Решение по дело №3227/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 671
Дата: 26 март 2025 г. (в сила от 17 април 2025 г.)
Съдия: Асен Тотев Радев
Дело: 20242120103227
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 671
гр. Бургас, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20242120103227 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на К. Х. Х. против „ЗАД Армеец” АД, с която
се претендира осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1790 лв. –
застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка „Каско”, сключена с полица № *****
/ ***** год., за вреди, причинени на собствения му автомобил „*****”, рег. № ***** от
застрахователно събитие, настъпило на 12.03.2024 год., ведно със законната лихва, начиная
от завеждане на делото до окончателното изплащане.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокатски пълномощник,
който поддържа исковите претенции; ангажира доказателства и моли за присъждане на
съдебно – деловодните разноски.
Процесуалният представител на ответното дружествооспорва исковете с
нарочна молба; моли за тяхното отхвърляне, също претендира разноски.
Исковете са с правно основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.405, ал.1 от
КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
След като обсъди доказателствения материал по делото, Бургаският районен
съд намира за установено следното:
За собствения на ищцовото дружество автомобил марка „*****”, рег. № ***** е
била сключена застраховка „Каско”, клауза „Пълно каско“, със срок на валидност от *****
год. до 16.03.2024 год., съгласно полица № ***** / ***** год., анекс № 1 / 22.03.2023 год. и
анекс № 2 / 18.04.2023 год.
При сключване на застраховката е извършен оглед на автомобила, при който не
1
са констатирани увреждания.
На 12.03.2024 год. ищецът е депозирал в ответното застрахователно дружество
заявление за изплащане на обезщетение за вреди, причинени му вследствие щети, нанесени
на автомобила му от неизвестно лице, в паркирано състояние. Посочил е, че на 12.03.2024
год. около 9.00 часа, на паркинга в гр.Б*****, намерил автомобила с щети по бронята,
дифузора и калника, по които имало следи от друга боя.
Във връзка със застрахователното събитие е заведена щета и е извършен оглед,
при който са установени увреждания на 2 детайла в задната част на автомобила, отстраними
чрез пребоядисване задна горна и задна долна броня. Щетата е приключена с мнение за
отказ, поради: „т.11.4 от ОУ - несъответствие между декларираното обстоятелство за
настъпване на застрахователното събитие и действителната фактическа обстановка.“
С писмо от 01.04.2024 год., застрахователят е отказал да изплати обезщетение
за установените щети по процесния автомобил, т.к. според експертите на застрахователя,
щетите са причинени по време на движение, в резултат на съприкосновение със статично
препятствие.
По повод възражение на ищеца е последвал втори отказ от страна на
застрахователя - от 22.04.2024 год., мотивиран от същите съображения на експертите.
Изслушано е и заключението на вещото лице, изготвило назначената
автотехническа експертиза, според което е вероятно щетите да са нанесени по сочения от
ищцовата страна начин - от преминаващо на недопустимо близко разстояние МПС, а
размерът на дължимото обезщетение е 1790 лв., в т.ч. части, труд, боя, спомагателни
материали.
При така очерталата се фактическа обстановка, съдът намира исковете за
основателни.
Към датата на възникване на застрахователното събитие страните са били
обвързани от договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”, уреден в чл.399 – чл.412
от КЗ. Поради това, при установеното за настъпило събитие, за застрахователя е възникнало
задължението да репарира вредите в срока по чл.405, ал.1 от КЗ - за парично обезщетение,
респ. по чл.406 от КЗ – за обезщетение в натура. В допълнение, според действащите Общи
условия на застрахователя, налични на сайта на същия, клаузата „Пълно каско“ на
сключената застраховка „Каско“ покрива всички рискове, включени в клаузите „Минимално
каско“, „Частично каско“, „Кражба на МПС“, както и /цитат/ „злоумишлени действия на
трети лица, изразяващи се в механично или химично въздействие върху застрахованото
МПС - удар с твърд предмет, счупване, надраскване, пробиване по МПС…“. Покрит риск по
клаузата „Частично каско“ пък, е „ПТП по смисъла на ЗДвП - събитие, възникнало в процеса
на движение на пътно превозно средство и предизвикало …… повреда на пътно превозно
средство, включително увреждане на застрахованото МПС в паркирно състояние, причинено
от друго превозно средство….“
Т.е. независимо как е настъпило събитието, щом е предизвикано от покрит
2
риск, вредите от него подлежат на обезщетяване, още повече, че тъкмо експертите на
застрахователя са констатирали механизъм, който дори да не съвпада с декларирания, указва
на покрит риск. Нещо повече - в Общите условия, сред основанията на застрахователя да
откаже заплащането, е посочено „несъответствие между декларирано обстоятелство за
настъпване на застрахователното събитие и действителната фактическа обстановка по
механизма на неговото настъпване“. Но то не следва да се тълкува превратно, а като
уреждащо посочените (неизчерпателно) тук хипотези по: а/деклариране от страна на
застрахования на ненастъпило събитие или б/ невярно деклариране на факти от събитие, с
цел получаване на а/ недължимо обезщетение, съотв. б/ получаване на такова по покрит
риск, макар в действителност събитието да не попада в кръга на покритите рискове. Затова,
така формулираният с цитираните мотиви отказ, е нищо повече от злоупотреба.
Стойността на ремонта, включващ труд, части за подмяна и материали,
възлиза на 1790 лв. и тъй като липсват доказателства вредите да са репарирани в посочения
срок и по някой от договорените начини - в натура или по експертна оценка, главният иск се
явява основателен за предявения размер.
Основателността му има за закономерна последица уважаването на
акцесорния иск с правно основание в чл.86, ал.1 от ЗЗД - за лихва за забава върху дължимото
обезщетение, за периода от датата на предявяване на иска - 21.05.2024 год. до окочателното
плащане.
При този изход на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на
ответната страна се възлага заплащането на разноските, понесени от ищеца, в общ размер на
871.60 лв., в т.ч. заплатен адвокатски хонорар, държавна такса и депозит за вещо
лице.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Армеец”АД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление: гр. С****, представлявано от М*И* и К*В*, на основание чл.405, ал.1 от КЗ,
както и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на К. Х. Х. от гр.Б******, ЕГН - **********, сумата от
1790 лв. –застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка „Каско”, сключена с
полица № ***** / ***** год., за вреди, причинени на собствения му автомобил „*****”, рег.
№ ***** от застрахователно събитие, настъпило на 12.03.2024 год., ведно със законната
лихва, начиная от завеждане на делото - 21.05.2024 год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Армеец”АД да заплати на К. Х. Х.
деловодни разноски в размер на 871.60 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4