№ 6856
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100511106 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20043084/20.06.2022 г., постановено по гр.д. № 3467/
2021г. по описа на СРС, ГО, 144 състав,
Министерство на туризма, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Съборна“ № 1, е осъдено да заплати на основание
чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД на „Ауто Фактор“ ЕООД, ЕИК
*********, следните суми: сумата от 6821,70 лева като платена неустойка за
нарушение на чл.21, т.12, изр. второ, чл.21, т.20 и чл.21. т. 25 по договор за
концесия за услуга на морски плаж "Созопол – централен" от 12.12.2018г. за
нарушение от 23.11.2019г. и сумата от 7033,17 лева като неустойка за
нарушение на чл.21, т.12, изр. второ, чл.21, т.20 и чл.21. т.25 по договор за
концесия за услуга на морски плаж "Созопол – централен" от 12.12.2018г. за
нарушение от 08.12.2020г. или в общ размер на 13854.87 лева, ведно със
законната лихва от датата на сезиране на съда – 21.01.2021г. до окончателното
изплащане.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника
Министерство на туризма, в която се твърди, че решението е неправилно
поради нарушение на съдопроизводствентие правила и и неправилно
приложение на материалния закон. Поддържа се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че изградените от ищеца на морски плаж
„Созопол Централен“ пясъчни валове по протежение на бреговата линия не
1
нарушават договорните задължения по чл.12 от концесионния договор и по
специално на т. 12, изречение второ- да осигури опазването на околната среда,
чистотата на морската вода в прилежащата акватория, дюните, флората, както
и съхранението на биологичното разнообразие в съответствие с природната
биогеоргафска характеристика; т. 20- при експлоатацията на обекта на
концесията да не уврежда околната среда и т. 25- да не извършва и да не
допуска извършването на дейности от трети лица, които могат да унищожат,
увредят или доведат до промяна в площта и качеството на морския плаж или
да увредят околната среда чрез допускане на движение на моторни превозни
средства върху морския плаж и добив на пясък, за които следва да се ангажира
неговата договорна отговорност чрез заплащане на предвидената в договора
неустойка. Сочи се, че от съставените два броя констативни протоколи и
разпита на свидетелите се установява, че ищецът, посредством тежка
строителна техника е изградил диги – насипи от пясък с височина от 1,6
метра. Въззивникът поддържа, че е оспорил заключението на изготвената
СТЕ, съгласно което изграждането на тези диги е обичайна практика по
черноморското крайбрежие с цел защита на плажа и обекти, изградени на
плажа и в близост до него и щети от наводнения през зимния сезон, т.е.
защитната функция не е по отношение на самото пясъчно покритие. В
жалбата се поддържа, че съгласно Становище от Института по океанология -
БАН, Варна, пясъкът трябва да е взет извън плажа или от задната част на
плажа, защото „използването на пясък, взет от предната част на плажа води до
увеличаване на наклоните му в контактната, високоенергетична зона, което
води до по-голямо заливане на плажа по време на щормове и до загуба на
плажни седименти, които се отнемат от зимните дюни по време на
въздействието на щормовите вълни.“ Сочи се, че макар от заключението на
вещото лице по назначената СТЕ и от Становището на Института по
океанология - БАН, Варна да се установява, че по принцип изграждането на
така наречените защитни пясъчни валове да се определя като мек тип брегова
зашита и да се практикува в някои страни по света, то, за да имат в
действителност положителен ефект спрямо запазването и защитата на
морските плажове от наводнения през зимния сезон, същите следва да
отговарят на съответни технически изисквания. в конкретния случай,
процесната дига е изградена с пясък, добит чрез изкопаване на повърхностния
слой пясък от заливаемата част на морето и няма никакви данни за наклона й.
Въззивникът твърди, че не е ясно в този случай тази дига изпълнява ли в
действителност предпазна функция спрямо пясъчното покритие на морския
плаж или дори напротив- би способствала за отнасянето на още по-голямо
количество пясък в случай на появата на силни щормови вълни. Сочи, че
морските плажове не са единствено с реакреационна и развлекателна
функция, а са част от природното богатство на страната, поради което и се
оспорва заключението на вещото лице, че изграждането на защитни пясъчни
диги не нарушава естественото състояние на морския плаж. Поддържа се, че
през целия есенно – зимен период морският плаж е далеч от своето естествено
2
състояние, разоран и разкопан с тежка строителна техника, с издигнат
неестествен насип от пясък, непосредствено пред бреговата линия. Твърди се,
че в чл.2,т.5 ЗУЧК като основна цел на закона е залегнала и защитата на
морския бряг от ерозия,, абразия и свлачищни процеси, а в чл.21,ал.1,т.8 е
посочено, че необходимите мероприятия за брегозащита се определят с
общите устройствени планове на територията на общините по чл.3, т.1.
Въззивникът твърди, че с чл. 176 от ЗУЧК е въведена забрана за
преминаването, паркирането и престоя на превозни средства, ремаркета и
полуремаркета на територията на морския плаж, като изключение от
забраната се допуска единствено за извършването на разрешените по
съответния ред задължителни дейности по чл. 7, ал. 2- дейностите по
осигуряване на водното спасяване, по обезопасяване на прилежащата
акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното
поддържане на морския плаж, предоставяне на плажни услуги и извършване
на аварийно-спасителна дейност на територията на морския плаж, а
извършената от концесионера дейност по изграждане на пясъчните диги не
попада сред изчерпателно изброените изключения от въведената законова
забрана. Въззивникът сочи, че концесионерът е нарушил задълженията си по
концесионния договор, поради което министърът на туризма е упражнил
правото и задължението си по чл. 48 от концесионния договор да начисли
неустойка в предвидения размер от 5% от дължимото концесионно
възнаграждение за съответната година, с оглед на което и предявеният иск по
чл.55,ал.1 ЗЗД се явява неоснователен. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен, като бъдат присъдени и строените по делото разноски.
Въззиваемият „Ауто Фактор“ ЕООД оспорва подадената въззивна
жалба. Сочи, е от заключението на приетата пред районния съд СТЕ се
установило, че липсата на издигната пясъчна дига води единствено до
необратими вреди за морския плаж, на който няма защитени територии, а
използваният метод е в синхрон с редица страни от чужбина, както и с
практика по други плажове в България с цел защита от разрушителни вреди
през зимата. Навежда, че по делото безспорно се доказало, че не настъпват
никакви вредни изменения в околната среда, екологичното състояние,
целостта и естественото състояние на морския плаж и морския бряг, а
извършените дейности предпазват морския плаж. Оспорва се да са били
нарушени разпоредби на ЗУЧК, тъй като в чл.7,ал.2 ЗУЧК е посочено, че се
възлага извършването на дейности по обезопасяване на прилежащата
акватория, както и предоставянето на плажни услуги. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените по
делото разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
3
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Пред въззивната инстанция не е спорно, на 12.12.2018г. между „Ауто
фактор“ ЕООД и Министерски съвет на Република България, представляван от
министъра на туризма, е бил сключен концесионен договор с обект - морски
плаж „Созопол-Централен“, който съгласно чл.3 от Договора е обособена част
от крайбрежната плажна ивица – изключителна държавна собственост с обща
площ от 16 616 кв.м. и заемащ територия на ПИ с идентификатор с №
67800.505.136 и ПИ с идентификатор с № 67800.504.296 по КККР за
гр.Созопол, индивидуализиран съгласно АИДС № 446/ 11.03.1999г. и
специализираните карта и регистри по Протокол № 5/ 04.12.2012г. по чл.18 от
Наредба № 1/ 16.09.2008г. за създаване и поддържане на специализирани
карти и регистри на обекти по чл.6, ал.4 и 5 от ЗУЧК и е за срок от 20г.
По делото е представен констативен протокол № 294/ 23.11.2019г.,
съставен от Е.Д. и Н. В., в който е удостоверено, че при проверка на отдадения
в концесия морски плаж „Созопол – централен“ е установено наличието на
защитен вал (дига) почти по цялата дължина на бреговата линия. Изкопан е
пясък от заливната площ на морския плаж с цел изграждане на защитна дига.
За тези свои дейности работната комисия е приела, че концесионерът е
нарушил чл.21, т.20 от договора – да не уврежда околната среда при
експлоатация на обекта и на чл.21, т.25 от Договора – да не допуска
извършването на дейности от трети лица, които могат да унищожат, увредят
или доведат до промяна в площта и качеството на морския плаж или да
увредят околната среда чрез допускане на движение на моторни превозни
средства, провеждане на състезания, изхвърляне на отпадъци извън
определените за това места, добив на пясък и разполагане на каравани и
палатки върху морския плаж.
Депозиран е и констативен протокол с № 262/ 08.12.2020г., съставен от
Е.Д. и Д. В.ов, в който е удостоверено, че при проверка на отдадения в
концесия морски плаж „Созопол – централен“ е установено наличието на
защитен вал (дига) почти по цялата дължина на бреговата линия. Изкопан е
пясък от заливната площ на морския плаж с цел изграждане на защитна дига.
Прието е отново, че е налице нарушение на концесионния договор КД – чл.21,
т.20 и чл.21, т.25 от Договора.
4
Съставените за извършената проверка констативни протоколи
настоящият състав на съда приема за съставени от длъжностни лица
/служители на МТ/ във връзка с възложени им служебни задължения и в
установените с Правилника за прилагане на Закон за концесиите форма и ред -
по възложение от органа, на който е възложено извършването на планирани и
извънредни проверки по изпълнението на концесионния договор - чл. 105 и
чл. 106 от Правилника, предвид което и във връзка с чл. 179 ГПК същите
документи са официални такива по смисъла на процесуалния закон и
съставляват доказателство по отношение на удостоверените като
осъществилите се пред и за извършените от съставилия ги служител
обстоятелства. Автори на документа са конкретни физически лица,
обективирали волята си в качеството си на длъжностни лица, на които е
възложена задача по извършване на проверката. Протоколът е съставен при
спазване на установената в чл. 105 и сл. от Правилника процедура по
извършване на текущ контрол по изпълнението на сключените концесионни
договори, като последната не изисква нито предварително уведомяване на
концесионера за проверката, нито задължително негово присъствие и
подписване на протокола за констатации от проверката, каквото условия не е и
предвидено в концесионния договор.
Недоказано се явява оспорването на ищеца на фактическите констатации
на двата протокола, като от разпита на свидетелите Д.П.М. и Е.Е.Д. не се
доказва различна фактическа обстановка.
Свид. М. не оспорва изграждането на защитна пясъчна дига при
извършените две проверки, но излага свое експертно становище по
отношение необходимостта от изграждането на такива дига с оглед защитата
на плажа. В тази си част свидетелските показания не следва да бъдат
коментирани, доколкото свидетели следва да излагат единствено свои
възприятия по отношения относими към предмета на доказване
обстоятелства, а не да правят интерпретация и оценка на определени
обстоятелства на база свои професионални познания или възгледи.
Свидетелят Д. - служител – директор на дирекция „Управление на
морските плажове“ към МТ, сочи, че е извършвала проверки на морски плаж
„Созопол-централен“, като там е ходила заедно с министъра към онзи момент
– А., с Н. В. и журналисти на 21.11.2019г. във връзка с изградена морска дига,
за която е имало множество сигнали и репортажи. Излага, че тя е участвала в
съставянето на приложения протокол от 23.11.2019г. Отделно от това излага,
че е била участник в проверката от 08.12.2020г., отново по сигнал за диги.
Проверяваният обект е бил „Централен плаж Созопол“, който се намирал до
стария град, до сградата на Общината. Описва наличието на алея, габиони и
след тях започвал морския плаж. Били на плажа рано сутринта тъй като от
сутринта всички телевизии започнали да пращат снимки - не по-късно от 10
часа и видели, че отново има дига, за втора поредна година. Обяснява дигата
като насип от пясък по бреговата линия в продължение от единия до другия
край на плажа, дълга около 1 км. Височината била по-висока от свидетелката,
5
като този насип бил по бреговата линия, докъдето стигала водата – по- близо
до морето отколкото до външната част. Бил по цялата дължина и почти
непрекъснат. През 2019г. и 2020г. било едно и също като разликата била само,
че през 2019г. били голяма група от хора, а при втората проверка били само
свидетелката и експерт. Сочи, че не са видели техники и багери вкл. и на
плажа. Излага, че към онзи момент по-голямата част от плажа е била от пясък,
зад морския плаж имало изградени габиони, а върху тях имало изградени
заведения- като укрепване и стоят между алеята и плажа. Сочи за наличието
на скали по плажната ивица, като от едната страна имало и малко камъни.
Излага, че за всяка проверка, която е извършвана, се съставяло констативен
протокол, въз основа на който при доказани нарушения на КД, се изпращало
писмо до концесионера и се начислявала неустойка. Свидетелят, при
предявяване на КП от 23.11.2019г., л.85, както и на този от 08.12.2020г. на л.89
от делото, разпознава подписа си на л.89, позиция първа, както и по протокола
от л.85. Отново излага, че часовете на проверките и по двете дати не са по–
късно от 10 часа сутринта, дори били в по-ранни часове. Представени са
заповеди на МТ от 22.11.2019г. и от 08.12.2020г., с които са били
командировани свидетеля Д.– В., за периода от 22.11.2019г. до 23.11.2019г. и
за периода от 07.12,2020г. до 10.12.2020г. в направление София – Бургас –
София за проверка на морски плажове.
По изложените съображения съдът прима, че по делото безспорно се
доказва изграждането на процесните пясъчни диги от ответника така, както е
констатирано в двата констативни протокола. Спорно между страните е дали с
извършените действия са нарушени разпоредби от договора, нарушаването на
които е основание за начисляване на предвидената неустойка. В чл.21 от
концесионния договор и по специално на т. 12, изречение второ е предвидено
задължение на концесионера да осигури опазването на околната среда,
чистотата на морската вода в прилежащата акватория, дюните, флората, както
и съхранението на биологичното разнообразие в съответствие с природната
биогеоргафска характеристика; в т. 20- при експлоатацията на обекта на
концесията да не уврежда околната среда и в т. 25- концесионерът да не
извършва и да не допуска извършването на дейности от трети лица, които
могат да унищожат, увредят или доведат до промяна в площта и качеството на
морския плаж или да увредят околната среда чрез допускане на движение на
моторни превозни средства върху морския плаж и добив на пясък. В чл.48 от
договора е предвидено, че извън случаите на чл.43-47 концедентът има право
на неустойка в размер на 5 % от размера на дължимо концесионно
възнаграждение за съотвестната година за неизпълнение на което и да е друго
задължение по договора и офертата, неразделна част от договора.
За изясняване на обстоятелството дали посредством изграждането на
пясъчните диги се е стигнало до неправомерно въздействие върху плажната
ивица по начина, посочен в договора, е приета СТЕ от първоинстанционния
съд, както и повторна СТЕ от въззивния съд.
Вещото лице по първоначалната СТЕ Р. Г. е посочила, че изкопната
6
дейност по изравяне на пясъка и наслагването му под формата на защитни
диги (валове) не е нарушила релефа на плажната повърхност и няма
застрашаващо и необратимо действие върху целостта на брега. Сочи, че
целостта на плажната ивица е запазена. Излага още, че на основание писмо с
изх. № БРЗТЗЗ -638 (2)/21.11.2019г. процесният плаж не попада в защитена
територия по смисъла на закона. Допълва, че плажът и брегът не са
претърпели изменения вследствие на изграждане и по-късно заравняване и
разстилане на пясъка от пясъчната дига като доуточнява, че изграждане на
защитни пясъчни диги (валове) е „мек“ начин на брегозащита. Споделя, че
това е техника на брегови мениджмънт в редица страни като САЩ, Франция,
Португалия, Австралия, Италия и др., включително България, чрез който се
предпазва брега от разрушителни заливания, наводнения и ерозия. Сочи, че в
България има такава практика като се прилага по черноморското крайбрежие
за плажовете на Каваците, Черноморец-Червенка, Златни пясъци, Поморие-
север, Поморие-юг, Несебър-Перла, Сарафово, Крайморие, Шкорпиловци,
Кабакум, Слънчев ден, Дружба, Евксиноград, Варна втора буна, Варна
централен север, Равда, и др. Според вещото лице този метод не застрашава
релефа на плажа и е с положителна роля за опазване целостта на
черноморските плажове. Пак според заключението пясъчните диги са със
защитна функция, но при ползването им следва да се съблюдават някои
световни добри практики за изграждането им като в нормативната уредба на
Република България не са приети по-конкретни и ясни мерки в тази връзка.
Споделя още, че при навлизане на пролетно -летния сезон след разстилане на
пясъка върху плажната ивица, плажът възвръща обичайното си състояние, а
въз основа на Документ II, а именно картата на геоложката опасност в
Република България: http//gis.mrrb.government.bg/KGR и писмо с изх. № 277-
Е/07.06.2021г. на БАН, е дало следното заключение: необходимо е
предприемането на защита на морския плаж „Созопол- централен“ с цел
запазването му от въздействието на Черно море. Съгласно картата на
геоложката опасност в района на гр.Созопол са изразени щормови явления и
слаба абразия. При зимните щормове в Черно море ежегодно вълните отмиват
значителни части от пясъчното покритие на плажната ивица обратно в морето.
Отмиването на бреговете е абразия, по смисъла на - § 5, т. 61 на ДР на Закона
за устройство на територията или "Абразия" е отмиване на бреговете на водни
площи и реки. Това явление отмива пясъчното покритие от морските плажове
и така уврежда основни екологични компоненти в районите, където действа.
Сочи още, че ветровете също предизвикват съществени непериодични
колебания на морското ниво като най-големите изменения са свързани с
въздействието на устойчиви по своята посока, напречни и надлъжни на
бреговата линия, ветрове. Те се наблюдават през есенно- зимния сезон, а
измененията в нивото могат да надвишават 1 м. Българският шелф според
заключението на вещото лице попада в акватория със значими щормови
приливи, възникващи през студения период на годината и достигащи до около
30-40 см. Стойности, по-големи от 40 cm, се наблюдават рядко.
7
Продължителността на подобни приливи (2-57 часа) се определя от
продължителността на ветровото въздействие и устойчивостта на посоката на
вятъра. Съгласно заключението на вещото лице съществуват два инженерни
подхода за брегозащита: „твърд“ и „мек“ като изграждането на защитни диги
(валове) е тип „мек“ подход. Той съществува от десетилетия и това е една от
мерките за мека защита на брега от щормови наводнения. Тази техника е
създадена с цел защита на плажа и обекти изградени на плажа и в близост до
него, от щети и наводнения през зимния сезон. Във връзка с технологията на
изграждане на тези пясъчни диги вещото лице сочи, че се изграждат преди
предстоящата зима, чрез изтъргване на пясък от повърхностния слой на плажа
или от приливно-отливната зона и натрупването му на определено разстояние
пред обектите за защита. В началото на пролетта, когато щормовите събития
отшумят, дигите се премахват, като се разстилат по плажа и той придобива
обичайния си вид. Споделя, че в нормативната уредба на РБ не са определени
задължителни параметри за изграждането им като височината и ширината им
се определя от опит на стопанисващите плажа само за пример дава, че в
Италия препоръчителната височина е до 2,50 м. от основата си. Според
вещото лице ползването на строителна техника е разрешено като пясъкът
следва да е добит извън плажа или от задната му част като така се избягва
загуба на плажни седименти. И най-сетне вещото лице сочи, че изграждането
на защитни дюни е една от мерките в националния каталог от мерки, описани
в Плана за управление на риска от наводнения, изготвен от БДЧР, от който е
видно че една от мерките за намаляване на риска от наводнения в
Черноморски басейнов район е „оформяне на пясъчни защитни валове пред
къмпинг "Златна рибка", комплексите „Блу Ориндж, Созопол Стайл Клуб" -
100 л.м. дължина, без участъците с дюни, височина 1,5 м като за изпълнители
на мероприятието са посочени концесионерът на плажната ивица и
собственици на засегнати обекти. Сочи се още, че в процеса на вълновото
въздействие изградените дюни могат да бъдат изравнени или коренно
намалени, а напролет останалата част от тях да се изравнява като пясъкът се
разстиля по морския плаж и същият придобива естественото си състояние.
Заключва, че при изграждането на пясъчна дига не настъпват изменения в
околната среда, екологичното състояние, целостта и естественото състояние
на морския плаж и морския бряг. В заключение вещото лице дава становище,
че изкопната дейност по изравяне на пясъка и наслагването му под формата на
защитна дига не е нарушила релефа на плажната повърхност и няма
застрашаващо и необратимо действие върху целостта на брега като целостта
на плажната ивица е запазена. Плажът и брегът не са претърпели изменения
вследствие на изграждане и по-късно заравняване и разстилане на пясъка от
пясъчната дига, а изграждането на защитни пясъчни диги (валове) е „мек“
начин на брегозащита, която не застрашава релефа на плажа и има
положителна роля за опазване целостта на черноморските плажове Пясъчните
диги са със защитна функция, при съблюдаване на добрите практики по
изграждането им. Експертът заключва, че е нужно предприемането на защита
8
на морския плаж „Созопол- централен“ с цел запазването му от въздействието
на морските води тъй като съгласно картата на геоложката опасност в
Република България и писмо с изх. № 277-Е/07.06.2021г. на БАН, в района на
гр.Созопол са изразени щормови явления и слаба абразия.
Сходно, макар и неидентично е заключението на вещото лице по
допуснатата от въззивния съд повторна СТЕ. Вещото лице К. М. посочило, че
с изкопните дейности по изравяне на пясъка и наслагването му под формата на
защитна дига временно е променен релефът на плажната повърхност, но това
не е довело до застрашаване целостта на брега, на флората и биологичното
разнообразие; че плажът е претърпял временни геоморфоложки изменения -
техногенно е модифициран неговият релеф през зимния период като е
оформена предпазна дига без да се изземва (изнася) плажоформиращ
материал от литодинамичната единица, т.е. без да се нарушава балансът на
наносите. Посочено е, че след зимния период валът или остатъците от него се
заравняват и се възстановява естественият плажен профил, като това
изменение е допустимо, временно, обратимо, без кумулативен ефект. Брегьт и
съоръженията в тила на плажа не са претърпели никакви изменения.
