Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 13.08.2019 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                   СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

 

като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 13052 по описа на съда за 2016 г., взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба на М.А.А. и А.А.А., с която молят съдът да признае за установено, че ответниците не са собственици на имот с идентификатор 68134.1944.178 с площ от 1 835 кв.м., с адрес гр. София, ул. „********, с номер по предходен план 178, кв. 3, парцел ХVІІ.

В подадената от ищците искова молба се твърди, че през 1963 г. наследодателят им А.И.А.придобил право на собственост върху нива в с. Бояна, м. „Под Голяма могила“ с площ от 2.7 дка. Част от имота попадал в дворищна регулация за вилно строителство и по регулационен план били придадени 66 кв.м. За частта от нивата от 1 135 кв.м. бил отреден парцел № ХVІІ-142, кв. 3 по плана на София, „Киноцентър-ІІІч“. През 1967 г. А.А. придобил по дворищна регулация право на собственост върху празно дворно място от 23 кв.м., придадено към мястото на А., урегулирано с парцел № ХVІІ-142, кв. 3 по плана на гр. София, „Киноцентър-ІІІч“, което се взимало от място на Г.К.В.имот пл. № 327а и 9 кв.м., придадени към същото място и взето от имот на Ц.В.пл. № 327 и 34 кв.м. – от мястото на наследници на И.Д.К.имот пл. № 122а.

През 1983 г. от този имот – пл. № ХVІІ-142 били отчуждени 90 кв.м. По плана от 1990 г. имотът бил разделен на УПИ ХVІІ-178 с площ от 1 066 кв.м. в кв. 3 и поземлен имот № 178 с площ от 1 837 кв.м. Ищците, наследници на А.А. предприели действия по изменение на плана за регулация и застрояване на имот пл. № 178, кв. 3. През 2007 г. се снабдили с комбинирана скица, според която по графични данни площта на парцел ХVІІ-142 била 1 120 кв., на УПИ ХVІІ-178 – 1 066 кв.м., на поземлен имот с пл. № 178 – 1837 кв.м., а на имот пл. № 142 – 2 160 кв.м. След смъртта на А.А. ищците декларирали имота в СО, заплащали данъци и го постоянно упражнявали фактическа власт върху имота.

В продължение на повече от 50 г. ищците и техните наследодатели владели имота като свой.

През 2009 г. дали имота, ведно с построената в него сграда за ползване на С.К.и Ч.П., със задължение за поддръжката му. През 2011 г. подновили мебелите в постройката. През 2016 г. подновили водомера, като на името на М.А. съставили контролен лист и приемо-предавателен протокол.

През август 2016 г. посетили СГКК за снабдяване с актуална скица на имота за довършване на процедурата по регулация на имота, но се установило, че в регистъра били записани като собственици ответниците, които се легитимирали с нотариален акт за собственост по давностно владение от 2014 г.

Поддържат, че в полза на ответниците не е възникнало право на собственост и молят съда да го установи, като отмени съставения в полза на ответниците нотариален акт.

Ответникът Л.Т.М. оспорва иска, като твърди, че наследодателят й С.Т. М. е придобил имота по замяна с ТКЗС през 1952 г. През по-голяма част от годината до смъртта си през 1970 г., а след това и наследниците му А.С.Р.и М.В.К., С.Т.Р. и Е.А.К. стопанисвали имота. С нотариалния акт се снабдили, тъй като нямали документ за собственост. Замененият от С. М. имот е бил внесен в ТКЗС от В.Ц., чиито наследници не били подали заявление за признаване и възстановяване правото им на собственост.

Ответникът С.Т.Р. е подал отговор, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Твърди, че имотът никога не бил отчуждаван или внасян в ТКЗС. Замяната от 1963 г. не се състояла. Позовава се на придобивна давност.

Отговор е постъпил и от ответника Е.А.К., в който оспорва допустимостта и основателността на иска. Излага съображения, идентични с тези в отговорите на другите двама ответници.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Съгласно дадени от ВКС задължителни указания в т. 1 от ТР № 8/2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

В производството по този иск ищците следва да докажат фактите, от които произтича правният им интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.

Установява се от приетото и неоспорено по делото удостоверение за наследници № 001977/05.10.2007 г. на СО, район „Сердика“, че А.И.А.е починал през 2006 г. и е оставил за свои наследници по закон дъщерите си М.А.А. – Б. и А.А.А..

