р е ш
е н и е
№
гр.
Плевен, 03.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ – ми наказателен
състав, в публичното заседание на осми
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при секретаря
ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
и в присъствието на
Прокурора
като разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА НАХдело № 701 по описа за 2020 година, и за да
се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО
ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № РД-05-8 от 27.02.2020 година
на ***, с
което на основание чл.218 ал. 2 от Закона
за здравето на *** с ЕИК ***, представлявано от *** е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено
административно нарушение по чл. 56 ал. 1 от Закона за здравето.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ редовно призован се представлява в съдебно заседание от ***. Последният
не оспорва фактическите констатации, отразени в акта за административно
нарушение и наказателното постановление. Твърди, че е стопанисваното от страна
на ***то помещение не представлява „ закрито обществено място“ по смисъла на
закона, а клуб, в който се допускат само негови членове, поради което намира,
че е допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилна
интерпретация от страна на наказващият орган на събраните фактически данни,
довела до погрешно квалифициране на същите като нарушение по чл. 56 от Закона
за здравето. На следващо място счита, че неправилно е определена и конкретната
санкционна норма, тъй като представляваното от него *** имам статут на
юридическо лице, а не едноличен търговец. В този смисъл намира, че е налице
допуснато съществено процесуална нарушение на ЗАНН, което налага цялостната
отмяна на наказателното постановление. Моли съда да постанови решение в същия
смисъл, както и да присъди на доверителя му направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован се представлява в съдебно заседание от ***.
Последната ангажира становище, че нарушението по чл. 56 ал. 1 ЗЗ е установено
по категоричен и несъмнен начин. Счита ,
че при издаването на наказателното постановление са спазени всички изисквания
на процесуалният закон, същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено като такова.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, становището на
представляващия жалбоподателя и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по
чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана.
По
ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган – ***.
***, представлявано от *** е вписано в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел при Плевенски окръжен съд с решение № 107/06.10.2014 година по
ф. д № 34/2014 година по описа на същия съд. Същото е учредено за неопределен
срок с цел да „ подкрепя и насърчава
културата на приятното пушене, общуване и любов към живота, да защитава активно
правата на пушачите да се наслаждават на разнообразието на тютюна без да вредят
на околните и т. н“. За място, на което събира своите съмишленици ***то
използва помещение, находящо се на ул. „ *** „ № ***, известно като ***. В същият има въведен
касов апарат, който отчита и оборотите от извършените ежедневни продажби.
На 15.01.2010 година *** извършили проверка в горния обект. Двамата
служители на инспекцията влезли в кафенето като посетители, като никой и по
никакъв начин не изискал от тях да представят документи за принадлежността си
към клуба на ***. Непосредствено възприели на пет от масите клиенти, които
консумирали кафе и извършвали тютюнопушене. Пред тях имало и поставени
пепелници.
*** пристъпили към извършване на проверка. След като се легитимирали на
бармана и сервитьорката, които се намирали в обекта помолили за среща с
управителя, който в момента отсъствал.
На 21.01.2020 година в сградата на *** и
в присъствието на *** бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл. 56 ал. 1 ЗЗ, а именно: в обекта е допуснато да се извършва
тютюнопушене. Представляващият ***то подписал акта без възражения.
Впоследствие било издадено атакуваното наказателно постановление, което
санкционира ***то с нестопанска цел „***“ с имуществена санкция в размер
на 1500 лева на основание чл. 281 ал. 2
ЗЗ.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства –
наказателно постановление №
РД-05-8 от 27.02.2020 година на ***; акт
за установяване на административно нарушение от юридическо лице № 00018 от
21.01.2020 година на ***; покана за доброволно изпълнение до *** „***“; данни от регистър БУЛСТАТ от
06.10.2014 година и удостоверение за актуално състояние от 07.10.2014 година по
ФД № 34 от 2014 година по описа на Окръжен съд - Плевен.
В подкрепа на възприетата от съда
фактическа обстановка са и събраните в пода на въззивното производство гласни
такива посредством разпита на свидетелите Й.Й. и В.Х..
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че
жалбата е основателна по следните
съображения:
Въз основа преценката на
събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност установяват, съдът прие, че обекта,
стопанисван от *** представлява закрито обществено място по смисъла на пар. 1 а б. Г от ДР на
Закона за здравето. Същите доказателства установяват
по категоричен начин и факта, че в деня на извършената проверка в същият обект
клиенти извършвали тютюнопушене в разрез
с изискванията на закона за здравето, разписани в разпоредбата на чл. 56 ал. 1
ЗЗ.
Предмет на преценка в настоящото
съдебно производство обаче е както материалната законосъобразност на издаденото
наказателно постановление, така и съответствието му с процесуалният закон.
Съгласно установените процесуални
правила и разпоредбата на чл. 57 ал.І т. 6 от ЗАНН всяко наказателно
постановление следва да съдържа конкретните законови разпоредби, които са били
нарушени виновно.
Съгласно разпоредбата на чл. 27 ал.І от ЗАНН
административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на същия закон
в границите на наказанието, предвидено за извършено нарушение. В този смисъл
наказателното постановление следва да съдържа материално правната разпоредба,
за която се твърди, че е била нарушена и санкционната такава, посочена в
съответният специален закон.
Видно от представеното по делото Наказателно
постановление № РД-05-8 от 27.02.2020 година на *** е, че със същото жалбоподателя в настоящото
производство е санкциониран на основание чл. 281 ал. 2 ЗЗ с имуществена санкция
в размер на 1 500 лева. Последната законова разпоредба предвижда санкции
при за нарушаването на чл. 56 ЗЗ както
следва: глоба от 300 до 500 лв. за
физическите лица, имуществена санкция от
1 000 до 1 500 лв., когато нарушението е извършено от едноличен търговец, или с
имуществена санкция от 3 000 до 5 000 лв., когато нарушението е извършено от
юридическо лице.
Представените по делото писмени
доказателства, обективирани в данни от регистър БУЛСТАТ от 06.10.2014 година и
удостоверение за актуално състояние от 07.10.2014 година по ФД № 34 от 2014
година по описа на Окръжен съд – Плевен установяват по категоричен начин
статута на *** – Плевен, а именно на юридическо лице. Видно от данните по
делото е, че на ***то е наложена санкция в размерите, предвидени за едноличен
търговец.
Предвид горното съдът намери, че
наказателното постановление е издадено в разрез с нормата на чл. 27 ЗАНН.
Допуснатото нарушение е съществено, не може да бъде отстранено в хода на
въззивното производство и налага отмяната на наказателното постановление. Макар
и същото да отговаря на изискванията на материалния закон,
противоречи на процесуалните норми, което налага пълната му отмяна.
Водим от горното и на основание чл.
63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-05-8 от 27.02.2020 година
на ***, с което на основание чл.218 ал. 2
от Закона за здравето на *** с ЕИК ***, представлявано от *** е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено
административно нарушение по чл. 56 ал. 1 от Закона за здравето.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: