Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.10.18 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, II-д гражданско
отделение, в публичното заседание на
двадесет и осми септември през 2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
мл.с.ИВА НЕШЕВА
при секретаря И.Коцева , като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 2319 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 08.01.18
г. СРС, 74 с-в, по гр.д.№ 66 888/12 г. е отхвърлил предявените от Г.Т.Г.-И. срещу М.на З.искове с правно основание
чл.344, ал.1,т.1-3 КТ.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата.Въззивницата твърди, че решението е неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.Излага
доводи, че съдът е следвало да прецени наличието на посочените в чл.11, ал.2 от
Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите и администрацията две
предпоставки: административен акт-длъжностно разписание, съставено от
административния орган-министърът на здравеопазването, което е налице и
съответствието му по отношение на
изискванията на конкретните длъжности, които ще се използват в
администрацията с посочените в Класификатора на длъжностите в
администрацията.Твърди, че според Класификатора на длъжностите в администрацията,
в сила от 01.07.12 г., приет с МПС № 129/26.06.12 г. /т.305/, длъжностно нИ.11,
ниво Специалист 1, Главен специалист, се изисква средно образование, 2 години
професионален опит и се заема по тредово правоотношение.Изразява становище, че
министърът на З.няма правомощие да определя вида на правоотношението, по което
се заема длъжността, тъй като това е правомощие
на Министерски съвет.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
уважи исковете.Претендира разноски.
Ответникът по
въззивната жалба оспорва същата.Твърди, че трудовото правоотношение с ищцата е
прекратено след утвърждаване на новото длъжностно разписание на М.на
здравеопазването, съгласно което дирекция „Здравна политика и анализи” не
съществува, а функциите й са поети от нова дирекция с наименование „Планиране,
анализ и контрол”, която се състои от 11 служители, назначени по служебно
правоотношение, включително и на длъжността „главен специалист”.Поддържа
становище, че единствената предпоставка за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.325, т.12 КТ е определянето на длъжността,
заемана по трудово правоотношение за такава, която следва да бъде изпълнявана
от държавен служител по силата на служебно правоотношение.Моли съда да потвърди
решението.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени становищата на страните и
обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.Ищцата-Г.Т.Г.-И.
твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника за длъжността „главен специалист” в Дирекция „Здравна политика и
анализи” в М.на здравеопазването.Със заповед № РД-15-705/25.07.17 г. на
министъра на З.трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.325,
т.12 КТ.Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като компетентният орган
да вземе решение за обявяване на длъжността за заемане по служебно
правоотношение е Министерски съвет, а не министъра на здравеопазването.Моли
съда да признае уволнението й за незаконосъобразно и да го отмени, да я
възстанови на заеманата до уволнението длъжност и да осъди ответника да й
заплати сумата в размер на 9 600 лв.
за период от 6 месеца след уволнението й, считано от м.август 2017 г. до
м.януари 2018 г. със законната лихва върху нея от предявяване на иска до
окончателното плащане.
Страните по делото
не спорят, а и видно от представеното заверено копие от трудовата книжка същите
са били в безсрочно трудово правоотношение за длъжността „главен специалист” в
Дирекция „Здравна политика и анализи” в М.на здравеопазването, както и че
размерът на брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец юни 2017 г.
е 1 600 лв.
Със заповед №
РД-15-705/25.07.17 г., връчена на 27.07.17 г., трудовият договор с ищцата е
прекратен на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ, ПМС № 148/24.07.17 г., обн. ДВ
бр.60/17 г. и утвърдено със заповед № РД-15-695/25.07.17 г. на министъра на З.длъжностно
разписание на М.на З.към 25.07.17 г.
Представено е
длъжностно разписание на МЗ в сила от 08.08.16 г., в което съществува Дирекция
„Здравна политика и анализи“ с 5 щатни бройки за длъжността „главен
специалист“, предвидени за заемане по трудово правоотношение.
В длъжностното
разписание на МЗ в сила от 25.07.17 г. в Дирекция „Здравна политика и анализи“
не съществува, а е предвидена Дирекция „Планиране, анализ и контрол“, която се
състои от 11 служители по служебно правоотношение.
В съдебно
заседание на 12.12.17 г. първоинстанционният съд е извършил констатация от
оригинала на трудовата книжка на ищцата, че на л.16 и 17 е направено
отбелязване от ТП на НОИ за регистрация от 28.06.17 г. по чл.54 КСО.
По делото са представени
длъжностни характеристики на длъжностите „главен специалист“ в Дирекция
„Здравна политика и анализи“ и „младши експерт“ в Дирекция „Планиране, анализ и
контрол“, длъжностно ниво 11, експертно ниво 7.Като основна цел на двете
длъжности е посочено осъществяване на дейности, свързани със събирането,
систематизирането и обобщаването на информация в МЗ.Основните функции на двете
длъжности са свързани със събирането и обработката на информация за
осъществяване дейността на дирекцията.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният съд е
приел, че за законосъобразността на уволнението по чл.325, т.12 КТ достатъчно е
длъжността, заемана по трудово правоотношение, да е определена за заемане по
служебно правоотношение с административен акт на компетентния за това орган или
нормативен акт.Съдът е счел за ирелевантно обстоятелството дали е променено
наименованието на длъжността или е налице трансформация, както и дали
уволненият служител отговаря на изискванията за заемане на длъжността по
служебно правоотношение ако длъжността е запазила основните си характеризиращи
я трудови функции.С оглед наличието на утвърдено длъжностно разписание по
надлежния ред в сила от 25.07.17 г., в което дирекция „Здравна политика и
анализи” не съществува, а функциите й са поети от дирекция „Планиране, анализ и
контрол”, която се състои от 11 служители по служебно правоотношение, вкл. на
длъжността „главен специалист”.
Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния
съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
От събраните доказателства се
установи, че основната функция на процесната длъжност е запазена, като е същата
е трансформирана и е предвидена за заемане по служебно правоотношение.
Съгласно Класификаторът на
длъжностите в администрацията, приет с ПМС № 129/12 г., длъжността „младши
експерт“ с длъжностно ниво 11, експертно ниво 7
е предвидена за заемане по служебно правоотношение.Съгласно чл.11 от
Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията ръководителят
на администрацията утвърждава длъжностно разписание по образец.В случая министърът на З.при изготвяне на длъжностното
разписание се е съобразил с вида на правоотношението, определен в КДА, поради
което оплакванията на въззивницата, че той е определил вида на
правоотношението, е неснователно.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.2 и 8 ГПК въззивницата следва да
бъде осъдена да заплати на въззиваемия сумата 100 лв.-разноски за
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 08.01.18 г. на
СРС, 74 с-в, по гр.д.№ 66 888/12 г.
ОСЪЖДА Г.Т.Г.-И. с ЕГН ********** и със съдебен адрес: ***, офис 1 /адв.С.Л. и
адв.И. Б./ да заплати на М.на З.с адрес: гр.София, пл. „*******сумата 100 лв.
/сто лева/ на основание чл.78, ал.2 и 8 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.