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в блок на ТКЗС № 21, том ХХІІ, дело № 3741/16.09.1963 г. на І нотариус при СНС А.И.А.е признат за собственик по замяна на една нива в землището на с. Бояна-София, м. „Под голяма могила“ с пространство от 2.7 дка, при граници: Г.В., Ц.В., С.Ас. Т., В.Д.и Драгалевска муша, дадена му от ТПС Комисия в замяна срещу включена в блока на ТКЗС София-Бояна негова нива в същото землище, м. „Под голяма могила“ с пространство 2.7 дка, при съседи: Д.А., Н.П.Г., път и Драгалевска муша.

Към този момент имотът е бил извън регулация, като по тогава действащият кадастрален план имотът е произхождал от имот пл. № 142, к.л. 640, с площ от 2 150 кв.м. В разписната книга от 1962 г. за собственик на имота е записан С.Т. М. – въз основа на протокол за замяна № 24.09.1952 г. ТКЗС 2 дка.

Първият регулационен план на м. „Вилна зона Киноцентъра – ІІІч.“ е одобрен със заповед № 2572/14.09.1964 г. и с него за имот пл. № 142 е отреден парцел ХVІІ в кв. 3. Графично изчислената площ на имота е 1 135 кв.м., от които 1 069 кв.м. са включени като основа на имота. Съгласно нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 85, том VІІ, дело № 1443/07.06.1967 г., издаден на основание § 108 от ППЗПИНМ А.И.А.е собственик на придадените към собствения му имот, урегулиран в парцел ХVІІ-142, кв. 3 по плана на София – Киноцентъра ІІІ ч. 23 кв.м. от имот пл. № 327а, собственост на Г.К.В., 9 кв.м. от имот пл. № 327, собственост на Ц.В.и 34 кв.м. от имот пл. № 122а, собственост на наследниците на И.Д.К..

Със заповед № РД-50-09-239/03.06.1983 г. на главния архитект на София е одобрено изменение на регулационния план за парцели ХVІІ-142 и ХVІІІ-327а от кв. 3, предвиждащо отчуждаване на части от тях за охранителна ивица, от които 90 кв.м. от имота на А.И.. Това мероприятие обаче не е реализирано.

През 1975 г. е бил създаден кадастрален план, в който за парцел ХVІІ-142 от кв. 3 е нанесен имот пл. № 178 с площ от 1 837 кв.м. в к.л. 640. Към този момент в разписната книга към плана за собственик на имот пл. № 178 е записан А.И. А.. На основата на този кадастрален план е изработен действащият и към момента регулационен план, и двата одобрени със заповед № РД-50-09-76/16.03.1990 г. По регулационния план за имот пл. № 178 е отреден парцел ХVІІ-178 от кв. 3 с площ от 1 066 кв.м., като цялата площ е от поземления имот. Остатъкът до 1 837 кв.м. (771 кв.м.) са разпределени между улица (146 кв.м.), без уличната регулация да е приложена, и 625 кв.м., които попадат извън регулация.

В кадастралната карта и кадастралните регистри, в сила от 2011 г. процесният имот е нанесен с идентификатор 68134.1944.178 с площ от 1 835 кв.м. и граници, съвпадащи с границите на имот пл. № 178, к.л. 640 по кадастралния план от 1975 г. По скица от 11.02.2014 г., отразяваща положението на имота по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед от 2010 г. като собственик на имота е записан А.И. А., а по скица от 30.07.2014 г. – Л.Т.М., С.Т.Р. и Е.А.К.. Основанието за промяна на собственика е представения от ответниците в настоящото производство нотариален акт № 59, том ХL, рег. № 16866, дело № 12861 от 11.04.2014 г.

В заключение на проследените промени по регулационния и кадастрален статут на имота вещото лице е заключило, че процесният имот с идентификатор 68134.1944.178 с площ от 1 835 кв.м. частично съвпада с имота по нотариален акт № 21, том ХХІІ, дело № 3741/16.09.1963 г. на І нотариус при СНС, а зоната на застъпване между двата имота е с площ 1 741 кв.м., оцветена в жълт цвят по скица приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза.

Ответниците основават правото си на собственост върху спорния имот с изтекла в тяхна полза придобивна давност, дала им основание да се снабдят с констативен нотариален акт.

При възникнал спор за принадлежност на пълното вещно право ответниците дължат да докажат фактите, на който основават правата си. В настоящото производство са разпитани две групи свидетели. Д.М. и Р.Р. дават непоследователни и колебливи показания относно упражнявана фактическа власт върху имота от ответниците. Според Д.М. в имота има барака, построена от дядото на С. М. (?) От удостоверение за наследници изх. № 259/11.02.2014 г. на СО, район „Витоша“ се установява, че С. М. е починал на 03.06.1970 г., а С.Т.Р. е негов наследник. Дори и да се приеме, че свидетелят М. е посочила невярно фамилията на ответника, останалите изложени от нея факти не отговарят на данните по делото. Според М., бараката не е електро- и водоснабдена и не е годна за живеене. Тези показания са в противоречие с безспорно установените от неоспорени в хода на производството писмо на „Софийска вода“ (л. 311 от делото), че има създадена индивидуална партида за имот на адрес в.з. „Киноцентъра ІІІ-та част“, ул. „******** за лице с имена А.А.; фактура № **********/17.06.2010 г. за дължима от А.А. сума за потребена ел. енергия в имот на адрес гр. София, ул. „********; фактури от 2018 г. и 2019 г. за дължима от М.А.А. – Б. сума за потребена ел. енергия в имот на адрес гр. София, ул. „********, барака; извършена последваща проверка и монтаж на водомер на 15.08.2016 г., за което достъп до имота на ул. „******** е предоставен от М.А..

Нещо повече, с декларация по чл. 14 от ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 117/1997 г.) на 16.03.1998 г. А.И.А.е декларирал притежаваните от него земя и сграда (второстепенна паянтова постройка) с РЗП 10 кв.м., построена през 1968 г. на адрес гр. София, ул. „********. Към този момент имотът е бил електрифициран и водоснабден. На 09.03.2004 г., 25.04.2006 г. и 18.07.2006 г. А.И.А.е заплатил данък за земя и сграда на адрес гр. София, ул. „********. След смъртта му през 2006 г., на 18.12.2006 г. М.А. – Б. е подала декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, в която е декларирала получените от нея и сестра й А.А. по наследство земя и сграда в гр. София, ул. „********. Приети са и приходни квитанции за заплатени данък недвижими имоти и ТБО за процесния имот за 2008, 2010 г. и 2011 г. от М.А. – Б. и за 2015 г. – от А.А..

Подробни и обективни са дадените от А.К.показания. Свидетелката живее от 1971 г. в съседен на процесния имот и познава както А.А., така и неговите родители и съпругата му. Тогава всички имоти били оградени. Имотът й е вляво, а през 1990 г. изградили съвместно с А. каменна ограда между двата имота. В противовес на твърдяното от свидетелите М. и Р., че в имота няма насаждения, а само „прорасляци“, К. заявява, че възрастна жена, на която М. предоставила достъп, отглеждала домати. Имало насадени и цветя, а допреди 5-6 години – и борове, които К. помолила да бъдат премахнати, поради болест и по тях и опасност да заразят тези в съседния имот. Показанията на свидетелката се потвърждават от приетия по делото констативен протокол от 16.02.1974 г. между наследниците на Иван Д. Караянев и А.И.А.за обща ограда на вилните им места в м. „Киноцентъра – вилна зона ІІІ част – парцели ХVІ-122 и ХVІІ-142 (л. 194 от делото). До смъртта си А.живеел в бараката през лятото, а преди това – неговата майка. Сега М. и А. се грижили за имота, като К. лично виждала М. да отключва вратата на имота.

Точно и съответно на дадените от К. показания е разказаното от свидетеля Г.С., приятел на М.А.. В имота ходил многократно от 2010 г. През 2013 г. лично участвал в отсичане на бор. Бараката била с площ от 10 кв.м., снабдена с електричество и вода, пригодена през 2018 г. за преспиване. В мястото се отглеждали домати от възрастна жена.

Всички тези данни водят до категоричният извод, че фактическа власт върху имота е упражнявана от А.И.А.до смъртта му през 2006 г., а след това и до настоящия момент – от наследниците му и ищци в настоящото производство М.А. – Б. и А.А..

Неоснователно е направеното от ответниците възражение и за придобиване на процесния имот от наследодателя им С.Т. М. по замяна с ТКЗС през 1952 г. В хода на настоящото производство не се представи документ, удостоверяващ придобито от наследодателя на ответниците право на собственост върху процесния имот. Разписният лист, в който е отбелязано, че С.Т. М. е собственик на парцел ХVІІ-142 от кв. 3 с площ от 2 дка на основание протокол замяна от 24.11.1952 г. на ТКЗС не изключва възможността впоследствие имотът да е заменен за друг. Дори и да е подлежал на възстановяване в полза на наследодателя на ответниците, данни за проведена процедура по ЗСПЗЗ липсват. Отделно от това, след като процесният имот не е бил включен в блок на ТКЗС, а е владян от наследодателя на ищците, те се легитимират като негови собственици. Ответниците и техният наследодател никога не са владели имота, а по кадастралните и регулационни планове като собственик е вписан А.А., на основание нотариален акт № 21, том ХХІІ, дело № 3741/16.09.1963 г. на І нотариус при СНС. Нещо повече, в скица на поземлен имот с идентификатор 67134.1944.178 с площ от 1 835 кв.м. № 7833/11.02.2014 г., издадена на Е.А.К. във връзка с удостоверение № 8/06.02.2014 г. на нотариус А.И., рег. № 424 на НК за обстоятелствена проверка като собственик на имота е вписан А.И. А.. Разликата от 94 кв.м. в частта извън застъпването по приложение № 4 към заключението на съдебно-техническата експертиза е в рамките на допустимата грешка по Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена на основание чл. 31 от ЗКИР.

Предявеният от ищците иск е основателен и следва да бъде уважен, като се признае по отношение на тях, че ответниците не са собственици на имот с идентификатор 68134.1944.178.

Разпоредбата на чл. 537, ал. 2, изр. посл. от ГПК урежда задължение на съда да отмени порочен охранителен акт, като последица от разрешен по исков ред спор за материално право. Касае се не до предявен самостоятелен иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК, а до уредена от закона правна последица от уважаването на иска за материалното право, засегнато от охранителния акт. Отмяната съдът извършва служебно при наличие на предпоставките за това.

Право на разноски, с оглед изхода на спора, имат ищците. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, страната има право на възнаграждение за един адвокат. Съгласно договор за правна защита и съдействие от 07.09.2016 г. М.А.А. и А.А.А. са уговорили дължимо на адв. Д. С. адвокатско възнаграждение в размер на 2 680 лева, платимо до 10.12.2016 г. Според извършеното в договора отбелязване, възнаграждението е изплатено изцяло и в брой. Поради това, на всеки от ищците се дължи по 1 340 лева, а на М.А. – и заплатените от нея разноски за държавна такса в размер на 1 374.42 лева и 400 лева депозит за експертиза по делото. Всеки от ответниците дължи да заплати разноски съответно от 1 340 лева и 3 114.42 лева по равно, или по 446.66 лева и 1 038.14 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от М.А.А. – Б., ЕГН ********** и А.А.А., ЕГН ********** срещу Е.А.К., ЕГН **********, С.Т.Р., ЕГН ********** и Л.Т.М., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ответниците не са собственици на имот с идентификатор 68134.1944.178 с площ от 1 835 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, ул. „********, при съседи: имоти с идентификатори №№ 68134.1944.179, 68134.1970.848, 68134.1970.181, 68134.1944.2810, 68134.1944.931, 68134.1944.2748, 68134.1944.176 и 68134.1944.2745.

ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 11, том І, рег. № 702, дело № 2/11.04.2014 г. на нотариус рег. № 424 на НК, с който Е.А.К., ЕГН **********, С.Т.Р., ЕГН ********** и Л.Т.М., ЕГН ********** са признати за собственици на поземлен имот с идентификатор 68134.1944.178 с адрес гр. София, СО, район „Витоша“, ул. „********, с площ от 1 835 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване; номер по предходен план 178, кв. 3, парцел ХVІІ, при съседи: 68134.1944.179, 68134.1970.848, 68134.1970.181, 68134.1944.2810, 68134.1944.931, 68134.1944.2748, 68134.1944.176 и 68134.1944.2745.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Е.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, С.Т.Р., ЕГН **********, с адрес *** и Л.Т.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на М.А.А. – Б., ЕГН **********, с адрес *** по 1 038.14 лева разноски за производството.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Е.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, С.Т.Р., ЕГН **********, с адрес *** и Л.Т.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на А.А.А., ЕГН **********, с адрес *** по 446.66 лева разноски за производството.

Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: