РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. И., 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., I СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлияна В. Цонева Йорданова
при участието на секретаря Детелина В. Янкова
като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова Гражданско
дело № 20213310100477 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 във
вр. с ал.3 и ал.4 от ГПК.
Постъпила е искова молба вх.№ 987/28.06.2021г., уточнена с молба вх.№
1397/03.08.2021г., молба вх.№ 2809/16.12.2021г. и молба вх.№
1205/28.04.2022г., от „*******“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., п.к. 1588, р-н Панчарево, ул.“****“ № 438, представлявано
от изпълнителен директор К.Т.Н., действащ чрез упълномощен адв.Л.П., АК-
С., съдебен адрес: гр.С., ж.к.“****а“, бл.44, вх.А, партер (от задната страна на
блока), като моли съда да постанови решение, с което, на основание чл.422
във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, да приеме за установено, че ответникът ЕТ
„***** – И.Ф.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.И.,
обл.Р., ул.“****“ № 17, представляван от собственика ИКН. Ф. ИЗ., дължи на
ищцовото дружество сумата от общо 5 502.91 лева, от която:
- 4 326.87 (четири хиляди триста двадесет и шест лева и осемдесет и
седем стотинки) лева, с включен ДДС, представляваща главница на
незаплатена цена на доставени услуги по Фактури №№ ********** от
08.11.2017г., № ********** от 02.01.2018г. и № **********/02.01.2018г.,
- 1 176.04 (хиляда сто седемдесет и шест лева и четири стотинки) лева
– дължима лихва за забава, за периода от падежа на задължението за плащане
по всяка една от фактурите до 09.03.2021г. – датата на депозиране на
Заявлението по чл.410 от ГПК за същите вземания (по Фактура № **********
от 08.11.2017г., с падеж на плащане 08.11.2017г. – лихва в размер на 54.93
лева; по Фактура № ********** от 02.01.2018г., с падеж на плащане
02.01.2018г. – лихва в размер на 1 035.82 лева и по Фактура №
**********/02.01.2018г., с падеж на плащане 02.01.2018г. – лихва в размер на
85.29 лева),
както и законната лихва от датата на депозиране на Заявлението по
1
чл.410 от ГПК за процесните вземания до окончателното им събиране.
Претендира за присъждане на всички съдебни и деловодни разноски, вкл.
заплатения адв.хонорар. В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество
е официален представител и вносител на строителна техника, машини и
багери, марка JCB, като притежава и оторизираните сервизи на територията
на РБългария за поддръжка и ремонт на тази техника и машини. Ответникът е
клиент на ищцовото дружество, като по негово искане, по повод на повреда на
притежаван багер JCB, модел 3СХ, сериен № 2450286, ищецът е извършил
сервизна дейност, както следва: по Протокол от 04.11.2017г. – проверка на
горивната система, подмяна на подкачващата горивото помпа, оглед на
електрическата инсталация и тест на горивната система, както и по Протокол
от 08.11.2017г. – извършен транспорт за тестове и работа на място от техници
на дружеството, като в хода на ремонта са доставени и нови части. Цялата
дейност по проверка, диагностициране на техническия проблем, доставката на
нови части и работата по отстраняване на проблема, била извършена в
периода от 04.11.2017г. до 02.01.2018г. За извършените доставки и услуги
били издадени процесните фактури, като Фактура № ********** от
08.11.2017г., включва само цената за транспорт за 320 км. при ед.цена 1.50
лв/км, на обща стойност 160.00 лева; във Фактура № ********** от
02.01.2018г. са включени доставка на горивоподкачаща помпа, горивен
филтър, фактурирани услуги – ремонт на ГНП и дюзи, анализ на ГДД,
извършен труд за 20 часа при ед.цена 50.00 лв/ч, изразходвано гориво във
връзка с ремонта и извършен транспорт за 960 км. при ед.цена от 0.30 лв/км, а
във Фактура № **********/02.01.2018г. са включени доставени части във
връзка с ремонта. Въпреки неколкократните покани към ответника да
извърши плащане на задълженията си по цитираните фактури, такова не било
извършено, поради което ищецът предприел постъпки и по реда на чл.410 от
ГПК се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение за
процесните вземания по ч.гр.дело № 187/2021г. на РС-И.. Поради депозирано
в срок възражение на длъжника срещу заповедта за изпълнение и по указание
на съда, ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на
вземанията си.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът ЕТ „***** – И.Ф.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.И., обл.Р., ул.“****“ № 17, представляван от собственика
ИКН. Ф. ИЗ., действащ чрез упълномощен адв.ИВ. ВЛ., АК-В, съдебен адрес:
гр.В, бул.“*****“ № 26, ет.2, представя отговор вх.№ 1646/02.09.2021г., с
допълнителни съображения вх.№ 406/16.02.2022г., като оспорва изцяло
исковата претенция, като неоснователна и неотговаряща на обективната
истина. Твърди, че е Лизингополучател на процесния багер-товарач JCB,
модел 3СХ по Договор за финансов лизинг на ППС № 123898/07.03.2017г.,
сключен с Лизингодател „Уникредит Лизинг“ ЕАД, като продавач на
лизинговия обект е ищецът „*******“ АД, ЕИК *******. Ответникът, като
Лизингополучател приел багера и започнал неговата експлоатация, но на
03.11.2017г., по време на работа с него, в рамките на работния ден, се появил
скрит дефект, за който веднага бил подаден сигнал в сервиза на „*******“
АД, ЕИК *******. По случая бил ангажиран сервизен екип за преглед и
ремонт на машината. Не било разрешено преместване на багера от обекта на
експлоатация до местодомуването му, като останал там неохраняем. Сервизни
техници и работници идвали за преглед на машината, съответно на
04.11.2017г., на 08.11.2017г. и на 27.11.2017г. На първата дата било
2
установено, че багерът не пали с оригиналната помпа и със сервизната помпа.
На 08.11.2017г. ответникът бил уведомен от сервизните работници, че ще
бъдат демонтирани помпата и дюзите на багера за ремонт, но за негова
сметка, тъй като повредата се дължала на некачествено гориво, което
съдържало вода. Ответникът не се съгласил с това, тъй като багерът е в
гаранция. Оспорил и твърденията за горивото, тъй като зареждал всичките си
МПС-та от една бензиностанция и нямал никакви проблеми, като поискал от
сервизните работници да вземат повторна проба от резервоара на багера,
което те направи саморъчно, запечатали я и била изпратена за проверка в
независима лаборатория. На този ден не демонтирали помпата и дюзите, като
това станало на 27.11.2017г. при следващото посещение на обекта от
сервизния екип. Ответникът счита, че ищецът е отговорен за заплащане на
сумите по ремонта на багера, тъй като е гаранционен, като имали уговорка, че
това е скрит дефект и следва да бъде покрит от продавача „*******“ АД.
Изразява несъгласие с направените констатации, че инжекторите и помпата за
високо налягане са блокирани поради неправилна експлоатация –
неподходящо или лошо филтрирано дизелово гориво, като твърди, че по
Протокол № 974/13.11.2017г. на изпитателна лаборатория за води,
разтворители и нефтопродукти в гр.Р., предоставеното за проверка гориво
съответства на качеството за течни горива. Оспорва издадените от ищеца
фактури, които не били подписани от ответника. Счита, че съзнателно
ищецът избягва въпросите, свързани с гаранционните условия и законовата
гаранция на неговия продукт, като се позовава на разпоредби от Закона за
защита на потребителите. Не били посочени никакви правни основания за
извършване на процесния ремонт за сметка на клиента. Въз основа на
изложените съображения претендира за отхвърляне на иска и присъждане на
разноските по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Ищцовото дружество „*******“
АД-гр.С., ЕИК *******, е страна – Продавач по Договор за покупко-продажба
П 123898 от 08.03.2017г., сключен с „УниКредит Лизинг“ ЕАД, клон Р., в
качеството му на Купувач/Лизингодател. По силата на този договор е закупен
нов багер-товарач JCB, модел 3СХ, сериен № JCB3СХ4TCG2450286, който да
бъде предоставен при условията на финансов лизинг от Лизингодателя на
Лизингополучател – ответника ЕТ „***** – И.Ф.“-гр.И., ЕИК ********, по
сключен Договор за финансов лизинг на ППС № 123898/07.03.2017г. С
Приемо-предавателен протокол № 588/09.03.2017г. лизинговата вещ – багер-
товарача, ведно с оборудване – допълнителна кофа 400 мм, палетни вилици и
бързосменник, е предадена от търговски представител на Продавача във
физическо държане на Лизингополучателят ЕТ „***** – И.Ф.“-гр.И., ЕИК
********, като последният подписал Декларация за валидност на гаранция от
09.03.2017г., с която се задължил: 1.Да експлоатира машината по
