М О Т И
В И
към
ПРИСЪДА №3 от 20.01.2014 година
по НЧХД
№1216/2013 година на Районен съд – Свиленград
С Разпореждане от 15.11.2013 година,
Съдия – докладчикът по делото предава на
Съд:
Х.Р.М., роден на *** ***, ром, български гражданин, живущ ***, със
съдебен адрес: град Свиленград, ул.”Георги Бенковски” №15, област Хасково, чрез
адвокат М.Д., без образование, но може да чете, неженен, ЕГН **********,
неосъждан, за това, че на 11.09.2013 година в село Вълче поле, област Хасково,
причинил на Х.И.М. с ЕГН ********** *** разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в разкъсно – контузна рана по
кожата на горната устна в ляво, кръвонасядане по горния и долния клепачи на
лявото око и охлузване по лявата половина на челото - престъпление по чл.130,
ал.1 от НК, за което НК предвижда наказание „Лишаване от свобода” до две
години или „Пробация”.
С Определение на Съдия –
докладчика, постановено в открито съдебно заседние на 09.12.2013 година, на
основание чл.84 и сл. от НПК е приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес гражданския иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД, предявен от Х.И.М.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.”Георги Скрижовски”
№1, офис №2, област Хасково, чрез адвокат Г.Г., срещу Х.Р.М. за сумата от 2 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието.
В съдебно
заседание частният тъжител Х.И.М. поддържа Тъжбата си, на основание на която е образувано
делото.
Подсъдимият
Х.Р.М. и защитника му – адвокат М.Д. пледират за
оправдателна Присъда при приложение на института на неизбежната отбрана. Сочи
се, че М. не е удрял М. с метален кол.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 11.09.2013 година около 17.30 – 18.00 часа частният тъжител и
граждански ищец Х.М. заедно със съпругата си – свидетелката Цвета Димитрова
Маркова пътували с лекия си автомобил /, към който било прикачено ремарке/ от
град Свиленград за село Вълче поле, област Хасково.
В същото време на платното за
движение /на асфалта/ се движел и подсъдимия М. /, който отивал за върже коня
си/, а след него но в задния двора на къщата му, който двор е непосредствено до
асфалта и на около половин метър по – ниско от асфалтовото покритие, вървели
кучето и малолетния му племенник /син на свидетеля Стефан Р.М./ и след него свидетеля
Стефан М.. При вида на движещото се превозно средство подсъдимият М. направил
знак с ръка на водача М. да намали скоростта. Тогава на асфалта излезнало и
кучето, което започнало да се движи ту на ляво, ту на дясно. При разминаването с
кучето лекият автомобил го ударил, след което животното станало и избягало.
Виждайки това подсъдимият М. започнал да вика на племенника си да спре, за да
не го ударят и него. Тогава М. спрял лекия автомобил на около 5-10 м от подсъдимия,
слезнал, насочил се срещу М. и започнал да го псува, обижда, хванал го за врата
и го ударил /Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката Маркова в
смисъл, че съпругът й не бил ударил, псувал и т.н. подсъдимия, тъй като отчита
факта, че тя му е съпруга и би направила всичко за до го защити и да му помогне
с каквото може. В този ред на мисли в подкрепа на факта, че е имало спречкване
между М. и М., а не само отправени обиди и псувни от страна М., както се сочи в
Тъжбата и се твърди в показанията на свидетелката Маркова, са показанията на
свидетеля Янакиев, пред който М. е заявил, че са се спречкали с М..
Обстоятелството, че за нанесените му травми М. не е потърсил лекарска помощ не
опровергава изложената от него пред Съда версия – въпрос на лична преценка е
дали да потърсиш или не лекарска помощ./.
Подсъдимият също ударил частния
тъжител два пъти – първия път с юмрук в областта на главата и втори път с
въжето, което носел и в края на което бил завързан метален кол като му нанесъл
разкъсно – контузна рана по кожата на горната устна в ляво, кръвонасядане по
горния и долен клепачи на лявото око и охлузване по лявата половина на челото
/за установено по безспорен начин Съдът намира обстоятелството, че единият от
ударите е нанесен с въже на което е бил завързан метален кол с оглед
категоричните доводи на вещото лице Е. в смисъл, че разкъсно – контузната рана
на устаната на М. не би могла да се получи при съприкосновение с кожа, т.е. с
юмрук или с въже както твърдят подсъдимия М. и свидетелите Стефан М. и Веска
Илиева/. Тогава при тях дошла и съпругата на М., дръпнала съпруга си и двамата се
отправили към лекия си автомобил и тръгнали. Междувременно свидетелят Стефан М.
се опитал да разтърве М. и М.. Пряк очевидец на случилото се била свидетелката
Веска Янкова Илиева, която само наблюдавала без да се намесва. Същата е без
родство, спорове и дела с подсъдимия, с частния тъжител и граждански ищец и с
другите участници в производство поради което Съдът изцяло кредитира
показанията й. Последните са последователни, логични и непротиворечиви. В тази
връзка следва да се отбележи, че са неоснователни твърденията на адвокат Г.
относно близките отношения на свидетелката с подсъдимия, тъй като работели при един
и същ работодател. При разпита пред настоящия състав на Съда, проведен на
09.12.2013 година свидетелката Илиева заяви, че не е в никакви отношения с М.,
а само работят заедно, където между впрочем работели още 20-30 семейства.
Действително е налице противоречие между показанията на свидетелката Илиева и
обясненията на подсъдимия М. относно факта слезнала ли е от лекия автомобил съпругата
на М. и приближила ли се е до двамата мъже /М. и М./ като Съдът приема както
вече посочи, че Цвета Маркова е слезнала от автомобила и се е опитала да
разтърве М. и М., тъй като това е нормална човешка реакция при подобна
ситуация. Фактът, че свидетелката Илиева сочи обратното, а именно че Цвета
Маркова не е слизала от автомобила, Съдът отдава на обстоятелствата, че явно се
е объркала предвид голямата отдалеченост във времето на случилото се.
След като се качили на лекия автомобил
съпрузите Маркови отишли в селото и М. се обидил по мобилен телефон на Кмета на
селото – свидетеля Георги Стефанов Янакиев и му се оплакал, че М. го е ударил с
метален кол след като се скарали. Свидетелят Янакиев посетил дома на подсъдимия
М., който не отрекъл, че е ударил М., но само с въже.
По – късно вече в град Свиленград
М. *** и личния си лекар д-р Огнянка Дервенкова. В резултат на посочените по –
горе травми, получени при описания инцидент, М. имал главоболие, гадене и
замрежване на погледа, не можел да спи, пиел обезболяващи, променил си начина
на живот за около 15-20 дни /по отношение на претърпените болки и страдания
след инцидента Съдът дава вяра на показанията на свидетелката Цвета Димитрова
Маркова, тъй като са непротиворечиви, логични и последователни и се подкрепят
от другите събрани по делото писмени доказателства - Съдебномедицинско
удостоверение №1024/2013г. от 16.09.2013 година на д-р Марин Балтов /ординатор в отделение по Съдебна медицина при
УМБАЛ „Св.Георги” ЕАД – Пловдив/, Удостоверение и медицинско направление
изх.№37/13.09.2013 година, двете на д-р Огнянка Дервенкова /личен лекар на М./,
Медицинско направление изх.№5410/11.09.2013 година на ЦСМПД – Хасково, СПО -
Свиленград, както и от заключението на д-р Е. и от разпита му в съдебно
заседание.
В подкрепа на изложеното са
приети от Съда като доказателства
документите от полицейската преписка на РУ”П” - Свиленград по повод
подадената от пострадалия Х.М. Жалба с вх.рег.№ЯС-4827 от 13.09.2013 година.
Съдът кредитира обясненията на
подсъдимия, тъй като те освен средство за защита са и доказателствено средство.
Същите в настоящия казус се подкрепят от показанията на свидетелите Веска
Илиева и Стефан М.. Разбира се както вече бе посочено има известни
противоречия, който Съдът намира за несъществени и че се дължат на факта, че се
преразказва инцидент, което се е случил преди доста време /повече от 4 месеца/.
