№ 176
гр. Пловдив, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело №
20255001000174 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №65 от 07.08.2024г., поправено с Решение №66 от
07.08.2024г. и с Решение №20 от 21.02.2025г., постановено по търг.дело
№46/2023г. по описа на Окръжен съд-Х., ЗАД“Д.“АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр.С., п.к. ...., бул.“Г.М.Д.“№1, е осъдено да заплати на Б.
Б. Б. от гр.Х., със съдебен адрес: гр.Х., бул.“Б.“№150, ет.2, офис 217, сумата от
25000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания, негативни психо-емоционални промени, причинени в резултат на
ПТП, станало на 24.06.2022г., виновно причинено от М.Я.Р. при управление на
лек автомобил марка „С.“, с рег.№..., ведно със законната лихва върху
главницата от 14.07.2022г. до окончателното изплащане, като в останалата
част до пълния предявен размер от 30000лв. искът е отхвърлен; ЗАД“Д.“АД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. ...., бул.“Г.М.Д.“№1, е
1
осъдено да заплати на Б. Б. Б. от гр.Х., със съдебен адрес: гр.Х., бул.“Б.“№150,
ет.2, офис 217, сумата от 332,58лв. – обезщетение за имуществени вреди /под
формата на медицински разходи/, причинени в резултат на ПТП, станало на
24.06.2022г., виновно причинено от М.Я.Р. при управление на лек автомобил
марка „С.“, с рег.№..., ведно със законната лихва върху главницата от
14.07.2022г. до окончателното изплащане, като в останалата част до пълния
предявен размер от 355,85лв. искът е отхвърлен; ЗАД“Д.“АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. ...., бул.“Г.М.Д.“№1, е осъдено да
заплати на Б. Б. Б. от гр.Х., със съдебен адрес: гр.Х., бул.“Б.“№150, ет.2, офис
217, сумата от 802,18лв. – деловодни разноски съразмерно на уважената част
от иска; ЗАД“Д.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к.
...., бул.“Г.М.Д.“№1, е осъдено да заплати в полза на съдебната власт, по
бюджетна сметка на ОС-Х., държавна такса в размер на 1014лв. и деловодни
разноски в размер на 170лв.; ЗАД“Д.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.С., п.к. ...., бул.“Г.М.Д.“№1, е осъдено да заплати на
Адвокатско дружество „Г. и М.“, представлявано от адв.К. Г., сумата от
3800лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство по чл.38,ал.1,т.2 вр. чл.36 от ЗАдв на ищцата Б.
Б. Б.; Б. Б. Б. от гр.Х., със съдебен адрес: гр.Х., бул.“Б.“№150, ет.2, офис 217, е
осъдена да заплати на ЗАД“Д.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.С., п.к. ...., бул.“Г.М.Д.“№1, сумата от 116,70лв. – деловодни
разноски съразмерно отхвърлената част от исковете, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200лв.
С Определение №309 от 08.10.2024г. по същото дело е оставена без
уважение молба вх.№8409/05.09.2024г. от „Застрахователно акционерно
дружество Д.“АД за изменение на решението в частта му за разноските
относно присъденото адвокатско възнаграждение с ДДС.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят
„Застрахователно акционерно дружество Д.“АД, който чрез пълномощника
юрисконсулт П. Н. го обжалва в частта му, с която е осъдено да заплати на
Бейрие Б. Б. обезщетение за неимуществени вреди в размер над 5000лв. до
присъдения от 25000лв. със законна лихва от 14.07.2022г., с конкретни доводи
за неправилност като постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД при
2
несъобразяване на конкретните обстоятелства относно характера на
претърпените травматични увреждания и краткия възстановителен период без
усложнения в оздравителния процес, на застрахователните лимити и
икономическите условия в страната към 2022г. и на съдебната практика, с
оглед на което счита присъденото обезщетение за прекомерно и необосновано
завишено, като поддържа и неправилно да не е зачетена значителната степен
на съпричиняване. Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част
и отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над 5000лв. до присъдения размер от 25000лв., евентуално за редуциране на
размера, както и за присъждане на направените пред двете инстанции
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна Б. Б. Б. е депозирала чрез пълномощника адв.А. М.
писмен отговор на въззивната жалба с подробно развити съображения за
нейната неоснователност и искане за потвърждаване на решението и за
присъждане на всички съдебни разноски, сторени пред двете инстанции,
включително адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство, защита и съдействие.
Против определението за разноските е подадена частна жалба от
„Застрахователно акционерно дружество Д.“АД с доводи за неправилност
относно начисляването на ДДС върху определеното по чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв
адвокатско възнаграждение и искане за отмяна на определението и изменение
на решението чрез намаляване на определените разноски за безплатно
процесуално представителство с присъдения от 20% ДДС.
Ответникът по частната жалба Б. Б. Б. е подала чрез пълномощника
адв.А. М. писмен отговор на същата с доводи за нейната неоснователност и
искане за потвърждаване на определението.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предявен е от Б. Б. Б. против „ЗАД Д.“АД иск с правна квалификация
чл.432,ал.1 от КЗ за сумата от 30000лв., представляваща обезщетение за
3
неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от нея вследствие
получените при ПТП на 24.06.2022г. в гр.Х., причинено по вина на водача М.Р.
на лек автомобил „С.“ с рег.№...., за който е сключена валидна от 08.01.2022г.
до 07.01.2023г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, травматични увреждания – фрактура на нивото на
проксималната фаланга на пети пръст на лявото ходило, контузия на други
неуточнени части на подбедрицата, контузия на лакътя, болки в двете стъпала,
подбедрица и лява лакетна става, спонтанна и палпаторна болезненост,
хематом в областта на дясна подбедрица, ограничени и болезнени движения в
двете стъпала, охлузна рана и хематом в областта на лява лакетна става,
болка, хематом, оток в областта на 5-ти пръст на ляво стъпало, ведно със
законната лихва от 14.07.2022г.
С отговора на исковата молба ответникът е признал наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП. Оспорил е
механизма на настъпване на произшествието, поддържайки водачът на
застрахования автомобил да се е движил в рамките на позволената за градски
условия скорост и да е бил внимателен към уязвимата категория участници в
движението. Заявил е възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че
пострадалата пешеходка преди да предприеме пресичане на платното за
движение и да премине през пешеходната пътека не е съобразила
приближаването на автомобила, неговото положение, скорост и сравнително
близкото разстояние, на което се намира, при положение, че е имала ясна
видимост, разполагала е с възможност да се огледа, изчака и пропусне, а с
внезапното си изскачане е направила удара непредотвратим, с които свои
неотговорни и необмислени действия е нарушила обективните правила на
чл.5,ал.1, чл.113,ал.1 и чл.114 от ЗДвП. Оспорил е иска за неимуществени
вреди по размер, оспорвайки ищцата и към настоящия момент да не е
възстановена, да е получила при произшествието фрактура на нивото на
проксималната фаланга на пети пръст на лявото ходило, да е претърпяла
контузия на коляното и изкълчване на глезенната става, да не е могла да се
обслужва самостоятелно, както и да е претърпяла психологически проблеми.
Заявил е, че, ако възстановителният процес не е приключил, то това се дължи
на неспазването на лекарските предписания и неосъществяването на
периодични прегледи, консултации и рехабилитации, с което си поведение е
допринесла за продължаващите болки. Оспорил е претенцията за лихва,
4
позовавайки се на разпоредбата на чл.380,ал.3 от КЗ.
С подадената допълнителна искова молба ищецът поддържа вина за
настъпилото произшествие да има единствено водачът на застрахования
автомобил, при произшествието да е претърпяла травма в областта на
проксималната фаланга на пети пръст на лявото ходило, а констатираните
няколко месеца по-късно травми да са в причинно-следствена връзка със
същото, тъй като са усложнение на първоначалните. Поддържа и към момента
все още да изпитва болки в областта на дясната подбедрица, двете стъпала и
глезенните стави, както и да се страхува, когато трябва да пресече уличното
платно, и гледа винаги да има придружител. Относно законната лихва се
позовава на чл.429,ал.3,изр.2 от КЗ.
С допълнителния отговор ответникът поддържа възражението си във
връзка с размера на обезщетението и твърди ищецът към настоящия момент
да е напълно възстановена от получените при произшествието травми.
С първоинстанционното решение е прието за установено въз основа на
заключението на КСАТМЕ и показанията на св.Р. и св.М., че на 24.06.2022г.
св.Р. управлявала процесния автомобил по платното за движение на бул.“О.“ в
гр.Х. в посока от юг на север към центъра и в района до Първа поликлиника
възприела стоящите до пешеходната пътека, от дясната страна на пътното
платно, две жени – ищецът Б. и св.М., при което спряла пред пешеходната
пътека, за да им даде път, но в един момент потеглила, а след 0,6 секунди,
практически едновременно, ищецът и св.М. тръгнали да пресичат платното за
движение в посока от изток на запад, от дясно наляво спрямо автомобила и
след около 2,5 секунди настъпил удар в дясната страна на автомобила, към
който момент той се движел със скорост около 10-11км/ч, като контактът
започнал в областта на десния калник, след което дясното огледало
контактувало с левия лакът на пострадалата, а задната дясна гума с лявото
ходило на ищеца, при което тя паднала, а лекият автомобил се установил на
платното за движение. Прието е, че вина за произшествието има единствено
водачът на автомобила, която, вместо да прояви нужното внимание към
поведението на пешеходците, е привела в движение същия и е продължила не
само до настъпване на удара, но и около 2 метра след това, при положение, че,
с оглед действията на пешеходците, е следвало да не потегля от място и е била
5
длъжна да спре незабавно, което е било технически възможно. Отречено е
съпричиняване. Прието е, че вследствие на пътния инцидент ищецът е
получила травма на десния крак – хематом, оток, болка и ограничени
движения на дясната подбедрица, травма на ляв крак – счупване на близката
фаланга на пети пръст, хематом и болка, травма на лявата ръка – охлузвания и
хематом в областта на лакътната става. Прието е, че установеното към
14.11.2022г. изкълчване на левия глезен няма връзка с процесното ПТП. При
определяне на размера на дължимото обезщетение на база заключението на
КСМАТЕ и показанията на св.С. е взето предвид, че кракът на ищеца е бил
имобилизиран до нивото на глезена, като домашното лечение е продължило
поне пет месеца, през които тя първоначално е била на легло, след това се
движела с две патерици, а после с една, приемала болкоуспокояващи
медикаменти, не била в състояние сама да се грижи дори и за хигиенните си
нужди, а оздравителният процес все още не е приключил – при прав стоеж
кракът се подува, има болки и все още се налага да приема
болкоуспокоителни, но, според експертизата, състоянието е преодолимо и не
би следвало да останат трайни последици. Преди пътния инцидент Б. била
напълно самостоятелна жена, която отглеждала двете си деца сама, тъй като
съпругът й бил на работа в чужбина, и вследствие травмите изпитвала
сериозни затруднения в домакинството и отглеждането на децата. Според
приетото заключение на СПЕ, тя е в състояние на хроничен стрес и
симптомите продължават, което оказва негативно влияние върху
емоционалното й състояние, а предвид индивидуалните особености на
психиката, тя се нуждае от провеждане на психотерапия, комбинирана с
медикаментозно лечение, като не може да се очаква бързо и пълно
възстановяване и съществува риск за пожизнени негативни последици. При
тези обстоятелства е определен за дължим размер от 25000лв. на
обезщетението за неимуществени вреди. Прието е, че законната лихва се
дължи от 14.07.2022г. – датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя, съгласно чл.429,ал.3,изр.2 от КЗ.
Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК,
намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваната му част и
за допустимо. Ищецът е предявила претенцията си за плащане на обезщетение
6
за неимуществени вреди с получена от застрахователя по пощата на
14.07.2022г. застрахователна претенция и в срока по чл.496,ал.1 от КЗ
застрахователят не е заплатил такова, а с уведомление изх.№4936/12.10.2022г.
е отказал заплащането му, при което са налице процесуалните предпоставки
по чл.498,ал.3 от КЗ.
Спорът във въззивното производство се концентрира единствено около
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, с оглед
действително претърпените такива и наличието на съпричиняване, доколкото
първоинстанционното решение не се обжалва в осъдителната му част относно
присъденото обезщетение до размер на 5000лв., а за разликата над него до
присъдения от 25000лв., при което елементите от фактическия състав на чл.45
от ЗЗД, обуславящи функционално отговорността на застрахователя по прекия
иск по чл.432,ал.1 от КЗ на увреденото лице, са установени със задължителна
сила по обвързващ начин с влязлото в сила в необжалваната му осъдителна
част първоинстанционно решение.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при
съобразяване с конкретните обективни обстоятелства от значение за степента
и интензитета на търпените физически, психически и емоционални болки и
страдания, и с оглед на социално-икономическите условия в страната към
датата на деликта, от когато възниква отговорността.
От представената медицинска документация и приетото заключение от
20.06.2024г. на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза
се установява, че вследствие на пътно-транспортното произшествие ищецът Б.
