РЕШЕНИЕ
№ 4514
гр. Варна, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния
състав:
Председател:М. С.
при участието на секретаря А. Ст. А.
като разгледа докладваното от М. С. Гражданско дело № 20253110102814 по
описа за 2025 годИ.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „П. К. Б.” *****, ЕИК:
*****, с адрес: гр. С., бул. „Б.” №****, бл. ****, вх. ***, с която се претендира да бъде
прието за установено по отношение на И. Н. У., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „Б.“ №
***, вх. ***, ет.***, ап. ***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № ****/2024г.
на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 749,57 лв.- главница по Договор за
потребителски кредит № ******/****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 28.11.2024г. до окончателното изплащане на
сумата; 105,85лв.- дължимо възнаграждение за отпуснатия кредит за периода 25.02.2024г. –
25.08.2024г.; 26,35 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода 25.08.2022г. – 27.11.2024г.; сумата от 3,72 лв.- обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху договорното възнаграждение за периода 25.08.2022г. – 27.11.2024г.,
както и да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца по Договор за потребителски
кредит № ******/30.08.2022г. сумите от: 201,23 лв. - неплатено възнаграждение за ползвана
и закупена услуга „****“; сумата 379,11 лв. - дължимо възнаграждение за закупена услуга
„*****“; сумата от 7,08 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
закупената допълнителна услуга „****“ за периода 25.08.2022г. – 27.11.2024г.; сумата от
13,33 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху закупената
допълнителна услуга „******“ за периода 25.08.2022г. – 27.11.2024г.; 63,91 лв.- обезщетение
за забава върху главницата за периода 26.09.2022г. - 24.08.2024г.; 9,03 лв.- обезщетение за
забава върху договорното възнаграждение за периода 26.09.2022г. - 24.08.2024г.; 17,16 лв. -
обезщетение за забава върху закупената допълнителна услуга „*****“ за периода
26.09.2022г. - 24.08.2024г.; 32,32 лв. - обезщетение за забава върху закупената допълнителна
услуга „*****“ за периода 26.09.2022 г. - 24.08.2024 г.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: На 30.08.2022г. между „П. К. Б.” ***** и И. Н. У. бил сключен
Договор за потребителски кредит № ******, съгласно който ищецът му предоставил сума в
1
размер на 2000 лв. при уговорена лихва в размер на 41 % и ГПР 49,03 %. Кредиторът превел
сумата по посочената от заемателя банкова сметка. На същата дата било сключено
споразумение към договора, с което на клиента били предоставени допълнителни услуги
срещу възнаграждение в размер на 2100лв. Задълженията по кредита и допълнителното
споразумение на обща стойност 5033,50 лв. били разсрочени на 24 вноски по 209,74 лв.
Твърди се, че към датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, заемателят погасил
част от вноските на стойност 3887,80 лв., като на 25.08.2024г. е настъпил крайния падеж за
плащане. Дружеството депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу ответника за вземането, което било уважено частично. Длъжникът
възразил срещу издадената заповед за изпълнение и на заявителя била указана
възможността да предяви установителен иск за уважената част от вземането и осъдителен за
отхвърлената част, в съответсвие с кито указания предявява настоящите искове в
законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Претендират се разноските в исковото и
заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от
редовно уведомения ответник.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – Договор за паричен заем „К.“ № *****/13.07.2022г. с
общи условия към него, се установява, че: На 13.07.2022г. между страните е сключен
договор за паричен заем, по силата на който дружеството се задължило да предостави на
кредитополучателя сума в размер на 2000 лв., а ищцата се задължила да върне
предоставената сума на 18 бр. месечни погасителни вноски, при фиксиран годишен лихвен
процент по кредита в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите 48,06 %. Общата
сума за плащане е посочена в размер на 2803,10 лева, като първите четири вноски са по
66,75 лева, а останалите четирИ.десет по 181,15 лева. В чл. 6 от договора е предвидено
задължение от заемателя в срок от три дни от усвояването на кредита да предостави
обезпечение, по начин и реда съобразно условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия на
договора за заем – поръчител или банкова гаранция. При непредставяне на обезпечение в чл.