За изясняване на делото от
фактическа и правна страна бе допусната и изслушана Съдебно – медицинска
експертиза, от която става ясно, че след запознаване с документите, приложени в
кориите на делото вещото лице е стигнало до извода, че Х.И.М. е пострадал при
инцидент на 11.09.2013 година при който е получил следните увреждания: разкъсно
– контузна рана на кожата на горната устна, която рана е надлъжно разположена
на срединната линия с неравни охлузени и кръвонаседнати ръбове, заоблени ъгли с
дължина 1 см., обработена хирургически /залепена с тъканно лепило/; охлузване в
областта на челото в ляво в долната трета непосредствено над външния край на
лявата вежда с размери 0.5/0.1 см. покрито с червено – кафеникава коричка над
нивото на околната здрава кожа и кръвонасядане със синьо – виолетов цвят на
горния и долен клепачи на лявото око на площ с размери 6/6 см.; описаните
увреждани са причинени по механизъм на действие от тъп предмет и могат да се
получат при побой; причинено е разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК като срокът за възстановяване е до 20 дни. В съдебно
заседание вещото лице Х.Е. поддържа заключението си като допълва, че уврежданията
се причинени от два отдели травматични
фактори – две посягания, два удара. Раната
на устната не е възможно да е
настъпила при удар с въже, възможно е да се получи при удар с желязо. Травматични увреждания могат формално да се получат от удар с юмрук, но е малко вероятно, защото при юмрука кожата, ако няма на ръката нещо допълнително с
по-висока плътност, няма достатъчна плътност да ожули друга кожа, т.е. да
направи рана. Ако около ръката е имало въже с по-висока плътност може да се получат травматични
увреждания. Възприетата по – горе фактическа обстановка е в синхрон със
заключението на вещото лице, което бе прието без възражение от страните.
Подсъдимият
Х.Р.М. е роден на *** ***, ЕГН **********. Български гражданин е от ромски произход. Живее в село Вълче поле,
област Хасково. Без образование е,
но може да чете. Не е женен – живее на семейни начала с
Тодорка Маламкова Костова, от която има две малолетни деца – Радка на 3 години
и Милена на половин година /видно от Справката от НБД „Население”/. Не е осъждан /видно от приложената в кориците
на делото Справка за съдимост/. Не работи и не притежава недвижими имоти и МПС
/видно от представената Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние/.
Видно от Характеристична справка, изготвена от ПИ Т.Факиров – служител
при РУ”П” – Свиленград, става ясно, че подсъдимият Х.Р.М. няма регистрирани
криминални прояви и нарушения на обществения ред. От показанията на свидетеля
Георги Янакиев – Кмет на село Вълче поле, където живее подсъдимия става ясно,
че не е имал служебно проблеми с последния, както и не е имало оплаквания.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът достигна до извода,
че от обективна и субективна
страна подсъдимия Х.Р.М. е осъществил състава на престъплението по чл.130 ал.1
от НК.
От обектива страна - на 11.09.2013 година в село Вълче поле,
област Хасково, Х.Р.М. причинил на Х.И.М. разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в разкъсно – контузна рана по
кожата на горната устна в ляво, кръвонасядане по горния и долния клепачи на
лявото око и охлузване по лявата половина на челото.
Уточнени са вида и характера на телесната
повреда, която е лека такава по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, тъй като се
доказа, че причинените разкъсно
– контузна рана по кожата на горната устна в ляво, кръвонасядане по горния и
долния клепачи на лявото око и охлузване по лявата половина на челото на М. представляват разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
в каквато насока е и константната съдебна практика относно този вид телесни
повреди. В тази насока е и заключението на вещото лице, което Съдът изцяло
кредитира, както и другите доказателства по делото.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, хипотеза първа от НК. Действал
в състояние на вменяемост; разбирал е свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си; съзнавал е общественоопасния
характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е
наясно, осъзнавал е, че с ударите, които нанася на пострадалия Х.М. с оглед на тяхната сила, твърдостта на използвания предмет и
численост ще причинят сериозна телесна повреда на пострадалия и е целял именно това.
