Решение по дело №295/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.

С Решение № 63/28.01.2025 г., постановено по анд № 20244430201689/2024 год., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 645984-F661341/6.07.2022 год. на Началника на отдел Оперативни дейности-В.Търново в ЦУ на НАП, с което на Ф. Г. Ф., представляващ „Алфими“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Подем, общ.Долна Митрополия, обл.Плевенска, ул „П.“ №2, с ЕИК *********, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, е наложена глоба в размер на 6000 лева за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 год. на МФ, като ТД на НАП-Велико Търново е осъдена да заплати на „Алфими“ЕООД 500 лева за адвокатско възнаграждение и 150 лева за внесения от дружеството депозит по изготвената СЧЕ.

Въз основа на постъпила Молба с вх.№5915/21.02.2025 год. от Ф. Ф. в качеството му на представляващ „Алфими“ЕООД, въззивният съд е постановил Решение №145/25.02.2025 год., с което е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение №63/28.01.2025 год. по нахд №1689/2025 год., като е постановил следното: в частта на диспозитива на съдебния акт вместо “Отменя като незаконосъобразно НП№ 645984-F661341/06.07.2022r. на Началник отдел Оперативни дейности -В.Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите“, да се чете: „ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №.786397-F781390 от 29.08.2024г на Началник отдел Оперативни дейности -В.Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на Ф. Г. Ф., представляващ „АЛФИМИ“ЕООД Със седалище и адрес на управление: с.Подем, общ.Долна Митрополия, обл.Плевен, [улица], с ЕИК175377498 , на основание чл.185, ал.2 ЗДДС вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е наложена „глоба ” в размер на 6000 лева за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ“.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Началник отдел „Оперативни дейности“-В.Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, чрез юрисконсулт М., с доводи за неговата неправилност. Твърди, че в АУАН и в НП достатъчно подробно и конкретно (с посочване на време, място и обстоятелства) е описана фактическата обстановка на нарушението и е посочена квалификацията му, като дружеството е направило своите възражения. Сочи, че с оспореното НП на дружеството е вменено нарушение на разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/2006г на МФ. Счита за безспорно, че при извършена проверка на 5.08.2024г. в 11,50ч. в търговски обект - вендинг-автомат на самообслужване, находящ се в гр. Плевен. [улица]. стопанисван и експлоатиран от „АЛФИМИ“ ЕООД, при извършана контролна покупка на 1 брой „кока-кола“ 500мл. на стойност 1.50лв., заплатена в брой от Г. С. Д. – ИП, вендинг - автоматът е предоставил напитка, върнал е ресто, но не е визуализирал извършената продажба. В резултат на проверката е установено, че автоматът на самообслужване няма вградено монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство /ФУВАС/ - нарушение на разпоредбата на чл.7. ал.1 от Наредба Н-18/2006г на МФ. Сочи, че към административно-наказателната преписка е приобщен договор за наем от 16.07.2024г., сключен между жалбоподателя като наемател и „Новако Билдиг“ ЕООД в качеството на наемодател, като предмет на този договор е именно отдаване под наем на част от помещение за разполагане на 2 бр. вендинг-автомати. Счита, че липсата на фискално касово устройство, съгласно разпоредбата н чл.7. ал.1 от Наредба Н-18/2006г на МФ е нарушение, което се характеризира с висока степен на обществена опасност, доколкото винаги води до неотразяване на приходи и от там до отклонение от данъчното облагане. Тези приходи не могат да бъдат постоянно контролирани и определени по размер. Твърди, че протоколът за извършена проверка № 0106323/05.08.2024г. е подписан от жалбоподателя без възражения и същият не е оборил по никакъв начин констатациите на проверяващият екип. Съставените и представени от жалбоподателя едва в хода на второто съдебно заседание протоколи за извадени монети от вендинг-автомата не отговарят на основни счетоводни и национални стандарти. От тях не може да се направи категоричен извод, че точно този е размерът на отчетените приходи, макар в заключението си вещото лице да се е позовало именно на тези съставени от жалбоподателя документи. Сочи, че разпоредбата на чл. 8 от Наредбата предвижда, че лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ, или чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което се вгражда в автомата като фискалният бон, регистриращ продажбата, се издава на хартиен носител. Според касатора това изискване означава, че вендинг - автоматът трябва да бъде оборудван с касов апарат от датата на започване на дейността. Той следва да отговаря на определенията и функциите на ФУВАС, задължително да имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка с НАП, чрез която се изпращат актуални данни за оборотите. Тяхната цел е гаранция, че всяка продажба се отчита коректно и че фискалната информация се предава навреме към НАП. Това се постига чрез регистрирането на продажбите в реално време и издаването на фискален бон, който може да бъде визуализиран на дисплей или издаден като хартиен документ, в зависимост от конфигурацията на вендинг - автомата. Счетоводството на вендинг - машината осигурява точно и навременно отчитане на всички финансови операции. Включва регистрация на продажбите, разходите, патентния данък и други свързани финансови дейности. Според касатора разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Наредбата предвижда, че всяко фискално устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, както и ИАСУТД генерират автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН в 23:59:59 часа за всеки календарен ден (от 0:00 до 24:00 часа), през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в следните случаи: когато не е генериран или отпечатан дневен финансов отчет за деня преди 23:59:59 часа; или когато е генериран или отпечатан дневен финансов отчет за деня преди 23:59:59 часа и след генерирането му/отпечатването му в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции.Твърди, че Наредбата ясно е посочила реда за отчитане на приходите от продажби. Затова счита за неподкрепени с доказателства твърденията относно неправилното приложение на административнонаказателната разпоредба. Липсата на касов апарат е нарушение, което винаги води до неотразяване на приходи, поради което правилно административно-наказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 185. ал. 2 от ЗДДС.

