Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260008
Гр.Елхово, 06.07.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА АНГЕЛОВА
при
секретаря П. Николова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 67 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на Д.С. ***, чрез адвокат В.Ц.
и адвокат В.Б. ***, съдебен адрес ***, офис 2, изпратена по подсъдност от РС– Малко
Търново, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“
към Министерство на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Мария Луиза“ №46,
представлявана от Директора - Главен комисар ***, с която в условията на обективно кумулативно съединяване са
предявени осъдителни искове за заплащане на следните суми: сумата от
3000.00 лева, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд от 500.5 часа за
периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от
500.00 лева, представляваща сбора от мораторните лихви върху стойността на
неизплатения месечен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен като извънреден
за периода от 01.09.2016 година до 30.08.2019 година, изчислена от момента на
настъплаен на падежа на всяко едно плащане – 30 –то число на съответния месец
до датата на подаване на исковата молба в съда – 30.08.2019 година, сумата 420.00 лева, представляваща обезщетение, равняващо
се на равностойността на непредоставените от органа по назначаването
ободрителни напитки по 1.00 лв. на смяна по време на полаганите от ищеца 420
нощни дежурства през периода от 01.01.2015г. до 01.09.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда
до окончателното плащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че от 2002 година ищецът е
бил назначен на длъжност мл. инспектор/ст.полицай в ГОДГ 04 при ГПУ – Малко
Търново, на структурно подчинение към РД „ГП“ – Елхово при ГД „ГП“ гр. София и
съгласно ЗМВР същият е със статут на държавен служител. Твърди се, че в
изпълнение на длъжността е полагал труд на 12 часови смени по график, като при
нощните смени е полагал нощен труд за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, като
отработеното време се е изчислявало сумарно.
Твърди се, че през периода от 01.09.2016 година до
01.09.2019 година ищецът е положил извънреден труд в размер на 500.5 часа,
получен след приравняване на положените часове нощен труд на дневен такъв по
коефициент 1.143, който не му е бил заплатен от ответника в качеството му на
работодател, поради което претендира сума в размер на 3000.00 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
посочения по – горе период, получен след приравняване на положения нощен труд
към дневен с коефициент 1.143 и отчетен като извънреден с 50% увеличение на
дневната ставка, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът твърди,
че ответникът му дължи и сумата от 500.00 лева, представляваща сбора от
мораторните лихви върху стойността на неизплатения месечен нощен труд,
приравнен към дневен и отчетен като извънреден за периода от 01.09.2016г. до
01.09.2019г., начислена от момента на настъпване на падежа на всяко едно
плащане – 30-то число на съответния месец до датата на подаване на исковата
молба.
Отделно от това ищецът претендира
сумата от 420.00 лева, представляваща обезщетение, равняващо се на
равностойността на непредоставените му от ответника ободрителни напитки по 1.00
лев. на смяна по време на полаганите от него 420 нощни дежурства за периода от
01.01.2016г. до 01.09.2019г., в едно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Правното основание на тази си претенция ищецът обвързва с разпоредбата
на чл. 181, ал.3 от ЗМВР, чл.5, ал.2 от Наредба №11 от 21.12.2005 година за
определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки
към нея и Наредба № 8121з – 792 от 29.10.2014 година за определяне на условията
и реда за осигуряване на безплатна храна за държавните служители на МВР,
извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда и на ободряващи
напитки за служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 часа до 6.00 часа.
Ищецът претендира заплащане на
сторените от него разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, не се явява. В съдебно заседание предявените искове се
поддържат по основание от процесуален представител на ищеца – адв. Б. ***.
В проведеното на 03.06.2020г.
съдебно заседание въз основа на заключението на вещото лице по назначената
съдебно – счетоводна експертиза, на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК е допуснато по искане
на процесуалният представител на ищеца изменение в размера на предявените
искови претенции, както следва: намаляване на размера на главния иск с правно
основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР от 3000.00 лева на 1676.98
лева; намаляване на размера на предявения акцесорен иск за лихви за забава с
правно основание чл. 86, ал.3 от ЗЗД от 500.00 лева на 204.00 лева; намаляване
на размера на предявения иск за обезщетение, равняващо се на равностойността на
непредставените от органа по назначаването ободрителни напитки по време на
положените от ищеца нощни дежурства за периода от 01.01.2015г. до 01.09.2019г.
от 420.00 лева на 333.63 лева. В депозирани по делото писмени бележки се
излагат подробни доводи за основателност на предявените искове.
