РЕШЕНИЕ
№ 730
гр. Варна, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ралица Каменова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Ралица Каменова Гражданско дело №
20243100100964 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от П. И. П. срещу А.
И. П., обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1) иск с правно осн. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността
на договор за покупко-продажба от 10.09.**** г., за който е съставен Нотариален
акт №**, том IV, рег. № *****, дело № *** от **** г., по силата на който И. И. П. е
продал на А. И. П. 4/6 идеални части от ПИ с идентификатор № ************* по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в област Варна, община Варна, гр. Варна, район „А.”, с.о.
„П.”, с площ по скица от *** кв.м., а по документи за собственост 600 кв.м., а
съгласно скица № -**************** г. ПИ с идентификатор № ************* по
КККР, одобрени със Заповед № РД - **************** г. на Изпълнителния
директор на АГКК с последно изменение от *********г., находящ се в гр. Варна,
район „А.”, с.о. „П.”, при съседи: №№ *************, **************,
***********, 1************, ************* и построената в имота двуетажна
жилищна сграда с идентификатор № *************.3 по КККР, одобрени със
Заповед № РД - ****************г. на Изпълнителния директор на АГКК със
застроена площ, съгласно удостоверение за търпимост 62.59 кв.м. и РЗП 122, 11
кв.м., с площ по скица 63 кв.м. с предназначение: вилна сграда - еднофамилна, а
съобразно скица на сграда № 15 - 359092 - 08.04.2024 г. с идентификатор №
*************.3 по КККР, одобрени със Заповед № РД - **************** г. на
Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение, засягащо сградата е със
Заповед № РД **********.****г. със застроена площ от 63 кв.м. при цена от 26
453, 47 лв., като привиден по отношение вида на договора;
2) иск с правно осн. чл. 17 ЗЗД за обявяване на прикритото съглашение –
безвъзмездно прехвърляне на право на собственост с договор за дарение;
3) иск с правно осн. чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената му част от
наследството на И. И. П., починал на ********* г., чрез намаляване на извършено с
1
Нотариален акт №**, том IV, рег. № *****, дело № *** от ****г. дарение до
размера, необходим за попълване на запазената му част;
4) иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между
страните, че А. И. П. не е собственик на 1/6 идеална част от придобитите с
оспорената сделка от 10.09.**** г. 4/6 идеални части от ПИ с идентификатор №
************* по КККР, одобрени със Заповед № РД - ****************г. на
Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение от *********г., находящ
се в гр. Варна, район “А.”, с.о. ”П.” при съседи: №№ *************,
**************, ***********, 1************, ************* и построената в
имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор № *************.3 по КККР,
одобрени със Заповед № РД - ****************г. на Изпълнителния директор на
АГКК с последно изменение, засягащо сградата е със Заповед № РД
**********.**** г. със застроена площ от 63 кв.м.
В исковата молба се излага, че страните по делото са брат и сестра, чиито
родители Ц. П. и И. П. са придобили по време на брака им в режим на съпружеска
имуществена общност правото на собственост върху процесното дворно място и
построената в него двуетажна жилищна сграда по реда на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Бракът между родителите им е прекратен с влязло на ********* г. съдебно
решение по гр.д. № ******* г. на Районен съд - Варна. С прекратяването му е
прекратена и съпружеската имуществена общност, а съгласно чл. 27 СК /отм./,
дяловете на бившите съпрузи по отношение на придобитите имущества, са равни
от по 1/2 идеална част за всеки един от тях.
На ******** г. Ц. П. е починала, като притежаваната от нея 1/2 идеална част
от процесните имоти, е придобита от децата й, страни по делото в обем от по 1/4
идеална част.
На 10.09.**** г. И. П. е продал на дъщеря си А. П. 4/6 идеални части от
правото на собственост върху недвижимите имоти при цена, равна на данъчната
оценка в размер на 26 453,47 лв. Сделката е изповядана в изискуемата форма на
нотариален акт. Първият от предявените искове почива на твърдения, че
възмездната сделка е симулативна и прикрива действителната воля на страните за
безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост, поради което същата е
недействителна, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД. След разкриване на симулацията
се настоява за намаляване на дарственото разпореждане и възстановяване на
запазената част от наследството на наследодателя И. П., което се изчерпва с
процесните имоти.
Исковата молба е допълнена с твърдения, че във водения между родителите
на страните по делото бракоразводен процес, П. П. е свидетелствал за
извънбрачната връзка на своя баща, поради което и бракът е прекратен с развод по
вина на съпруга. От влизане в сила на решението за развод И. П. е преустановил
контакти със своя син П. П. до смъртта си. А. П. е заела неутрална позиция в
брачния процес между родителите, поради което е и поддържала добри
взаимоотношения с баща си до неговата смърт.
Именно поведението на А. П. и желанието на И. П. да накаже своя син за
подкрепата, която е оказал на своята майка, са мотивирали наследодателя да
подари имота на дъщеря си, прикривайки дарение с договор за покупко-продажба,
лишавайки го от възможност да поиска възстановяване на запазена част от
наследството на баща си.
Отрицателният установителен иск почива на твърдения, че атакуваната
сделка от 10.09.**** г., не е произвела вещно-прехвърлително действие за 1/6
2
идеална част, тъй като към момента на изповядването й продавачът И. П. се е
легитимирал като собственик само на 3/6 идеални части от правото на собственост
върху тях.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от А. И. П., в който са
изложени съображения за недопустимост на претенциите поради липса на правен
интерес, евентуално за неоснователността им.
Нотариалният акт в частта, в която купувачът е заявил, че е платил цената, а
продавачът, че я е получил, съставлява частен свидетелстващ документ, имащ
характер на разписка за плащане, като издаването на друг, удостоверяващ
плащането, не е необходим, поради което претенцията по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД
е неоснователна. Плащането на цената не е елемент от фактическия състав на
сделката, а изпълнение на поето с договора задължение. Дори и цената да не е
погасена, то неплащането й не влече нищожност на сделката.
Сключеният договор е възмезден и изповядването му при цена, равна на
данъчната оценка, не противоречи на чл. 9 ЗЗД и не прикрива дарение.
Въз основа на изложеното се настоява за отхвърляне на претенциите.
С молба от 12.09.2024 г. ответницата е заявила, че не й е известно в
наследството на починалия И. П. да е имало недвижими имоти и доколкото й е
известно, същият се е разпоредил с имуществото си преди смъртта си.
В първото по делото о.с.з., проведено на 22.11.2024 г., процесуалният
представител на ответницата е заявил, че няма спор, че имотът, предмет на
сделката, е придобит по време на брака на И. П. и Ц. П.. Едва във второто по
делото открито съдебно заседание, проведено на 14.02.2025 г., същият е заявил, че
се оспорва това обстоятелство и е станала някаква грешка.
Съдът, като съобрази събраните писмени и гласни доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от представеното удостоверение от 10.07.2007 г., издадено по гр.д. №
******* г. по описа на Районен съд – Варна, с влязло в законна сила решение на
********* г. е прекратен сключеният на 31.12.1958 г. граждански брак между И. И.
П. и Ц.Т. П., поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на
съпруга.
Според удостоверение за наследници от ******** г., издадено от Община
Варна – Район „О.“, Ц.Т. П. е починала на ******** г., като нейни наследници са
двете й деца – П. И. П. и А. И. П..
Видно от приложеното удостоверение за наследници от ******** г.,
издадено от Община Варна – Район „О.“, И. И. П. е починал на ********* г., като
негови наследници са също страните в производството – П. И. П. и А. И. П..
Установява се от представения Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по Параграф 4 от Преходните и заключителните
разпоредби на ЗСПЗЗ от 09.11.1994 г., че И. И. П. е признат за собственик на
основание параграф 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ на място с площ от 600 кв.м., попадащо
в зона за земеделско ползване, представляващо имот с пл. № *** по кадастралния
план на местността „Р.“ в землището на кв. „Г.“ гр. Варна, при граници на цялото
място: имоти пл. № ***,***, път, *** и ***.
Според приложения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
от 10.09.**** г. на посочената дата И. И. П. продава на А. И. П. 4/6 ид.ч. от ПИ с
идентификатор № ************* по КККР, находящ се гр. Варна, район „А.”, с.о.
3
„П.”, с площ по скица от *** кв.м., а по документи за собственост 600 кв.м. и
построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор №
*************.3 по КККР, със застроена площ, съгласно удостоверение за
търпимост 62.59 кв.м. и РЗП 122,11 кв.м., с площ по скица 63 кв.м. с
предназначение: вилна сграда - еднофамилна, при цена от 26 453,47 лв. В
нотариалния акт е обективирано изявлението на продавача, че продажната цена е
заплатена напълно от купувача преди подписване на договора.
Приобщени към доказателствата по делото са материали от нотариално дело
№**, том 4, дело № ***, рег. № ***** по описа на нотариус Д. В., според които със
Заповед № Г-ПР 7/14.01.2013 г. на кмета на Район „А.“ - Община Варна е наредено
И. И. П. да придобие правото на собственост при условията на § 4а, ал. 1 и 4з, ал. 2
от ПЗР на ЗСПЗЗ за недвижим имот, представляващ новообразуван имот по плана
за новообразуваните имоти на местност „П.“, землище Г., Община Варна –
селищно образувание по §4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с идентификационен № ***,
кадастрален район 405 – Зона за отдих, целият с площ 606 кв.м. Със Заповед № Г-
ПР 248/28.10.2012 г. е била одобрена оценка на имота за площта от 6 кв.м. в размер
на 153 лв., която следва да бъде заплатена от И. И. П.. С Протокол № 1 –
пр/25.04.**** г., издаден от Община Варна И. И. П. е въведен във владение на
новообразуван имот № *** с площ от 606 кв.м. Установява се от материалите по
нотариалното дело, че на 26.06.**** г. е издадено удостоверение за търпимост на
вила сграда, находяща се в ПИ с идентификатор ************* по плана на СО
„П.“, гр. Варна, със ЗП 62,59 кв.м., РЗП 122,11 кв.м., строителството на която е
извършено без необходимите строителни книжа до 31.03.2001 г. Налична е и
декларация по чл. 66, ал. 2 от ЗМИП от 10.09.**** г., с която ответницата е
декларирала, че продажната цена в размер на 26 453,47 лв., която е заплатила по
сделката, е с произход „заплата от „W.P.”, T., C., за период от 10 години“.
Ангажирани от ищеца са гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите Г.П.М. и Г.Д.Г.. Първият свидетел излага пред съда, че познава ищеца
от 1975 г. когато започнали да учат заедно. Познава и бащата на ищеца – И. П.,
който в разговор, състоял се в периода 2006 г. – 2008 г. му е споделил, че вече е
възрастен човек и няма да може да се справя с къщата. Казал му, че понеже
неговият син е взел страната на майка си по време на развода, е решил да дари
имота в м. „Р.“ на дъщеря си А.. Не може да каже дали осъществил намерението си
във връзка с имота. Последно се видели през 2017 г. когато И. П. му заявил, че
пенсията му стига и няма нужда от помощ. Свидетелства, че бащата на ищеца
живял на вилата, а ищецът му казал, че се е разболял и впоследствие се преместил в
апартамента. През последните пет – шест години от живота на И. П. неговата
дъщеря се грижила за него. Свидетелят твърди, че наследодателят на страните не е
живял с някого, а знае, че е живял сам. Впоследствие твърди, че през 2017-**** г.
И. П. му споделил, че иска да дари на ответницата имота. Св. М. знае от ищеца, че
баща му е дарил имота на сестра му.
Според показанията на свидетеля Г. – близък приятел на ищеца още от
ученическите му години, свидетелят разбрал от ищеца, че по време на развода на
родителите през 2006 г. му заел страната на майка си, която по това време била
болна и оттогава се влошили отношенията с баща му. И. П. казал, че не иска да
вижда сина си, а веднъж казал на свидетеля, че синовете му сами ще се оправят, а
той ще помага на дъщеря си. Не си спомня кога са водили този разговор. Усещал
убеденост в наследодателя на страните, че ищецът не заслужава нищо и всичко ще
остави на сестра му. Заявил, че дъщерите са по-мили. Свидетелят не е питал И. П.
точно какви намерения има, като той му казал, че смята всичко да подари на
ответницата. Може би след м. юни **** г. провели този разговор. По-късно разбрал
4
от ищеца, че всичко било прехвърлено на сестра му, но след Ковид свидетелят не е
разговарял с баща му на тази тема. Свидетелства, че на вилата от много години
имало табела с надпис „А.“, тъй като била кръстена на дъщерята на наследодателя
на страните. Той говорел за ищеца с уважение, но от друга страна бил
неудовлетворен, че не е постигнал това, което желаел, както и с разочарование,
дори не искал да вижда внуците си – децата на ищеца, след развода през 2006 г. Не
може да каже дали разривът в отношенията между ищеца и неговия баща е бил
преди или след развода на родителите му. Бащата на страните се преместил да
живее в апартамента на дъщеря си, но св. Г. не знае точно кога. От ищеца знае, че
баща му живеел с една жена, която ходи на вилата в събота и неделя когато почива.
По искане на ответницата са разпитани свидетелите К.Х.К. и С.С.А..
Свидетелката К. е приятелка на ответницата от дете, а родителите им били
приятелски семейства. Свидетелства, че когато се разболяла от злокачествено
заболяване жената, с която И. П. живеел на семейни начала, през **** г. – **** г.
имали затруднения във връзка с лечението. Искали да закупят жилище в гр. Варна,
за да са по-близко до лечебни заведения. И. П. и ответницата й споделили, че
искали да направят така, че да си помогнат взаимно – ответницата да си вложи
парите, които имала от работата в чужбина, като инвестиция, закупувайки частта
от вилата на „Р.“. Излага, че бащата на ответницата живял на вилата с жена на име
Д.. Свидетелства, че ответницата помагала със средства на баща си и закупила
неговата част от имота, като сумата не била изплатена наведнъж, а на части. Не е
присъствала на даването на средствата, но е чувала от И. П. и от дъщеря му за
извършването на плащания неколкократно на вноски по 2000 лв. – 3000 лв. Не знае
каква е била уговорената обща цена, но от ответницата е чувала, че е изплатила на
баща си част и има още да изплаща. И. П. също е казвал на свидетелката, че е
получавал суми от ответницата. Когато здравословното състояние на майката на
ответница се влошило ответницата се върнала в България за месеци, за да се грижи
за нея. Когато майка й починала през **** г. ответницата заминала отново за
чужбина и се върнала обратно през 2020 г. – 2021 г. Вноските за имота плащала
след **** г. Много често оставяла и пари на свидетелката, ако родителите на
ответницата имат нужда от лекарства и да им напазарува, в т.ч. и след **** г. да
съхранява по 1500 – 2000 лв., ако баща й има някакви извънредни нужди. Преди
Коледа на 2022 г. И. П. отишъл да живее в апартамента и през м. февруари **** г.
починал.
Св. А. е далечна роднина на страните (те са втори братовчеди на майка й) и с
ответницата се познава от 35 години, а ищеца е виждала веднъж преди 25 г.
Контактувала често с баща им И. П., всеки месец се чували по телефона, а в
периода 1993 г. – 2009 г. всяко лято му гостували. Свидетелката не знае той да е
имал финансови затруднения, но жената, с която живеел на семейни начала, имала
здравословни и финансови проблеми, поради което имали нужда от средства за
лечение. Бил разделен със съпругата си и живеел с Д.Х.. През 2020 г. или 2021 г. св.
А. се видяла за последно с И. П. когато отишли на вилата и тогава за онкологичните
проблеми на Д. вече говорили в минало време, не изглеждала зле вече, а преди са
си споделяли, че не е добре и иска да й помогне, защото тя е човекът до него. И. П.
и ответницата казали на свидетелката, че най-доброто решение е той да й продаде
неговата част от вилата, в която живеел на Р., като той си остане там до смъртта си.
Не се притеснявал, че тя може да го изгони. Той имал нужда от финанси, за да
помогне на Д., а дъщеря му търсела къде да си вложи парите и решили, че това е
вариант и няма да й се наложи да му ги дава наведнъж, а да му ги изплати
поетапно. Св. А. знае, че тя му е давала пари преди сделката, но не знае за каква
цена става дума, предполага, че е изплатена, но не е присъствала на предаване на
5
пари. В разговор с И. П. е чувала, че ответницата му е давала пари. Той казвал
колко пари му трябват за лечението на Д. и дъщеря му ги давала. Отношенията на
бащата на страните с ищеца не били добри. Бил огорчен, че са се отчуждили, но
свидетелката не питала за причината. Знае, че средствата, давани от ответницата,
са за лечението на жената, с която живеел баща й.
При така установените обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Ищецът е наследник - син на И. И. П. и твърди относителна симулация на
атакуваната сделка от 10.09.**** г., с която неговият баща е продал на дъщеря си –
ответницата А. И. П. 4/6 ид.ч. от процесния поземлен имот и от построената в него
двуетажна жилищна сграда, като прикриваща дарение и обуславя правния си
интерес с възможността да възстанови запазената си част от това дарение.
За да е налице относителна симулация следва да са сключени между
страните две сделки - едната оформена в нотариална форма, която е привидна,
защото страните по нея не желаят поетите с нея задължения, но я сключват за пред
третите лица и втората прикрита сделка, която отразява действителната им воля и
желаните отношения между тях. За ищеца, като трето лице на тази сделка е
открита възможността, съгласно чл. 164, ал. 2, изр. 2 ГПК с гласни доказателства
да опровергае съдържанието на нотариалния акт, с който е оформена сделката. В
негова доказателствена тежест е да установи, че отразената в акта воля не е
действителната им воля, т. е. не е била желана от страните и тъй като твърди
прикриване на дарението, от което извежда правото си по чл. 30, ал. 1 от ЗН,
негова е доказателствената тежест да установи и прикритата сделка.
Анализът на свидетелските показания на водените от ищеца свидетели не
води до единствения възможен и категоричен извод, че в действителност с
атакуваната сделка наследодателят на страните е дарил на ответницата процесните
имоти. Свидетелят М. дава колебливи показания относно заявеното от него
обстоятелство, че И. П. е взел решение да дари имота в м-ст „Р.“ на ответницата,
доколкото първоначално твърди, че този разговор е бил проведен в периода 2006 г.
– 2008 г., а впоследствие сочи, че това му е било споделено около 2017 г. – **** г., а
същевременно твърди, че последно се е видял с наследодателя на страните и са
говорили за имота през 2017 г. Прави впечатление и обстоятелството, че
свидетелят излага, че И. П. е живял сам и не знае да е живял с някого, за разлика от
изнесеното от всички останали свидетели – свидетелят Г. е чувал от ищеца, че
баща му живее с жена, но не я е виждал, а свидетелките К. и А. посочват името й,
наясно са със заболяването, което е имала, И. П. им е споделял за отношенията си с
нея и проблемите, свързани със здравословното й състояние. Всичко това води до
извод, че св. М. и И. П. не са поддържали толкова близки отношения, за да получи
свидетелят информация за действителната воля на наследодателя на страните за
процесната сделка. Свидетелят Г. основава своите възприятия за събитията от
усещаната от него убеденост, че според И. П. ищецът не заслужава нищо, заради
изявленията на баща му, че „синовете сами се оправят“, а той ще помага на дъщеря
си, както и че „дъщерите са по-мили“. Свидетелят обаче прави противоречиви
изявления относно това кога са се влошили отношенията на ищеца с баща му, като
първоначално твърди, че разривът в отношенията им е станал след развода през
2006 г., а след това заявява, че не знае дали разривът в отношенията е предшествал
развода или е след него. Дори и да се приеме, че пред водените от ищеца свидетели
И. П. някога във времето е споделил желание да дари своето имущество на дъщеря
си, това не значи, че при сключване на оспорената в настоящото производство
сделка не е взел решение да продаде имота на ответницата.
6
Твърдяната от ищеца безвъзмездност на сделката се опровергава от
свидетелските показания на водените от ответницата свидетели – К. и А.. Както бе
изяснено по-горе, те имат подробни впечатления за отношенията на И. П. с
неговата дъщеря, имат знание за връзката му с жена, с която живее на семейни
начала и за нейните здравословни проблеми, за лечението на които са били
необходими парични средства. Двете свидетелки дават информация за уговарянето
между ответницата и баща й за продажбата на процесния имот, като продажната
цена бъде заплатена на вноски, а за получаването на конкретни суми на няколко
вноски по 2000 лв. – 3000 лв. имат информация от самия продавач. Макар св. К. и
св. А. да не са наясно с точната обща цена на имота, която са договорили страните
по сделката, следва да бъде изяснено, че в тежест на ищеца е докаже, че
действителната воля на съконтрагентите е била дарение, а не продажба, респ. той
следва да установи чрез пълно и главно доказване, както предписва правилото на
чл. 154, ал. 1 ГПК, че страните по сделката са целели безвъзмездното прехвърляне
на собствеността върху имота, а не ответницата да доказва наличието на
продажбено правоотношение, като ангажираните от нея свидетелски показания са
единствено за опровергаване на тезата на ищеца.
При тези съображения настоящият съдебен състав приема, че по волята на
страните сделката е оформена като възмездна. В действителност по делото са
налице данни от свидетелските показания на св. А., че парични средства са били
давани от ответницата за лечението на съжителката на баща й, като свидетелите по
делото сочат, че през последните години от живота на И. П. именно неговата
дъщеря се е грижила за него. Дори мотивът за прехвърлянето на собствеността на
имота да са престираните от нея грижи за него и осигуряваните средства за
лечението на жената, с която живее на семейни начала, това не изключва
възмездния характер на сделката, като дали мотивът на прехвърлителя е
благодарност, както и дали получаваната на части продажна цена е била
разходвана за посочените цели от продавача, е без значение, тъй като същественото
е основанието, а то е да се прехвърли правото на собственост върху недвижим
имот срещу насрещна престация.
Без значение за правилното решаване на делото е въпросът дали е платена
продажната цена, защото отговорът на този въпрос рефлектира върху
изпълнението на задължението на купувача по договор за продажба, но не и върху
неговата валидност. В частта, с която са отразени изявления на страните по
договора за плащане цената на имота, той съставлява частен свидетелстващ
документ, който не се ползва с никаква доказателствена сила, тъй като установява
благоприятни за ответницата факти. Както вече се посочи, обаче, въпросът за
плащането на цената не е релевантен за настоящия спор, защото от значение е
намерението и уговорката за възмездност, а не изпълнението на поетото
задължение, удостоверено с изявленията на страните при сключването му.
В заключение съдът приема, че ищецът не доказа по категоричен начин, че
страните по атакувания договор са целели настъпването на правните последици на
договор за дарение, поради което предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2,
пр. 5 ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед
обусловеността на иска по чл. 17 ЗЗД от основателността на иска за нищожност на
договора като привиден, неоснователен се явява и иска за обявяване на прикритото
съглашение.
Искът по чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената част от наследството е
неоснователен поради това, че атакуваната сделка е възмездна, тъй като не бе
доказано, че договорът за продажба е привиден и прикрива дарение, поради което
7
ищецът не може да упражни правото си по чл. 30, ал. 1 ЗН по отношение на тази
сделка. Следователно искът на ищеца за възстановяване на запазената му част от
наследството на И. П. чрез намаляване на твърдяното за извършено дарение до
размера, необходим за попълване на запазената му част, също следва да бъде
отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:
Между страните не е налице спор, а и това е установено и от ангажираните
по делото доказателства – Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по Параграф 4 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ от
09.11.1994 г., удостоверение за търпимост от 26.06.**** г. и удостоверение от
10.07.2007 г., издадено по гр.д. № ******* г. по описа на Районен съд – Варна, че И.
И. П. и Ц.Т. П. по време на сключения между тях граждански брак са придобили
собствеността върху процесния поземлен имот по силата на чл. 4а, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, в който са построили двуетажна жилищна сграда. Направеното едва във
второто съдебно заседание от ответната страна възражение, че правото на
собственост върху имота не е придобито по време на брака на родителите на
страните, с доводи, изложени едва в писмената защита, е преклудирано и не следва
да бъде разглеждано от съда. В срока по чл. 131 ГПК, а именно с отговора на
исковата молба това обстоятелство не е било оспорено, а в първото по делото
открито съдебно заседание е било изрично признато от процесуалния
представител на ответницата.
Следователно, И. И. П. и Ц.Т. П. са притежавали в СИО процесния имот,
съгласно чл. 19, ал. 1 СК (отм.). С прекратяването на гражданския им брак с влязло
в законна сила решение на ********* г. е прекратена бездяловата семейна
имуществена общност и всеки от бившите съпрузи е бил собственик на по ½ ид.ч.
от имота. При това положение продавачът по договора за продажба от 10.09.**** г.
И. И. П. не е могъл да прехвърли на ответницата повече права отколкото
притежава, а именно ½ ид.ч. от имота, поради което не е настъпил
вещнотранслативен ефект за 1/6 ид.ч. от продадените 4/6 ид.ч. от имота.