6.1 е предвидена неустойка в размер на 4054,90 лева, която се начислявала автоматично и
заплаща разсрочено по 199,85 лева към вноските по погасителния план посочен в чл. 4 от
Договора, като размерът на общото задължение е 6858 лева.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният установителен иск за установяване дължимост на вземане присъдено с
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415
ГПК, а предявените осъдителни искове за присъждане на сумите, за които е отхвърлено
подаденото заявление по чл. 410 от ГПК, са с правно основание чл. 9 и сл. от ЗПК вр. чл. 430
от ТЗ, вр. чл. 240 чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са допустими, тъй като са подадени в срок, вследствие на своевременно
депозирано възражение от длъжника в заповедното производство и има за предмет
вземанията посочени в заповедта по чл. 410 от ГПК и в разпореждането за частично
отхвърляне на заявлението за издаването й.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявени
искове с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното
право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
Предвид горепосочените материалноправни норми, на които се основава присъденото със
заповедта вземане и тези, за които е отхвърлено заявлението, уважаването на исковете е
обусловено от наличието на установено от ищеца наличие на валидна договорна връзка
между страните по силата на договор за потребителски кредит, по която заемодателят е
изправна страна и от която е възникнало задължение на ответника за заплащане на
претендираните суми; размера на договорната лихва, неустойки, такси и претендираното
обезщетение за забава – главница върху която се изчислява, размер на лихвен процент,
период; респ. ответникът следва да докаже плащане или др. положителни правнорелевантни
факти, изключващи отговорността му.
Ищецът сочи като правопораждащ юридически факт за предявения иск, договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК),
2
поради което процесното правоотношение се регулира от материалноправните норми на
посочения специален закон, в редакцията му, действаща към момента на сключване на
договора, които норми са императивни и за спазването им съдът следи служебно, предвид
нормата на чл.7, ал.3 ГПК /ДВ бр.100/2019г/, касаеща нищожността по чл. 146 ал.1 от Закона
за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на ЗЗП – в т.см. са ТР № 1/2020 от 27.04.2022 год
на ОСГТК на ВКС, и общоевропейския стандарт на закрилата на потребителите, изяснен в
практиката на СЕС (решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 и С-473/00).
Анализът включва и оценка на облигационното правоотношение, в частта му
досежно изпълнението от страна на заемодателя на задължението му за предоставяне на
потребителя на необходимата писмена информация за съдържанието и условията по
кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят,
индивидуалното договаряне на условията по договора, както и обоснованост на уговорените
размери на лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите разходи (такси) в
съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба.
В случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху тези две вземания, включва задължение по
закупен пакет за допълнителни услуги **** и ***** към договора за потребителски кредит,
задължения за такса за извънсъдебно събиране на задължението, задължения за такса за
извънсъдебно събиране на задължението при забава повече от 90 дни, както и обезщетения
за забава за периода 16.10.2023г. – 14.07.2024г.
Фактическият правопораждащ състав на вземанията за услугите „*****“ и „*****“ се
съдържа в текста на Раздел V и VI от договора за кредит и чл. 15 и сл. от приложимите
Общи условия, като в чл. 15.1 и сл. от ОУ услугата „*****“ на стойност 800 лв. е
дефинирана като приоритетно разглеждане и даване на становище по искането за отпускане
на потребителски кредит преди всички кредитоискатели без закупена такава услуга, а
услугата „*****“ (чл. 15.2 и сл.) на стойност 1300 лв. като предоставяне на
кредитополучателя на предварително разгледани варианти, при които при фИ.нсови
затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира задълженията си по
предварително уговорена с кредитора схема за плащания. Така уговорени
правопораждащите клаузи на услугите „*****“ и „****“ влизат в противоречие с чл. 10а, ал.
4 от ЗПК предвиждащ, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит,
доколкото описанието на насрещната престация на кредитора срещу задължението на
потребителя да заплати таксите е лаконично и твърде общо и на практика е крайно
недостатъчно да създаде дори минимална яснота у потребителя относно съществените
елементи на този компонент от твърдяното материално право на заявителя.
На следващо място „Допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са
такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните -
предоставяне на парична сума и връщане на същата (заедно с възнаградителна лихва) на
определен падеж и такива са например издаването на различни референции, удостоверения
и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение или за
добросъвестното поведение на клиента. В същото време посочените по-горе услуги, по
своята същност са действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на
потребителя по договора и имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между
него и кредитора, като помогнат последният да управлява по-добре договора и изплащането
на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и
управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Не на
последно място, подписвайки визираните клаузи длъжникът се е задължил да заплати
договорената сума за допълнителни услуги без оглед на това използвал ли е включените в
пакета услуги и колко често. Следователно потребителят при всички положения ще дължи
заплащане цената на двете услуги от общо 2100 лв. равна на 105 % от чистата стойност на
кредита, на което кореспондира едно чисто хипотетично и напълно неясно формулирано
дължимо поведение на кредитора. Респективно от допълнителните услуги
кредитополучателят не извлича полза или изгода от възникналото облигационно
правоотношение, т.е. не получава услуги, а само бъдещ сигурен пасив и потенциална
свръхзадлъжнялост. Така се обезсмисля единствения мотив на длъжника да сключи
3
процесния договор за потребителски кредит, а именно да си набави средства в спешен
порядък за задоволяване на текущи нужди. При това положение съдът не открива никаква
разумна и съразмерна икономическа връзка между стойността на възнаграждението за
допълнителни услуги и кореспондиращата насрещна престация на кредитора. Т.е. налице е
очевидна нееквивалентност в дължимия резултат от противоположните страни по
облигационното правоотношение, като неравностойността в насрещните престации на
страните по договора за допълнителни услуги е такава, че практически е сведена до липса на
престация от страна на кредитодателя, при което правно положение съдебната практика е
категорична и константна, че е налице противоречие на договореното с добрите нравипо
смисъла на чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Услугата „*****“ е свързана пряко и с
преддоговорните отношения на страните, но не и със самия договор за кредит, доколкото
такъв може и изобщо да не се сключи, независимо дали търговецът е осигурил предимство
на конкретния потребител при влизането в преговори по отпускане на заема. Липсата на
връзка между основанието, въз основа, на което възниква вземането на кредитната
институция за услугата по чл.15.1 от договора за допълнителни услуги и самия договор за
кредит, с който е уговорена, сочи за наличие на противоречие с чл. 10а, ал.1 от ЗПК, който
предвижда, че кредиторът по договор за потребителски кредит може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, но свързани с договора за
потребителски кредит. Следователно в частта, с която са уговорени възнаграждения за
обсъдените допълнителни услуги, процесният договор колидира с цитираните норми на ЗПК
и ЗЗД.
Ищецът сочи, че вземанията за обезщетения за забава за периода 26.09.2022г. -
24.08.2024г. са формирани от лихвен процент съставляващ сбор от ОЛП + 10 % + договорна
лихва, в случая 49,03 %. Вземанията не са в размер на законната лихва (ОЛП + 10 %)
доколкото заявителят изрично е посочил, че другата група мораторни вземания за периода
25.08.2022г. – 27.11.2024г. са в размер именно на законната лихва. Следователно вземанията
за обезщетение за забава за периода 26.09.2022г. - 24.08.2024г. имат мораторен характер, а
същевременно размерите им надхвърлят този на законната лихва, за периода в който са
начислени, възлизаща на максимум 13,97 % върху падежиралите погасителни вноски за
главница (при лихвен процент на законната лихва съставен от съответния определен от БНБ
основен лихвен процент за периода от максимум 3,97 % и десет пункта надбавка).
