016 година до 03.10.2018 година, за което в периода от 26.09.2016 година до 25.10.2018 година са съставени фактури, сумата 42,76 лева /четиридесет и два лева, седемдесет и шест стотинки/, представляваща лихва върху главниците, начислена за периода от 27.10.2016 година до 29.11.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата от 435,15 лева /четиристотин тридесет и пет лева и петнадесет стотинки/, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на 05.12.2018 година до окончателното й плащане
Фактическите твърдения, изложени в исковата молба и уточнението към нея са следните:
Ответникът П.К.П. е клиент на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги. Ответникът притежава качеството потребител в отношенията с дружеството на основание чл.3 от Наредба №4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за водоснабден обект, находящ се на адрес: град Бургас, П.К.П.. Ищецът излага, че представляваното от него дружество точно и добросъвестно е осъществявал непрекъснато водоподаване, считайки ответника за негов контрагент. Съгласно публично известните Общи условия на оператора е открита партида в базата данни с абонатен № 970107. Доставките са отчитани по електронен път, като са взети предвид количествата консумирана вода, изчислена по реда на чл.39, ал.5 от Наредбата. Като абонат ответникът следвало да заплаща потребените услуги в 30- дневен срок от датата на издаване на фактурата, съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия на дружеството. По издадени фактури в периода от 26.09.2016 година до 25.10.2018 година, за отчетен период от 04.08.2016 година до 03.10.2018 година неплатените в срок задължения са в размер на 435,15 лева и произтичат от потребени ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода. Върху тези суми ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността по издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане, която е в общ размер на 42,76 лева. При тези фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Приложени са доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е дал писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове. Моли съда да постанови неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично, не е постъпило становище по предявения иск.
Предявените установителни искове са допустими, предвид разпореждане плащане на сумите със Заповед № 4640 от 10.12.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 9002 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, връчването на книжата по реда на чл.47 от ГПК и указанията на съда до кредитора за предявяване на иск.
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В чл. 239 е посочено, че съдът постановява неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай с разпореждането по чл. 131 от ГПК на ответника е указана възможността ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение в случай на непредставяне в срок на писмен отговор, не се явява в съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложените към исковата молба писмени доказателства / Справка от Агенция по вписванията относно собствеността на имота, описан в исковата молба, справка за показания на студен водомер к-т 1101 за отчет от мобилно устройство за П. К.П., на адрес: ***, както и двадесет фактури, издадени в периода от 26.09.2016 година – 25.10.2018 година, индивидуализирани в исковата молба и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ настоящият състав приема, че се установява вероятна основателност на предявения иск. При преценка вероятната основателност на предявения иск съдът взе предвид и заключението на вещото лице, изготвил допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза, който констатира, че количествата вода са начислени служебно - по 6 куб. м и по 12 куб. м. , в зависимост от това колко човека живеят в апартамента през отчетния период. Настоящият състав взе предвид, че тази възможност е регламентирана в Наредба № 4/2004 година. Посочено е в заключението на вещото лице, че за имота липсва монтирано измервателно устройство. В същата насока са и показанията на свидетелката Р.А. К., която работи като инкасатор в района, в който се намира апартамента на ответника. От заключението на вещото лице и приложената справка за показания на водомер настоящият състав приема, че искът е вероятно основателен и като размер.
По претенцията с правно основание чл. 78 от ГПК и предвид изхода на спора е основателно претенцията за присъждане на разноските, направени по водене на делото. Към исковата молба е приложено доказателство за внесена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер 75 лева, която следва да бъде присъдена на посоченото основание. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая приложение следва да намери чл.25 от Наредбата за правната помощ, съгласно който за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В случая, предвид цената на иска и фактическата и правната сложност на делото, настоящият състав приема, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Следва да бъдат присъдени и сумите: 200 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, сумата 20 лева, представляваща разноски за свидетел, сумата 10 лева, представляваща такси за съдебни удостоверения. Общо направените разноски са в размер от 405 лева.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР №4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това
положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в
заповедното производство, които са присъдени в размер 75 лева, от които сумата 25
лева, представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса и
сумата 50 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение
По изложените съображения следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените искове следва да бъдат уважени и в тежест на ответника да бъдат възложени разноските, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 238 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника П.К.П. ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Б., сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, пълномощник: Десислава Бонева Златева –юрисконсулт, сумата 435,15 лева /четиристотин тридесет и пет лева и петнадесет стотинки/, представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода до абонатен № 970107 и имот, находящ се на адрес: град Б…, за периода от 04.08.2016 година до 03.10.2018 година, за което в периода от 26.09.2016 година до 25.10.2018 година са съставени фактури, сумата 42,76 лева /четиридесет и два лева, седемдесет и шест стотинки/, представляваща лихва върху главниците, начислена за периода от 27.10.2016 година до 29.11.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата от 435,15 лева /четиристотин тридесет и пет лева и петнадесет стотинки/, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на 05.12.2018 година до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА П.К.П. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Б…сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, сумата 405 лева /четиристотин и пет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото и сумата 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски за заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Защитата срещу неприсъственото решение се осъществява по реда на чл.240 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.