В този смисъл ответницата не е станала собственик на 1/6 ид.ч. от
прехвърлените с оспорената сделка от 10.09.**** г. 4/6 идеални части от ПИ с
идентификатор № ************* и построената в имота двуетажна жилищна
сграда с идентификатор № *************.3 по КККР, поради което предявеният
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца, съобразно уважената и
отхвърлена част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат
присъдени сторените съдебни разноски в общ размер на 2056,58 лв.,
представляващи сбор от заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция в размер на 1500 лв. и в размер на 400 лв. по в.ч.гр.д. № 151/2025 г. по
описа на Апелативен съд – Варна, за заплатена държавна такса в настоящото
производство в размер на 64,38 лв. и в производството по частната жалба – 15 лв.,
както и заплатените държавни такси за преписи и вписване в общ размер на 77,20
лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да бъдат
присъдени съдебни разноски в размер на 3150 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение по отхвърлените искове.
Така мотивиран, Окръжен съд – Варна
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. И. П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.
„К.“ № **, вх. Б, ет. 1, ап. 1, срещу А. И. П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна,
бул. „Ц.О.“ № 103, вх. А, ет. 2, ап. 10, иск с правно осн. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 10.09.**** г., за
който е съставен Нотариален акт №**, том IV, рег. № *****, дело № *** от **** г.,
по силата на който И. И. П. е продал на А. И. П. 4/6 идеални части от ПИ с
идентификатор № ************* по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в област Варна,
община Варна, гр. Варна, район „А.”, с.о. „П.”, с площ по скица от *** кв.м., а по
документи за собственост 600 кв.м., а съгласно скица № -**************** г. ПИ с
идентификатор № ************* по КККР, одобрени със Заповед № РД -
**************** г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение
от *********г., находящ се в гр. Варна, район „А.”, с.о. „П.”, при съседи: №№
*************, **************, ***********, 1************, ************* и
построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор №
*************.3 по КККР, одобрени със Заповед № РД - ****************г. на
Изпълнителния директор на АГКК със застроена площ, съгласно удостоверение за
търпимост 62.59 кв.м. и РЗП 122, 11 кв.м., с площ по скица 63 кв.м. с
предназначение: вилна сграда - еднофамилна, а съобразно скица на сграда № 15 -
359092 - 08.04.2024 г. с идентификатор № *************.3 по КККР, одобрени със
Заповед № РД - **************** г. на Изпълнителния директор на АГКК с
последно изменение, засягащо сградата е със Заповед № РД **********.****г. със
застроена площ от 63 кв.м. при цена от 26 453, 47 лв., като привиден по отношение
вида на договора; иск с правно осн. чл. 17 ЗЗД за обявяване на прикритото
съглашение – безвъзмездно прехвърляне на право на собственост с договор за
дарение, както и иск с правно осн. чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената му
част от наследството на И. И. П., починал на ********* г., чрез намаляване на
извършено с Нотариален акт №**, том IV, рег. № *****, дело № *** от **** г.
дарение до размера, необходим за попълване на запазената му част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. И. П., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. „К.“ № 34, вх. Б, ет. 1, ап. 1, че А. И. П., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, бул. „Ц.О.“ № 103, вх. А, ет. 2, ап. 10, не е
собственик на 1/6 идеална част от продадените с договор за покупко-продажба от
10.09.**** г., обективиран в Нотариален акт №**, том IV, рег. № *****, дело № ***
от **** г., 4/6 идеални части от ПИ с идентификатор № ************* по КККР,
одобрени със Заповед № РД - ****************г. на Изпълнителния директор на
АГКК с последно изменение от *********г., находящ се в гр. Варна, район „А.”,
с.о. „П.”, при съседи: №№ *************, **************, ***********,
1************, ************* и построената в имота двуетажна жилищна сграда
с идентификатор № *************.3 по КККР, одобрени със Заповед № РД -
****************г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение,
засягащо сградата е със Заповед № РД **********.**** г. със застроена площ от 63
кв.м., на основание чл. 124 ГПК.
ОСЪЖДА А. И. П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, бул. „Ц.О.“ № 103,
вх. А, ет. 2, ап. 10, да заплати на П. И. П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.
„К.“ № 34, вх. Б, сумата от 2056,58 лв. (две хиляди петдесет и шест лева и петдесет
и осем стотинки), представляваща сторени съдебни разноски на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „К.“ № 34, вх. Б,
9
да заплати на А. И. П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, бул. „Ц.О.“ № 103, вх.
А, ет. 2, ап. 10, сумата от 3150 лв. (три хиляди сто и петдесет лева),
представляваща сторени съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен
съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10