Същевременно, съобразно императивното правило на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва в размер на законната лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. С уговореното по този начин обезщетение за
забава формирано при по-висок лихвен процент на практика се постига заобикаляне на
ограничението на чл. 33 от ЗПК и се въвеждат плащания, чиято дължимост де факто е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника, но размерът им надвишава нормативно
установения предел, а именно законната лихва. С оглед изложеното съдът приема, че
вземанията за периода 26.09.2022г. - 24.08.2024г. противоречат на нормата на чл. 33 от ЗПК,
тъй като преследват забранена от закона цел да се присъди обезщетение за забава в завишен
размер.
В обобщение – частта от процесния договор относно задълженията за услугите
„****“ и „****“, вкл. за акцесорните им обезщетения за забава в размер на законната лихва
за периода 25.08.2022г. – 27.11.2024г. противоречи на закона и добрите нрави, а частта
относно претендираните обезщетения за забава за периода 26.09.2022г. - 24.08.2024г.
противоречи на закона.
Съобразно специалната норма на чл. 22 от ЗПК това противоречие не води до
недействителност само на тези части от договора по реда на чл. 26 ал. 4 от ЗЗД, а целия
договор е недействителен.
Нормата на чл. 23 от ЗПК разпорежда изрично, че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По делото не се спори, а и се установи от събраните писмени доказателства, че
заемателят е извършвал плащания по договора на стойност 3887,80 лв., които надхвърлят
задължението за главница.
Въз основа на гореизложените доводи, исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Съобразно с изхода на спора, на ищеца разноски не се следват, а от ответника искане
4
в такъв смисъл не е направено, поради което съдът не дължи произнасяне в такава насока.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните „**** К. Б.” ****, ЕИК: *****, с адрес: гр. С.,
бул. „Б.” №****, бл. ****, вх.*** и И. Н. У., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „Б.“ № ***,
вх. ***, ет. ***, ап. ***, че съществува вземането присъдено с издадена по ч.гр.д. №
*****/2024г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК за сумите от: 749,57 лв., представляваща
дължима главница по Договор за потребителски кредит № *****/30.08.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
28.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата; 105,85лв., представляващо дължимо
възнаграждение за отпуснатия кредит за периода 25.02.2024г. – 25.08.2024г.; 26,35 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 25.08.2022г.
– 27.11.2024г.; сумата от 3,72 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
договорното възнаграждение за периода 25.08.2022г. – 27.11.2024г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 9 и сл. от ЗПК вр. чл. 430
от ТЗ, вр. чл. 240 чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да бъде осъдена И. Н. У., ЕГН
********** да заплати на „П. К. Б.” ****, ЕИК: ******по Договор за потребителски кредит
№ *****/30.08.2022г. сумите от: 201,23 лв. - неплатено възнаграждение за ползвана и
закупена услуга „Фаст“; сумата 379,11 лв. - дължимо възнаграждение за закупена услуга
„****“; сумата от 7,08 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
закупената допълнителна услуга „****“ за периода 25.08.2022г. – 27.11.2024г.; сумата от
13,33 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху закупената
допълнителна услуга „****“ за периода 25.08.2022г. – 27.11.2024г.; 63,91 лв.- обезщетение за
забава върху главницата за периода 26.09.2022г. - 24.08.2024г.; 9,03 лв.- обезщетение за
забава върху договорното възнаграждение за периода 26.09.2022г. - 24.08.2024г.; 17,16 лв. -
обезщетение за забава върху закупената допълнителна услуга „*****“ за периода
26.09.2022г. - 24.08.2024г.; 32,32 лв. - обезщетение за забава върху закупената допълнителна
услуга „*****“ за периода 26.09.2022 г. - 24.08.2024 г., като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5