№ 562
гр. П. , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20205220102698 по описа за 2020 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от ЕЛ. СП. Г., ЕГН
**********, от с. З., община П., ул. „5-та“ № 5, против Н. СТ. Г., ЕГН **********, от гр. З.,
обл. Р., ул. „К.“ № 9, като моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати
гражданския брак между страните поради настъпило в него дълбоко и непоправимо
разстройство по вина на ответника; да предостави упражняването на родителските права
след развода по отношение на детето С. Н. Г. на майката ЕЛ. СП. Г.; на бащата-ответник да
бъде определен подходящ режим на лични отношения с детето; ответникът да бъде осъден
да заплаща месечна издръжка на малолетното дете в размер на 300 лева, чрез неговата майка
и законен представител ЕЛ. СП. Г., както и да бъде осъден да заплати издръжка за минал
период от 01.08.2020 г. до 05.10.2020 г. в общ размер на 600 лева. Не претендира ползването
на семейното жилище. След прекратяване на брака ищцата иска да носи брачното си
фамилно име - Г..
В сезиралата съда молба ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак
на 20.11.2018 г.. Имат едно дете – малолетната дъщеря С. Н. Г., ЕГН *****/*. Сочи се, че
първоначално съвместният им живот бил прекрасен и живеели в гр. З., обл. Р., ул. „К.“ № 9.
Твърди се, че в началото на 2020 г. отношенията се влошил и страните се разделили.
Ищцата и детето се преместили да живеят в жилището на родителите й в с. З., общ. П., ул.
„5-та“ № 5, където детето било записано на детска градина - "Р.", гр. П., ул. „Д. Г.“ № 2 и
имало личен лекар д-р Т. Д.. Ищцата сочи, че започнала работа по трудов договор в "С. к."
ЕООД, обект с. Мененкьово, където получавала брутно трудово възнаграждение в размер
610 лева. Считано от 01.08.2020 г. ответникът не полагал никакви грижи за детето, не се
интересувал, не давал никаква издръжка. Твърди се, че живеел в лукс, демонстрирал висок
стандарт на живот. За рождения си ден си закупи луксозен лек автомобил Мерцедес, рег. №
*****, който струвал най-малко 50000 евро. Твърди, че след раздялата ответникът останал
да живее в Германия, гр. Дуисбург, където работил в сферата на строителството и получавал
месечно трудови доходи в размер над 1500 евро. Сочи, че се разделили докато били заедно в
Германия, като причината била, че ответникът поддържал паралелна връзка с друга жена - Е.
Д. от гр. Л.. Освен това посочва, че я е тормозил и използвал физическа сила по отношения
1
на нея – биел я с юмруци и шамари, дори и пред детето. Твърди, че не е ходила на лекар.
Сочи, че ответникът води непристоен начин на живот - искал от ищцата да краде, за да му
носи приходи, да проституира, за да получава пари като сутеньор. Освен това употребявал и
наркотици. Сочи, че след раздялата, ответникът е започнал да я тероризира по телефона и да
иска детето им да отиде при него, за да получава социални помощи в Германия. Претендира
разноски.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, ответникът Н. СТ. Г.
е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител, в който се
твърди, че искът е допустим, но за основателността му оставя преценката на съда. Твърди,
че видно от представените доказателства е сключен граждански брак между страните, като
още преди сключването му са станали родители на детето С.я Г.. Посочва, че само на
твърдения от страна на ищцата не може да се направи извод, че ответникът е нанасял побой,
че е имал друга интимна връзка, че е употребявал наркотични вещества. По отношение на
фамилното име заявява, че моли съда да прецени какво би било становището на ответника
при положение, че брачната им връзка е напълно разрушена. За дължимата издръжка сочи,
че следва да се има предвид липсата на доказателства относно размера на възнаграждението
на ответника, неговата месторабота и трудова заетост, както и обстоятелството за
определяне на един разумен размер съответстващ на съдебната практика на българските
съдилища и сумата да бъде намалена. Твърди, че въпреки постоянните опити за връзка с
ответника те останали неуспешни.
Контролиращата страна – Дирекция “Социално подпомагане”-гр. П. не изразява
становище по молбата извън изготвения социален доклад.
