№ 438
гр. Варна, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Невин Р. Шакирова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Галина Г. С.а
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501435 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от М. О., род. на
30.03.1982г., срещу Решение №260606/22.02.2021г., постановено по гр.д. № 10075/19г. по
описа на ВРС, 46-ти с-в, в частите, с които е прието, че вината за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения е само на мъжа М. О., предоставено е
упражняването на родителските права по отношение на детето Ал. О., ЕГН ********** на
майката Н. С. Г., гражданка на Република Украйна, родена на ********, с разрешение за
продължително пребиваване № ******** издадено на *******., като е определено
местоживеенето на детето Ал. О., ЕГН **********, при майката, определен е режим на
лични отношения на М. О. О., ЕГН ********** с детето Ал. О., ЕГН **********, както и е
осъден бащата да заплаща в полза на детето Ал. О., ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител Н. С. Г., месечна издръжка в размер на 500 /пестотин/ лева, считано
от датата на исковата молба-26.06.2019г. с падеж 1-во число на месеца, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска. В жалбата се твърди, че съдът е допуснал съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като въпреки че страните са украински
граждани и детето се отглежда при баща си в Украйна, не е изискано изготвянето на
социален доклад за условията, при които детето се отглежда. Освен това се излага, ме по
делото са били приети документи, непреведени на български език. Твърди се, че неправилно
не е разпитан свидетеля, допуснат до разпит, поради неявяването му по обективни причини.
Твърди се, че изводът на съда, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака е на съпруга, е неверен. Твърди, че неправилна е преценката на съда,
че родителските права следва да се предоставят на майката, тъй като бащата има родителски
капацитет, а и детето вече има установен дом в Украйна. Моли се за отмяна на решението и
постановяване на решение, с което насрещните искове на въззивника да бъдат уважени.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна Н. С. Г.,
гражданка на Украйна, род. на ********, която оспорва жалбата. Сочи, че ВРС е бил
1
компетентен да се произнесе по спора, тъй като тя е трайно установена на територията на
България. Твърди, че след извеждането на детето Ал. от България без нейното съгласие,
същата не го е виждала. Сочи, че посоченияj от бащата адрес в РУкрайна не е такъв, на
който се отглежда детето. На декларирания от бащата адрес- гр. Запорожие, ул. „Чумаченка“
№18 ап.1, последният е живял от юни до август 2019г. Впоследствие на въззиваемата не е
известен друг адрес. Такъв не и посочен по делото. Твърди, че детето не посещава детската
градина, която бащата е посочил. Майката е осъществила контакт с детето еднократно по
Вайбър. В допълнителен отговор на жалбата процесуалният представител на въззиваемата
сочи, че доказателствените искания са неоснователни. Твърди, че бащата не може да се
позовава на допуснати процесуални нарушения, тъй като неизготвянето на социален доклад
от съответните органи в Р Украйна се дължи на недобросъвестното поведение на бащата, от
което той не може да черпи права. Освен това сочи, че не са били налице обективни пречки
за разпит на свидетеля, допуснат на бащата пред ВРС. Твърди, че оспорването на
доказателствата, представени без превод на български език, е не по същество, а с оглед
шиканиране на процеса. Моли решението да бъде потвърдено.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по
жалбата.
По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от
страните:
ВРС е бил сезиран с предявени от Н. С. Г. обективно съединени искове за
прекратяване сключения между нея и М. О. О. граждански брак, като бъде обявено, че
вината за настъпилото дълбоко и непоколебимо разстройство е на мъжа, за предоставяне на
родителските права по отношение на роденото от брака дете Ал. О. на майката Н. С. Г. и за
определяне на местоживеенето му при нея, за определяне на режим на лични контакти на
бащата М. О. О. с детето Ал. О. и за присъждане в полза на детето издръжка в размер на 600
лева, платима чрез неговата майка и законен представител.
В исковата молба Г. излага, че с ответника са сключили граждански брак на ****** г.
в гр. Несебър и от брака си имат едно родено дете-Ал. О., род. на ******* Твърди се, че
преди брака връзката им, която датира от 1999г., се характеризирала с любов и взаимност.
Още след сключването на брака възникнали проблеми- двамата се карали често, ответникът
се опитвал да ограничава социалния живот на съпругата си, обсъждал семейните отношения
на страните с трети лица. Отношенията помежду им се влошили особено по време на
бременността на ищцата. Ищцата счита, че този разрив се дължи на проявената от майката
на съпруга й ревност. М. непрекъснато търсел повод за скандал, след което заминавал за
Варна при майка си, като оставял бременната си съпруга сама и без пари. Дълго време не се
интерсувал от физическото и психическото състояние на съпругата си. След раждането на
общото им дете Ал. ответникът често отсъствал от къщи, връщал се късно вечер. М.
настоявал ищцата да не работи, за да се грижи за семейството. Навежда се, че съпругът
поддържал извънбрани отношения и заразил съпругата си с полово предавана болест-
генитален херпес. Навежда се, че в много случай повод за скандалите между страните била
майката на ответника, която демонстрирала явно неодобренитето си към ищцата. След
няколко месеца съвместен живот ищцата установила, че майката на ищеца живее в същата
сграда, в която и семейството. Многократните молби на ищцата за това семейството да
смени жилището си не дали резултат. Това дало нов повод за скандали и обиди между
съпрузите. Поддържат се твърдения за осъществено домашно насилие по отношение над
съпругата в присъствието на детето.
В исковата молба се навежда, че 07.06.2019г. ответникът изпратил съпругата си на
двудневна почивка. Когато се прибрала на 10.06.2019г. ищцата Г. установила, че съпругът й
М. е отвел детето. Ищцата нямала данни за това къде се намира детето, както и връзка с
него.
2
Въз основа на изложеното се настоява за прекратяване на брака между съпрузите
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка, настъпила по вина на
съпруга. Моли родителските права да се предоставят на майката, като се поддържа, че
бащата не разполага с необходимия родителски капацитет, за което се позовава на
непостоянното поведение на съпруга. Съпругът е полагал рядко грижи за детето. Твърди се,
че Ал. е емоционално призвързана към майката, която винаги е била до нея. Настоява се, че
членовоте на семейството на бащата биха могли да окажат отрицателно възпитателно
въздействие върху детето. Моли бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в
полза на детето Ал. в размер на 600 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. О. е депозирал писмен отговор. Не се
оспорва наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, то се
оспорва, че вината за това е на мъжа. Твърди се в отговора, че по време на брачното
съжителство на страните съпругата не работела. Прекарвала целия ден в социалните мрежи,
поради което не успявала да се грижи за детето Ал., както и за жилището и домакинството.
В много случаи се налагало г-н О. да взема детето със себе си на работа, тъй като не можел
да се довери на майката. Именно той се грижел за хигиената, облеклото на детето, както и
за домакинската работа. О. се грижел и за съпругата си, защото я обичал и се стараел да бъде
добър съпруг и баща. Същевременно Н. била недоволна от средствата, които съпругът й
предоставял. Причина за разрива в семейството бил и факта, че Г. мразела и завиждала на
майката на О.. Това и отношение било повод за чести скандали. По време на скандалите Г.
крещяла, отправяла обиди и псувни към майката на съпруга си. Това ставало в присъствието
на детето. Тормозът от страна на Г. започнал да се отразява на детето Ал., което се
затворило в себе си. Детето плачело и се криело, когато майката му крещяла. Навежда се, че
Г. не обичала съпруга си, а е била с него единствено поради желанието си да води луксозен
живот. Ответникът открил кореспонденция в компютъра на съпругата си, в която Н.
разказвала на сестра си, че е получила синина и се опитва да се възползва от нея в
бракоразводното производство. Твърди се, че в крайна сметка взел решение да напусне
страната заедно с детето, като се прибрал в Украйна. Понастоящем той и детето са
установени в дома им в гр.Запорожие, Украйна. Детето е здраво и се чувства щастливо с
баща си и неговите роднини. По изложените съображения ответникът О. е предявил и
насрещен иск за прекратяване на брака, като бъде прието, че вината за това е на съпругата.
Поддържа се, че бащата разполага с необходимия родителски капацитет за отглеждането на
детето, поради което настоява родителските права да се възложат нему, а на майката да се
определи режим на личен контакт с детето, като същата да се осъди да заплаща издръжка в
размер на 300 лева.
По насрещния иск майката Г. е депозирала отговор на насрещната искова молба, в
който исковете са оспорени. Оспорват се наведените твърдения досежно личността на
ищцата Г., нейните родителски качества и отношението й към семейството. Поддържа, че
съпругът преднамерено провокирал скандали, за да накара съпругата да повиши тон. Целта
на О. била да запише съпругата си без нейното знание, за да използва записите срещу нея.
Поддържа, че по време на съжителството им бащата напълно се е дезинтересирал от детето
и не е полагал никави грижи за домашния уют и хармония в семейството. Оспорва се
бащата изобщо да е полагал грижи за дъщеря си. Навежда, че понастоящем бащата създава
сериозни предпостави за отчуждаване на детето, като не допуска контакт с майката. През
месец ноември 2019г. Г. отишла в Украйна, за да осъществи контакт с дъщеря си, но бащата
не позволил да се състои такава среща. Счита се, че семейната среда, в която бащата
понастоящем отглежда детето е повлияла изклюително стресово на Ал.. Твърди, че
съществена роля за разрива в семейството има майката на съпруга- Н.Ив., която
нееднократно се е държала грубо със снаха си, вкл. е осъществявала актове на домашно
насилие. В тези ситуации съпругът не е проявявал загриженост към съпругата си, а оставял
майката си да я унижава. По отношение на твърденията, че съпругата не е работела- излага,
че това е ставало по настояване на О.. Тъй като семейството е имало общ бюджет,
ответницата е поставяна в унизителна ситуация да моли съпруга си за пари. От друга страна
последният нямал представа относно нуждата от издръжка на детото и считал
3
предоставяните от него средства за значителни. Въз основа на изложеното настоява за
отхвърляне на предявените насрещни искове.
ВОС като съобрази наведените в жалбата основания за обжалване и събраните
по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е приложено Задочно решение на Градския съд в Мелитопол от
24.11.2020г., с което е разтрогнат брака между М. О. и Н. Г.. Местоживеенето на детето Ал.
О., род. на ******* е определено при неговия баща.
С Постановление на Запорожкия апелативен съд от 27.07.2021г. е уважена частично
жалбата на Н. Г., като е постановено анулиране на задочното решение на Мелитополския
съд от 24.11.2020г. Постановено е, че искът на М. О. срещу Н. Г. за прекратяване на брака и
за определяне местоживеене на детето да остане без разглеждане.
С Решение от 02.02.2022г. на Върховния касационен граждански съд е оставена без
удовлетворения касационната жалба на М. О., като е постановено, че Решението на
Запорожкия апелативен съд от 27.07.2021г. остава без промяна.
Предвид посочените доказателства, както и факта, че въпросът с подсъдността на
спора на българския съд е определен с влязло в сила определение, съставът намира, че не са
налице отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на предявените от страните
искове.
Доколкото иск за прекратяване на сключения между страните на ******г. граждански
брак, е предявен и от двамата съпрузи, а в жалбата си въззивникът О. излага аргументи за
незаконосъобразност на изводите на съда досежно вината на мъжа, то и съставът приема, че
решението за прекратяване на брака не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Изложените твърдения в частта за вината касаят на първо място допуснати от съда
процесуални нарушения във връзка с кредитиране на представени по делото писмени
доказателства на руски език, които не са били представени в превод и са били оспорени,
като ВРС е приел, че оспорването е несвоевременно. По това наведено процесуално
нарушение ВРС се е произнесъл в доклада си в разпоредително заседание, като го е намерил
за неоснователно. Освен това в допълнение следва да се съобрази, че дори и да не бъдат
ценени цитираните писмени доказателства, установяващи начина и момента на настъпилата
между страните раздяла, то този факт е безспорен между страните. Още в първото съдебно
заседание, а и в самия отговор на исковата молба, ответникът е изложил, че докато
съпругата му е била на екскурзия, той заедно с детето Ал. е напуснал страната и е заминал
за Украйна.
По твърдяното в жалбата допуснато процесуално нарушение във връзка с отказа за
отлагане на производството за изслушване на допуснат свидетел, който не е могъл да се яви
поради обективни причини, съдът се е произнесъл в разпоредително заседание, като приел,
че е налице процесуално нарушение и е допуснал искания от въззивника свидетел за
установяване на вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, отношенията
между родителите и детето и възможността за издръжка. Въпреки дадената възможност
въззивникът не е осигурил допуснатия му при условията на водене свидетел.
Затова и съдът следва да кредитира ангажираните пред първана инстаниця гласни
доказателства. От разглеждането им в съвкупност се установява, че съпрузите са живеели
заедно с детето, като въззивникът е бил този, който е осигурявал материалните нужди на
семейството, а Н. Г. се е грижела за детето и поддръжката на дома. В този смисъл са
показанията на св. Л.Г., Д.П. и Р.Л.. Свидетелки имат преки и непосредствени впечатления
от семейния живот на съпрузите, като сочат, че Г. ежедневно е почиствала дома, при
посещение свидетелките са установявали, че детето е обгрижено, има сготвена храна,
майката е осигурявала празниците на детето, грижела се е за закупуване на дрехи и обувки.
Твърдят, че връзката на детето и майката е била изключително силна, тъй като то е било
4
много привързано към нея поради ежедневните й грижи. Св. Л. твърди, че детето е било
обгрижено, щастливо, обичано, спокойно и с двамата си родители. Първите две свидетелки
сочат, че Н. се е оплаквала от нанесени й от въззивника побои, като свидетелката Гордеева
твърди, че е виждала дори белези от такъв побой. От приложеното медицинско
удостоверение от 12.03.2018г. се установява, че на посочената дата са констатирани от
компетентно лице наранявания по въззиваемата, които биха могли да бъдат получени по
указания от нея начин- упражнено насилие. Съобразявайки непротиворечието на събраните
и от трите свидетелки гласни доказателства, съдът намира, че показанията на Н. К. са
изолирани, звучат предубедено и необективно, още повече като се има предвид, че същите
следва да бъдат разгледани при условията на чл.172 ГПК предвид близката родствена връзка
на свидетелката с въззивника /негова майка/. Дори да бъде възприето обаче за достоверно
изложеното от свидетелката, че нейният син се е грижел основно за домакинството,
готвенето, както и за осигуряване на семейните средства, то горното не изключва
установеното от останалите свидетели, че и въззиваемата е полагала грижи за детето и дома.
Установеното съвместно полагане на грижи не може да се вмени в брачно провинение за
съпругата. Твърденията на въззивника, наведени в отговора на исковата молба, че съпругата
не е полагала адекватни грижи нито за детето, нито за дома останаха недоказани.
Действително се установи, че семейството е имало проблеми при общуването- имало е
насилие от страна на съпруга, както и вербални отговори от страна на Г., но и двамата
съпрузи са полагали грижи за дома и детето Ал., като майката е била, която основно е била
ангажирана с това. Установи се, че въззивникът е бил този, който е станал причина за
настъпилата фактическа раздяла. Предвид горното и съставът приема, че не са налице
брачни провинения от страна на жената такива, че да бъде прието, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брачните отношения има и Н. Г.. Съдът приема, че
изложените по горе прояви на М. О. сочат, че същият е станал основно причина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство. Затова и следва да бъде обявено, че
вината за това разстройство е на съпруга. Решението на ВРС в горния смисъл следва да бъде
потвърдено.
Както вече се изложи, установено е, че М. О. е този, който пръв е предприел действия
за предизвикване на фактическа раздяла между страните и то по начин, като е изпратил
съпругата си на екскурзия, след което взел детето и напуснал страната, установявайки се
трайно в РУкрайна. Тези факти, че Г. не е знаела за планираните действия на съпруга си по
напускането на жилището и отвеждане на детето, както и че това е станало без нейното
съгласие, безспорно се установяват от събраните по делото гласни доказателства,
подадените жалби до органите на полиция и Прокуратура. Безспорно е, че майката не е
виждала детето от почти четири години, въпреки подадените искания до украинските власти
за изпълнение на определението на ВРС по привременните мерки, с което упражняването на
родителските права по отношение на Ал. се предоставя на майката. Установи се, че бащата
и въпреки вмененото от настоящия съд задължение, не е посочил конкретен адрес, на който
отглежда детето. По този начин е препятствал на Службата за закрила на детето и
семейството в РУкрайна да изпълни задължението си, както и е възпрепятствал изпълнение
на съдебно разпореждане на българския и на украинския съд. Установи се и липсата на
всякаква комуникация на детето с майката, дори дистанционна такава- по телефон, вайбър
или др. соц мрежи. Майката не знае къде живее детето, какво е здравословното му
състояние, къде учи, как се развива. Детето не осъществява никакъв контакт със своята
майка. Описаните обстоятелства мотивират настоящият състав да приеме, че с поведението
си, лишавайки детето, което към момента на раздялата е било едва на 4 години, а
понастоящем - също на твърде ниска възраст, от връзка с неговата майка. Горното води до
извод за сериозен дефицит в родителския капацитет на въззивника. Дали детето е
материално обезпечено и добре обгрижено от бащата не е единствения критерий, който
следва да е определящ за съда при вземане на решение кому да бъде предоставено
упражняването на родителските права. При решаване на този въпрос съдът е длъжен да
прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества
на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
5
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и
материалните възможности. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират
комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката при кого от
родителите да живее детето и кой да упражнява родителските права. Под “интереси на
децата”, както е разяснено в ППВС № 1/1974 год., чиито указания запазват силата си и при
действащия СК - 2009 г.,/ следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното
отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка
за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен
гражданин. Обстоятелствата, които са от значение при решаването на този въпрос са от най-
разнообразно естество – възпитателски качества на родителите; грижи и отношение на
родителите към децата, като под грижи за децата се имат предвид личните усилия на
родителя във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането
личността на децата; желанието на родителите; привързаност на децата към родителите;
полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-
битови и други материални условия на живот. Видно е, че установяване само един от
критериите –възможност за осигуряване на по-добри материални условиья за живот, или
помощ от трети лица, не може да бъде определящо. Най-добрият интерес на детето следва
да бъде гарантиран, както по отношение на материалното обезпечаване на средства и грижи,
така и по отношение на емоционалното и психическото благоденствие на детето,
включващо задължително съхраняването на емоционалната връзка с неотглеждащия
родител. Като се има предвид ниската възраст на детето, пола, както и факта, че детето е
било силно привързано към своята майка, която е полагала преките и непосредствени
ежедневни грижи за него, както и обстоятелството, че същата е разполага с добри
материални условия да отглежда детето - има наето жилище и работи /което се установява и
от изготвения социален доклад/, съставът намира, че най-добрият интерес на последното ще
е запазен, ако упражняването на родителските права бъде предоставено на майката. По този
начин ще се гарантира и възможността детето да общува и с двамата си родители.
Решението на ВРС в горния смисъл следва да бъде потвърдено.
При определяне на режима на лични отношения на детето Ал. с бащата М. О. следва
да се има предвид, че между тях е най-вероятно съществуваща и съхранена дълбоката
емоционална връзка. Бащата отглежда детето сам в продължение на четири години и
логично е той да като единствен родител да е най-близкият човек за детето. Затова и не би
било в интерес на детето да се ограничава режима на лични отношения с неговия баща и
следва да бъде определен един разширен режим. Така съдът намира, че детето следва да се
вижда и да остава при своя баща всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18,00ч. в
петък до 19,00ч. в неделя, като бащата през този период следва да се ангажира с учебните
ангажименти на детето. Детето следва да прекарва със своя баща Коледните и
Новогодишните празници през четните години от 24.12.- 10,00ч. до 02.01.- до 17,00ч. Детето
следва да прекарва всяка нечетна година от Великденските празници от 12,00ч. на Разпети
петък до 18,00ч. на понеделника, следващ Великден при своя баща. М. О. може да прекарва
и по 35 дни през лятото с дъщеря си Ал., когато майката Н. Г. не е в платен годишен отпуск.
Следва да бъде осигурено и правото на бащата да взема и вижда Ал. на рождения ден на
детето на 20- ти февруари от 10,00ч. до 20,00ч., като бъде съобразена учебната заетост на
детето. При осъществяване на режима на лични отношения детето следва да бъде вземано от
дома на майка си и връщано отново там от своя баща.
Решението на ВРС в частта, с която е определен различен режим на лични
отношения, следва да бъде отменено и постановено ново в посочения смисъл.
По издръжката:
Детето понастоящем е на осем години. Същото би следвало да подлежи на училищно
обучение в първи клас. Същото би имало присъщите за възрастта си потребности, както и
нужди във връзка с училищната му подготовка. За обезпечаване на условията му на живот,
свързани с осигуряване на дом, прехрана, консумативи, дрехи, облекло, медикаменти и т.н.,
6
съдът намира, че за детето следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на
400 лв. 250лв. от тази издръжка следва да бъдат поети от бащата, като доколкото преките и
непосредствени грижи по отношение на детето ще се полагат от майката, тя трябва да поеме
разликата от 150 лв. Издръжката следва да бъде заплащана на всяко първо число от месеца,
за който се дължи, ведно със законната лихва за всяко просрочено задължение. Издръжката
следва да бъде определена, считано от предаването на детето на майката. Началният период
на издръжката се определя от факта, че детето понастоящем се отглежда от своя баща.
Последният дължи издръжка от момента на предаване на детето на майката, т.е от момента
на изпълнението на съдебното решение. Решението на ВРС в частта, с която М. О. е осъден
да заплаща издръжка над 300 лв. до 500 лв., както и в частта, с която е определено, че
издръжката се дължи от подаване на исковата молба, следва да бъде отменено и искът на Н.
Г. за заплащане на месечна издръжка в полза на детето Ал. от неговия баща М. О. за
разликата над 300лв. до 500 лв. следва да бъде отхвърлен, като се приеме, че издръжката се
дължи от предаване на детето.
Предвид определения размер на дължимата месечна издръжка следва да бъде
изменено решението на ВРС в частта за разноските, като бъде определено, че дължимата от
М. О. държавна такса по иска за издръжка е в размер на 432 лева, на осн. чл.78 ал.6 ГПК.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати направените
пред настоящата инстанция от въззиваемата разноски съобразно представения списък.
Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от 1 500 лв., както и
заплатени депозити и разходи за превод общо в размер на 500 лв. Затова и въззивникът О.
следва да бъде осъден да заплати на Н. Г. общо 2 000 лв.- разноски във въззивното
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260606/22.02.2021г., постановено по гр.д. № 10075/19г.
по описа на ВРС, 46-ти с-в, в частите, с които е обявено, че вината за настъпилото дълбоко
и непоправимо разстройство на брачните отношения е на М. О., както и в частта, с която е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Ал. О., ЕГН
********** на майката Н. С. Г., гражданка на Република Украйна, родена на ********, с
разрешение за продължително пребиваване № ******** издадено на *******., като е
определено местоживеенето на детето Ал. О., ЕГН **********, при майката, и в частта, с
която М. О. О., ЕГН **********, е осъден да заплаща в полза на детето Ал. О., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Н. С. Г., месечна издръжка в
размер на 300 лева.
ОТМЕНЯ Решение №260606/22.02.2021г., постановено по гр.д. № 10075/19г. по
описа на ВРС, 46-ти с-в, в частите с които е определен режима на лични отношения на
бащата М. О. О., ЕГН ********** с детето Ал. О., ЕГН **********, както и е осъден бащата
да заплаща в полза на детето Ал. О., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител Н. С. Г., месечна издръжка за разликата над 300 лв. до 500 лв., считано от
датата на исковата молба-26.06.2019г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска.
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на М. О. О., ЕГН ********** с детето Ал.
О., ЕГН **********, както следва:
7
М. О. може да взема и вижда детето всяка втора и четвърта седмица от месеца от
18,00ч. в петък до 19,00ч. в неделя, като бащата през този период следва да се
ангажира с учебните ангажименти на детето.
бащата може да взема Ал. за Коледните и Новогодишните празници през четните
години от 24.12.- 10,00ч. до 02.01.- до 17,00ч.
всяка нечетна година по Великденските празници бащата може да взема детето от
12,00ч. на Разпети петък до 18,00ч. на понеделника, следващ Великден.
бащата М. О. може да вижда и взема детето при себе си 35 дни през лятото, когато
майката Н. Г. не е в платен годишен отпуск.
бащата може да взема и вижда Ал. на рождения ден на детето на 20- ти февруари от
10,00ч. до 20,00ч., като бъде съобразена учебната заетост на детето.
При осъществяване на режима на лични отношения детето следва да бъде вземано от дома
на майка си и връщано отново там от своя баща.
ОПРЕДЕЛЯ, че издръжката в размер на 300 лв. месечно с падеж всяко първо число
на месеца, за който се дължи, е дължима от М. О. О., ЕГН **********, считано от
изпълнението на настоящото съдебно решение, т.е.- от предаване на детето Ал. О. на
майката Н. Г..
ОСЪЖДА М. О. О., ЕГН **********, да заплати на Н. С. Г., гражданин на
Република Украйна, родена на ******** с разрешение за продължително пребиваване №
******** издадено на *******., сумата от 2 000 /две хиляди лева/, представляваща
направени по делото разноски за въззивната инстанция – депозит за превод и адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК.
ИЗМЕНЯ Решение №260606/22.02.2021г., постановено по гр.д. № 10075/19г. по
описа на ВРС, 46-ти с-в, в частта за разноските, КАТО
ОПРЕДЕЛЯ, че дължимата от М. О. О., ЕГН **********, в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса по уважения иск за издръжка, е в размер на 432
/четиристотин тридесет и два лева/, на осн. чл.78 ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8