Присъда по дело №507/2020 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 260019
Дата: 7 май 2021 г. (в сила от 22 май 2021 г.)
Съдия: Борислава Славчева
Дело: 20201620200507
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

                   

                                П   Р   И   С   Ъ   Д    А

                                               

                                              

 

                                      Гр.Лом 07.05.2021г.

 

 

                           В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А        

 

 

       Ломски   районен съд, втори наказателен  състав, в открито  съдебно  заседание на седми май две хиляди  двадесет и първа година, в състав:                                   

 

                            

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :   БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА                         

 

 

       при секретаря Любомира Петрова и с участието на прокурор при РП гр.Монтана, ТО Лом Ели Лазарова, като разгледа докладваното  от съдия Славчева НОХД № 507/20г. по описа на  ЛРС, въз основа   на  доказателства и закона, съдът присъди:

 

        ПРИЗНАВА подсъдимият А.К.Т. роден на ***г***, българин, с българско гражданство, женен, със средно образование, работи като шофьор на автобус в гр.Ансбах Германия, с постоянна адресна регистрация в с.Расово, обл.Монтана, живущ в Германия, гр.Ансбах, с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че след като е осъден по гр.д. № 450/13г. по описа на ЛРС да заплаща издръжка на свой низходящ – малолетния К.А.К. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Д.В.Г. в размер на 130лв /сто и тридесет лева/ месечно, съзнателно не изпълнил това свое задължение за периода от 07.04.2015г. до 01.10.2019г. в размер на повече от две месечни вноски, а именно 51месеца и 25дни, като дължи общо сумата от 6 737,57лв /шест хиляди седемстотин тридесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/ - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

 

         На осн. чл.183, ал.3 от НК НЕ НАЛАГА наказание на подсъдимият А.К.Т. със снета по делото самоличност, тъй като преди постановяване на присъдата от първата инстанция е изпълнил задължението си, като е заплатил дължимата сума за издръжка, и не са настъпили други вредни последици за пострадалото лице

         На осн. чл.189, ал.1 от НПК ОСЪЖДА подсъдимият А.К.Т. със снета по делото самоличност да заплати по смета на МВР София направените в хода на ДП разноски в размер на 351лв /триста петдесет и един лева/ възнаграждение за вещо лице, а по сметка на ЛРС, в полза на бюджета на съдебната власт 20лв /двадесет лева/ - съдебни разноски за вещо лице и 5лв /пет лева/ - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

 

        ПРИСЪДАТА МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА И ПРОТЕСТИРА ПРЕД ОКРЪЖЕН СЪД ГР.МОНТАНА, В 15-ДНЕВЕН СРОК, СЧИТАНО ОТ ДНЕС, ПО РЕДА НА ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ОТ НПК.

 

                                                                                                                                                

                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ :

 

                                                 

 

Съдържание на мотивите

НОХД № 507/20г. МОТИВИ :

 

       Подсъдимият А.К. *** е обвинен в това, че след като е осъден по гр.д. № 450/13г. по описа на ЛРС да заплаща издръжка на свой низходящ – малолетния К.А.К. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Д.В.Г. в размер на 130лв /сто и тридесет лева/ месечно, съзнателно не изпълнил това свое задължение за периода от 07.04.2015г. до 01.10.2019г. в размер на повече от две месечни вноски, а именно 51месеца и 25дни, като дължи общо сумата от 6 737,57лв /шест хиляди седемстотин тридесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/ - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

        Представителят на РП гр.Монтана, ТО гр.Лом в с.з. поддържа повдигнатото обвинение, което намира за доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с която да признае подсъдимият за виновен в извършване на престъплението за което е предаден на съд, но да приложи разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК и да не наложи на подсъдимия наказание, тъй като преди постановяване на присъдата е изпълнил задължението си и не са настъпили вредни последици за пострадалия.

       Подсъдимият не се явява, делото се разглежда в негово отсъствие при условията на чл.269, ал.3, т.1 от НПК, тъй като подсъдимият не е намерен на посочения от него адрес, променил е същият, като го е напуснал и в момента живее и работи в Германия, уведомен е за разглеждане на делото по телефона и е заявил, че няма да се яви в с.з.