предназначение; 2.Да не прави промяна по конструкцията на машината; 3.Да
не използва неоригинални консумативи и резервни части и 4.Да осъществява
техническо обслужване на машината съгласно предписанието на
производителя и само в оторизиран сервиз, като неизпълнението на което и да
е от тези задължения води до прекъсване на гаранцията на машината. В
Приложение № 2 „Специални условия към договора за покупко-продажба“ е
регламентиран (т.7) гаранционен срок от 12 месеца, считано от предаването с
приемо-предавателен протокол на лизинговия обект. В самия Договор за
покупко-продажба са уговорени и задължения на Лизингополучателя ((чл.8-
3
чл.13), в т.ч. по чл.10 е регламентирано, че с изключение на изрично
запазените права, Купувачът (Лизингодател) с настоящия договор прехвърля
на Лизингополучателя всички права и претенции на купувач, произтичащи от
договора и действащите нормативни актове, като изрично и със съгласието на
двете страни по този договор, му е вменено задължението да отправя до
Продавача рекламации и уведомления за недостатъци, повреди и отклонения
от изискванията за качество, в които да се съдържа информация за
неизправността и за условията, при които се проявява, като изпраща копия от
тях и до Купувача. Уговорено е и задължение (изр. последно на чл.10) да
сервизира оборудването, обект на договора, единствено и само в сервизната
мрежа на официалния дилър на JCB за България - „*******“ АД, за целия
период на лизинговия договор.
В самия Договор за финансов лизинг на ППС № 123898/07.03.2017г., в
чл.3, ал.2, изр. последно, е уговорено между страните, че гаранционно и
извънгаранционно обслужване и ремонти, претенции за недостатъци на
лизинговия обект, ще се уреждат директно между Лизингополучателя и
оторизираната сервизна организация, респ. доставчика на база пълномощно,
издадено от Лизингодателя. В чл.12, ал.3 от същия Договор (раздел „Риск,
разноски“), е регламентирано, че с изключение на покритите от
гаранционните сервизни условия и приети от Доставчика случаи, всички
разходи по съхранението, опазването, поддръжката и експлоатацията на
лизинговия обект, се извършват от и за сметка на Лизингополучателя.
Не е спорно между страните, че на 03.11.2017г., при работа с процесния
багер-товарач, съобразно предназначението му, възникнал проблем, като
машината изгаснала и повече не могла да бъде приведена в движение. Тъй
като багерът бил още в гаранционен срок, Лизингопулачателят ЕТ „***** –
И.Ф.“-гр.И., ЕИК ********, веднага още същия ден уведомил обслужващия
оторизиран сервиз на „*******“ АД, ЕИК *******, за възникнала повреда.
На 04.11.2017г. техници от сервиза констатирали повредата, като извършили
проверка и тест на горивната система, оглед на ел.инсталацията и подменили
подкачващата помпа със сервизна, но повредата не била отстранена (съставен
Протокол за сервизна дейност от 04.11.2017г., подписан от представители на
двете страни). В същия Протокол са вписани в графа „Пропътувани
километри“ – гаранционни – 320. На същата дата, в присъствието на
ответника-Лизонгополучател на багера, техниците взели дизелово гориво от
резервоара за лабораторен анализ. Багерът останал на място, като не бил
преместен по местодомуването му.
Съгласно Протокол за изпитване № 7033/08.11.2017г. на Изпитвателна
лаборатория за нефтопродукти СЖС България ЕООД-гр.Б, е констатирано
отклонение в съдържанието на дизеловото гориво, иззето за изследване и
представено от ищеца, като заявител на изпитването – над допустимите
стойности по показател – съдържание на вода.
На 08.11.2017г. отново дошли сервизни техници, като уведомили
Лизингополучателя, че повредата е в резултат на некачествено гориво, което
съдържало вода, поради което ще бъдат демонтирани помпата и дюзите на
багера за ремонт, но за негова сметка. Ответникът възразил срещу тези
констатации, тъй като багерът е в гаранция и се противопоставил на
демонтажа, като по негово искане и в негово присъствие отново била взета от
сервизните работници повторна проба от дизеловото гориво в резервоара на
багера, за извършване на повторен лабораторен анализ. На същата дата бил
съставен и подписан от представители на двете страни Протокол за сервизна
4
дейност от 08.11.2017г., в който е вписана като дейност само транспорт –
фактурирани 320 пропътувани километри в съответната графа.
Съгласно Протокол от изпитване № 974/13.11.2017г. на Изпитвателна
лаборатория за води, разтворители и нефтопродукти „Петрол-Контрол“
ЕООД -гр.Р., при изследване на пробите за изпитване, представени на
09.11.2017г. от ответника ЕТ „***** – И.Ф.“-гр.И., като заявител на
изпитването, не са констатирани никакви отклонения от допустимите
стойности по всички изследвани показатели на дизеловото гориво, вкл. и
съдържанието на вода.
На 27.11.2017г. последвало трето посещение от сервизен екип на
„*******“ АД, ЕИК *******, когато повредената горивна помпа и дюзите на
багера били свалени и взети за диагностика и извършване на необходимия
ремонт.
За извършените от дружеството-Продавач на багера доставки и услуги
във връзка с ремонтните дейности на багера, били издадени процесните
фактури, както следва:
- Фактура № ********** от 08.11.2017г., включваща само цената за
транспорт за 320 км. при ед.цена 0.50 лв/км, на обща стойност 160.00 лева
(192.00 лева, с ДДС);
- Фактура № ********** от 02.01.2018г., на обща стойност 3 183.66 лева
(3 820.39 лева, с ДДС), като са включени доставка на горивоподкачаща
помпа, горивен филтър на ед.цена 76.54 лева, фактурирани услуги – ремонт
на ГНП и дюзи, анализ на ГДД, извършен труд за 20 часа при ед.цена 50.00
лв/ч, изразходвано гориво във връзка с ремонта и извършен транспорт за 960
км. при ед.цена от 0.30 лв/км и
- Фактура № **********/02.01.2018г., на обща стойност 262.07 лева
(314.48 лева, с ДДС), в която са включени доставени части във връзка с
ремонта – горивен филтър на ед.цена 61.90 лева, обезмаслител, шайба и
антифриз.
Според заключението вх.№ 1381/12.05.2022г. на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, описаните фактури, на обща стойност
4 326.87 лева са осчетоводени при ищцовото дружество „*******“ АД-гр.С.,
включени са в Дневниците за продажби, съответно за м.11.2017г. и
м.01.2018г., когато са издадени и по тях няма извършено плащане. В
счетоводството на ответника не са постъпвали въпросните фактури, респ.
няма осчетоводяване, като не са включвани и в Дневниците за покупки.
Същата експертиза определя размер на мораторната лихва върху
неизплатеното задължение за периода от датата на падежа на задължението
по всяка фактура до 09.03.2021г., на стойност от 1 399.54 лева (приложена
Таблица № 1 към експертното заключение).
Поради неплащане на задължението по фактурите, ищецът по
настоящото дело „*******“ АД-гр.С. подал Заявление вх.№ 152/17.03.2021г.
и сезирал заповедно производство по ч.гр.д.№ 187/2021г. по описа на РС-И.,
по което и по реда на чл.410 от ГПК се снабдява срещу ответника ЕТ „***** –
И.Ф.“-гр.И. със Заповед от 17.03.2021г. за изпълнение на парично
задължение, за процесните суми, предмет и на исковото производство - 4
326.87 (четири хиляди триста двадесет и шест лева и осемдесет и седем
стотинки) лева, с включен ДДС – главница по трите фактури, 1 176.04
(хиляда сто седемдесет и шест лева и четири стотинки) лева – дължима
лихва за забава, за периода от падежа на задължението за плащане по всяка
една от фактурите до 09.03.2021г., разпределени, както следва: 54.93 лева по
5
Фактура № ********** от 08.11.2017г., с падеж на плащане 08.11.2017г.;
1 035.82 лева по Фактура № ********** от 02.01.2018г., с падеж на плащане
02.01.2018г. и 85.29 лева по Фактура № **********/02.01.2018г., с падеж на
плащане 02.01.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
Заявлението в съда – 17.03.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски – заплатена ДТ в
размер на 110.10 (сто и десет лева и 10 ст) лева. Поради депозирано в срок
възражение вх.№ 285 от 02.04.2021г. на длъжника ЕТ „***** – И.Ф.“-гр.И.
срещу Заповедта за изпълнение и по указание на съда, дадено по реда на
чл.415, ал.1 от ГПК с Разпореждане от 17.05.2021г., ищецът депозира в срок
настоящия иск за установяване на вземането си.
Назначената в настоящото производство съдебна автотехническа
експертиза приема категорично в заключението си вх.№ 1464/19.05.2022г., че
на 03.11.2017г. по време на работа на багер-товарача JCB, модел 3СХ, е
възникнала повреда на части от системата за подаване на гориво – помпите за
гориво и дюзите за впръскването му в цилиндрите на двигателя, но
констатира, че причините за това могат да са различни, тъй като горивната
система на дизеловите двигатели се състои от множество взаимно свързани
прецизни части – горивоподаваща и нагнетителна помпи, регулатори, дюзи,
клапани, филтри, тръбопроводи и др. Най-често срещаната причина за
възникващи повреди в горивната система на дизеловите двигатели е
използването на неподходящо за сезона и недобре филтрирано дизелово
гориво, както и гориво с повишено съдържание на вода. Понякога могат да се
появят повреди на някои от съставните части на горивната система, както и на
ел.инсталацията, имаща отношение към електронното управление на частите
на горивната уредба. Възможно е да се получат проблеми и със захранващите
напрежения към електронния блок и подавания управляващ сигнал към
отделните елементи на системата, което се установява само чрез извършване
на компютърна диагностика на електронния блок за управление на системите
на багера. Независимо от всичко гореизложено, експертизата не изключва и
вероятността от поява на скрит фабричен дефект на някой съставен елемент
или част от цялата система.
Изхождайки от наличните материали по делото и горните съображения,
експертизата е направила извод, че не може да даде категорично заключение
за конкретната причина за възникналата повреда в горивната система на
багера.
Според същата експертиза, за отстраняване на констатираните
неизправности е необходим ремонт и подмяна на негодни части, което
включва: стендово изпитване и горивонагнетателна помпа; ремонт на дюза;
смяна на дозиращия клапан; смяна на горивоподкачваща помпа; смяна на
горивен филтър; смяна на уплътнители и шайби за дюзи помпи; разход на
дизелово гориво за стендово изпитване на помпи и дюзи; антифириз за
зареждане на охладителната система на двигателя. Установява, че от страна
на ищеца „*******“ АД-гр.С., са извършени съответните ремонтни дейности
и подменени части, като след извършена диагностика на помпата и дюзите е
установено, че трябва да бъдат подменени филтъра за гориво,
горивоподкачащата помпа и дозиращия клапан на горивонагнетателната
помпа. Определя обща стойност на подменените части на багера от 1 898.00
лева, но констатира, възприето и от съда, че филтърът за гориво е вписан в
двете Фактури от 02.01.2018г. и то с различна цена.
Експертизата приема, че е логично всички вложени части за ремонта на
6
процесния багер-товарач да са доставени от склада за резервни части на
„*******“ АД-гр.С., предвид, че е официален дилър на JCB
(Великобритания), световен лидер в производството на строителна, пътна и
земекопна техника, както и на дизелови генератори. Освен продажба на
техника, фирмата осигурява сервизна и гаранционна поддръжка на
продаваните продукти, чрез оторизирани мобилни сервизни екипи, със
сервизни центрове в С., В, Пловдив, Стара Загора, Б, Плевен и Р., като
разполагат с над 30 специално оборудвани автомобила. Фирмата разполага и
с един от най-големите складове за резервни части за строителна техника в
България, с номенклатура над 4000 позиции.
По изрично възлагане като задача, експертизата изследва конкретната
причина за смяна на дозиращия клапан. В тази връзка обяснява, че
горивоподкачващата помпа повишава налягането на гориво и го изпраща в
дозиращия клапан, който е свързан с ръчката или педала за подаване на газта.
Чрез дозиращия клапан се променя сечението на дозиращия отвор и така се
регулира количеството гориво, което се изпраща в нагнетателната секция на
ротора. В зависимост от положението на дозиращия клапан, респ. от
положението на ръчката за подаване на газта, се променя и количеството,
което ще постъпи в секцията на ротора, респ. количеството гориво, което ще
се подаде към гориворазпръсквачите (дюзите). Дозиращият клапан е съставна
част от горивонагнетателната помпа и неговата изправност може да бъде
установена само на специален стенд в съвместна работа на цялата горивна
помпа. Тъй като този клапан е от най-прецизните части на горивната система,
той не подлежи на разглобяване и ремонт, и при установена неизправност
трябва да се замени с нов клапан. В конкретния случай по делото, при
проверката на горивонагнетателната помпа на стенда е установено, че
показателите за налягане и дебит на помпата, са по-ниски от необходимите.
След замяна на дозиращия клапан с нов, всички параметри са се установили в
необходимите граници. Според експертизата, това показва, че проблемът
/неизправността е била в дозиращия клапан, докато нагнетателната секция на
помпата е била в изправност. Повредата на клапана е предизвикала подаване
на по-малко количество гориво в нагнетателната секция на ротора на помпата,
респ. към дюзите се е изтласквало по-малко количество гориво и с по-ниско
налягане, и двигателят е спрял да работи.
Крайният извод на експертизата е, че не може да се даде становище дали
повредата на дозиращия клапан е поради фабричен дефект или е възникнала в
резултат на използвано некачествено гориво. Възникналата повреда в
дозиращия клапан не може да доведе до повреди на други части от горивната
система.
Според обсъжданото експертно заключение, фактурираните от ищеца 20
часа положен труд са реални, като необходимо време за отстраняване на
възникналата повреда на багера. Тези часове включват работа на мобилен
сервизен екип от двама техници, който е извършил проверка на багера на
место, констатирал е повредата, два пъти е вземал гориво от резервоара на
багера за лабораторен анализ и е демонтирал повредените части. В тези 20
часа труд е включено и времето за диагностика и ремонт на помпата и
дюзите, с оглед на което експертизата приема, че това е било необходимото и
достатъчно време за извършване на описаните дейности. По отношение на
часовата ставка за положен труд от 50.00 лева на час, приема, че това е
цената, приложима за всички клиенти на фирмата, при което общата стойност
на положения труд за извършения ремонт възлиза на 1 000.00 лева, без ДДС.
7
Експертизата проверява и фактурираните транспортни разходи по
отстраняване на процесната повреда, както и изразходваното гориво във
връзка с ремонта, като не установява различни стойности от фактурираните.
Констатира, че за посещенията на място от гр.В до гр.И. и обратно,
сервизният екип е пропътувал общо 1 280 км, като за извършеното пътуване
при установяване на повредата на 08.11.2017г. е фактурирана ед.цена от 0.50
лева/км, или обща стойност на разхода от 160.00 лева, без ДДС, а за
останалите пътувания - обща стойност на разхода от 288.00 лева, без ДДС,
при ед.цена от 0.30 лева/км. Отделно е цената на изразходваното горивото за
ремонта – общо 40 литра по ед.чена от 2.20 лв/литър, обща стойност от 88.00
лева.
Експертното заключение не е оспорено от страните по делото и се
възприема изцяло от съда. Ищцовата страна, чиито представител не
присъства лично при изслушването на експертизата, е поставил в писмена
форма единствен въпрос към вещото лице, дали в проверените документи и
въобще е възможно да се установи, че дизеловото гориво, на което е направен
лабораторен анализ, е взето именно от процесния багер-товарач и кога точно.
В тази връзка експертът пояснява, че при изготвяне на експертизата
единствените налични данни за лабораторното изследване на горивото са
били тези по Протокола за лабораторното изследване, извършено в гр.Р., на
втората проба, взета на 08.11 2017г., тъй като по делото е нямало документ за
резултата от лабораторното изследване на първата проба, взета на
04.11.2017г. (представен от ищцовата страна Протокол за това изследване в
съдебно заседание на 02.06.2022г.). Възприел е наличните данни, че са взети
две проби от горивото в резервоара на багера, което е едно и също и счита, че
не е възможно да стане някакво замятане при тези вземания на пробите.
В производството по делото ищцовото дружество е направило съдебни и
деловодни разноски в общ размер на 1 141.52 лева, от които 223.07 –
заплатена ДТ, от която 110.10 лева са заплатени в заповедното производство,
а разликата от 112.97 лева – доплатени при завеждане на установителния иск,
680.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждения по Договор за правна
защита и съдействие от 24.06.2021г., както и 238.45 лева – припадаща се част
от възнагражденията на вещите лица по съдебно-счетоводната и съдебната
автотехническа експертиза. Представя Списък за разноски по чл.80 от ГПК за
същата сума. Ответникът е направил разноски в общ размер на 938.45 лева, от
които 700.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за
правна защита и съдействие № ********** от 01.06.2022г. и 238.45 лева –
припадаща се част от възнагражденията на вещите лица по съдбно-
счетоводната и съдебната автотехническа експертиза. Представя Списък за
разноски по чл.80 от ГПК за 938.00 лева.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск за установяване на парично
вземане е допустим и намира правното си основание в разпоредбата на чл.422
във вр. с чл.415, ал.1, т.1 във вр. с ал.3 и ал.4 от ГПК. Предявен е в срока по
чл.415, ал.4 от ГПК в спазване указанието на РС-И. по Разпореждането от
17.05.2021г. по ч.гр.д.№ 187/2021г. по описа на съда, дадено към заявителя и
ищец в настоящото производство „*******“ АД-гр.С.. При условията на
чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
17.03.2021г.
Разгледан по същество – искът е неоснователен. Същият е с предмет
8
установяване на парично вземане, произтичащото от договорно
правоотношение - Договор за покупко-продажба П 123898 от 08.03.2017г. на
нов багер-товарач JCB, модел 3СХ, сериен № JCB3СХ4TCG2450286, сключен
между ищеца „*******“ АД-гр.С., като Продавач и „УниКредит Лизинг“
ЕАД, клон Р., в качеството му на Купувач/Лизингодател, за предоставяне на
багер-товарача при условията на финансов лизинг от Лизингодателя на
Лизингополучател – ответника ЕТ „***** – И.Ф.“-гр.И., ЕИК ********, по
сключен Договор за финансов лизинг на ППС № 123898/07.03.2017г.
В хода на делото категорично се установи, че процесният багер-товарач е
бил предаден във фактическо държане на ответника на 09.03.2017г. и в
уговорения между страните гаранционен срок от 12 месеца, считано от
посочената дата, а именно на 03.11.2017г. е възникнала повреда на
лизинговата вещ. Ищецът„*******“ АД-гр.С. е бил ангажиран със сервизното
и гаранционно обслужване на повредената лизингова вещ, като официален
представител и вносител на техниката с марката JCB, като е бил уведомен
веднага от Лизингополучателя за повредата на багера, респ. ищецът е
предприел и извършил необходимите и дължими от него ремонтни дейности,
за които претендира заплащане от ответника на направените разходи по
процесните три фактури, възлизащи на исковата сума от 4 362.87 лева и
отделно обезщетение за забава поради закъснялото плащане на задължението.
Спорният въпрос по делото е дали конкретно установената повреда на
лизинговата вещ ангажира дължимата от ищеца отговорност за
гаранционно обслужване, респ. извършване на ремонтните дейности за негова
сметка или разходите по ремонта са дължими от ответника-ползвател на
лизинговата вещ.
Преди всичко, по делото не се доказа нито една причина, изключваща
тази отговорност на ищеца.
По отношение поведението на ответника-Лизингополучател – не се
доказа той да е нарушил което и да е от поетите негови задължения по
подписаната на 09.03.2017г. Декларация за валидност на гаранцията,
обуславящо прекъсването й. Нещо повече, същият е изправна страна и по
отношение на непряко договорените негови задължения по Договора за
покупко-продажба П 123898 от 08.03.2017г., по който не е страна, но в чл.10
му е вменено по общо съгласието на Продавача и Купувача/Лизингодател,
задължението да отправя директно до Продавача рекламации и уведомления
за недостатъци, повреди и отклонения от изискванията за качество, в които да
се съдържа информация за неизправността и за условията, при които се
проявява. Още на 03.11.2017г., в деня на възникване на повредата на багер-
товарача, ответникът-Лизингополучател е уведомил „*******“ АД и е
съдействал на сервизните техници при всичките им посещения за
установяване и отстраняване на повредата, като се е съобразявал с всички
изисквания и указания относно дължимото негово поведение.
Относно естеството на повредата, констатирана и в заключението на
съдебната автотехническа експертиза като повреда на части от горивната
системата на багера и по-конкретно - повреда на дозиращия клапан като
съставна част от горивонагнетателната помпа, отново не се доказа несъмнено,
че причината е в поведението на ответника. Компетентното заключение на
автотехническата екпертиза е категорично, че са възможни различни причини
за възникване на тази повреда, като не изключва и вероятността от поява на
скрит фабричен дефект на някой съставен елемент или част от цялата
9
система.
По отношение на обсъжданата като най-често срещана причина за този
вид повреда – използването на некачествено дизелово гориво, то и в тази
насока не бяха събрани безпорни доказателства. Макар и ищецът да не
въвежда твърдения в тази насока, то по повод на възраженията на ответната
страна се доказа по делото, че сервизните работници на ищеца двукратно са
вземали проби от дизеловото гориво в резервоара на процесния багер-
товарач, съответно при посещенията им на място на 04.11.2017г. и на
08.11.2017г., като двете независими лаборатории представят различни
констатации по отношение наличието или липсата на отклонения от
допустимите стойности по изследваните показатели на дизеловото гориво, в
частност -съдържанието на вода.
Дори да бъдат споделени съмненията на ищцовата страна (въпреки
липсата на опровержими доказателства) относно идентичността на
изследваното дизелово гориво при първото и при второто лабораторно
изследване, и да се приема факта, че конкретното гориво, заредено в
резервоара на багер-товара към 03.11.2017г. и било с отклонения в
качеството, то съдът категорично не приема извода, че това е причина, за
която следва да отговоря ответникът-Лизингополучателя и да се вменява в
негова вина, изключваща полагащите му се гаранционни привилегии при
ремонтиране на лизинговата вещ. Става въпрос за използване на готов
консуматив – дизелово гориво, чиито потребители не носят никаква
отговорност при несъответствие с допустимите съставки от съдържанието му.
Въз основа на горното, съдът приема за недоказано, че направените
разходи за ремонта на багер-товарача по процесните три фактури, са дължими
от ответника.
Респ., искът за установяване на спорните вземания се явява
неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът
дължи на ответника изцяло направените от него разноски в настоящото
производство, доказани в размер на 938.45 лева, но следва следва да бъдат
присъдени до размера на поисканото по приложения Списък за разноски по
чл.80 от ГПК, а именно до размера от 938.00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 във
вр. с ал.3 и ал.4 от ГПК, предявен от „*******“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. 1588, р-н Панчарево, ул.“****“ №
438, представлявано от изпълнителен директор К.Т.Н., за приемане за
установено, че ответникът ЕТ „***** – И.Ф.“, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр.И., обл.Р., ул.“****“ № 17, представляван от
собственика ИКН. Ф. ИЗ., дължи на ищцовото дружество сумата от общо
5 502.91 лева, от която:
- 4 326.87 (четири хиляди триста двадесет и шест лева и осемдесет и
седем стотинки) лева, с включен ДДС, представляваща главница на
незаплатена цена на доставени услуги по Фактури №№ ********** от
08.11.2017г., № ********** от 02.01.2018г. и № **********/02.01.2018г.,
- 1 176.04 (хиляда сто седемдесет и шест лева и четири стотинки) лева
10
– дължима лихва за забава, за периода от падежа на задължението за плащане
по всяка една от фактурите до 09.03.2021г. – датата на депозиране на
Заявлението по чл.410 от ГПК за същите вземания (по Фактура № **********
от 08.11.2017г., с падеж на плащане 08.11.2017г. – лихва в размер на 54.93
лева; по Фактура № ********** от 02.01.2018г., с падеж на плащане
02.01.2018г. – лихва в размер на 1 035.82 лева и по Фактура №
**********/02.01.2018г., с падеж на плащане 02.01.2018г. – лихва в размер на
85.29 лева),
както и законната лихва от датата на депозиране на Заявлението по
чл.410 от ГПК за процесните вземания до окончателното им събиране, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, “*******“ АД-гр.С., ЕИК
*******, представлявано от изпълнителен директор К.Т.Н., ДА ЗАПЛАТИ на
ответника ЕТ „***** – И.Ф.“-гр.И., обл.Р., ЕИК ********, представляван от
собственика ИКН. Ф. ИЗ., сумата от 938.00 (деветстотин тридесет и осем)
лева – направени от страната разноски по производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Р. окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи
по ч.гр.д.№ 187/2021г. на РС-И. с оглед на правните последици по чл.416 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
11