Ответникът – ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към
Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора - Главен комисар
***, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т., е депозирал писмен
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който предявените искове
са оспорени по основание и размер. Изложени са съображения, че положените от
ищеца часове труд са били изчислявани сумарно, в резултат на което при
прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време бил формиран резултат,
който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание
разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, като извънреден труд. Счита се, че
при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на
положения извънреден труд, е приложима уредбата на специалния ЗМВР, както и
специалните наредби на Министъра на вътрешните работи, предвид на което
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на
основание Кодекса на труда, е приложима само за работниците и служителите по
трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния период. По
отношение на иска за присъждане на обезщетение, равняващо се на равностойността на непредставените от
органа по назначаването ободрителни напитки по време на положените от ищеца
нощни дежурства за периода от 01.01.2015г. до 01.09.2019г., се твърди, че
исковата претенция е неоснователна, като се позовава на действащите през
процесния период заповеди на министъра на МВР и нормативна уредба, предвиждаща
забрана за компенсиране на ободряващите напитки с пари. Претендира се заплащане
на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, чрез процесуалният си
представител – юрисконсулт Т., ответникът заявява, че поддържа заявеното с
отговора си оспорване на предявените искове по основание и размер. В хода на
устните състезания пълномощникът на ответната ГД „ГП” при МВР - гр.София прави
искане за постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по
чл.80 от ГПК. В случай, че с решението бъдат уважени исковите претенции досежно
претендираното от ищцовата страна искане за заплащане на разноски в частта за
адвокатско възнаграждение, юрисконсулт Т. прави възражение за редуциране на размера му до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендират се разноски и
съобразно прекратената част на исковите претенции.
Съдът, като
съобрази доводите на страните, въз основа на закона и доказателствата по делото
намира за установено от фактическа страна следното:
С оглед обстоятелствата по делото и предвид на това,
че не съществува спор между страните, съдът приема, че през периода от 01.01.2015
г. до 01.09.2019 г. ищецът Д.С.С. е бил със статут на държавен служител по
смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността мл.
инспектор/ст.полицай в ГОДГ 04 при ГПУ – Малко Търново, на структурно
подчинение към РД „ГП“ – Елхово при ГД „ГП“ гр. София. Предвид на това ищецът и
ответната дирекция са били обвързани от служебно правоотношение.
Безспорно е между страните, а и се установява от
неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената съдебно – счетоводна
експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници,
счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото
лице от ответника, че за периода от 01.09.2016 година до 01.09.2019 година
ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето
от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1693 часа /подробно
описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От
заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от
общо 1693 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 1935.10
часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за
процесния период в размер на 242.10 часа, която разлика не е начислена и не
е изплатена на ищеца. След извършени изчисления
експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния
период възлиза на сумата от 1676.98 лева.
За месеците юли и август 2019 година вещото лице е
установило положен от ищеца нощен труд общо 96 часа, който приравнен на дневен
труд с коефициент 1.143 възлиза на 109.73 часа. Разликата между приравнения и
нощен труд за този период в часове възлиза на 13.73 часа. Дължимото се на ищеца
възнаграждение за положен извънреден труд за месеците юли и август 2019г.
възлиза на сумата от 102.62 лева, която вещото лице е установило, че не е
заплатена на ищеца към датата на извършване на проверката- месец март 2020г.
Съответно, установеният от вещото лице общ размер на
обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко
отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 204.00 лева, като лихвата за забава е изчислена от вещото лице от 30.10.2016 година
до датата на подаване на исковата молба – 30.08.2019 година върху дължимите се
възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд за периода от м. септември 2016
година до м. юни 2019 година вкл.
Вещото лице е установило, че за
периода от 01.01.2016г. до 01.09.2019г. ищецът е положил 333.63 нощни смени,
като на същия за този период не са предоставени ободряващи напитки, ваучери за
закупуване на такива и не сам му изплащани суми, представляващи равностойността
на дължимите напитки. За непредоставените на ищеца тонизиращи и ободряващи
напитки, съгласно заключението на вещото лице, му се полага сумата от 333.63
лева, изчислена въз основа на Наредба №11 от 21.12.2015 година за определяне на
услоията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея за
работи при специфична организация на труда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на твърденията,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума
на същата, съдът квалифицира предявените от ищеца в обективно кумулативно съединяване
искове, както следва: главен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр.
чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1676.98 лева,
представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен в дневен труд, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2019г. до
окончателното й изплащане; акцесорен иск с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 204.00 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода на
забавата от падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда – 30.08.2019г.;
иск с правно основание чл. 181, ал.3 от ЗМВР - за заплащане на обезщетение
в размер на 333.63 лева, равняващо се на равностойността на непредоставените от
ответника ободряващи напитки по време на положените от ищеца 333.63 нощни
дежурства по 1.00 лв. за всяко за периода от 01.01.2015г. до 01.09.2019г., в
едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 30.08.2019г. до окончателното изплащане.
Предявените в обективно съединяване искове са
процесуално допустими, като
подадени от надлежно легитимирано лице, за което е налице правен интерес от
воденето на настоящия спор.
Разгледани по същество:
Досежно искът с правно основание чл.178, ал.1, т.3,
вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР:
В настоящият случай не се спори между страните, че
отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР, чийто
разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила на
работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните служители в МВР,
режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд, установено в разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на
чл.143, ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя от работника, извън
установеното от него работно време.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР
регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.
С оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд на
смени по график, всяка с продължителност по 12 часа при режим:
дневна, нощна и два дни почивка и е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа),
а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. От това следва,
че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно
разпоредбите на чл. 187, ал.5-6 от ЗМВР,
предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния
период от време по силата на изричната законова
делегация на чл.187, ал.9 и чл.188
от ЗМВР, е
действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издадена от Министъра на
вътрешните работи, която урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Разпоредбата на чл.3, ал.3 от тази
Наредба визира, че за държавните служители в МВР при работа на смени е възможно
полагането и на труд през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24
часов период.
В действаща по-рано Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. – в чл. 31, ал.2, изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, а полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период /или с коефициент 1.143/. Тази Наредба е била отменена с Наредба № 8121з-592 от
2015г., като последната е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016г., влязло в сила от
датата на постановяването му и обнародване /ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от
29.07.2016 г./. В действащата през процесния период Наредба № 8121з-776/2016г. няма норма, аналогична на цитирания чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143.
Съдът приема, че в рамките на процесния исков период са
действали, както следва: за периода от 01.09.2016г. до 31.12.2017г. е действала Наредба № 8121з-776 от 02.08.2016г., като при липсата на специално правило, въвеждащо метод за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че
действително е налице нормативна празнота, като в тази насока ищецът правилно
се позовава на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. Съдът споделя тези
доводи, тъй като липсата на изрична норма не означава законово въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в дневен, още повече че такава забрана би била и противоконституционна, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9,
ал.2 от НСОРЗ. С цитираната разпоредба от
НСОРЗ е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място,
т.е. приложимият коефициент е 1.143, който се получава като нормалната продължителност на
работното време през деня - 8 часа /установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели
на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа
/установена в чл.140 от КТ/. В действащата в предходен период от
време цитирана по-горе Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент – 1.143, но формулиран по друг математически начин,
който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22.00ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число се сумира
с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената
Наредба издателят й е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и
в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица със
служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и
изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон
гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд.
За периода от 01.01.2018г. до края на
процесния период – 01.09.2019г. приложение намират разпоредбите на Наредбата за работното време, почивките и отпуските
(НРВПО), като съгласно чл.9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила
от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от същата Наредба при сумирано изчисляване на работното време по чл.142,
ал.2 от КТ, работодателят
утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове
по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното
изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното
време, определена по чл.9б (чл.9а, ал. 1 вр.с ал. 3 от НРВПО). Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, когато се полага
нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се
изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от
4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Съгласно правилото на чл.9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, отработените
часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. По
силата на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за
изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските
(обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ са заличени, считано от 17.07.2018г. От това
изменение е видно, че волята на законодателя е да признае за извънреден труд часовете, получени след преобразуване на
нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Като съобрази двете
редакции на разпоредбата, съдът намира, че с промяната се прецизира единствено
начинът на отчитане на извънреден труд пред Инспекцията по труда, с оглед
уеднаквяване на практиката при отчитане на извънредния труд пред различните
институции, но това не води до извода, че преди 17.07.2018г. получените в
резултат на преизчисляването на положения нощен труд часове над нормата не
следва да се заплащат като извънреден труд. По отношение на периода от 01.01.2018г. до
17.07.2018г. и при липсата на
изрично действащо законово правило, което да уреди въпроса дали е налице
извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, приложение следва да намери прогласеният в чл.5 от ГПК принцип за
законност, съгласно който съдът разглежда и решава делата според точния смисъл
на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им
разум, като при липса на закон, съдът основава решението си на основните начала на
правото, обичая и морала. През целия процесен период – 01.09.2016г.
до 01.09.2019 г. е действало правилото на чл.18, ал.3 от НСОРЗ, че
при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се
установява като отработените часове през месеца след превръщането на нощните
часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време,
установена за работното място при подневно отчитане на работното време. От това следва,
че винаги часовете, надвишаващи нормалната продължителност на работното време
за съответния период, представляват извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. В подкрепа на това е и възведеното в чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж правило на пресмятане на трудовия стаж, което се извършва, като изработените часове по графика за
периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с
повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална
продължителност на дневното работно време. Въз основа на тези разпоредби съдът
приема, че общият разум на Закона, е да признае
нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1.143, както за целите на изчисляване на отработените
дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд. В
този смисъл е и новата редакция на чл.9г от НРВПО.
Ето защо с оглед на гореизложените
съображения, съдът намира, че при липса на законово определение за преобразуване
на нощния труд в дневен, то нощния труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.143 по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, следва да се
вземе предвид при решаването на въпроса, дали е положен
извънреден труд.
Следователно
за ищеца се поражда право да претендира допълнително възнаграждение за
извънреден труд при наличие на положен такъв, което се доказа по несъмнен начин
по делото съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което както се посочи по-горе, не се оспори от страните и съдът възприема като
изготвено обективно от компетентно вещо лице и съобразно поставената задача.
Видно от данните от експертното заключение налице е положен от ищеца извънреден
труд за процесния период от 01.09.2016г. до 01.09.2019 г. общо 242.10 часа, като неизплатеното възнаграждение за този
труд е в размер общо на 1676.98 лева, в
какъвто размер е и заявената претенция по този иск след направеното изменение
по реда на чл. 214 ГПК.
Положеният от ищеца
извънреден труд за месеците юли и август 2019 година е следвало да бъде изплатен до 31.10.2019г.
Съобразно Приложение № 1 към неоспореното заключение на вещото
лице Т. по назначената съдебно-счетоводна експертиза
за месеците юли и август 2019г. ищецът е положил общо 96 часа нощен труд, които след приравняването им на дневни с
коефициент 1,143 възлизат на 109.73 часа. Разликата между приравнен и нощен труд в часове от 13.73 часа не е начислена, съответно не е изплатено по платежни бележки възнаграждение в
размер на 102.62 лева към датата на изготвяне на заключението – месец март
2020г., с което е реализиран юридическият факт, пораждащ правото на ищеца да
претендира в производството, като неплащането й след настъпване на падежа –
края на м. октомври 2019 година, установено безспорно от вещото лице, следва да
бъде съобразено и взето предвид от съда при произнасянето му по исковата
претенция, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК.
Ответникът не твърди, нито е представил
доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за
положения за исковия период извънреден труд в установения от експертизата
размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция по
чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.09.2016 г.
до 01.09.2019 г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден, е основателна и следва да се уважи в
предявения след допуснатото изменение размер от 1676.98 лева.
Вземанията за всички
главници са лихвоносни, а исковата молба има характер
на покана, поради което претенцията за заплащане на законна лихва върху дължимото се
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016 година до
30.06.2019 година в размер на 1574.36 лева, следва да бъде уважена, считано от
датата на подаване на исковата молба- 30.08.2019г. до
окончателното изплащане на сумата от 1574.36 лева.
Върху сумата от 102.62
лева, представляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за
периода от 01.07.2019г. до 30.08.2019г. с падеж на плащане 31.10.2019г.,
лихвата за забава следва да бъде присъдена не от датата на подаване на исковата
молба – 30.08.2019г., а от дата, на която ответникът е изпаднал в забава по
отношение на тази сума- 01.11.2019г. до окончателното й изплащане.