       При условията на чл.94, ал.1, т.8 от НПК на подсъдимият е назначен определеният от АС гр.Монтана защитник адв.Д.Ц. от МАК, който моли съда да приложи привилегията на чл.183, ал.3 от НК и да освободи от наказателна отговорност неговия подзащитен.

       Доказателствата по делото са писмени и гласни.

       По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански иск, няма конституиран частен обвинител.

       Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

         Подсъдимият и св.Д.Г. живеели до 2013г. на семейни начала, като от съвместното им съжителство се родило дете – К.А.К.. След окончателната раздяла на двамата детето останало да живее с майката, която подала в ЛРС ИМ за издръжка, и възоснова на същата било образувано гр.д. № 450/13г. по описа на ЛРС, което приключило с Решение от 15.10.2013г., влязло в законна сила от 30.10.2013г., с което подсъдимият е бил осъден да заплаща на осн. чл.143, ал.2 от СК на св.Д.Г. в качеството и на майка и законен представител на малолетния К.А.К. месечна издръжка в размер на 130лв.

       След влизане в сила на съдебното решение Т. не заплащал редовно месечна издръжка, в резултат на което се натрупали повече от две месечни вноски.

       През този период от време подсъдимият е бил работоспособен и в състояние да реализира трудови доходи, посредством които да изпълни задължението си да заплаща издръжка.

       Съгласно заключението на вещото лице изготвило назначената Съдебно-счетоводна експертиза Н.П., прието от съда изцяло като обективно и безпристрастно дължимата издръжка за периода от 07.04.2015г. до 01.10.2019г. е за 62месеца и 15дни, с общ размер от 8 123,57лв. След приспадане на всените от Т. междувременно суми по образуваното пред ДСИ при ЛРС изп.д. № 1110/13г. общата дължима издръжка за този период от време била за 51месеца и 25дни, или общо за сумата от 6 735,57лв.

       Горното се установява от фактическа страна от събраните в хода на ДП № 912/169г. по описа на РУ Лом, респ. пр. преписка вх.912/19г. по описа на ЛРП писмени доказателства, както следва: Справка на л. 6; Тъжба на л. 8; Копие от Решение по Гд № 450/2013 г. на л. 15-16, 21-22; Удостоверение за раждане на л. 17, 26; Съобщение на л. 23; Удостоверение на л. 29, 70; Изпълнителен лист на л. 30; Покана за доброволно изпълнение на л. 31; Писмо от НАП на л. 37; Удостоверение за декларирани данни на л. 39; Съдебно-счетоводна експертиза на л. 44-45; Справка за съдимост на л. 50; Служебна бележка на л. 52; Справка № 10 на л. 58; Протокол за разпит на обвиняем на л. 72, 79; Допълнително заключение на л. 75-76.

        От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно е установено, че подсъдимият  А.К. *** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, а именно, че след като е осъден по гр.д. № 450/13г. по описа на ЛРС да заплаща издръжка на свой низходящ – малолетния К.А.К. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Д.В.Г. в размер на 130лв /сто и тридесет лева/ месечно, съзнателно не изпълнил това свое задължение за периода от 07.04.2015г. до 01.10.2019г. в размер на повече от две месечни вноски, а именно 51месеца и 25дни, като дължи общо сумата от 6 737,57лв /шест хиляди седемстотин тридесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/.

        От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, неговите последици и е искал тяхното настъпване.

         В разпоредбата на чл.183, ал.3 от НПК съдът е предоставил привилегия на подсъдимият да не бъде наказван ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици.

         От показанията на разпитаната в с.з. св.Г. и представената от нея справка-извлечение от разплащателната и сметка по която Т. превежда месечната издръжка се установява, че последният след образуване на делото, но преди приключване на съдебното следствие и постановяване на присъдата е изплатил дължимата от него издръжка за своето малолетно дете, поради което съдът постанови осъдителна присъда с която го призна за виновен в извършване на престъплението за което е предаден на съд, но не му наложи наказание.

         На осн. чл.189, ал.1 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати по смета на МВР София направените в хода на ДП разноски в размер на 351лв /триста петдесет и един лева/ възнаграждение за вещо лице, а по сметка на ЛРС, в полза на бюджета на съдебната власт 20лв /двадесет лева/ - съдебни разноски за вещо лице и 5лв /пет лева/ - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

        Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :