Решение по дело №56/2022 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 53
Дата: 19 април 2022 г. (в сила от 19 април 2022 г.)
Съдия: Анелия Маринова Йорданова
Дело: 20223300500056
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Разград, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов

Петър М. Милев
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20223300500056 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от от Етажна собственост с административен адрес гр.
Разград, общ. Разград, обл. Разград, ул. „Априлско въстание“ № 23, представлявана от
професионален домоуправител „Интербизнес Лийгъл Кънсалт“ ЕООД гр. Разград против
Решение № 658/ 21. 12. 2021 г. по гр. д. № 2168/ 2021 г. по описа на РС Разград, с което е
отхвърлен иска на въззивника като неоснователен и недоказан против КР. П. Б. и Г. ИВ. Б. с
правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУС за сумата 1221, 50 лв. , включваща месечни
такси за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост, вноски Фонд
„Ремонт и обновяване“ и определените с решение на общото събрание на етажната
собственост вноски за ремонт на покрив.
Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно,
тъй като съдът е постановил решението в нарушение на материалния и процесуалния закон
и моли да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъде уважена исковата
молба като основателна.
Въззиваемите КР. П. Б. и Г. ИВ. Б. чрез пълномощник с подали писмен отговор.
Оспорват въззивната жалба като неоснователна по подробно изложените в нея съображения.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
1
разгледана по същество се явява частично основателна.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 16. 02. 2017 г. е
прието решение на ОС на етажната собственост да се възложи управлението на етажната
собственост на професионална фирма за управление, предоставяща услугата „Хоум сървиз“,
чийто представител е присъствал на събранието, представил пакет услуги, подписал
протокола за „Интербизнес Лийгъл Кънсалт“ ЕООД и на 01. 03. 2017 г. е сключен договор за
възлагане на управлението за срок от две години с „Интербизнес Лийгъл Кънсалт“ ЕООД,
като представител на марката „Хоум сървиз“. Уговорено е възнаграждение в размер на 130
лв. месечно.
На 27. 02. 2019 г. Общото събрание на собствениците в етажна собственост на бл.
„Оборотен“, бул. „Априлско въстание“ № 23, гр. Разград са приели решение по т. 2 от
дневния ред на събранието, според което управлението на етажната собственост е
възложено на професионален домоуправител - „Интербизнес Лийгъл Кънсалт“ ЕООД за
срок от две години. За заседанието на ОС на етажната собственост е изготвен Протокол № 6,
представен по делото. Въз основа на така взетото решение е сключен на 01. 03. 2019 г.
Договор за възлагане на управлението на етажната собственост между Етажната
собственост и „Интербизнес Лийгъл Кънсалт“ ЕООД, на когото е възложено да извършва
дейностите по общо управление на етажната собственост. Уговорено е възнаграждение в
размер на 4 лв. за всеки самостоятелен обект или общо 132 лв. На 29. 06. 2017 г. е
проведено Общо събрание на ЕС, на което е прието решение да се събира такса за текущи
разходи по поддържането на ЕС в размер на 2 лв. месечно. На 12. 10. 2017 г. на проведено
ОС на ЕС е прието решение по т. 6 да се създаде „Фонд ремонт и подновяване“, в който се
събират ежемесечно такси в размер на 1% от МРЗ за страната или 4, 60 лв. за всеки
самостоятелен обект. На 19. 03. 2018 г. на Общо събрание на същата етажна собственост е
прието решение по т. 1 да се събират такси за текущи разходи – поддръжка на общите части
в размер на 2, 20 лв. на човек от живущите. На 04. 06. 2020 г. е проведено ОС на ЕС, на
което е прието решение да се извърши ремонт на покрива по оферта на стойност 24 858 лв.
която сума да бъде разпределена по процент идеални части за всеки самостоятелен обект и
да се разпредели на 5 равни вноски, считано от м. юни 2020 г.
При тези данни, съдът приема, че е неоснователно възражението на ответниците за
нищожност на приетите решения на ОС на ЕС, посочени по-горе. Според сочената от
въззиваемите съдебна практика, решенията на общото събрание на етажна собственост по
естеството си са многостранни сделки, за които не са пряко приложими правилата за
недействителност на договорите, уредени в ЗЗД. Те могат да бъдат нищожни, ако въобще не
са взети, ако вземането им е изключено от самия закон или ако общото събрание е
упражнило правомощие, каквото ЗУЕС не предвижда. Нищожността може да бъде
предявена с установителен иск безсрочно. В останалите случаи решенията, които
противоречат на закона, могат да бъдат отменени по иск на легитимирано лице, ако такъв
бъде предявен в срока по чл. 40 ЗУЕС.
Според последната съдебната практика /Определение № 75 от 11.04.2022 г. на ВКС
2
по ч. гр. д. № 1009/2022 г., II г. о., ГК, се приема, че естеството на взетите решения от общо
събрание на етажна собственост не позволява по отношение на тях да се прилагат правилата
на ЗЗД за нищожност на сделките, а са приложими единствено правилата на ЗУЕС.
Противоречието на решенията със закона не обуславя нищожност на такива решения, а е
основание да се иска отмяната им и то само в сроковете по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Неспазването
на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за
вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до
нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките
на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска
отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим
принципа, че нищожност може да се установява без срок. В този смисъл са и Решение № 39
от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК, Определение № 99/ 29. 05. 2019 г.
II ГО, Определение № 151 от 5.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4443/2019 г., IV г. о., ГК, др. В
случая, наведените доводи от ответниците за нищожност на приетите решения дори и да се
приемат като такива, водещи до отмяната им поради незаконосъобразност, не следва да се
обсъждат, тъй като решенията са влезли в сила и са произвели правно действие.
Съгл. чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС, решенията на общото събрание са задължителни както за
собствениците, така и за ползвателите или обитателите на сградата в етажна собственост,
като същите правни субекти, според чл. 51, ал. 1 от закона дължат разходите за управление
и поддържане на общите части.
По делото не се твърди, а и не са посочени доказателства за извършено плащане на
дължимите суми от въззиваемите, поради което предявеният иск е частично основателен.
Основателно е възражението на ответниците, въведено своевременно с отговора на
исковата молба, досежно погасяване на вземанията на ищеца за периода 01. 03. 2017 г. до 29.
12. 2017 г., поради изтекла погасителна давност. С оглед на своя еднороден и падежиран
характер, процесните задължения представляват периодични плащания, които се погасяват с
изтичането на кратката тригодишна погасителна давност по смисъла на чл. 111, б. "В" от
ЗЗД. Претенцията на ищеца за заплащане на сумите 40 лв. такса „Управление“ за периода
01. 03. 2017 г. до 31. 12. 2017 г. , сумата 9, 20 лв. вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ за
периода 01. 11. 2017 г. до 31. 12. 2017 г. и такса „Текущи разходи“ за периода 01. 03. 2017 г.
до 31. 12. 2017 г. в размер на 40 лв. за двамата ответници, общо 89, 20 лв. следва да бъде
отхвърлена като неоснователна, поради погасяване по давност.
Предвид изложеното, въззивната жалба е частично основателна, а обжалваното
решение на районния съд следва да бъде отменено като неправилно в частта, в която е
отхвърлен иска до размера на 1132, 30 лв. и да бъде постановено друго, с което ответниците
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца същата сума. В останалата част за размера 89, 20 лв. ,
решението следва да бъде потвърдено, макар и не по изложените в него доводи.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, предвид изхода от спора, на въззивника – ищец се
дължат разноски за двете инстанции в размер на 185, 39 лв. пред РС и 278, 09 лв. , разноски
пред ОС.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 658/ 21. 12. 2021 г. по гр. д. № 2168/ 2021 г. по описа на РС Разград В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска, предявен от Етажна собственост с административен
адрес гр. Разград, общ. Разград, обл. Разград, ул. „Априлско въстание“ № 23, представлявана
от професионален домоуправител „Интербизнес Лийгъл Кънсалт“ ЕООД гр. Разград против
КР. П. Б. и Г. ИВ. Б. за заплащане на сумата 1 132, 30 лева, включваща месечни такси за
управление и поддръжка на общите части на етажната собственост, вноски Фонд „Ремонт и
обновяване“ и определените с решение на общото събрание на етажната собственост вноски
за ремонт на покрив за периода от 01. 01. 2018 г. до 30. 11. 2020 г. и в частта, с която Етажна
собственост с административен адрес гр. Разград, общ. Разград, обл. Разград, ул. „Априлско
въстание“ № 23, представлявана от професионален домоуправител „Интербизнес Лийгъл
Кънсалт“ ЕООД е осъдена да заплати на КР. П. Б. и Г. ИВ. Б. сумата 300 лева разноски по
делото И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА КР. П. Б., ЕГН ********** и Г. ИВ. Б., ЕГН ********** да заплатят на
Етажна собственост с административен адрес гр. Разград, общ. Разград, обл. Разград, ул.
„Априлско въстание“ № 23, представлявана от професионален домоуправител „Интербизнес
Лийгъл Кънсалт“ ЕООД гр. Разград сумата 1 132, 30 лева, включваща месечни такси за
управление и поддръжка на общите части на етажната собственост, вноски Фонд „Ремонт и
обновяване“ и определените с решение на общото събрание на етажната собственост вноски
за ремонт на покрив за периода от 01. 01. 2018 г. до 30. 11. 2020 г. , сумата 185, 39 лв.
разноски пред РС Разград и сумата 278, 09 лв. , разноски пред ОС Разград.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 658/ 21. 12. 2021 г. по гр. д. № 2168/ 2021 г. по описа
на РС Разград в останалата част, с която е отхвърлен иска до първоначално предявения
размер 1221, 50 лв /за разликата от 89, 20 лв./ .
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4