Досежно искът с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Предвид
акцесорния характер на претенцията за мораторна лихва, с оглед уважаването на
главния, обуславящ иск, основателна се явява исковата претенцията за присъждане
на мораторна лихва - обезщетение за
забавено изпълнение на главното парично задължение. Възнаграждението
за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, за което е установен срок - при тримесечно
сумарно отчитане на работното време по смисъла на приложимата в случая
разпоредба на чл.187, ал.3 от ЗМВР. По делото не се доказа ответникът да е престирал точно и платил на ищеца
дължимото се допълнително възнаграждение за извънреден труд в
законоустановените срокове, поставящи го в забава. Размерът на мораторната лихва,
със съответното натрупване, според заключението по експертизата възлиза на общата сума от 204.00 лв. върху дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016
година до 30.06.2019 година в общ размер на 1574.36 лева, считано от последно
число на месеца следващ последния месец на тримесечието, за което се дължи
заплащане на извънреден труд до датата на завеждане на иска– 30.08.2019г. До този размер, заявен от ищеца и установен въз основа на кредитираното заключение на вещото лице, акцесорният иск се преценя за основателен
и доказан, поради което съдът следва да го уважи изцяло, като присъди претендираната
сума от 204.00
лева. За положеният от ищеца извънреден труд за месеците юли и август 2019
година ответникът е изпаднал в забава на 01.11.2019 година, т.е. след датата на
завеждане на исковата молба, поради което и върху сумата от 102.62 лева не
следва да се начислява лихва за забава до датата на завеждане на исковата
молба, каквато претенция не е заявена от ищеца с исковата молба.
Досежно
искът с правно основание чл. 181, ал.3 от ЗМВР за заплащане на обезщетение в
размер на 333.63 лева, равняващо
се на равностойността на непредоставените от ответника ободряващи напитки по
време на положените от ищеца 333.63 нощни дежурства по 1.00 лв. за всяко за
периода от 01.01.2015г. до 01.09.2019г., в едно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2019г. до
окончателното изплащане:
Съгласно разпоредбата на чл.181,
ал.3 от ЗМВР, за извършване на дейности, свързани със специфичния характер
на труда на служителите по чл. 142, ал. 1,
т. 1 - 3 и ал. 3, полагащи
труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., се осигуряват ободряващи напитки,
като редът и условията на предоставянето им и тяхната стойност се определя с
наредба на Министъра на вътрешните работи. През
процесния период е действала Наредба № 8121з-792 от 29 октомври 2014 г. за
определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна за държавните
служители на министерството на вътрешните работи, извършващи дейности, свързани
със специфичен характер на труда, и на ободряващи напитки за служителите,
полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., в сила от 01.11.2014 г., отм. ДВ. бр.62 от 14
август 2015г., както и Наредба № 8121з – 904 от
30.07.2015 година за определяне на условията и реда за предоставяне на
безплатна храна на служителите на МВР за извършване на дейности, свързани със
специфичния характер на труда на служителите и на ободряващи напитки за
служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа, в сила от 14.08.2015 г.,
двете издадени на основание чл.181, ал.5 във връзка с ал.3 от ЗМВР. Безспорно е
по делото, че ищецът е полагал труд и през нощта, поради което същият е имал
право на ободряващи напитки, каквито за процесния период от 01.05.2015г.
до 01.09.2019г. не са му предоставени. Съгласно чл.11 от Наредба №8121з-792 от 29 октомври 2014 г. и чл.9 от Наредба №
8121з – 904 от 30.07.2015 година, по време на полагане
на нощен труд от 22,00 до 06,00 ч. на служителите на МВР се осигуряват
ободряващи напитки - чай, кафе, какао, енергийни и съдържащи кофеин напитки, и
други, като ръководителите на посочените в наредбата структури, определят поименно със заповед служителите на МВР,
имащи право на ободряващи напитки, по предложение на съответния пряк
ръководител. Ръководителите на структури по чл. 37 ЗМВР със заповед създават организация за осигуряване на
ободряващи напитки. Задължението на работодателя е
да престира в натура, като в чл.12 и чл.10 от наредбите изрично е
посочено, че неизпълнението на това задължение не може да се компенсира с пари.
От приложените по делото заповеди на Министъра на МВР, относими към процесния
период, е видно, че е определен размера на сумата за ободряващи напитки по
чл.9, ал.1 от Наредба № 8121з – 904 от 2015 година до 0.60 лева на служител за
полагане на труд през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа. Ободряващите напитки
имат целево предназначение и законодателят е предвидил те да бъдат предоставяни
в натура, като липсва законово предвидена възможност за предоставяне на тяхната
парична равностойност, каквато е предвидена за предоставянето на храна по чл.
181, ал.1 от ЗМВР. От друга страна, по делото не са налице доказателства, от
които да се установява, че ищецът е определен поименно със заповед на директора
на РД „ГП“ като служител, имащ право на ободряващи напитки, след предложение от съответния пряк ръководител. Не на последно място
следва да се посочи и това, че за да възникне правото на ищеца да бъде
обезщетен с паричната равностойност на непредоставените му от работодателя
ободряващи напитки през процесния период, то в негова тежест е да установи по
предвидения в закона ред консумирания брой, вид и стойност ободряващи напитки,
консумирани от него и заплатени с лични средства през периода от 01.01.2015г.
до 01.09.2019г., каквито доказателства не са представени по делото.
По отношение на разноските:
Направеното от ответникът
искане по чл. 78, ал.5 от ГПК, съдът намира за основателно. Съгласно цитираната
разпоредба, ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по – нисък размер на разноските в тази
им част, но не по – малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
ЗАдв. Съгласно чл. 36, ал.2 от ЗАдв. размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив
и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. и същото следва да се
намали до минималния размер, установен с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на
ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, след изменението на Наредбата с Решение №419 на ВАС на РБ - ДВ бр. 45 от 2020г. в сила от 15.05.2020г. Съобразно
представените доказателства за сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, същото следва да се намали до минималния размер – 272.88 лева. С оглед изхода на спора
пред тази инстанция, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК, на ищеца следва да се
присъдят разноски пред настоящата инстанция в размер на 231.77 лева, съобразно
уважената част от исковете.
Ответникът също има право
на разноски, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК, съобразно с
отхвърлената част от иска. При прекратяване на делото, ответникът също има
право на разноски, съгласно ал. 4 на на чл. 78 от ГПК. Тъй като ответникът е направил искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и предвид отхвърлянето на един от
исковете за сумата от 333.63 лева и частичното прекратяване на производството
по предявените искове за сумата от 1619.02 лева, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 49.81 лева
/при определен
от съда на основание чл.78, ал.8, вр. ал.4 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, размер на юриск.възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно фактическата и правна сложност на делото/.
И двете страни в процеса са направили изявления за извършване на прихващане /компенсация/ на присъдените съдебни разноски, поради което с оглед изхода на
процеса, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по
компенсация в размер на 181.96 лева.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК вр. с т.23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово дължимата
държавна такса върху уважените искове в размер на 75.24 лева, както и направените по делото
разноски във връзка с назначената по делото ССЕ в размер на 100.00 лева, както
и държавна такса в размер на 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Воден от гореизложеното, ЕЛХОВСКИЯТ районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София,***
46, представлявана от Директора - Гл. комисар ***, да заплати
на Д.С.С. с ЕГН ********** ***,
чрез адвокат В.Ц. и адвокат В.Б. ***, съдебен адрес ***, офис 2, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187,
ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 1676.98 /хиляда шестстотин седемдесет и шест
лева и деветдесет и осем стотинки/ лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва както следва: върху сумата от 1574.36 лева - считано
от датата на подаване на исковата молба- 30.08.2019г. до
окончателното й изплащане и върху сумата от 102.62 лева - считано от 01.11.2019г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София,***
46, представлявана от Директора - Гл. комисар ***, да заплати
на Д.С.С. с ЕГН ********** ***,
чрез адвокат В.Ц. и адвокат В.Б. ***, съдебен адрес ***, офис 2, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 204.00 /двеста и четири/ лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1574.36 лева, начислена за периода на забавата - от датата на падежа на всяко
плащане до датата на подаване на иска в съда -30.08.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.С.С. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат В.Ц.
и адвокат В.Б. ***, съдебен адрес ***, офис 2, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление– 1202 София,*** 46,
представлявана от Директора - Гл. комисар ***, иск с правно основание чл.181, ал.3 от ЗМВР за заплащане на обезщетение в размер на 333.63 лева, представляващо
равностойността на непредоставените от ответника ободряващи напитки по време на
положените от ищеца 333.63 нощни дежурства по 1.00 лв. за всяко за периода от
01.01.2015г. до 01.09.2019г., в едно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2019г. до окончателното
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София,***
46, представлявана от Директора - Гл. комисар ***, да заплати на Д.С.С.
с ЕГН ********** ***, чрез адвокат В.Ц. и адвокат В.Б. ***, съдебен адрес ***,
офис 2, на основание чл.78 от ГПК
разноски в съдебното производство по
компенсация в размер на 181.96 /сто осемдесет и един лева и
деветдесет и шест стотинки/ лева.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София,***
46, представлявана от Директора - Гл. комисар ***, на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово държавна такса върху уважените
искове в размер на
75.24 /седемдесет и пет лева и
двадесет и четири стотинки/ лева, сумата от 100.00 /сто/ лева разноски по делото за експертиза,
изплатени от бюджета на съда, както и 5.00
/пет/лева държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Яна Ангелова/