е претърпяла травма на десния крак – хематом, оток, болка и ограничени
движения на дясната подбедрица; травма на ляв крак – счупване на близката
фаланга на пети пръст, хематом и болка; травма на лявата ръка – охлузване и
хематом в областта на лакътната става. С исковата молба е представен
амбулаторен лист от 14.11.2022г., според който при нея е налице изкълчване на
лявата глезенна става. Посоченото увреждане е констатирано почти пет
месеца след пътния инцидент, поради което и с оглед характера на травмата
експертът д-р Е. отрича то да е в причинна връзка с него. Във връзка със
счупването на петия пръст на левия крак на ищеца била поставена ортеза,
7
каквато носила около 2-3 седмици, а доколкото е претърпяла травма и на
десния крак, придвижването й е било затруднено, като в началото била на
легло, впоследствие ползвала две патерици, а след това си помагала с една за
период от около пет месеца, в каквато насока са и показанията на св.А. С. –
нейна снаха, според които живеела на четвъртия етаж в сграда без асансьор,
което наложило за първия преглед да бъде свалена от 3-4 човека с едно одеало.
Възстановителният период за травмата на левия крак протекъл за около 45-60
дни, а травмата на лявата ръка отзвучала за срок около 30 дни. Според
експертизата, травмата на десния крак би следвало да е отзвучала за не повече
от 30 дни, но при ищеца като усложнение възникнало нарушение във
венозното кръвообръщение под формата на посттравматичен тромбофлебит,
като и при извършения на 27.03.2024г., т.е. една година и девет месеца след
инцидента, преглед е установен видим оток на дясната подбедрица.
Последното се потвърждава и в показанията на св.С., според които и до
момента при продължително стоене права и при малко натоварване кракът на
ищеца се подува и боли, поради което приема болкоуспокояващи лекарства.
Неоснователни при това положение са доводите на жалбоподателя за кратък
без усложнения възстановителен период. Не се установява на Б. да са дадени
медицински препоръки за провеждане на рехабилитация във връзка с
получените при произшествието травми, които тя да не е била спазила.
Същата е провела рехабилитация по повод изкълчването на левия глезен,
което не е в причинна връзка с пътния инцидент. Към датата на
произшествието Б. е била на 37 години и, според св.С., сама отглеждала двете
си деца, тъй като съпругът й работел в чужбина. След катастрофата помощ й
оказвала свидетелката – готвела, поддържала хигиената й, водела и прибирала
малкото дете от детска градина. И до момента изпитвала страх да пресича
улицата. Последното се потвърждава от приетото заключение от 19.02.2024г.
на съдебно-психологична експертиза, според което при Б. са проявени
индикации на хроничния стрес и симптоми на посттравматичен стрес, оказали
негативно въздействие върху емоционалното й състояние, поради което е
необходимо провеждане на психотерапия комбинирана с медикаментозно
лечение, като, поради психичната й устойчивост на ниво „ранима личност“,
следва лечението да е за по-продължителен период за преодоляване на
травмата, подобряване на психичното здраве и психо-емоционално
равновесие. Към момента на проведеното изследване травмата от
8
преживяното не е преработена, личностната и ситуативна тревожност са
повишени, емоционалното състояние не е добро, налице е проблем при
социализацията – Б. е тъжна, потисната, тревожна и затворена в себе си, което
чувство е станало перманентно и не отминава с времето, като влошава
качеството й на живот и ежедневното функциониране на личността.
Прогнозата е за трайни последици /за цял живот/ върху психиката, като тя
винаги ще се чувства застрашена от нов такъв инцидент. В съдебно заседание
на 01.04.2024г. при изслушване на заключението вещото лице д-р Д. е
пояснило, че наличния при Б. хроничен стрес вследствие произшествието се
дължи на много ниското й ниво на психична устойчивост като „лабилен
интроверт“. В живота й до момента не е имало други травмиращи събития.
Продължаващите и до сега физически болки в краката ще й напомнят за
травмата. Тя не е в невъзможност да се самообслужва, да се справя с
ежедневието си и да изпълнява обичайната работа.
При така установеното от фактическа страна относно характера на
претърпените при произшествието увреждания, свързани с травми и на двата
крака, които не са тежки и са лекувани консервативно, но са съпътствани с
физическа болка и са довели до затрудняване на движението и ползване на
помощни средства и чужда помощ за придвижване и битово обслужване за
един не малък около петмесечен период от време, предвид и на социално
активната възраст на ищеца и обстоятелството, че сама е отглеждала
малолетните си деца, като едната от травмите на десния крак е довела и до
усложнение, вследствие на което и до момента при минимални усилия и
натоварване тя получава оток и изпитва физическа болка, което безспорно
нарушава качеството й на живот, наред с наличните все още симптоми на
посттравматичен стрес, макар и това да не се отразява на нейното ежедневие и
възможността да извършва обичайните дейности, настоящата инстанция
намира при прилагане принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД и при
отчитане на икономическите условия в страната към м.юни.2022г. за дължимо
обезщетение за понесените неимуществени вреди такова от 25000лв.
Своевременно заявените от ответника с отговора на исковата молба
възражения по чл.51,ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат
настоящата инстанция намира за неоснователни, противно на поддържаното и
в подадената от него въззивна жалба. Безспорно от показанията на св.М.Р. –
9
водачът на застрахования лек автомобил, и св.В. М. – очевидец на
произшествието, и приетото заключение на КСМАТЕ, се установява, че
автомобилът е спрял точно преди пешеходната пътека, за да изчака
преминаването на ищеца и св.М., находящи се в този момент все още на
тротоара, след което е потеглил с бавна скорост от около 2,6км/ч, а след около
0,6 секунди, т.е. почти едновременно, ищецът Б. е тръгнала да пресича, като
ударът е настъпил около 1,8 секунди след това при достигната към този
момент скорост от 10-11км/ч. на автомобила. Към момента на потеглянето
дължината на пълния спирачен път е била около 1,54м, а разстоянието до
мястото на удара е било около 3,45м, при което в момента на тръгване на
пешеходката Б. към платното мястото на удара е било извън опасната зона на
автомобила и за водача е съществувала техническа възможност да избегне
удара при своевременна реакция със спиране, непредприемането на каквото
сочи на нарушение на разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП. Настоящата
инстанция не кредитира показанията на св.Р. като изхождащи от
заинтересовано от изхода на делото лице по смисъла на чл.172 от ГПК
относно твърдяната от нея причина да потегли след като е била спряла
автомобила пред пешеходната пътека – пострадалата Б. и св.М. нямали вид, че
имат намерение да пресичат, а първата говорела по телефона и се обърнала с
гръб към автомобила, което дало основание на водача да мисли, че тя няма да
пресича. В тази им част показанията противоречат на депозираните от св.М.,
според които двете с пострадалата не се познавали, нито разговаряли докато
били на тротоара непосредствено преди да предприемат почти едновременно
пресичане по пешеходната пътека, като падайки, пострадалата блъснала и нея
и тя също паднала на земята. При наличие на две пешеходки без контакт
помежду им, стоящи на тротоара пред пешеходната пътека, е било очевидно,
че възнамеряват да преминат по нея, поради което потеглянето на автомобила
не се дължи на тяхно поведение, с което да са заблудили водача, а на
нетърпението на същия да ги изчака. В тази връзка несъстоятелно е
поддържаното от ответника и във въззивната жалба Б. да е предприела
внезапно пресичане. Освен, че едновременно и независимо от нея пресичане е
предприела и св.М., то е осъществено при дадено им преди това от водача
предимство чрез спиране на автомобила непосредствено преди пешеходната
пътека, от което същите са се възползвали по-малко от секунда след като е
потеглил. Освен това, според специалната разпоредба на чл.119,ал.5 от ЗДвП,
10
при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна
маркировка „пешеходна пътека“, както в случая, когато водачът е превишил
разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от
Закона за движението по пътищата, имащо отношение към произшествието, а
в случая водачът е нарушил правилото на чл.20,ал.2 от ЗДвП, вследствие на
което е настъпил инцидента, пешеходецът не се счита за съпричинител. По
тези съображения не е налице основание за намаляване на определения размер
на обезщетението поради съпричиняване, противно на поддържаното от
жалбоподателя.
Във връзка с дължимостта на законна лихва и началната дата за
начисляване на такава настоящата инстанция намира дължимата от
застрахователя законна лихва да е тази по чл.493,ал.1,т.5 във връзка с
чл.429,ал.2,т.2 и ал.3 от КЗ, която се включва в застрахователното обезщетение
и е дължима за забавата на застрахования-делинквент, съгласно чл.84,ал.3 от
ЗЗД, но ограничена спрямо застрахователя за периода от най-ранната дата
измежду датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице. В случая данни за
уведомяване на застрахователя от застрахования няма, поради което за
начална дата следва да се приеме тази на предявяване на застрахователната
претенция на 14.07.2022г. Без значение е дали при предявяването й увреденият
е посочил банкова сметка, на което неоснователно е акцентирал ответникът в
отговора на исковата молба. Такова изискване съществува, съгласно
чл.380,ал.1 от КЗ, и непредставянето на данни за банковата сметка в този
случай има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането,
съобразно чл.380,ал.3 от КЗ, като застрахователят не дължи лихва по чл.409.
Касае се, обаче, за законната лихва за собствената му забава да заплати
дължимото застрахователно обезщетение, а не за включващата се в това
обезщетение лихва за забава на деликвента, каквато е предмет на
претенциите.
Обсъденото обосновава потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваната му част.
В първоинстанционното производство защитата на ищеца е осъществена
от адв.А. М., преупълномощен от Адвокатско дружество „Г. и М.“, при
11
условията на безплатно процесуално представителство по чл.38,ал.1,т.2 от
ЗАдв. С решението, съобразно уважената част от исковете, е присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 3800лв. с ДДС. В срока по чл.248,ал.1
от ГПК за обжалване на решението е подадена молба от ответника за неговото
изменение в частта му относно така присъденото възнаграждение като бъде
отменен начисления ДДС. С обжалваното определение данъкът е приет за
дължим. Настоящата инстанция намира, че предоставянето на адвокатска
помощ съставлява възмездна услуга, съгласно чл.36,ал.1 от ЗАдв,
включително в хипотезите на чл.38,ал.1,т.1-т.3 от ЗАдв, когато насрещната
страна бъде осъдена за разноски, съгласно чл.38,ал.2 от ЗАдв, независимо, че в
този случай възнаграждението не се заплаща предварително и се дължи не от
представляваното лице, а от насрещната страна. Касае се за възмездна
облагаема с ДДС доставка на правна услуга по смисъла на чл.2,т.1 от ЗДДС, за
осъществяването на която от регистрираните по ЗДДС адвокати и адвокатски
дружества се начислява ДДС. Предоставената услуга става възмездна в
момента, в който съдът определи възнаграждение за адвоката по реда на
чл.38,ал.2 от ЗАдв, за който възниква задължение да начисли ДДС по реда на
чл.86 от ЗДДС. При това положение, противно на доводите на жалбоподателя,
адвокатското възнаграждение следва да се присъди с ДДС като негова
неразделна част, и обжалваното определение, с което молбата му за изменение
на решението в частта за разноските е оставена без уважение, като правилно
следва да се потвърди.
За въззивното производство следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв в размер на 1800лв. с ДДС като се
съобрази фактическата и правната сложност на спора пред настоящата
инстанция, чийто предмет се свежда само до част от претенциите, с оглед
частичното обжалване на първоинстанционното решение, и само до размера
на обезщетението за неимуществени вреди.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №65 от 07.08.2024г., поправено с Решение
№66 от 07.08.2024г. и с Решение №20 от 21.02.2025г., постановено по
търг.дело №46/2023г. по описа на Окръжен съд-Х., В ЧАСТТА, с която
12
ЗАД“Д.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. ....,
бул.“Г.М.Д.“№1, е осъдено да заплати на Б. Б. Б. с ЕГН:**********, от гр.Х.,
ул.“С.“№3, вх.А, ет.4, ап.8, сума в размер над 5000лв. до присъдения от
25000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания, негативни психо-емоционални промени, причинени в резултат на
ПТП, станало на 24.06.2022г., виновно причинено от М.Я.Р. при управление на
лек автомобил марка „С.“, с рег.№..., ведно със законната лихва върху
главницата от 14.07.2022г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №309 от 08.10.2024г., постановено по
търг.дело №46/2023г. по описа на Окръжен съд-Х., с което е оставена без
уважение молба вх.№8409/05.09.2024г. от ЗАД“Д.“АД за изменение на
Решение №65/07.08.2024г. по същото дело в частта му за разноските.
ОСЪЖДА ЗАД“Д.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр.С., п.к. ...., бул.“Г.М.Д.“№1, да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“,
представлявано от адв.К. Г., на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв, сумата от
1800лв. /хиляда и осемстотин лева/ с ДДС, представляваща възнаграждение за
оказаната безплатно на Б. Б. Б. адвокатска защита във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13