В хода по същество ЕЛ. СП. Г., чрез процесуалния си представител, моли за
постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде уважена.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява,
представлява се от назначения особен представител, който излага доводи по съществото на
спора и посочва, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката. По
отношение на дължимата издръжка моли съда да съобрази събраните по делото
доказателства. Не възразява по предявения иск за издръжка за минал период, като
предоставя на съда преценката относно фамилното име на ищцата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са родители на детето С. Н. Г., родена на 21.10.2015 г., което
се установява и от приложеното на л. 7 от делото копие на удостоверение за раждане.
Не е спорно, а и от представеното на л. 6 от делото удостоверение за сключен
граждански брак, се установява, че страните са съпрузи като са сключили граждански брак
на 20.11.2018 г. в гр. З., общ. З., обл. Р..
Видно от представената служебна бележка изх. № 81/18.08.2020 г. е, че детето е
записано и посещава първа разновъзрастова група – изнесени групи с. З. към ДГ „Р.“ гр. П..
Представен по делото е и документ за избор на общопрактикуващ лекар на детето С.
в с. З., общ. П. – д-р Тихомир Рангелов Дъбов.
Видно от трудов договор №000007 от 17.08.2020 г. е, че ищцата е назначена на
длъжност „зареждач, промишлено производство“ при пълно работно време и основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лв.
2
Представени по делото е и снимков материал, за който се твърди, че изобразява
придобития от ответника нов лек автомобил.
От писмо изх. № ПР/Д-РР-К/13-001/17.05.2021 г. на Дирекция „Социално
подпомагане“ – К. се установява, че е извършено посещение на адреса на ответника в гр. З.,
ул. „К.“ № 9, като се е установило, че жилището е необитаемо. По данни на близки и
роднини ответникът от дълги години не пребивава на територията на общ. З., а работел в
Германия.
Поради изложеното не е изготвен социален доклад относно бащата на детето –
ответника Н.Г..
От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане” - П., който съдът цени доколкото по вторичен път отразява релевантни за
спора факти, се установява, че към настоящия момент основни грижи за детето се полагат от
неговата майка и семейството на майката в с. З.. Жилището, в което в момента се отглежда
детето представлява триетажна сграда с десет стаи и три бани, като детето разполага със
самостоятелна стая, оборудвана с всичко необходимо за бита. Поради епидемичната
обстановка жилището не е посетено от социален работник. Възпитателката на детето в
детската градина съобщава, че майката го завежда и взима от занимания, като за
отглеждането му се полагат необходимите грижи, личната му хигиена е много добра и
детето показва изключителна привързаност към майката. По данни на възпитателката детето
е в добро емоционално състояние, чувства се добре с майката и търси сигурност с нейното
присъствие.
От разпита на свидетелката Сашка Огнянова Дечева, която е майка на ищцата, се
установява, че страните са фактически разделени от преди около една година като основните
грижи по отглеждането на детето са поети от неговата майка. Подкрепа на майката в
отглеждането на детето оказва и семейството на свидетелката Дечева. Майката и детето
живеят при тях в с. З.. Бащата на детето живее и работи в Германия от фактическата му
раздяла с ищцата. Бащата не поддържа контакт с детето, не му изпраща пари. Свидетелката
заявява, че има информация, че бащата на детето си купува коли и апартаменти.
Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, възприема показанията на
свидетелката за обективни, последователни, логични и непротиворечиви, поради което ги
кредитира.
От изслушването на ищцата се установява желанието да полага грижи за детето си,
както и необходимостта от допълнителни средства за отглеждането му.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни
изводи:
Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, както следва:
брачен иск с правно основание чл.49, ал.3 СК за прекратяване на брака на страните с развод,
поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия по вина на ответника и небрачни
искове с правно основание чл.59, ал.2 от СК, чл.143 и чл. 149 СК.
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право,
което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова състояние на
брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание.
Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.
Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от
3
процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително
осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на развод.
От коментираните по-горе доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено, че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен. Същият не се характеризира с изискваното от закона съдържание за
една нормална брачна връзка и в отношенията между съпрузите не съществува присъщата
на тази връзка общност от духовни, морални, биологични и икономически елементи. Между
съпрузите са налице отношения на неразбирателство, като съпрузите трайно не изпълняват
задълженията си, вменени им с разпоредбите на чл.14, чл.15 и чл.17 СК. Бракът между тях
не изпълнява своята социална функция и запазването му би било вредно за съпрузите,
между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич,
взаимност и привързаност. Поради горното, бракът им следва да бъде прекратен с развод, на
основание чл. 49, ал. 1 СК.
Относно вината:
Съдът, за да се произнесе на основание чл.49, ал.3 СК по въпроса за вината, съобрази,
че страните от началото на 2020 година не съжителстват заедно и не поддържат брачна
връзка. Настъпилата фактическа раздяла безспорно е довело до разрушаване на брачната
привързаност, взаимното доверие и разбирателство и разкъсване на брачната връзка, но от
значение, в контекста на повдигнатия спор, са причините за разстройството на брачните
отношения и дали същите са следствие от поведението на двамата съпрузи или само на
единия от тях. Изложената по-горе фактическа установеност сочи на недоказаност на
релевираните от жената брачни провинения. От показанията на разпитаната свидетелка не
може да се извлече конкретен случай на неразбирателство между страните или пък такъв,
относим към наведените от ищцата брачни провинения и в частност, че ответникът е имал
връзка с друга жена, извършвал е физическо насилие спрямо нея включително пред детето,
карал я е да води непристоен начин на живот като краде и проституира. Доколкото такава
извънбрачна връзка не е доказана по делото, а очевидно съмненията на ищцата за такава са в
основата на желанието й за развод или са станали основна причина за постепенно
задълбочаващия се разрив в отношенията между съпрузите през последната година, съдът
намира, че вина за разстройството на брачните отношения има и съпругата, която не е
положила нужните усилия за запазване на брака, фиксирала се е в съмненията си за
изневяра на съпруга и е позволила тези съмнения да получат приоритет пред нуждата от
запазване на брака заради добруването на роденото от него дете, запазване душевното
спокойствие на детето и целостта на семейството. Добрите брачни отношения се градят на
взаимни компромиси и на прошката за брачни провинения, доколкото съвършени хора няма,
но очевидно съпругата не е съумяла да направи компромис в името на семейството.
Единствените доказани по делото факти са настъпилата между страните фактическа раздяла
и липсата на финансова подкрепа от страна на ответника спрямо ищцата след настъпване на
фактическата им раздяла. Последното обаче не е основание за ангажиране на брачната вина
на ответника. В хода на производството не се ангажираха други доказателства за виновно
поведение на съпруга, с което същият да е причинил дълбокото и непоправимо разстройство
на брака.
Поради изложеното, съдът приема, че дълбокото и непоправимо разстройство на
брака, е настъпило по вина и на двамата съпрузи.
Относно упражняването на родителските права по отношение на детето С.:
За да се произнесе досежно упражняването на родителските права по отношението на
ненавършилото пълнолетие дете, съдът съобрази следното:
4
Разпоредбата на чл.59, ал.4 СК съдържа обстоятелствата, които са от значение за
определяне на мерките по упражняване на родителските права при развод /възпитателски
качества, морален облик, грижи и отношение към децата, желание на родителите,
привързаност на детето към родителите, пол и възраст на децата, помощ от трети лица,
социално обкръжение, жилищно-битови условия/ като безспорно решаващо значение при
решаването на този въпрос имат интересите на детето. В понятието "интереси на децата",
както посочва ППВС № 1/1974 г., се включват необходимостта от правилно отглеждане и
възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за
общественополезен труд - изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър
гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на
жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му,
представителство и др. Изрично посочено е, че решаващо значение за интересите на детето
има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.
В настоящия случай между страните липсва спор относно въпроса кой от двамата
родители да упражнява родителските права по отношение на общото им дете – С. Г., поради
което и съдът приема, че за в бъдеще родителската функция спрямо детето С. следва да
бъдат предоставени на майката. Същата притежава необходимите родителски качества, като
по делото не се установи поведение на този родител, което да представлява пречка за
правилното възпитание на детето или да бъде тълкувано като отрицателно отношение към
него. Следва да бъде посочено, че за тази своя преценка съдът съобрази и, че в хода на
производството са изискани социални доклади относно обитаваното от ответника жилище,
но същият не е установен на известните по делото адреси и не е оказал съдействие за
изготвяне на социални доклади. От негова страна не са ангажирани никакви доказателства
относно точното му местоживеене, което препятства събирането на информация относно
условията, при които би било отглеждано детето при упражняване родителските права от
бащата. Липсват доказателства относно родителския капацитет на бащата за отглеждане на
детето, възможността да разчита на други лица за грижите на детето. При това положение
постановяване на решение бащата да упражнява родителските права не би охранило в
достатъчна степен интереса на детето.
Относно местоживеенето на детето, съдът намира, че същото следва да бъде
определено при майката – с. З., община П., ул. „5-та“ № 5.
По режима на личен контакт:
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 СК, режимът на лични отношения между децата
и родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, включва
определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата,
включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на
децата, както и по друго време.
Според разясненията дадени в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974 год. на
Пленума на ВС, при определяне на режима на лични отношения между децата и родителя,
който не упражнява родителските права, следва да се изхожда от особеностите на всеки
конкретен случай, като определящ е интересът на децата, който е с приоритет над
интересите и желанията на който и да е от родителите. Мерките на лични отношения на
децата с родителя, който не упражнява родителските права следва да се определят така, че да
5
се създаде нормална обстановка за общуване между тях. Във всеки конкретен случай следва
да се прецени дали установените обстоятелства се отразяват положително на децата и на
ефикасността на мерките на лични отношения с родителя. Децата следва да общуват и с
двамата родители и с роднините им, за да се формират като пълноценни личности.
Отчитайки горното, съдът счита, че с оглед възрастта на детето, необходимостта от
контакти с бащата и пълноценно общуване между бащата и детето режимът на лични
отношения следва да бъде насочен към запазването и укрепването на отношенията на
доверие и емоционална привързаност между този родител и детето. Този процес следва да се
подпомага, включително и от родителя, който упражнява родителските права. При това
положение и при отчитане на обстоятелството, че след фактическата раздяла между
родителите детето е прекарвало изключително малко време с баща си при осъществяване на
режима на лични отношения бащата ще има право да вижда и взема детето си всяка първа и
трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа; един месец през лятото, когато майката
не ползва платен годишен отпуск, както и по всяко друго време при взаимно съгласие на
двамата родители.
С оглед заявеното от ищцата, че не желае да ползва семейното жилище в гр. З., ул.
„К.“ № 9, съдът счита, че същото следва да бъде предоставено за ползване на ответника след
развода.
По иска за издръжка:
Според критериите, залегнали в чл.50 ППЗЗДетето, във вр. с Постановление № 305 на
МС от 19.12.2017 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход,
необходимите средства за отглеждане и възпитание на дете от 3 до 14 години е в размер на
3,5-кратния размер на гарантирания минимален доход, или 262,50 лева. Държейки сметка, че
този критерий се отнася за деца лишени от родителска грижа и отчитайки индивидуалните
потребности на детето, както и обществено-икономическата обстановка в страната, съдът
определя необходимата месечна издръжка за детето С. Г. в размер на 350 лева.
Определеният общ размер на необходимата издръжка следва да бъде разпределен между
двамата родители, съобразно критериите на чл.143, ал.1 СК, а именно техните възможности
и материално състояние.
В настоящото производство не бяха представени доказателства за реализирани от
страна на бащата доходи. Отчитайки обстоятелството, че бащата е в трудоспособна възраст
и липсата на обективни причини, които да възпрепятстват възможността му да полага труд
на пълно работно време, съдът намира, че бащата е в състояние да реализира доход поне в
размер на минималната за страната работна заплата, т.е. към момента 650 лева. С оглед
последното и предвид безусловния характер на издръжката на непълнолетни деца,
отчитайки липсата на данни ответникът да дължи издръжка на други лица, съдът намира, че
бащата е в състояние да поеме издръжка за детето в размер на 220 лева. Остатъкът от
издръжката ще бъде поет от майката. При отчитане размера на издръжката, който ще се
поеме от майката, съдът съобрази че тя ще полага непосредствените грижи за отглеждането
6
и възпитанието на децата, което само по себе си е основание бащата да поема по-голям дял
от издръжката.
Определената в тежест на ответника издръжка и съобразявайки отправеното от
ищцата искане следва да се присъди считано от датата на депозиране на исковата молба.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, решението в частта за издръжката подлежи на
предварително изпълнение.
По иска за издръжка за минало време:
Съгласно разпоредбата на чл.149 от СК издръжка за минало време може да се търси
най- много за една година назад от предявяването на иска. По делото се установи, че
страните са фактически разделени от началото на 2020 г., което обстоятелство не се оспорва
от ответника. В тази връзка с оглед разпоредбата на чл.149 от СК съдът намира, че
периодът, за който се претендира издръжката за минало време от 01.08.2020 г. до датата на
депозирането на исковата молба – 05.10.2020, е доказан. Установи се, че от фактическата
раздялата майката полага непосредствените грижи за детето, без участието на бащата, както
и че бащата не е осигурявал издръжка, включително през процесния период. Посочените от
съда обстоятелства, имащи значение за определяне издръжката на детето за бъдеще време са
релевантни и по отношение на издръжката за минал период. Изводите на съда, обосновали
преценката относно размера на дължимата занапред издръжка, са меродавни и при
определяне на размера на издръжката за минало време- от 01.08.2020 г. до 05.10.2020 г.
Ето защо съдът приема, че искът по чл.149 от СК е доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен за периода от 01.08.2020 г. до 05.10.2020 г., в размер от
475,50 лева или за месец август и септември 2020 г. по 220 лева, а за месец октомври 2020 г.
за периода от 01-05.10.2020 г. в размер на 35,50 съразмерно на броя на дните от месеца.
Предвид отправено искане от страна на съпругата да носи брачното си фамилно име,
то и след прекратяване на брака съпругата следва да носи брачното си такова Г..
С оглед изхода на спора сторените в производството разноски следва да останат така,
както са направени от страните, на основание чл.329, ал.1, изр. второ ГПК.
На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се определят от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лева, като
всеки от съпрузите следва да бъде осъден да заплати сумата от 25 лева. На основание чл.1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 366,80 лева по исковете за
издръжка.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака между ЕЛ. СП. Г., ЕГН **********, от с. З., община П., ул. „5-
7
та“ № 5 и Н. СТ. Г., ЕГН **********, от гр. З., обл. Р., ул. „К.“ № 9, сключен на 20.11.2018 г.
с акт № 81 пред длъжностно лице по гражданско състояние при Община З., поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по вина и на двамата съпрузи.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи брачното си фамилно име Г..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето С. Н.
Г., ЕГН *****/*, родена на 21.10.2015 г. на майката ЕЛ. СП. Г., ЕГН **********, от с. З.,
община П., ул. „5-та“ № 5, като определя местоживеенето на детето при същата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата Н. СТ. Г., ЕГН **********, от гр. З.,
обл. Р., ул. „К.“ № 9 с детето С. Н. Г., ЕГН *****/*, както следва:
- всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа; един месец през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и по всяко друго време при
взаимно съгласие на двамата родители.
ОСЪЖДА Н. СТ. Г., ЕГН **********, от гр. З., обл. Р., ул. „К.“ № 9, да заплаща в
полза на детето С. Н. Г., ЕГН *****/*, чрез неговата майка ЕЛ. СП. Г., ЕГН **********, от
с. З., община П., ул. „5-та“ № 5, месечна издръжка в размер на 220 лева /двеста лева/,
считано от 06.10.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж до
5-то число на месеца, за който се дължи издръжка, до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 220
лева по отношение на дължимата издръжка на детето С. Н. Г. до претендирания месечен
размер от 300 лева, на основание чл. 143 СК.
ОСЪЖДА Н. СТ. Г., ЕГН **********, от гр. З., обл. Р., ул. „К.“ № 9, да заплаща в
полза на детето С. Н. Г., ЕГН *****/*, чрез неговата майка ЕЛ. СП. Г., ЕГН **********, от
с. З., община П., ул. „5-та“ № 5, издръжка в размер на 475,50 лева /четиристотин седемдесет
и пет лева и петдесет стотинки/, дължима за периода от 01.08.2020 г. до 05.10.2020 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата на присъдения размер от 475,50 лева до претендирания
размер от 600 лева, на основание чл.149 СК.
ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище в гр. З., ул. „К.“ № 9 се предоставя на
ответника Н. СТ. Г., ЕГН **********.
ОСЪЖДА ЕЛ. СП. Г., ЕГН **********, от с. З., община П., ул. „5-та“ № 5, да
заплати по сметка на Районен съд П., държавна такса в размер на 25,00 лева /двадесет и пет
лева/, на основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Н. СТ. Г., ЕГН **********, от гр. З., обл. Р., ул. „К.“ № 9, да заплати по
сметка на Районен съд П., държавна такса в размер на 25,00 лева /двадесет и пет лева/, на
основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК и държавна такса по исковете за издръжка в размер на 366,80 лева, на основание чл.1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8