Не е налице неизбежна отбрана по
смисъла на чл.12 от НК, тъй като е налице превишаване пределите й, защото защитата е била несъответна на характера и
опасността на нападението поради следните доводи: подсъдимият М. е използвал железен кол,
а пострадалият М. е били невъоръжен и е нанасъл ударите на подсъдимия с ръце; използването на метален кол е в областта на главата на пострадалия М.,
където се намират жизненоважни органи; нанасянето на удара с метален предмет е надхвърлило необходимото да
отблъскването на нападението; нападението е могло да бъде отблъснато „по друг начин” без
използване на метален
предмет /например с нанасяне само на удари с юмрук/ и без нанасянето на удари върху жизненоважни органи в
човешкото тяло. В
този ред на мисли са неоснователни доводите на процесуалния представител на
подсъдимия – адвокат М. Данкова.
Обществената опасност на деянието и
на дееца не е завишена в сравнение с другите „подобни” случаи.
Причини за извършване на
престъплението се коренят в ниското правосъзнание на подсъдимия, незачитането
на законите в Република България и пренебрежителното отношение към
неприкосновеността на личността.
В настоящия
случай са налице обстоятелства, даващи основание за прилагане на разпоредбата
на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй
като за извършеното умишлено престъпление се предвижда наказание „Лишаване от
свобода” до 2 години или „Пробация” /съгласно чл.130, ал.1 от НК/; подсъдимият М.
не е осъждан за престъпление от общ характер; не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел IV,
глава VIII от НК и от деянието
няма нанесени имуществени вреди. Не са на лице ограниченията на чл.78а, ал.7 от НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на М. за конкретното деяние.
При индивидуализацията и конкретизацията на административната
отговорност на М., Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства
чистото му съдебно минало, младата му възраст, добрите му характеристични данни
и доброто му процесуално поведение. Отегчаващи вината обстоятелства се констатираха.
При определяне размера
на наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази от една страна с
финансовото състояние на подсъдимия – няма доходи, с имотното му положение – не
притежава недвижими имот и МПС и със семейното такова – има две малолетни деца,
на които дължи издръжка и от друга страна – с размера на минималната работна
заплата за страната към момента на деянието – 310 лв. съгласно ПМС
№250/11.10.2012 година.
С оглед на гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината
обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца,
Съдът постанови Решението си, с което призна подсъдимия М. за виновен, освободи
го от наказателна отговорност и му наложи справедливо административно наказание
при условията на чл.78а от НК за престъплението по чл.130, ал.1 от НК в минимален размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв.
Определеното при горепосочените съображения наказание на подсъдимия, Съдът
намира за една адекватна на извършеното престъпление
санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно
- да се поправи и превъзпита към спазване на законите и
добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се
отнеме възможността да върши други престъпления, да
се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Относно
гражданския иск:
С оглед осъдителната Присъда спрямо
подсъдимия, се явява доказан по основание предявеният
от Х.И.М. граждански иск на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като съгласно ал.2 на
същата разпоредба вината се предполага до доказване на противното.
За да се уважи гражданския иск по чл.45 от ЗЗД следва от страна на гражданския ищец да се докажат елементите от фактическия състав на
деликта, а именно противоправно поведение, изразяващо се в действие или
бездействие на деликвента, настъпване на вреда за увредения вследствие на това
поведение, наличието на причинна връзка между деянието и вредата.
Предвид презумпцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД в тежест на подсъдимия е да я опровергае.
При
така посочените елементи от фактическия състав на деликта, настоящият съдебен
състав намира за доказано осъществяването на всеки един от тях за ангажиране на
гражданската отговорност на подсъдимия М. по реда на чл.45 от ЗЗД. В настоящия
случай има осъдителна Присъда срещу подсъдимия, поради което следва да се
приеме за доказано извършването на деянието от този подсъдим, както за доказани
следва да се приемат неговата противоправност и вината на извършителя. Но в
случая е налице съвина, тъй като с поведението си /обиди, псувни, хващане за
гушата и удар/ М. е станал причина М. да го удари с юмрук и с железния кол,
който е бил завързан на въжето. Приетата за установена фактическа обстановка обуславя извода, че поведението
на двамата участници в инцидента е в пряка
причинно-следствена връзка със случилото се.
Останалите две предпоставки – настъпване на вреди за пострадалия и
причинната връзка между деянието и тези вреди – Съдът също намира за доказани
по делото. Безспорно по делото се установи, че след побоя на 11.09.2013 година,
гражданският ищец е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
стрес, неудобство и морални страдания. Това се установи от свидетелските показания
и от заключението на вещото лице Х.Е.. Всичко това няма как да не доведе до
дискомфорт в ежедневието му, изпитване на морални страдания от случващото се с
него, психически шок и физически болки. Всичко това е повлияло на личното му
достойнство и самочувствие. Така описаните последици от побоя Съдът намира за
претърпени от страна на гражданския ищец М. неимуществени вреди – болки,
страдания и неудобство, подробно описани по-горе. Така причинените на гражданския
ищец М. неимуществени вреди са резултат от престъпното деяние, съставляващо
непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД и престъпление по чл.130, ал.1
от НК, т.е. налице е причинна връзка между вредите и деянието, доколкото същите
са настъпили вследствие на побоя.
Що се отнася до размера на причинените неимуществени
вреди следва да се отбележи, че неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
Съда и по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Съгласно
ППВС №4 от 1964 година
на Пленума на ВС, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от Съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда,
каквато е налице в разглеждания по настоящото дело случай, са характера на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които то е извършено и последиците
от това увреждане. В случая, с оглед характера и тежестта на уврежданията на
гражданския ищец М. /лека
телесна повреда, изразяваща се в разкъсно
– контузна рана по кожата на горната устна в ляво, кръвонасядане по горния и
долния клепачи на лявото око и охлузване по лявата половина на челото, които са причинили разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/, продължителността на претърпените от пострадалия болки и
страдания /20 дни домашно лечение съпроводено с главоболие, гадене, замрежено
зрение и т.н./, обстоятелствата, при които е станало /нанесени са две на брой удара,
единият от които с метален предмет/, периода на възстановяване от тях /около 20
дни/, трудоспособна възраст на подсъдимия М. и факта, че е в състояние да работи,
за да обезщети пострадалия за причинените му щети, настоящият състав на Районен
съд – Свиленград счита, че справедливото обезщетение за претърпените от
гражданския ищец неимуществени вреди възлиза на 2 000 лв., но искът не следва
да се уважи в пълния му предявен размер,
тъй като е налице съвина. В крайна сметка изводът до който стигна Съдът в
настоящия си състав е че е налице вреда за пострадалото лице М., но не в
претендирания размер от 2 000 лв., а в половината такъв, т.е. в размер на
1 000 лв.
Подсъдимият следва да заплати на гражданския ищец
сумата в размер на 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от послединия
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането
– 11.09.2013 година до окончателното му изплащане, предвид искането в тази
насока и съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, съгласно който при непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от деня на деликта.
Относно разноските:
По делото се констатираха да са направени действително
разноски от страна на частния тъжител и граждански ищец в общ размер на 542 лв.
– 350 лв. за възнаграждение на адвокат /, от които 300 лв. за наказателната
претенция и 50 лв. за гражданската претенция/, 180 лв. за възнаграждение на
вещото лице Х.Е. и 12 лв. за държавна такса; а от страна на подсъдимия – не се
констатира да са направени действително разноски, тъй като в Пълномощното не е
посочено, че договореното възнаграждение е заплатено /съгласно т.1 от Тълкувателно
решение №6 от 06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело №6/2012
година на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС, „... съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.”/. С оглед изхода на спора, обстоятелството, че
размерът на гражданския иск не бе уважен изцяло, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец част
от направените от него разноски в размер на 425 лв.
Искането
за присъждане на разноски, направено от страна на процесуалния представител на подсъдимия е неоснователно, тъй като липсват доказателства за
изплатено възнаграждение.
Относно държавната такса във връзка с гражданския иск:
Подсъдимият следва да бъде
осъден да заплати и следващата се по закон държавна такса върху присъденото
обезщетение в размер на 50 лв. съгласно чл.2 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от изложеното, Съдът
постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: