РЕШЕНИЕ
№ 555
гр. Пловдив, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20245300102234 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, предявени от Г. И. Р. срещу Прокуратура на Република България.
Ищцата твърди, че била обвинена в извършването на престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194 НК. С присъда по НОХД 1596/2023 на РС Пловдив влязла в
сила на 11.07.2024 г. била призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото
обвинение. Производството продължило в периода от края на 2021 г. до 2024 г., като
през това време живяла в значителен психически и емоционален стрес, заради
неоснователно повдигнатото обвинение. Изпитвала страх от евентуална осъдителна
присъда, било засегнато доброто й име и загубила доверието на хората и близките си.
Твърди, че се затворила в себе си и ограничила до минимум социалните си контакти.
Състоянието на потиснатост, тревожност и депресия от неправомерните действия не
били отшумели и до настоящия момент. Поради това претендира присъждането на
обезщетение в размер на 150000 лева, ведно със законната лихва. Претендира
разноски.
В първото о.с.з. ищцата допълва твърденията си за неимуществени вреди, като
добавя обстоятелства за диагностициран диабет следствие на наказателното
преследване.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорва искът по
размер. Счита, че претендираната сума не отговаря на изискванията за справедливост
1
по чл. 52 ЗЗД. Не били ангажирани и доказателства за претъпени вреди над
обичайните такива, който да са пряк резултат от дейността на Прокуратурата. Наред с
това продължителността на производството не била извън разумния срок, а взетата
мярка за неотклонение „п.“ не ограничавала правата на ищцата. Възразява се срещу
началния момент, от който се претендира законната лихва. Правят се възражения по
доказателствените искания и във връзка с определянето на адвокатско възнаграждение.
На основания чл. 5 ЗОДОВ се иска Прокуратурата да бъде освободена от отговорност
за вреди.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното по настоящото дело НОХД №1596/2023 г. на РС-Пловдив се
установява, че досъдебното производство е било образувано с постановление на
27.01.2021 г., за деяние по чл. 194, ал. 1 НК от 30.12.2020 г.
На 30.12.2020 г. са дадени предварителни обяснения от пострадалите, като
ищцата е отказала да дава обяснения на 06.01.2021 г.
С постановление от 29.11.2021 г. ищцата е привлечена като обвиняема за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК, предвиждащ лишаване
от свобода от 1 до 10 години, като е взета мярка за неотклонение „п.“,
Постановлението е предявено на ищцата на 05.04.2022 г., като на същата дата тя е
отказала да дава обяснения. Ищцата е била обявена за общодържавно издирване за
период преди предявяването от 22.12.2021 г. до 01.04.2022 г.
На 06.12.2022 г. е извършено предявяване на разследването.
На 14.04.2023 г. е внесен обвинителен акт, с който ищцата е обвинена за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 НК.
В о.с.з. от 05.04.2023 г. наказателното дело е прекратено и върнато на
прокурора, като този съдебен акт е отменен от ОС-Пловдив.
Проведени за о.с.з. на 09.06.2023 г. (не е даден ход, поради неявяване на
заседател); 05.07.2023 г.; 12.09.2023 г.; 25.10.2023 г.; 08.12.2023 г. (не е даден ход,
поради неявяване на защитник); 16.01.2024 г.; 21.02.2024 г.; 15.04.2024 г. и 25.06.2024 г.
С присъда от 25.06.2024 г. ищцата е призната за невиновна в извършването на
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК и е оправдана на
основание чл. 304 НПК. Срещу присъдата не е постъпил протест и същата е влязла в
сила на 11.07.2024 г.
2
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че към момента
на наказателното производство ищецът е била осъждана 7 пъти в периода от 1990 г. до
2014 г., като е реабилитирана.
От показанията на разпитаните свидетели се установяват негативните
преживявания на ищцата във връзка с производството. Свидетелите заявяват, че
ищцата постоянно говорила за наказателното дело, била притеснена, подтисната,
живеела под стрес и не искала да говори с никого. Свидетелят М. заявява, че близките
й се държали добре с нея и искали да й помогнат. Показанията на свидетеля следва да
бъдат кредитирани, доколкото не противоречат на останалите събрани по делото
доказателства.
По делото е приета СМЕ, в която в.л. прави сравнение между заболяванията на
ищцата преди наказателното производство и след това, като дава заключение, че е
налице влошаване на общото здравословно състояние с включването на нови
заболявания на ендокринната система имащи отношение към обмена на веществата и
появата на стенокардия на фона на съществуваща хипертонична сърдена болест.
Посочва, че стресът е признат рисков фактор за развитие на диабет. Когато човешкото
тяло било подложено на стрес, били налице редица промени- отделяли се хормони на
стреса, които повишавали кръвното налягане, повишавали нивата на кръвната захар и
активирали имунната система, като постоянният стрес можел да затрудни контрола на
кръвната захар. По въпроса относно причинно-следствената връзка, в.л. посочва, че по
време на наказателното производство били налице условия за наличие на
продължителен стрес с повишени нива на хормоните на стреса, което да затрудни
контрола на кръвната захар с развитие на катоацидоза, наложило извършването на 5
хоспитализации. Експертът посочва, че диагностицираните при ищцата заболявания
имат връзка помежду си като рискови фактори и си оказват влияние върху хода на
протичането. Направено е изложение на диагностицирането на заболяванията като 2 от
тях са констатирани през 2018 г., а всички останали в периода от 05.07.2023 г. до
30.07.2024 г. Експертизата е обоснова, не е оспорена от страните и следва да бъде
кредитирана.
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда
от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай, съгласно изложеното по-горе се установява, че срещу
ищцата действително е било повдигнато обвинение за умишлено престъпление, като
страната е била оправдана на основание чл. 304 НПК. При това положение е
3
осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на
правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в
лицето на неин орган- Прокуратура на Република България.
По делото не се установя да е налице хипотеза на чл. 5 ЗОДОВ, която да
изключва или ограничава отговорността на ответната страна.
Както е разяснено в Решение № 527 от 14.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 880/2023
г., IV г. о., понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива правно-релевантни обстоятелства– критерии за
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на
повдигнато обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления, какъв е техния
вид– от значение е и дали с обвинението се вменяват едно или няколко престъпления,
извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е
заемал длъжност в държавен орган при завишени изисквания за почтеност и е
изпълнявана работа, свързана с отговорности в публичен интерес; дали ищецът е
оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е
взета мярка за неотклонение– нейният вид и продължителност, както и другите
наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на
наказателното производство; продължителността на наказателното преследване срещу
ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за
провеждането му; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца,
приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на съдебните
инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на процесното наказателно
преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви
обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца
мерки за неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали
ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички останали
конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин
незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на
здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните
преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо –
цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота
му– семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук,
степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус, съдебното
4
му минало и пр. В този смисъл са и Решение № 57 от 9.02.2016 год. на ВКС по гр.
дело № 4641/2015 год., IV г. о., ГК, Решение № 270 от 16.02.2018 год. на ВКС по гр.
дело № 284/2017 год., ІV г. о., ГК, Решение № 281 от 30.11.2018 год. на ВКС по гр.
дело № 582/2018 год., IV г. о., ГК, Решение № 388 от 21.06.2024 год. на ВКС по гр.
дело № 1960/2023 год.., III г. о.
За да определи размера на обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с процесното наказателно
преследване, съдът съобрази следното: повдигнатото на ищцата обвинение е за
извършване на тежко умишлено престъпление, по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, като се
предвижда наказания от 1 до 10 години лишаване от свобода; била е взета мярка за
неотклонение „п.“, която е с нисък интензитет на засягане на личната и имуществена
сфера; наказателното производство срещу нея е продължило 2 година и 3 месеца и 6
дни за времето от предявяването на обвинението до влизането в сила на
оправдателната присъда. Съдът отчита и проведените процесуални действия с
участието на ищцата- веднъж е привличана като обвиняем в досъдебното
производство, не е давала обяснения, предявяването на разследването; явявала се е на
всички о.с.з. и не е станала причина за отлагане; възрастта към момента на повдигане
на обвинението– 53 навършени години; преживените негативни емоции- стрес, страх
от осъждане, отчуждение, злепоставяне, притеснения за доброто си име и авторитет.
На следващо място съдът отчете влошаване на здравословното състояние със
заболяването декомпенсиран захарен диабет (катоацидоза), за което се установява
наличие на причинно-следствена връзка с продължителния стрес от наказателното
производство. В тази насока разпитаните свидетели установяват, че във връзка с
повдигнатото обвинение ищцата е била подложена на голямо психическо натоварване
и стрес, като заболяването се е проявило именно по времето, когато тя е била с
повдигнато обвинение. Съдът взе предвид още липсата на данни за ограничаване
свободното придвижване в резултат на незаконното обвинение; липсата на данни за
ограничаване правото на труд, наличието на предходни осъждания, за които ищцата е
била реабилитирана, както и обществено-икономическите условия на живот в страната
към времето на увреждането. При съвкупната преценка на релевантните обстоятелства,
съдът намира, че сумата от 24 000 лева е справедливо обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди и до този размер искът следва да бъде уважен.
При определянето на размера, съдът съобрази, че причинно-следствена връзка
се установява само по отношение на декомпенсиран захарен диабет (катоацидоза),
наличието на 5 хоспитализации, свързани с диагностицирането и лечението на това
заболяване, както и че заболяването фигурира като една от причините за определената
степен на намалена работоспособност. Други негативни отражения за здравето във
5
връзка с това заболяване не се установяват. За останалите заболявания от приетата
СМЕ не се доказва наличието причинно-следствена връзка с наказателното
производство.
Ето защо претенцията за неимуществени вреди следва да бъде уважена за
сумата от 24 000 лева и да се отхвърли за разликата до претендираните 150 000 лева.
Лихва следва да се присъди от момента на влизане в сила на оправдателната
присъда на 11.07.2024 г.
Относно разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в полза на ищцата
следва да бъде присъдена сумата от 10 лева за д.т., а в полза на ОС-Пловдив сумата от
559.80 лева разноски за СМЕ.
Адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв не може да бъде присъждано, тъй
като по делото не са представи доказателства за това процесуалното представителство
да се осъществява безплатно и на какво от предвидените в закона основания.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша № 2,
да заплати на Г. И. Р., ЕГН **********, сумата от 24 000.00 лева- обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване с обвинение в
извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК по ДП №
58/2021 г. на 4РУ на МВР Пловдив и НОХД № 1596/2023 г. на РС-Пловдив, за което Г.
И. Р. е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 11.07.2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията
за неимуществени вреди за разликата НАД 24 000.00 лева ДО 150 000.00 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша № 2
да заплати на Г. И. Р., ЕГН **********, сумата от 10.00 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша № 2
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по актуалната сметка на Окръжен
съд- Пловдив сумата от 559.80 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6
7