РЕШЕНИЕ
№ 15492
гр. София, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20241110151269 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер на 4 636,54 лв. –
главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в
************************************, сумата в размер на 81,04 лв. – главница,
представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение, за периода от м.05.2021 г.
до м.04.2023г., ведно със законна лихва върху двете главници, считано от датата на подаване
на заявление по чл. 410 ГПК – 12.04.2024 г. до окончателното плащане, сумата в размер на
623,31 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022
г. до 19.03.2024 г., и сумата в размер на 16,30 лв. – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 19.03.2024 г.
В исковата молба ищецът навежда твърдения за наличието на облигационно
отношение с ответника, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. В качеството си на клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради
обстоятелството, че не е упражнил правото си в 30-дневен да предложи специални условия,
ответникът бил обвързан от общите условия на договора. Ищецът поддържа, че през
процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответника дължи
цената за нея, платима съгласно общите условия месечно в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася задължението. Твърди, че задължението за предоставената
топлинна енергия за горепосочения период не е погасено. Сочи, че собствениците в
етажната собственост, в която се намира и топлоснабдения имот на ответника, имат сключен
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
****************, поради което е дължима в полза на ищеца и стойността на тази услуга.
За дължимите суми за неплатената стойност на доставената топлинна енергия, на услугата за
дялово разпределение и за лихвите за забава върху тези суми в полза на ищеца е издадена
1
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която поради възражение от страна на
ответника не е влязла в сила. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
която оспорва основателността на обективно съединените искове. Излага доводи, че
претендираните вземания не са изискуеми, тъй като ищецът не е отправил до него покана за
доброволно изпълнение по чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Оспорва наличието на облигационна връзка с
************************ и своята обвързаност от общите условия, посочени в исковата
молба. Възразява срещу дължимостта на претендираните суми, доколкото за тях не са
издадени и изпратени фактури на ползвателя на услугата. Счита, че вземанията на ищеца са
погасени по давност.
В съдебно заседание ищецът ************************, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт Д., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете.
В съдебно заседание ответникът В. П. А., редовно призован, се представлява от
адвокат Б., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца ****************,
редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на
основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има
качество потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в
рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и
периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право,
както и положителният факт на плащането. При релевирано възражение за давност в тежест
на ищеца е да установи обстоятелства, довели до спиране/прекъсване течението на
давностния срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 22340/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, при
дадени изрични указания от съда за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал.1,т.1 от
ГПК.
От приетия по делото договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот от
31.08.2000г., се установява, че лицето Г.А.А. е придобила недвижим имот, находящ се в
*******************. От приетото по делото удостоверение за наследници на СО, район С.,
се установява, че Г.А.А. е починала на 05.11.2014г., като след смъртта си е оставила за свой
единствен наследник сина си – В. П. А.. Установява се по делото, че с решение на ОС на
етажните собственици, живущи на адрес - ********************, обективирано в протокол
от 08.12.2002г. е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата топлинно
счетоводство с ********************* правоприемник на която е ****************. Към
протокола е приложен и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение, като списъка за ап.4 е подписан от наследодателя на
ответника – Г.А., обстоятелство, което не е оспорено в хода на производството. Влязлото в
сила решение обвързва всички етажни собственици, включително и тези които не са го
2
подписали, както и правоприемниците в задълженията на подписалите го етажни
собственици. Въз основа на решението е сключен Договор № 204/11.12.2000г. за извършване
на услугата „топлинно счетоводство“ с ******************, приет по делото, като
обстоятелството, че **************** извършва услугата и към днешна дата се установява
и от изслушаната по делото СТЕ.
Установява се от изслушаната СТЕ, че третото лице – помагач, конституирано на
страната на ищеца – **************** е извършвало услугата дялово разпределение след
отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите
на абонатите в СЕС. За процесния период – 01.05.2021г. до 30.04.2023г. уредите в имота са
отчитани. Съставени са главни отчети, които са подписани от потребител и са приети на л.61
от досието по делото. По данни на ФДР в жилището е имало 5 монтирани отоплителни тела
и сътветно 5 топлоразпределители. Констатирано е че в имота се ползва топла вода и има
водомер за топла вода по който се отчита разхода. Установен е отопляем обем на имота от
293 м3, съгласно списък за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 23.01.2001г.,
като за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. количеството на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по формулата по чл. 61,т.6.1.1 от
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Констатирано е начисляване на
топлинна енергия по три пера – БГВ, за отопление на имота и по перо сградна инсталаци,
като се установява че е начислена сума за отопление, в която е включена и сумата по перо
сградна инсталация в размер на 2139,06 лева и сумата от 2497,48 лева за топла вода, или
общо сумата от 4636,54 лева, след изравняване. Установено е приспадане на технологичните
разходи за АС. Установени са също така периодични проверки на две години, съгласно ЗИ на
топломера в АС.
По делото исковете не се оспорват по размер, именно поради и което съдът не е
допуснал изслушване на ССчЕ. Приети са по делото и изравнителните сметки и процесните
фактури, които съдът кредитира.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към
процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от
27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
за топлоснабдяването.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключението
по ССчЕ, съдът намира следното от правна страна.
С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна
собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на ОУ е типизирано, без
индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от
характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на
електрическа и топлинна енергия, за вода и др., където индивидуалното разискване на
договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така
представените писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за
продажба на топлинна енергия, в рамките на процесния период, тъй като условие на това е
наличие на решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в
ЕС, което се установи по делото. Установи се, че ответникът е законен наследник на Г.А.А.
на основание чл.5 от ЗН, което означава, че след нейната кончина той е придобил правата
върху имота. Няма данни които да сочат, че е налице разпореждане с имота, или последният
да е отдаден за временно ползване при наемни правоотношения на трети лица, за което
ищецът, като топлопреносно предприятие да е уведомен, съгласно постановките на ТР №
2/2017г. на ОСГК на ВКС. Както бе посочено, съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
3
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от
ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба
на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия
от страна на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя, което се установи в
производството. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на
вещно или по силата на облигационно право на ползване, което също се установи в
производството.
По изложеното ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по така предявените
искове.
Съдът намира, че доставката на топлинна енергия за процесния период се доказа
безспорно за цялото предявено вземане. Този извод се установява от изслушаната по делото
СТЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Според чл. 145, ал.1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице - помагач. Съгласно нормативната уредба всички собственици на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния
имот се отоплява или не, са длъжни да заплащат пропорционално и такса сграда инсталация,
която в случая съдът намира, че е правилно начислена. По делото се установи, че третото
лице – помагач е отчитало реално доставената в имота топлинна енергия по перо отопление,
сградна инсталация и БГВ за процесния период, за което по делото са приети главни отчети,
подписани от потребител. Последното е неизгоден за ответника факт, поради което той
следва да бъде кредитиран от съда. Отчетите съдържат данни за дяловите единици такива,
каквито са отчетени от дружеството, осъществяващо дяловото разпределение. В тези
протоколи е положен подпис, на който е даден вид да изхожда от потребител в СЕС. Те са
частни свидетелстващи документи и са подписани от собственик на самостоятелни
апартаменти в СЕС. При липса на доказателства за неавтентичността им, те обвързват съда с
материална доказателства сила по отношение на установените в тях неизгодни за издателя
им факти - чл. 180 от ГПК. Не се установяват данни за неавтентичност. Следва да се
отбележи също така, че ответникът не твърди и не установява да е заявявал надлежно
възраженията си срещу начисленията и отчетите, и следователно е обвързан от
удостоверените в тях неизгодни факти.
В срока по чл. 131 от ГПК е релевирано правопогасяващо възражение за давност. С
оглед разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи условия, потребителите на
топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за
заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение
за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи
се през определен период от време – месец, еднородни задължения, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в Общите
условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК
и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност, съгласно
цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно
4
и вземанията на ********************** към потребителите се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 168 от
22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от
23.12.2010 г., постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и др. Тригодишният
срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на
********************* се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно
вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите
условия от 2016г. е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след изтичане
на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който са отчетени. Следователно вземането
за цена за потребената енергия за текущия месец става изискуемо от петнадесето число на
втория месец, следващ отчетния за процесния период. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено в съда на дата 12.04.2024г., когато давността е прекъсната, а
впоследствие е спряла да тече. Това означава, че претендираните от ищеца изискуеми
вземания ще са погасени по давност, ако се претендират преди дата 12.04.2021г. Началото на
процесния период е от м.05.2021г., като задължението за м.05.2021г. е станало изискуемо от
15.07.2021г. и от когато започва да тече давността /чл. 114 от ЗЗД/. Давността за
задължението за м.05.2021г. изтича на 15.07.2024г., като преди това е прекъсната с подаване
на заявлението на 12.04.2024г., което обосновава извод, че давността не е изтекла и
възражението за давност е неоснователно.
Следователно, всичко изложено дотук обосновава извод за основателност на главната
претенция за заплащане на сумата от 4636,54 лева за отопление на имота в рамките на
процесния период.
Съобразно разпоредбите на горепосочената наредба и Общите условия на договорите
между ******************* и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, таксите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което, от своя страна, заплаща цената за извършените услуги на дружеството за дялово
разпределение. Сумата не е в погасителна давност, съгласно мотивите на съда, изложени
по-горе, размера и не се оспорва, като е установена и по основание. Следователно иска за
главница за такси за дялово разпределение следва да бъде уважен до пълно предявения
размер от 81,04 лева, за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г.
Иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за такси за дялово
разпределение за сумата от 16,30 лева, за периода от 16.07.2021г. до 19.03.2024г. следва да
бъде отхвърлен изцяло. Това е така, тъй като в ОУ от 2016г. не е уреден срок за заплащане на
това задължение, поради което ответникът изпада в забава след покана на основание чл. 84,
ал.2 от ЗЗД. Ищецът не е представил покана, връчена на ответника, поради което не може да
се направи извод, че го е поставил в забава по отношение дължимостта на задължението за
главница за такси за дялово разпределение.
Иска за мораторна лихва върху главницата за отопление на имота, съдът намира за
основателен. С клаузата на чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г., действаща през процесния период в
горепосочените ОУ е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за ТЕ в 45
дневен срок от датата на възникване на задължението, а това е момента на издаване на обща
фактура ********** от 31.07.2022г., като задължението по фактурата, като срочно става
изискуемо на 15.09.2022г., от когато се претендира за присъждане и лихвата. Следва да се
подчертае, че при срочност на задължението не е нужно изпращане на покана за заплащане
на главничното задължение за отопление на имота. Така този иск следва да бъде уважен до
пълно предявения размер от 623,31 лева, за периода от 15.09.2022г. до 19.03.2024г.
Искане за присъждане на разноски са заявили и двете страни. При този изход на
делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза и на
двете страни, съобразно уважената и отхвърлена част от исковете. Така на ищеца в
5
заповедното производство следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 156,66 лева, с
оглед уважената част от исковете. В исковото производство ищецът е заплатил разноски,
като следва: 107,15 лева за държавна такса, 350,00 лева за изготвяне на експертиза, като на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски и за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съобразно фактическата и правна сложност на делото. Или
общо разноски в размер на 557,15 лева. Така на ищеца съобразно уважената част от исковете
в исковото производство следва да му се присъдят разноски в размер на 555,45 лева.
На ответника също му се следват разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Ответникът претендира за присъждане адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лева,
за реалното заплащане на което, съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК
на ВКС са налице доказателства на л.52 от досието по делото. Така на ответника, съобразно
отхвърлената част от исковете следва да му се присъдят разноски в размер на 1,06 лева.
Предвид размера на дължимите разноски следващи се на ответника и съдът като взе
предвид направеното от ищеца искане за компенсиране в случай, че на ответника се
присъдят разноски, то съдът намира на основание чл. 103 от ЗЗД, че следва да прихване
дължимите от ищеца на ответника разноски в размер на 1,06 лева от сумата дължима от
ответника на ищеца за разноски в размер на 555,45 лева, като на ищеца присъди разноски в
исковото производство в краен размер от 554,39 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените от
**********************, ЕИК ************* срещу В. П. А., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че В. П. А. дължи
на **********************, сумата в размер на 4 636,54 лв. – главница, представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. за
топлоснабден имот, находящ се в ************************************, сумата в размер
на 81,04 лв. – главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение,
за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023г., ведно със законна лихва върху двете главници,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 12.04.2024 г. до окончателното
плащане, сумата в размер на 623,31 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2022 г. до 19.03.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата в
размер на 16,30 лв. за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 16.07.2021 г. до 19.03.2024 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение от
09.05.2024г. в производството по ч.гр.д. № 22340/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА В. П. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на **********************,
ЕИК *************, сумата от 156,66 лева, деловодни разноски в заповедното
производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. П. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на **********************,
ЕИК *************, сумата от 554,39 лева, деловодни разноски в исковото производство, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
6
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач, конституирано на
страната на ищеца ********************** – ****************.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7