Формирането на пясъчна дига цели тяхното предпазване от вълново
въздействие през зимния период. Добив на пясък не е извършван. Не е
изнасян пясък от плажа. Не е нарушен балансът на наносите, като плажът и
брегът не са претърпели трайни неблагоприятни изменения. Експертизата е
посочила, че на територията на някои черноморски плажове има практика за
издигането на пясъчни диги, като този метод не застрашава релефа на плажа -
само временно го променя, но към настоящия момент методът не е
нормативно регламентиран. Вещото лице е дало заключение, че при правилно
изпълнение пясъчните диги могат да имат определена защитна функция при
средногодишни вълнения, като след приключване на зимния период и
подравняване на дигата (или на остатьците от нея) плажът възвръща
обичайното си състояние. Посочило е също, че няма професионално доказана
необходимост от предприемането на конвенционална защита на Созопол-
Централен с цел запазването му от въздействието на Черно море, като
прилагането на мерки от „меката брегозащита“ по правилен начин може да
подпомогне съхраняването на плажа през периоди на по-интензивно вълново
въздействие. Вещото лице е стигнало до заключение, че за изграждането на
дигите е задължително използването на строителна техника. Експертизата е
стигнала още до извод, че при изграждане на пясъчна дига не настъпват
недопустими изменения в околната среда, екологичното състояние, целостта и
естественото състояние на морския плаж и морския бряг, а измененията в
ландшафта са временни и обратими.
С оглед изложеното по делото не се установява неизпълнение на което и
да е от посочените от ответника задължения по концесионния договор в чл.21,
т.12, т.20 и т.25 от Договора. Не е допуснато замърсяване или увреждане на
околната среда, чистотата на морската вода в прилежащата акватория, дюните,
флората, както и съхранението на биологичното разнообразие в съответствие
9
с природната биогеоргафска характеристика. Действително за изграждането
на пясъчните диги очевидно е било използването на моторизирана техника,
но съгласно заключението на вещото лице това не е довело до увреждане на
плажната ивица. Очевидно изграждането на пясъчната дига е било с цел
защита на плажната ивица и разположени върху нея обекти, което е и
допустима мярка съгласно приетата с решение № 1103/29.12. 2016 г. на МС на
основание чл.151, ал.2, т.1 от Закона за водите Национална стратегия за
управление и развитие на водния сектор. Изпълнението на пясъчни диги би
могло да има отрицателни последици от естетическа гледна точка, по
отношение достъпа на граждани до плажа извън активния летен сезон, но
спорът в настоящото производство касае обстоятелството дали с тези
дейности са нарушени конкретни договорни задължения на ищеца по договор
за концесия за услуга на морски плаж ‚Созопол – централен“ от 12.12.2018г.
Обстоятелството дали дигите са изградени по най-добрия начин и са
изпълнявали най-пълноценно защита функция /пясъкът трябва да е взет извън
плажа или от задната част на плажа/ също не е относимо към спора, щом с
извършените действия концесионерът не е увредил или замърсил околната
среда. Държавата и държавните органи биха могли да въведат забрана,
ограничения или определени изисквания при изграждането на пясъчни диги
посредством включването на такива клаузи в концесионните договори или по
нормативен път, но в случая такива липсват. Ето защо и въззивният съд
приема, че по делото не се установява неизпълнение от страна на ищеца, което
да е било основание за начисляване на претендираната неустойка. Доколкото
по делото не се спори, че ищецът е внесъл по сметка на Министерство на
туризма сума в размер на 7033 лева като неустойка от 5 % по КП с № 262 и
6821,70 лв. по КП с № 294 /23.11.2019г., то сумите са платени без основание и
като такива подлежат на връщане. Ето защо и предявеният иск се явява изцяло
основателен.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на въззиваемия следва да се присъдят сторените
по делото разноски в размер от 3000 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20043084/20.06.2022 г., постановено по
гр.д. № 3467/ 2021г. по описа на СРС, ГО, 144 състав.
10
ОСЪЖДА Министерство на туризма, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „Съборна“ № 1, да заплати на основание
чл.78,ал.1 ГПК на „Ауто Фактор“ ЕООД, ЕИК *********, разноски в размер
от 3000 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11