№ 32004
гр. София, 29.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110132657 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от С. Т. К. срещу „Кредирект“ ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Основателно е искането на ответника за задължаване на ищеца да посочи банкова
сметка или друг на чин за плащане.
Ответникът не оспорва факта, че ищецът му е заплатил процесната сума, както и
факта, че уговорената в договора неустойка не е включена при изчисляване на ГПР,
поради което същите следва да бъдат отделени като безспорни, а искането за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза – отхвърлено, тъй като не е необходимо
по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза.
УКАЗВА на ищеца на осн. чл. 127, ал. 4 ГПК, че в срок до откритото по делото
съдебно заседание следва, с препис за ответника, да посочи банкова сметка или друг
начин за плащане.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 02.10.2025 г.
от 10:35 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба
и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
1
Предявени за разглеждане са: 1/ установителен иск с правно основание по чл. 26,
ал. 1, предл. 1 вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за
потребителски кредит № *** от 10.10.2024 г. поради противоречието му със закона и
2/ осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати
сумата от 231,00 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за
потребителски кредит № *** от 10.10.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от депозиране на исковата молба до погасяването. В условията на
евентуалност на установителния иск е предявен установителен иск с правно основание
по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на чл. 18 от
договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1482,42 лева поради
противоречие със закона и добрите нрави.
Ищецът С. Т. К. твърди, че на 10.10.2024 г. сключил с ответното дружество
„Кредирект“ ЕООД договор за потребителски кредит № ***. По силата на договора му
била предоставена в заем парична сума в размер на 1200 лв. при фиксиран ГРП 50 % и
ГПР от 63,14 %. Сочи, че на осн. чл. 6 от договора се е задължила да предостави
обезпечение на задълженията си по договора, както следва: 1. Поръчителство на едно
или две физически лица, които кумулативно отговарят на редица поставени условия и
2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция. В чл. 18, ал. 1 от договора било
предвидено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
дължи неустойка в размер на 1482,42 лева, която следвало да се заплаща разсрочено с
всяка вноска. Сборът на начислената неустойка в погасителния план възлизала на
1518,42 лева. Счита, че договорът за кредит е нищожен поради факта, че противоречи
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като предвиденият в договора ГПР от
63,14 % не отговаря на действителния такъв, тъй като в него не била включена и
дължимата неустойка, която счита, че е задължителна част от него. Ето защо, сочи, че
действителният ГПР по договора е неправилно изчислен, в заблуда на потребителя и
надхвърля максимално допустимия размер. Излага подробни съображения относно
начина на формиране на ГПР и липсата на ясното му посочване в договора. Отделно
намира, че уговорената неустойка с чл. 18 от договора е нищожна поради
противоречие с императивни правни норми, както и с добрите нрави. Намира, че
същата излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Счита, че по поради недействителността на договора дължи връщането само
на чистата стойност на кредита, поради което моли ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 231,00 лева, недължимо платена сума по договора, надхвърляща
чистата стойност. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че
договорът не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност. Намира, че
недействителността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия
договор, като сочи, че неустоечната клауза не е част от същественото съдържание на
договора. Излага подробни аргументи относно това, че уговорената неустойка не
следва да е включена в размера на ГПР, както и че същата не противоречи на закона и
добрите нрави. Сочи, че ищецът е сключил общо 11 договора за кредит с ответника,
поради което е бил запознат с условията по договора. Намира, че кредитополучателя е
имал възможност да прецени изцяло риска преди сключване на договора за кредит.
Излага подробни аргументи по наведените от ищцата доводи за нищожност на
договора. Сочи, че не е налице неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Намира, че не са налице пороци при посочването на ГПР в договора. Признава
фактите, че ищецът му е заплатил процесната сума, както и че уговорената в договора
неустойка не е включена при изчисляване на ГПР. Поради тези и останалите подробно
изложени аргументи, моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
2
По установителните искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 22 ЗПК:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит № *** от 10.10.2024 г., който
противоречи на закона.
В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на договора са индивидуално
уговорени.
По установителния евентуален иск по чл.26, ал.1, предл. 1 и 3 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит № *** от 10.10.2024 г., в който е
уговорено задължение за заплащане на неустойка в посочения размер при
неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение, която договорна клауза
накърнява противоречи на закона и добрите нрави.
По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в
размер на 231,00 лв., надхвърляща чистата стойност на кредита, без да е имало
основание за извършване на престацията /поради недействителност на договора/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че: 1) между С. Т. К. и „Кредирект“ ЕООД е сключен
договор за потребителски кредит № *** от 10.10.2024 г., по силата на който ищецът е
получил в заем сумата от 1200 лв.; 2) в договора за потребителски кредит е уговорена
неустойка в размер на 1482,42 лева поради непредоставяне на обезпечение на
кредитора, размерът на която не е включен при формиране на посочения в договора
ГПР; 3) ищецът е заплатил на ответника сумата от 231,00 лева, надхвърляща чистата
стойност по кредита.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3