Определение по дело №387/2021 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 435
Дата: 21 октомври 2021 г. (в сила от 21 октомври 2021 г.)
Съдия: Крум Борисов Гечев
Дело: 20215400500387
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 435
гр. С., 21.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев
като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Въззивно частно гражданско
дело № 20215400500387 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 и сл. във вр. с чл. 130 ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх. № 5313/ 31.08.2021г. от ЗЛ. БР. Щ., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.С., ул. “С.” №2 против Определение № 482
от 17.08.2021 година, постановено по гр. д. 538 / 2021година по описа на
Районен съд – гр. С..
С процесното Определение Районен съд – гр. С. е върнал искова молба с
вх. № 3338/ 28.05.2021г., подадена от частната жалбоподателка, поради
недопустимост на предявения от нея отрицателен установителен иск, с който
се иска Районен съд – гр. С. да приеме за установено по отношение на
Кооперация „ВЗКАЧС ПЕРЕЛИК“ – гр. С., с ЕИК: *********, че ЗЛ. БР. Щ.
не дължи сумата от 3 000 лв. – главница, 644, 14 лв. – законна лихва, 5754, 69
лв. – законна лихва или общо парична сума в размер на 9398, 86 лв., поради
изтекла погасителна давност от 3 години по Запис на заповед, предмет на
издаден първообраз по гр. д. № 33/ 2020г. по описа на Районен съд – гр. С., за
събирането на които суми е образувано изпълнително дело № 72/ 2019г. по
описа на ЧСИ с рег. № 881, с район на действие – Окръжен съд – гр. С. и е
прекратил производството по гр. д. № 538/ 2021г. по описа на Районен съд –
гр. С..
Частната жалбоподателка намира определението за връщане на
исковата молба и прекратяване на производството по делото за
незаконосъобразно. Навежда оплакване, че неправилно първостепенният съд
1
е приел, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е
бил налице правен спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение, с което е
отхвърлена претенцията на частната жалбоподателка, предявена по реда на
чл. 439 ГПК, предмет на гр. д. № 321/ 2019г. по описа на Районен съд – гр. С..
Моли настоящия въззивен съдебен състав да отмени обжалваното
Определение № 482 от 17.08.2021 година, постановено по гр. д. 538 / 2021
година по описа на Районен съд – гр. С. и да върне делото на РС – гр. С. за
продължаване на съдопроизводствените действия. Алтернативно прави
искане за спиране на производството по делото, поради наличието на
образувано т. д. № 3/2020 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска
колегия, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: От кой момент
поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли
се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди
приемането му ?
Окръжен съд – гр. С., като взе предвид изложените в частната жалба
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимитан правен субект срещу акт на съда, който подлежи на съдебен
контрол съгласно чл. 130 ГПК, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Частната жалбоподателка в настоящото производство – ЗЛ. БР. Щ. е
предявила против Кооперация „ВЗКАЧС Перелик“ гр.С. отрицателен
установителен иск да се признае за установено по отношение на ответника, че
ищцата не дължи сумата от 3 000 лв.- главница, 644,14лв.- законна лихва,
5754,69 лв.-законна лихва или общо сума в размер на 9398,86лв., поради
изтекла погасителна давност от три години по запис на заповед, предмет на
издаден първообраз по гр.д.№33/2020г. на Районен съд – гр. С. , за събирането
на които суми е образувано изпълнително дело №72/2019г. по описа на ЧСИ с
рег.№881 с район на действие Окръжен съд – гр. С.. Искът се основава на
твърдения, че вземането на ответника – взискател по изпълнителното дело е
погасено по давност, която е започнала да тече на 14.04.2014г. до 15.04.2017г.
и към 20.02.2019г. – датата на образуване на изпълнителното дело, същата е
била изтекла.
С Решение № 97/10.04.2020г. по в.гр.д. № 44/2020г. по описа на
Окръжен съд – гр. С. е отменил Решение № 636/30.12.2019г. по гр.д. №
321/2019г. на Районен съд – гр. С. и е отхвърлил като неоснователен
предявения от ЗЛ. БР. Щ. отрицателен установителен иск за признаване за
установено по отношение на Кооперация „ВЗКАЧС ПелелиК“ - гр.С., че не
дължи на същата сумите 3 000лв.-главница, 5754,69лв. лихва, 1 189,36лв.
разноски, 877,37лв. такси за ЧСИ, ведно със законната лихва от 23.09.2019г. ,
за които суми е образувано изп.д. № 72/2019г. по описа на ЧСИ с рег. № 188 с
район на действие Окръжен съд – гр С., въз основа на издаден дубликат на
2
изпълнителния лист от 21.01.2017г. по гр.д. № 618/2014г. с първообраз на
изпълнителния лист от 20.01.2000г., издаден по реда на чл. 237 и 242-299
ГПК/отм./ по ч.гр.д. № 33/200г. Районен съд – гр. С.. Посоченото решение не е
допуснато до касационно обжалване с Определение № 144/05.03.2021г. по
гр.д. № 3170/2020г. на ВКС и същото е влязло в законна сила.
Правилни и законосъобразни се явяват изводите на първостепенния съд,
доколкото действително е налице влязло в сила съдебно решение между
същите страни, за същото искане и на същото основание – Решение №
97/10.04.2020г. по в.гр.д. № 44/2020г. по описа на Окръжен съд – гр. С.. С
цитираното Решение, твърдяното от ищцата /частна жалбоподателка в
настоящото произвдоство/ основание за недължимост на сумата по издадения
изпълнителен лист – изтекла тригодишна погасителна давност преди
предявяване на иска по гр.д. № 321/ 2019г. по описа на Районен съд – гр. С. е
отречено със сила на пресъдено нещо.
Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК, решението влиза в сила
само между същите страни, за същото искане и на същото основание. С
цитираната разпоредба, законодателят ясно е очертал обективните и
субективните предели на силата на пресъдено нещо. Искът, по който е
образувано настоящото производство, чието определение за прекратяване се
атакува, съвпада напълно като предмет /основание, петитум и страни/ с
предмета на влязлото в сила Решение по в.гр.д. № 44/ 2020г. по описа на
Районен съд – гр. С.. Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да
бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, а
повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
Доколкото в настоящия случай се установява пълна идентичност между
предмета на производството по гр.д. № 321/ 2019г. на Районен съд – гр. С., по
което е постановено влязло в сила съдебно решение № 97/ 10.04.2020г. по
в.гр.д. № 44/ 2020г. по описа на Окръжен съд – гр. С. и предмета на
настоящото производство, първостепенният съд правилно е достигнал до
извода, че е налице сила на пресъдено нещо между същите страни, за същото
искане и на същото основание, върнал е исковата молба с вх. № 3338/
28.05.2021г. и е прекратил производството по гр. д. № 538/ 2021г. по описа на
Районен съд – гр. С..
В частната жалба, в условията на алтернативност, е напревено искане от
страна на жалбоподателката за спиране на настоящото производство до
постановяване на тълкувателен акт на върховната съдебна инстанция по т.д.
№ 3/2020 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегия, по въпроса:
От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г.,
извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му ?
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се произнася по
така направеното искане в условията на алтернативност, доколкото същото
3
касае въпрос по съществото на спора, който вече е решен с влязъл в сила
окончателен съдебен акт. Само за пълнота на изложението следва да бъде
посочено, че съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 2013г. по
тълкувателно дело № 8 от 2013г., ОСГТК на ВКС, при образувано
тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен
въпрос, производството по висящо дело може да се спира само в
касационната инстанция на основание чл.292 ГПК, а не и във въззивната и
първата инстанция.
Ето защо, въззивната инстанция намира, че атакуваното определение на
Районен съд – гр. С. се явява правилно и законосъобразно и като такова ще
следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд – гр. С.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 482 от 17.08.2021 година,
постановено по гр. д. 538 / 2021 година по описа на Районен съд – гр. С., с
което първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил
производството по гр. д. № 538/ 2021г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването
му на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4