Сочи още в касационната жалба, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното производство. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди НП, претендира разноски, прави възражение за прекомерност ан претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт М., която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда отмени оспореното решение и да потвърди НП, претендира разноски.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от адвокат О. Б., която оспорва жалбата, моли съда да остави в сила оспореното решение, като излага съображения за неоснователност на жалбата.

Участващият в производството прокурор дава заключение за неправилност на оспореното решение и за основателност на подадената жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По същество жалбата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 5.08.2024г. е извършена проверка на търговски обект - вендинг-автомат на самообслужване, от който може да се закупят солени изделия, захарни изделия, безалкохолни напитки и бира, находящ се в гр. Плевен, [улица]. На 5.08.2024г. в 11:50ч. е извършена контролна покупка на 1 брой „кока- кола", 500 мл на стойност 1.50лв., заплатени в брой от Г. С. Д. - инспектор по приходите с един брой монета от 2.00лв., на вендинг-автомата, който приел плащането, върнал ресто и предоставил напитката; установено било, че няма дисплей на ФУВАС и не визуализира данни за извършената продажба и за лицето, което го стопанисва. На вендинг- автомата има поставен стикер с [тел. номер]. Проведен бил разговор с лицето, което отговорило на посочения телефон, да се яви на място при вендинг-автомата. В хода на проверката се явил представляващият дружеството „Алфими" ЕООД Ф. Ф.. Лицето оказало съдействие и при молба от страна на проверяващия екип отворило вендинг- автомата, като се установило, че няма монтирано и инсталирано ФУВАС. Било установено нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Извършената проверка била документирана с Протокол за извършена проверка в обект Кд184 сер.АА с № 0106323/05.08.2024г.

Описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които счел за непротиворечиви и допълващи се, както и от заключението от изготвената съдебно -счетоводна експертиза, според която за периода от 16.07.2024 год., когато е наето мястото, на което е поставен автоматът до датата на проверката -5.08.2024 год., са отразени в счетоводството на дружеството приходи от вендинг автомат за студени напитки и пакетирани храни в общ размер на 254,60 лева.; за периода от 6.08.2024 год. до 30.09.2024 год. в счетоводството на дружеството са отразени приходи от вендинг автомата за студени напитки и пакетирани храни в общ размер на 899,90 лева.

Въззивният съд приел, че наказващият орган в хода на административнонаказателното производство е допуснал съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и водещи до отмяна на издаденото НП.

На първо място съдът приел, че в издаденото Наказателно постановление административно наказващият орган не е прецизирал приложимата административно наказателна разпоредба, в която се съдържа съществен елемент от фактическия състав на нарушението. Посочил, че нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, съдържа две хипотези: според първата хипотеза, санкционира се лице, което допусне или извърши нарушение по чл. 118 или нормативните актове по неговото прилагане, и при извършено в тази хипотеза нарушение, наказанието е от 3000 до 10 000 лв. за юридически лица; втората хипотеза регламентира нарушение, състоящо се в извършване или допускане на нарушение по чл. 118, или на нормативните актове по прилагането му, неводещо до неотразяване на приходи, при което се налага санкция от 500 до 2000 лв. - за юридически лица. Съдът направил извод, че в чл. 185, ал. 2 са регламентирани две отделни нарушения, всяко от които е със самостоятелен фактически състав и предвидено наказание. Според въззивния съд като не е посочил в коя от хипотезите е извършено нарушението, административно наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като за наказаното лице не е ясно в коя от двете хипотези е извършено нарушение. Съдът изложил съображения, че от наложената санкция, която е извън обсега на санкцията по пр. 2 / от 500 до 2000 лв./, може да бъде направен извод, че административно- наказващият орган е приел, че нарушението е по чл. 185, ал. 2, пр. 1 от ЗДДС, а не пр.2. В този случай, обаче, предвид липсата на посочване в наказателното постановление на съображения, че нарушението е довело до неотразяване на приходите, следва извод, че наложеното наказание е в противоречие с материалния закон.

В административнонаказателното производство според въззивния съд допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните правила. Посочил, че констатираното нарушение се изразява в това, че проверяваният кафе-автомат на самообслужване няма монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, което да е вградено в автомата на самообслужване. Приел от мотивите на АУАН и в НП, че проверяващият екип не е извършвал проверка в счетоводството на търговеца, нито е изследвал от кой момент е започнала да функционира конкретната кафе- машина. От изготвения протокол установил, че на дружеството „Алфими“ЕООД, не е изискана информация, от която да се установи как са отчитани приходите от този автомат, как са завеждани в счетоводството и какви първични счетоводни документи са издадени затова. Независимо от липсата на такава информация наказващият орган е приел, че не следва да се приложи общата административно- наказателна норма на ал.1 от чл.185 от ЗДДС, а е наложена имуществена санкция на основание ал.2 от чл.185 от ЗДДС. По тази причина приел, че наложената административна имуществена санкция не отговаря на събраните в процеса на проверката факти. В последното изречение на ал.2 на чл.185 от ЗДДС законодателят изрично е уточнил, че „Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1“.

В административнонаказателната преписка липсват доказателства относно начина на отчитането на приходите, завеждането им в счетоводството, тъй като липсата на фискално устройство не води автоматично до неотчитане на приходите. На това основание съдът счел, че наложената имуществена санкция не отговаря на събраните в административно-наказателното производство доказателства. В конкретния случай не е приложено наказанието, съответстващо на извършеното нарушение. Тъй като според въззивния съд, когато лицето, въпреки липсата на фискално устройство си е отчело приходите, следва да се приложи алинея 1 и да се наложи имуществена санкция в размер от 1000лв. до 4000лв. От заключението на изслушаната ССЕ съдът установил, че дружеството е отчитало своите приходи, които били сходни с тези, отчетени след въвеждане на фискалното устройство. Въззивният съд приел още, че за разлика от наказателното производство, където е допустимо преквалифициране на престъплението от страна на съда, то в административно- наказателното производство преквалифициране на нарушението по друг текст е недопустимо и съдът е длъжен да извърши преценка има ли нарушение на съответната правна норма, или не. Защото преквалифицирането води до ограничаване правото на защита на наказаното лице и невъзможност да се защити по новото обвинение. Предвиденото в НПК изменение на обвинението в съдебно заседание, според РС не може да доведе до извод, че и в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление, съдът притежава такива правомощия. На второ място, за разлика от наказателното производство/където е допустимо преквалифициране на престъплението от страна на съда/ изменение на обвинението в съдебно заседание по реда на чл. 285 от НПК/, то в административно- наказателното производство преквалифициране на нарушението по друг текст е недопустимо и съдът е длъжен да извърши преценка има ли нарушение на съответната правна норма или не. Съдът изложил още съображения, че предвидената в закона възможност районният съд да измени наказателното постановление се свежда само и единствено да измени наложеното наказание в границите на закона, когато санкцията е с изрично установен минимум и максимум и то пак в пределите на закона, но не и да преквалифицира деянието и да наложи друга санкция по новото преквалифицирано нарушение, защото така се засяга правото на наказаното лице да разбере и да се защити по новото обвинение, а и съдът не притежава такива правомощия - да налага наказания, които са в изключителната компетентност на административно- наказващия орган.

Съдът констатирал още едно съществено административнопроизводствено нарушение-основание за отмяна на НП. Приел, че при издаване на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение при описание на нарушените законови разпоредби- посочено е само, че е нарушен чл.7, ал1 от Наредба Н-18 / 2006г на МФ, без да е свързано с ЗДДС т. е без да е посочена нарушената норма в основният закон -ЗДДС , а именно във връзка с чл.118 от ЗДДС

На тези основания съдът отменил оспореното НП и осъдил ТД на НАП-Велико Търново да заплати на дружеството сторените разноски.

Въз основа на постъпила Молба с вх.№5915/21.02.2025 год. от Ф. Ф. в качеството му на представляващ „Алфими“ЕООД, въззивният съд е постановил Решение №145/25.02.2025 год., с което е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение №63/28.01.2025 год. по нахд №1689/2025 год., като е постановил следното: в частта на диспозитива на съдебния акт вместо “Отменя като незаконосъобразно НП№ 645984-F661341/06.07.2022 г. на Началник отдел Оперативни дейности -В.Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите“, да се чете: „ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №.786397-F781390 от 29.08.2024г на Началник отдел Оперативни дейности -В.Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на Ф. Г. Ф. представляващ „АЛФИМИ“ЕООД Със седалище и адрес на управление: с.Подем, общ.Долна Митрополия, обл.Плевен, [улица], с ЕИК175377498 , на основание чл.185, ал.2 ЗДДС вр с чл 118 ал 4 от ЗДДС е наложена „Глоба ” в размер на 6000 лева за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ“.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно.

Производството по обжалване на наказателните постановления пред РС се развива по реда на ЗАНН, а по аргумент от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН- доколкото в ЗАНН няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Както в административнонаказателния процес, така и в наказателния процес, не е регламентиран институтът на явна фактическа грешка и/или очевидна фактическа грешка. При липса на регламентация в съответния процесуален закон, липсва и предвиден ред за поправка/оспорване на постановен по този ред съдебен акт, независимо дали е позитивен или не за искателя. Аргументите, изложени от въззивния съд за приложимост на разпоредбите на чл.175, касаят първоинстанционно съдебно производство по обжалване на административни актове и касационното производство, т.е. допустимо по реда на чл.175 АПК е изправяне на писмени грешки и други очевидни неточности, допуснати в акта на първата инстанция при обжалване на административни актове и на касационната съдебна инстанция. По същия начин разпоредбата на чл.247 от ГПК е приложима в производствата, подсъдни на общите граждански съдилища. В случая не е налице празнота, която да се налага да се запълни по аналогия с норми от друг процесуален закон. В случая, за допуснати неточности от този вид според касационната инстанция е приложим реда за касационно оспорване на постановеното съдебно решение. Ето защо, при наличие на дефекти от същия вид в първоинстанционния съдебен акт, постановен по обжалване на акт, издаден по реда на ЗАНН, същите могат да бъдат отстранени по реда на общия касационен контрол. Т.е., в случай на допусната от районен съд очевидна фактическа грешка в постановено от него съдебно решение, същата може да бъде отстранена само по пътя на касационния контрол чрез обжалване и отмяна на съдебното решение, като постановено при съществено процесуално нарушение.

Нещо повече-в постановеното съдебно решение не е сбъркан само номера и датата на оспореното пред РС наказателно постановление. Погрешно е посочено в диспозитива на решението, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на физическото лице Ф. Г. Ф., а всъщност и видно от НП, е ангажирана отговорността на дружеството „Алфими“; погрешно е посочено в диспозитива на решението още, че „е наложено административно наказание „глоба“, а всъщност е наложена имуществена санкция. Със следващото Решение №145/25.02.2025 год. е поправен номера и датата на НП, но отново е останало посочването, че е ангажирана отговорността на Ф. Г. Ф., както и е посочено, че нему е наложена глоба, а не , както е всъщност-имуществена санкция на дружеството, представлявано от Ф..

Ето защо оспореното решение № 63/28.01.2025 г., постановено по анд № 20244430201689/2024 год. на Районен съд – Плевен, поправено с Решение №145/25.02.2025 год. по същото дело следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да постанови съдебен акт, с който да се произнесе по правилността и законосъобразността именно на оспореното с жалбата на дружеството наказателно постановление. При произнасянето си съставът, разглеждащ делото, следва да се произнесе по всички повдигнати с жалбата въпроси- относно съставомерността и доказаността на вмененото на дружеството деяние, относно наличието или липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при процедиране на административнонаказателното производство и съставляват ли те отменителни основания или не, в т.ч. и налице ли са основания за приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, по аргумент от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС на I и II колегия.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 63/28.01.2025 г., поправено с Решение №145/25.02.2025 год., постановено по анд № 20244430201689/2024 год. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.