О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
10. 09. 2018 год., гр. Лом
Ломският районен съд, ІІІ граждански състав, в закрито съдебно заседание на десети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2359 по описа за 2017 год., след като провери редовността и допустимостта на
предявените искове, както и другите искания и възражения на страните и на
основание чл.140 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от Р.П.Р.,
ЕГН **********,***, срещу Ц.И.Д., ЕГН **********,***, за необходими разходи.
Иска се: да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 3500,00 лв./три хиляди и петстотин лева/,
представляваща необходими разходи за запазване на недвижим имот, ползван от
ищеца.
Претендират се и направените по делото разноски.
Искът е допустим – налице е интерес от
търсената с него защита;
Процесуална легитимация на страните – искът е предявен от и срещу надлежна страна;
Писмени доказателства, представени с
исковата молба: няма.
Доказателствени искания, направени от
ищците:
1.
Да се изиска и приложи изп.д. № 1125/2010 год. на ДСИ при ЛРС.
2.
Да се изиска и приложи в.гр.д. № 81/2012 год. на МОС.
3.
Да се допусне СТЕ и ВиК-експертиза, която да отговори на поставените в
исковата молба въпроси.
4.
Да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане двама свидетели.
Писмен отговор от ответника е постъпил
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Ответникът,
чрез пълномощника си, адв. П. П., МАК, счита предявеният иск за допустим, но
неоснователен.
Признава, че ищецът живеее в имот, собственост на
ответника, който имот – с решение по гр.д. № 1366/2008 год. на ЛРС е осъден да
напусне. За изпълнението на това решение е образувано изп.д. № 1125/2010 год.
на ДСИ при ЛРС. Изпълнителното дело било спряно за приключването на редица
граждански дела, които страните са водили помежду си през годините. За това се
оспорва твърдението, че ищецът е добросъвестен владелец на имота. Твърди се, че
същият е недобросъвестен и като така, може да си вземе подобренията, които и
без това не му е разрешавано да извършва.
Посочва, че по в.гр.д. № 81/2012 год. на МОС, обрзувано
по гр.д. № 157/2011 год. на ЛРС той /ответникът/ вече е осъден да заплати подобрения,
направени от ищеца /в размер на 4600 лв./.
За това счита, че с исковата молба се търсят подобрения,
които вече са присъдени, доколкото никъде в нея не е уточнен периода на
извършването им.
Оспорва и твърдението на ищеца, че владее имота му на
правно основание, т.к. правото му на задържане било отменено.
От своя страна ответникът е осъдил ищеца да му заплати
сумата от 3000 лв. за това, че ползва имота му без правно основание – с решение
по гр.д. № 931/2013 год. на ЛРС, потвърдено с решение по в.гр.д. № 148/2014
год. на МОС.
Оспорва и твърдението на ищеца, че не ползва ел.енергия в
имота – с решение на ЛРС по гр.д. № 107/2016 год. ответникът е осъден да
заплати изразходвана за имота ел.енергия на стойност 634,03 лв., отделно лихви
и разноски.
В резултат от описаното, отношенията между ст раните са
влошени и за това не отговаря на истината и твърдението на ищеца, че е
извършвал твърдяните подобрения със съгласието на ответника.
Отделно, ответникът твърди, че не е едонствен собственик
на имота, а притежава само 71% от сградата и земята. Останалите 29% са
собственост на друго лице.
Моли да бъде отхвърлена исковата претенция и претендира
разноски.
Прави искане, на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето лице-помагач на страната на ответника да
бъде привлечен А. Б. А. с адрес: гр. Лом, ******, който е собственик на
останалите 21% ид.ч. от имота.
Прави искане в случай на уважаване на ищцовата претенция,
да бъде извършено прихващане със задълженията на ищеца към него по решението по
гр.д. № 931/2013 год. на ЛРС.
На осн. чл. 211, ал. 1 ГПК, предявява Насрещен иск срещу
първоначалния ищец, като моли насрещният иск да бъде приет за съвместно
разглеждане в настоящото производство, като съдът да осъди първоначалния ищец
да заплати на първоначалния ответник сумата от 4950 лв., представляваща обезщетение
за неправомерно ползване на процесния имот за периода от 01.09.2013 год. до
момента на предявяване на насрещния иск /13.10.2017 год./, ведно със законната лихва до окончателното изплащане
на задължението.
Писмени доказателства, представени с отговора на ответника:
1.
Изпълнителен лист от 07.08.2014 год., по гр.д. № 931/2013 год. на ЛРС
2.
Постановление за възлагане на недвижим имот от 12.02.2001 год., по изп.д. №
1031/1998 год. на ДСИ при ЛРС
Доказателствени искания, направени с отговора на ответника:
1.
Да се изискат и приложат: граждански дела с номера: № 1366/2008 год., №
157/2011 год., № 931/2013 год., № 107/2016 год., всички на ЛРС,
2.
Да бъде задължен ищеца да представи схема на процесния имот.
3.
Да се допуснат двама свидетели при режим на довеждане
4.
Да се назначи СТЕ, като вещото лице, след запознаване с материалите по
делото и оглед на място, да отговори на поставените от ответника въпроси.
Съдът е разпоредил размяна на предявеният насрещен иск и
ответникът по него и първоначален ищец – Р.П.Р. не е депозирал писмен отговорв
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не е изразил становище и не е направил възражения.
.
Съдът
намира, че писмените доказателства, представени от страните са относими, допустими и необходими и следва да бъдат приети.
Следва
да бъдат допуснати и поисканите от страните счетоводни експертизи.
Предявеният
от първоначалния ответник насрещен иск следва да се приеме за съвместно
разглеждане в настоящото производство.
Искането
за привличане на трето лице-помагач на страната на ответника е своевременно,
допустимо, а по същество – основателно, доколкото за ответника е налице правен
интерес от встъпването на третото лица, поради което и то следва да се уважи.
По исканията на страните за назначаване на експертизи и
за събиране на гласни доказателства съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание.
Останалите
доказателствени искания следва да се уважат.
Водим от
горното и на основание чл. 140 ГПК съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА исковата молба от от Р.П.Р.,
ЕГН **********,***, срещу Ц.И.Д., ЕГН **********,***, за необходими разходи.
ПРИЕМА писменият отговор на ответника.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени с отговора на
ответника:
1.
Изпълнителен лист от 07.08.2014 год., по гр.д. № 931/2013 год. на ЛРС
2.
Постановление за възлагане на недвижим имот от 12.02.2001 год., по изп.д. №
1031/1998 год. на ДСИ при ЛРС
ДА СЕ ПРИЛОЖАТ граждански дела с номера: № 1366/2008 год., № 157/2011
год., № 931/2013 год., № 107/2016 год., всички
на ЛРС,
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи схема на процесния имот.
КОНСТИТУИРА като трето лице – помагач на ищеца А. Б. А. от
гр. Лом, ******.
ПРИЕМА за
съвместно разглеждане предявенят от Ц.И.Д., ЕГН **********,*** срещу Р.П.Р., ЕГН **********,*** НАСРЕЩЕН иск, за обезщетение за неправомерно ползване на
имота.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 02.10.2018 г. от 10,30 часа, за която дата да
бъдат призовани страните.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА
си за ДОКЛАД си по делото:
Иск по чл. 72, ал. 2 ЗС
Насрещен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
В исковата молба се твърди, че между сраните има
неуредени от години отношения във връзка с недвижим имот – ПИ с идентификатор
44238.505.1521 с административен адрес: гр. Лом, ******, представляващ дворно
място, заедно с първи етаж от 4 стаи, килер и 2 стаи и кухня на втория етаж на
сградата, постройка в двора и 71/100 ид.ч. от общите части. Повече от 12 години
ищецът живеел в имота и го владее на правно основание, признато от съда с
решение по в.гр.д. № 81/2012 год. на МОС, с което му е признато и право на
задържане на имота. Със същото решение ответникът бил осъден да му заплати 4600
лв., представляващи подобрения в имота, заедно с лихви и разноски.
Ищецът се възползвал от правото си назадържане, тъй като
няма друго жилище. Същевременно имота се рушал, което наложило да бъде извършен
ремонт на покрива, подмяна на ВиК тръби и подсилване на основна стена. Опитал
се да уредят доброволно с ответника отношенията си във връзка със заплащане на
тези необходими разходи, но не успял.
Иска се: да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 3500,00 лв./три хиляди и петстотин лева/,
представляваща необходими разходи за запазване на недвижим имот, ползван от
ищеца.
Претендират се и направените по делото разноски.
Писмен отговор от ответника е постъпил
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Ответникът,
чрез пълномощника си, адв. П. П., МАК, счита предявеният иск за допустим, но
неоснователен.
Признава, че ищецът живеее в имот, собственост на
ответника, който имот – с решение по гр.д. № 1366/2008 год. на ЛРС е осъден да
напусне. За изпълнението на това решение е образувано изп.д. № 1125/2010 год.
на ДСИ при ЛРС. Изпълнителното дело било спряно за приключването на редица
граждански дела, които страните са водили помежду си през годините. За това се
оспорва твърдението, че ищецът е добросъвестен владелец на имота. Твърди се, че
същият е недобросъвестен и като така, може да си вземе подобренията, които и
без това не му е разрешавано да извършва.
Посочва, че по в.гр.д. № 81/2012 год. на МОС, обрзувано
по гр.д. № 157/2011 год. на ЛРС той /ответникът/ вече е осъден да заплати
подобрения, направени от ищеца /в размер на 4600 лв./.
За това счита, че с исковата молба се търсят подобрения,
които вече са присъдени, доколкото никъде в нея не е уточнен периода на
извършването им.
Оспорва и твърдението на ищеца, че владее имота му на
правно основание, т.к. правото му на задържане било отменено.
От своя страна ответникът е осъдил ищеца да му заплати
сумата от 3000 лв. за това, че ползва имота му без правно основание – с решение
по гр.д. № 931/2013 год. на ЛРС, потвърдено с решение по в.гр.д. № 148/2014
год. на МОС.
Оспорва и твърдението на ищеца, че не ползва ел.енергия в
имота – с решение на ЛРС по гр.д. № 107/2016 год. ответникът е осъден да
заплати изразходвана за имота ел.енергия на стойност 634,03 лв., отделно лихви
и разноски.
В резултат от описаното, отношенията между ст раните са
влошени и за това не отговаря на истината и твърдението на ищеца, че е
извършвал твърдяните подобрения със съгласието на ответника.
Отделно, ответникът твърди, че не е едонствен собственик
на имота, а притежава само 71% от сградата и земята. Останалите 29% са
собственост на друго лице.
Прави искане, на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето лице-помагач на страната на ответника да
бъде привлечен А. Б. А. с адрес: гр. Лом, ******, който е собственик на
останалите 21% ид.ч. от имота.
Прави искане в случай на уважаване на ищцовата претенция,
да бъде извършено прихващане със задълженията на ищеца към него по решението по
гр.д. № 931/2013 год. на ЛРС.
На осн. чл. 211, ал. 1 ГПК, предявява Насрещен иск срещу
първоначалния ищец, като моли насрещният иск да бъде приет за съвместно
разглеждане в настоящото производство, като съдът да осъди първоначалния ищец да заплати на първоначалния
ответник сумата от 4950 лв., представляваща обезщетение за неправомерно
ползване на процесния имот за периода от 01.09.2013 год. до момента на
предявяване на насрещния иск /13.10.2017 год./, ведно със законната лихва до окончателното изплащане
на задължението.
Съдът е разпоредил размяна на предявеният насрещен иск и
ответникът по него и първоначален ищец – Р.П.Р. не е депозирал писмен отговорв
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не е изразил становище и не е направил възражения.
.
Съобразно ангажираните доказателства и твърдените
обстоятелства, съдът приема, че между страните не е спорно, че ищецътползва
собственият на ответника имот.
Спорно е дали ищецът действително е извършил твърдяните
ремонтни дейности и било ли е необходимо
това, каква е тяхната стойност, дали това са различни от вече присъдените му
разходи за същото.
Спорно е и дали ищецът е добросъвестен владелец.
Всяка от страните носи доказателствената тежест на
твърдените в нейна полза обстоятелства.
Ищецът по първоначалния и по насрещния иск ще следва, при
пълно и главно доказване да установи основанието и вида на претенцията си.
Първоначалният ищец следва най-късно в първото открито
заседание да уточни периода на извършване на разходите, които претендира.
Съдът УКАЗВА
на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят
взаимоотношенията си със спогодба.
На основание чл.239,ал.1,т.1,предл.2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.
Препис от настоящото определение да бъде връчен на
страните за сведение и изпълнение.
На ищеца да се връчи и препис от отговора на ответника.
На третото лица-помагач на страната на ответника да се
връчат и препис от отговора на ответника, както и от предявеният насрещен иск.
Р. СЪДИЯ: