РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Сандански, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20231250200751 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Районна потребителна кооперация
„Пирин“, със седалище и адрес на управление гр. Сандански, бул.“Свобода“
№13, с ЕИК – *********, представлявана от Л. К. К. – председател, против
Наказателно постановление № 01-2300481/20.11.2023. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” – Благоевград, с което на жалбоподателя, за
административно нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, на основание
чл.416, ал.5 КТ, вр. чл.415, ал.1 КТ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че така издаденото НП е
съставено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните
норми. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното
НП изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание – за жалбоподателя, редовно призован – явява се
процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в същата
1
съображения. В хода на делото по същество пледира за отмяна на НП, като
излага подробни съображения в подкрепа на становището си. Представя
писмено становище.
За административно-наказващият орган – Дирекция „Инспекция по
труда” - Благоевград, редовно призована – се явява надлежно упълномощен
юрисконсулт, който оспорва жалбата. В хода на делото по същество моли съда
да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно. Представя
писмени бележки.
Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призована,
не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване, от
надлежна страна, поради което е приета от съда за разглеждане.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
С Призовка с Изх. N 23062492/04.07.2023г. по реда на чл.45 от АПК РПК
„ПИРИН" - гр. Сандански е призована за извършване на последваща проверка
по документи в Д"ИТ" - гр. Благоевград, относно изпълнение на задължителни
предписания от № 31 до № 50, обективирани в Протокол за извършена
проверка с Изх. № ПР2302001/14.03.2023г. на Д"ИТ" - гр. Благоевград. В т.1 от
горепосочената Призовка е указано представяне на писмени доказателства,
удостоверяващи изпълнението на предписанията от № 31 до № 50,
обективирани в горепосочения Протокол.
На 10.08.2023г. в Д"ИТ" - гр. Благоевград не е представена изисканата
вътрешно-фирмена документация на предприятието, указана с
горепосочената Призовка. Видно от събраните в хода на образуваното
административно производство писмени доказателства, при прегледа на
представените лични трудови досиета на работници и служители при
кооперацията, а именно това на работничката М. Д. Ч. е установено, че
трудовото и правоотношение с РПК „ПИРИН" - гр. Сандански е прекратено на
21.12.2022г. При прегледа на представените Вътрешни правила за организация
на работната заплата в предприятието, в Раздел В „Ред и начин на изплащане
на работните заплати", чл.22, работодателят е определил периодичността на
изплащане на трудовото възнаграждение на работниците и служителите,
които са в трудови правоотношения с кооперацията при следния ред:
2
„Заработените при прилагането на настоящите правила месечни трудови
възнаграждения, както и полагащите се съгласно закон, индивидуалния
трудов договор, КТД и тези правила допълнителни трудови възнаграждения,
се изплащат както следва: Аванс - на 3-то число на месеца - 05-то; Заплата
- на 22-ро число на месеца - 25-то". В индивидуалният трудов договор на
работничката М. Д. Ч., в т.3.3. от него е извършен запис „Възнагражденията
се изплащат ежемесечно окончателно до ежемесечно.” (арг. ТД №
93/30.09.2021г. на М. Д. Ч.). Представена е и Платежна ведомост на РПК
„ПИРИН" - гр. Сандански за м.януари 2022г., в която липсва личен подпис на
М. Д. Ч., с който последната да е удостоверила получаването на начисленото
трудово възнаграждение за този календарен период. В кооперацията трудовите
възнаграждения се изплащат лично на работника или служителя по ведомост.
Не са представени писмени молби от работниците, чийто трудови
възнаграждения са начислени в представената платежна ведомост на
предприятието, с които последните да са заявили изплащането на
отработеното от тях трудово възнаграждение да се извършва по банков път,
респ. такава молба не е установено да се съдържа и в личното трудово досие
на М. Д. Ч.. В хода на проверката по документи не са представени други
платежни документи (фишове за получени трудови възнаграждения, разходни
касови ордери, извлечения за банкови преводи или други платежни
документи), удостоверяващи изпълнението на задължително предписание
№ 32 от горепосочения Протокол. Задължителното предписание е обжалвано
в установения от закона срок по административен ред. С Решение с Изх. №
23025860/11.04.2023г. на Изпълнителния директор на ИА "ГИГ' - гр. София
принудителните административни мерки - задължителни предписания
обективирани в Протокол за извършена проверка с Изх. №
ПР2302001/14.03.2023г. на Д"ИТ" - гр. Благоевград са потвърдени. Решението
не е обжалвано пред АС - гр. Благоевград и е влязло в сила, респ.
Задължително предписание № 32 от Протокол за извършена проверка с Изх.
№ ПР2302001/14.03.2023г. също е влязло в сила.
С оглед на гореизложеното е установено, че към 01.06.2023г. РПК
„ПИРИН" - гр.Сандански в качеството си на „работодател" по смисъла на
Параграф 1, т.1 от ДР към Кодекса на труда не е изпълнил задължителното
предписание № 32 от Протокол за извършена проверка с Изх. №
ПР2302001/14.03.2023г., а именно: „РПК „ПИРИН” - гр. Сандански в
3
качеството си на „работодател" по смисъла на Параграф 1, т.1 от ДР към
Кодекса на труда да изпълни задължението си и да изплати трудово
възнаграждение в пълен размер, което да е не по-малко от размера на
минималната работна заплата за страната за м.януари 2022г. на М. Д. Ч.,
посочено във ведомостта на кооперацията - работодател, която е неразделна
част от този Протокол (предписание), полагала труд през м.януари 2022г.,
съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от Кодекса на труда във връзка с чл.245,
ал.1, предл. "второ" и във връзка с ПМС № 331/26.11.2020г. Задължителното
предписание е било с краен срок за изпълнение - 31.05.2023г.
По реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН РПК „ПИРИН” - гр. Сандански е
поканена за съставяне на АУАН с Покана с Изх. 23076306/18.08.2023г. АУАН е
съставен в Д"ИТ" - гр.Благоевград в присъствие на законния представител на
нарушителя.
Въз основа на този акт, на 20.11.2023 година, Директор на Дирекция
“Инспекция по труда” – Благоевград, е издал атакуваното Наказателно
постановление № 01-2300481/20.11.2023г., с което на жалбоподателя, за
административно нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, на основание
чл.416, ал.5 КТ, вр. чл.415, ал.1 КТ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. НП е
връчено лично на председателя на кооперацията на 01.12.2023г., видно от
отбелязването в разписката към същото.
В с. з. от показанията на свидетелите К. и С. се установи, че
неизплащането на дължимото трудово възнаграждение в пълен размер, което
да е не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната за
м.януари 2022г. на М. Д. Ч., е било прието за установено единствено въз
основа на представени документи. Съдът напълно кредитира показанията на
посочените свидетели, дадени в с.з., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира останалите приети по делото писмени доказателства,
тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и
изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства
/подробно описани в протоколите от с.з./, както и от показанията на
4
свидетелите К., С. и Ч. и от останалите писмени материали, приети по делото.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и
предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните изводи:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството
жалбоподател като нарушение на посочената разпоредба на чл.415, ал.1 от КТ.
Посочената норма гласи, че се наказва този, който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. От
обективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни
признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че с Протокол за извършена проверка с Изх. №
ПР2302001/14.03.2023г. на Д"ИТ" - гр.Благоевград, съставен по повод на
извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Блгоевград са дадени задължителни предписания от № 31 до № 50 към
работодателя. Съгласно чл. 399 от КТ цялостен контрол за спазване на
трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Касае се за протокол,
издаден от контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Със
същия в присъствието на управителя на работодателя и упълномощени от него
лица, на основание чл. 404, ал.1 т.1 от КТ е дадено задължително
предписание № 32 - „РПК „ПИРИН” - гр. Сандански в качеството си на
„работодател" по смисъла на Параграф 1, т.1 от ДР към Кодекса на труда да
изпълни задължението си и да изплати трудово възнаграждение в пълен
размер, което да е не по-малко от размера на минималната работна заплата за
страната за м.януари 2022г. на М. Д. Ч., посочено във ведомостта на
кооперацията – работодател. Този протокол от извършената проверка
представлява индивидуален административен акт, който не е обжалван, респ.
същият е влязъл в сила, поради което съдът приема, че за дружеството
жалбоподател е възникнало задължението за изпълнение на посоченото
предписание.
5
В тази връзка именно следва да се остави като неоснователно
възражението на жалбоподателя, свързано с изплащането на
възнаграждението на работника в пълен размер. Преди всичко това дали са
изплатени или не съобразно посочените правила трудовите възнаграждения на
работниците са въпроси извън компетентността на настоящия съд, доколкото
предмета на доказване и спорът въздигнат пред него е за неспазване на
задължителни предписания. От друга страна тези предписания подлежат на
самостоятелно обжалване по съвсем друг ред и пред друг съд, както е
посочено в тях. В административнонаказателното производство съдът
разполага с механизъм за косвен контрол на административните актове,
поради което следва да зачете тяхната сила без да преразглежда
законосъобразността и целесъобразността им. В този смисъл на преценка в
настоящото производство подлежи единствено обстоятелството дали
работодателят е изпълнил даденото предписание в указания от ответната
страна срок. Еднопосочни са доказателствата по делото, че такова изпълнение
не е предприето от страна на дружеството в дадения срок.
По отношение на наведените от страна на процесуалния представител
на жалбоподателят доводи, подкрепени и от вещото лице в назначената по
делото счетоводна експертиза, досежно обстоятелството, че трудовото
възнаграждение на работничката М. Д. Ч. е определяно при „сделно
заплащане, при която не се дължи заплащане на MP3", съдът намира за
необходимо да посочи следното:
На първо място - за определяне на размера на трудовото възнаграждение
в закона (арг. от разпоредбатга на чл.247, ал.1 Кодекса на труда) са въведени
две системи на заплащане на труда според: времетраенето на работата
(повременна система) и според изработеното (сделна система). При
повременната система размерът на трудовото възнаграждение се определя
според продължителността на работното време и може да бъде определен за
час, за ден, за месец, както и за повече от един месец. При този начин на
определяне на трудовото възнаграждение не се измерва количеството
извършена работа, а времето през което работникът или служителят е
престирал труд. Когато трудовото възнаграждение се определя според
изработеното, критерий за определяне на неговия размер е интензивността на
труда и произведената от работника или служителя продукция. Тази система
6
се нарича още сделна система и при нея размерът на трудовото
възнаграждение е обвързан от постигнатия резултат в работата. При тази
система работодателят определя разценка на произведената качествена
продукция. За прилагането на сделната система се определят трудови норми.
Трудовите норми измерват интензивността на труда, чрез произведената от
работника или служителя продукция. Трудовите норми се определят с оглед
установяване на нормална интензивност на труда и се определят и изменят от
работодателя след вземане на мнението на заинтересуваните работници и
служители (чл.250 КТ). Могат да бъдат определяни норми за време (време за
произвеждане на дадена продукция), норми за изработка (количество и
качество на произведена продукция), норми за обслужване (време на
обслужване на машини или съоръжения), норми за численост (броя на
работниците или служителите, необходим за изпълнение на определена
трудова функция) и други с оглед на характера на производството.
Минималната работна заплата е най-ниското трудово възнаграждение за
отработено време или за извършена работа. Размерът на минималната работна
заплата, както и видовете и минималните размери на допълнителните трудови
възнаграждения за страната се определят с постановление на Министерския
съвет. Регламентира се месечната работна заплата при нормална
продължителност на работното време и почасовата работна заплата.
Посоченият в акта на Министерския съвет размер на минимална работна
заплата представлява основната работна заплата. След начисляване и на
дължимите допълнителни трудови възнаграждения към минималния размер
на работната заплата се формира брутната работна заплата на работника или
служителя. Размерът на минималната работна заплата, определен от
Министерския съвет е задължителен за страните по трудовото
правоотношение. По-нисък размер на заплата не може да се договаря, а в
случай на уговорен такъв, той ще бъде недействителен.
Установената минимална заплата за страната може да се завишава при
колективното трудово договаряне в отраслите, предприятията и
организациите. Минималната работна заплата, определена чрез договаряне, не
може да бъде по-ниска от тази, определена от Министерския съвет (чл.12
НДРЗ). Работодателят следва при промяна на минималната работна заплата за
страната или при едностранно увеличение на основното трудово
възнаграждение, да променя размера на трудовото възнаграждение за единица
7
изработка, с цел да се гарантира нейното получаване от работещите.
На следващо място - видно от представеният Трудов договор №
93/30.09.2021г. на М. Д. Ч., в т.2.2 от него страните по трудовото
правоотношение са договорили „Пълно работно време при законоустановено
за специалността 8 часа", от което следва да бъде направен извода, че
уговореното в т.3.1 от ТД трудово възнаграждение на работничката е
определено според продължителността на работното време. Съдържанието на
трудовият договор не съдържа ни най-малка индикация за договореност за
„сделно заплащане" на труда на работничката.
Вмененото на жалболодателя нарушение и съответно дадената му
цифрова квалификация обаче е за неизпълнение на задължително предписание
(ПАМ). Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на
чл.415, ал.1 от КТ в юридически факт, с който законът свързва реализиране на
административно наказателна отговорност. Разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ
е достатъчно ясно и категорично формулирана и съдържа състав на
административно нарушение, състоящ се в неизпълнение на задължително
предписание на контролен орган. Това предполага санкциониране на
нарушителя, ако не отстрани в дадения му срок констатираните от органа
нарушения на трудовото законодателство, съдържащи се в издадения
индивидуален административен акт - предписание. Независимо дали
предписанието е от една или няколко части, като изпълнително деяние под
формата на бездействие ще е винаги налице, дори и само част или части от
предписанието да не са били изпълнени. В производството по установяване на
правнорелевантния факт на неизпълнение на предписанието,
административно наказващият орган не следва да подлага на преценка
съответствието на това предписание със закона. Такава преценка не се дължи
и от съда, сезиран със спора за законосъобразността на издаденото НП.
Адресатът, който съвпада със санкционираното лице, не може да предявява
възражения в административно наказателното производство по ЗАНН, които
се основават на допусната от проверяващите органите незаконосъобразност на
задължителните предписания.
Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по
безспорен начин, че жалбоподателя „РПК „ПИРИН” - гр. Сандански, като не е
изпълнил даденото му с Протокол Изх. № ПР2302001/14.03.2023г. на Д"ИТ" -
8
гр. Благоевград задължително предписание в определения срок, чрез
бездействието си е осъществил от обективната страна посоченото в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление нарушение.
Задължение на работодателя, съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ
е да заплаща в срок уговореното трудово възнаграждение на работниците.
Кодексът на труда гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в
случаите, когато е налице „финансово затруднение" у работодателя и израз на
такава гаранция е нормата на чл.245, ал.1 от КТ, според която на работника и
служителя, при добросъвестно изпълнение на трудовите им задължения, се
гарантира изплащане на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не
по-малко от минималната работна заплата, като разликата до пълния размер
остава дължима ведно със законната лихва (арг. чл.245, ал.2 от КТ). Това
бездействие е довело до намесата и на Инспекцията по труда, която след
първата проверка е дала предписание за изплащане на възнаграждението в
пълен размер на работничката М. Д. Ч., което обаче РПК „ПИРИН"- гр.
Сандански не е изпълнила. Видно от съдържанието на неизпълнения ИАА,
дължимото трудово възнаграждение на работничката М. Д. Ч. е за м.януари
2022г.
От представената по делото платежна ведомост на РПК „ПИРИН"- гр.
Сандански се установява, че за процесния календарен период - м.януари
2022г. в Графа „Основно възнаграждение" няма извършено отбелязване. В
Графа „Сделно заплащане" е извършено отбелязване „640.00", но както съдът
посочи по-горе, не съществува такава договореност между работничката и
Кооперацията за т.нар. „сделно заплащане" на труда. Независимо от това, като
основа за формиране на брутното трудово възнаграждение на Ч. за този
период е взета именно сумата "640,00", която в действителност е по-ниска от
установената за страната минимална работна заплата за 2022г., а именно:
710,00лв. Именно това е била и причината св.Ч. да сезира контролните органи
на Инспекцията по труда, за да бъде защитено нарушеното и право да
получава трудово възнаграждение в размер не по-малък от MP3 установена за
страната.
Безспорно се установи, че при извършване на последваща проверка,
предмет на настоящото административнонаказателно производство,
9
проверяващите от ДИТ Благоевград са констатирали, че към 10.08.2023г. все
още не са изпълнени предписанията. Това именно поведение на
санкционираното лице е в разрез с дадените на 14.03.2023г. задължителни
преписания, което изпълва изцяло състава на нарушението по чл.415, ал.1 от
КТ.
Съобразно посочената норма самото бездействие да се изпълнят дадени
задължителни предписания е въздигнато от законодателя в административно
нарушение, поради което и установената формална липса на такова
изпълнение е основание за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Доколкото нарушителят е юридическо лице,
отговорността е обективна и не следва да бъде изследван въпросът за вината.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 415, ал. 1 от КТ, която предвижда, че на лице,
което не изпълни задължителни предписания на контролен орган за спазване
на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция в размер от
1500 до 10 000 лв.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по
чл.27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като е
наложил имуществената санкция в нейния минимален размер от 1500 лв.
Следва да се отбележи, че коректно е посочена санкционната разпоредба, така
че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по
недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя. Като
прецени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и с оглед
постигане на целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, съдът счете, че санкция в
минимален размер от 1500 лева се явява обоснована, справедлива и
съответстваща на извършеното нарушение.
От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено
жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение. В
хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят не попада
в хипотезата на чл. 415в КТ, поради което извършеното нарушение не е
маловажно. Наложената санкция е обоснована и справедлива, а обжалваното
наказателно постановление законосъобразно, поради което следва да бъде
10
потвърдено.
С оглед изхода на спора на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН
ответната страна има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно
направена от процесуалния представител. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, следва разноски да бъдат присъдени в минимален размер
съобразно нормата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, а именно в размер на 150 лева.
Съгласно чл.84 от ЗАНН за определянето на разноски за свидетели и
вещи лица се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно чл.189, ал.3 от НПК,
когато подсъдимият бъде признат за виновен, респ. – в случая когато бъде
потвърдено обжалваното НП – съдът го осъжда да заплати сторените по
делото разноски. В настоящото производство по обжалване на НП се
установяват сторени разноски в размер на 167.94 лева – за изготвената в хода
на съдебното дирене по искане на процесуалния представител на
жалбоподателя съдебно-счетоводна експертиза. Следва при този изход на
делото жалбоподателя да бъде осъден да заплати и направените деловодни
разноски, а именно: сумата от 50,00 лева - за явяване и изслушване на вещото
лице в с.з., а останалите - в размер на 167,94 лева, не следва да бъдат
възлагани в тежест на жалбоподателя, тъй като същата сума бе заплатена от
същия в хода на съдебното производство.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. с ал.9 от ЗАНН и
на основание чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.189, ал.3 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 01-
2300481/20.11.2023. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” –
Благоевград, с което на жалбоподателя Районна потребителна кооперация
„Пирин“, със седалище и адрес на управление гр. Сандански, бул.“Свобода“
№13, с ЕИК – *********, представлявана от Л. К. К. – председател, за
административно нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, на основание
чл.416, ал.5 КТ, вр. чл.415, ал.1 КТ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
11
ОСЪЖДА Районна потребителна кооперация „Пирин“, със
седалище и адрес на управление гр. Сандански, бул.“Свобода“ №13, с ЕИК –
*********, представлявана от Л. К. К. – председател, да заплати на Директор
Дирекция „Инспекция по труда” – Благоевград сумата от 150,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и сумата
от 50 лева - за явяване и изслушване на вещото лице в с.з. – по сметка на РС –
Сандански.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
12