Решение по дело №16677/2019 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 23.06.2022 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на двадесети април през 2021 г. в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

        ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

        МЛАДЕНОВА

 

при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 16677 по описа за 2019  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                       

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 201982 от 26.08.2019 г. СРС, 119 с-в, по гр.д.№ 12642/18 г. е допуснал да се извърши съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 68134.8270.355 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед, издадена от изпълнителния директор на АГКК на 27.09.2010 г. под № РД-18-61, без издадена заповед за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри с административен адрес в гр.София, р-н „Кремиковци“ в кв. Сеславци, ул. „******с площ от 646,00 кв.м. при трайно предназначение на територията-урбанизирана с начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10 м/ без стар идентификатор с номер по предходен план 355 от кв.XXVIII по плана на гр.София в м. „Сеславци“, п-л I-338 при съседи имоти със следните идентификатори: имот с идентификатор 68134.8270.687, 68134.8270.356, 68134.8270.677 и 68134.8270.354 при следните квоти: ½ идеални части за Й.Н. В.и по ¼ идеални части за К. и Х. Н.М..Решението е постановено при участието на Р.И.Л. като трето лице-помагач на ответника.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от   Й.Н. В.и Р.И.Л. с оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че искът е допустим и основателен.Въззивниците възпроизвеждат представените по делото писмени доказателства и поддържат, че ищците не са собственици на процесния имот.Твърдят, че Й.Н. В.е собственик на ½ идеална част от дворното място и титуляр на правото на строеж върху другата половина от дворното място, и че всички трети лица са длъжни да не предприемат действия, несъвместими с правото на строеж.Твърдят, че правото на строеж включва и ползването на незастроената част от земята, а когато е учредено върху урегулиран държавен парцел за жилищно застрояване, правото на ползване обхваща площта на целия парцел.След реализиране на правото на строеж земята обслужва ползването на сградата по предназначение и има обслужващ характер.Изразяват становище за недопустимост на иска за делба, като се позовава на ППВС № 2/04.05.1982 г.Молят съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска за делба. Въззивникът Й.Н. В.претендира разноски.

Ответниците по въззивната жалба- К. и Х. Н.М. молят съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.Претендират разноски.

            Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.34 ЗС.Ищците-Х.Н.М. и К.Н.М. твърдят, че с ответника Й.Н. В.са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 68134.8270.355 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед, издадена от изпълнителния директор на АГКК на 27.09.2010 г. под № РД-18-61, без издадена заповед за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри с административен адрес в гр.София, р-н „Кремиковци“ в кв. Сеславци, ул. „******с площ от 646,00 кв.м. при трайно предназначение на територията-урбанизирана с начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10 м/ без стар идентификатор с номер по предходен план 355 от кв.XXVIII по плана на гр.София в м. „Сеславци“, п-л I-338 при съседи имоти със следните идентификатори: 68134.8270.687, 68134.8270.356, 68134.8270.677 и 68134.8270.354.Твърдят, че наследодателят на ответника Й.Н. В.-Г.Н. В.въз основа на договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 01.09.1986 г. е построил върху описаното дворно място двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен, първи и втори жилищни етажи и тавански етаж, ситуирана в североизточната част на имота.На 12.04.1993 г. е прехвърлил на наследодателите на ищците-А.Х.М.и Н.К.М. двуетажна жилищна сграда заедно с отстъпеното право на строеж върху дворното място, като договорът е оформен с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 101, н.д.№ 7786/1993 г.С влязло в сила решение по гр.д.№ 243/2009 г. САС, 2 с-в договорът за издръжка и гледане е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД.На 19.09.1997 г. А.М.е подала молба за закупуване на държавната земя, върху която има учредено право на строеж с площ от 310 кв.м.С договор за покупко-продажба на парцел, сключен по реда на ЗОбС от 03.11.1997 г. наследодетелите на ищците са закупили процесния парцел.С нотариален акт № 56, н.д.№ 44478/1997 г. А.Х.М.и Н.К.М. са продали на сина си Х.Н.М. първия етаж от двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 89 кв.м. заедно с ½ идеална част от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена, а на К.Н.М.-втория етаж от двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 89 кв.м. заедно с ½ идеална част от общите части на сградата и другата ½ идеална част от дворното място, в което е построена сградата.Бракът между А.Х.М.и Н.К.М. е прекратен със съдебно решение по гр.д.№ 1437/98 г. на СРС, 90 с-в, влязло в сила на 25.01.1999 г.Н.К.М. е починал на 09.03.2013 г. и е оставил ищците за негови наследници по закон.С решение, влязло в сила на 15.05.2017 г. по гр.д.№ 26520/12 г. СРС, 24 с-в е приел за установено по отношение на ответниците А.М.и Х.М., че Й. В.е собственик на първия етаж от двуетажната жилищна сграда заедно с ½ идеална част от общите части на сградата, ½ идеална част от правото на строеж върху държавна земя и ½ идеална част от дворното място, в което е построена сградата и е осъдил на основание чл.108 ЗС А.М.и Х.М. да предадат на Й. В.собствеността и владението на описания имот.С решение от 09.01.2017 г. по гр.д.№ 6133/15 г. СГС, II-а с-в е признал за установено по отношение на К.Н.М., че Й. В.е собственик по наследство от Г.Н. В.на втори етаж от двуетажна жилищна сграда заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата заедно с ½ ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя на 310 кв.м. и ½ ид.ч. от 320 кв.м. от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ I-338 от кв.28а по плана на гр.София, м. „Сеславци“ с идентификатор 68134.8270.355 с площ от 646 кв.м. и е осъдил К.Н.М. да предаде на Й. В.на основание чл.108 ЗС владението върху описаните недвижими имоти.Ищците твърдят, че с ответника не могат да постигнат споразумение за доброволна делба и молят съда да постанови решение, с което да допусне делба на описания недвижим имот при квоти: по ¼ идеална част- за ищците и ½ идеална част-за ответника.

С договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 01.09.2068 г. СГНС е продал на Г.Н. В.правото на строеж върху държавно урегулирано дворно място, съставляващо  парцел I-338 от кв.28а, м. Сеславци от 310 кв.м. за построяване на вилна сграда.

С нотариален акт № 168 по н.д.№ 1304/81 г. Г.Н. В.е признат за собственик по регулация на празно дворно място от 240 кв.м. от мястото на Л.А.-имот пл.№ 339 и празно дворно място от 78 кв.м., което се взема от имот пл.№ 338, собственост на М.А., които места се придават към парцел I в кв.28а по плана на с.Сеславци, върху което има отстъпено право на строеж на Г.В..

С нотариален акт № 101 по н.д.№ 7786/93 г. Г.Н. В.е прехвърлил на Н.К.М. и съпругата му А.Х.М.двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 89 кв.м. заедно с отстъпено право на строеж върху държавна земя с договор от 01.09.1969 г. от СГНС върху дворно място, съставляващо парцел I-338 в кв.28а по плана на кв.Сеславци, гр.София с площ от 628 кв.м. при съседи на мястото: парцел II-339, собственост на Л.А., парцел X-340, собственост на М.А. и от две страни улици срещу задължението на Н.К.М. и А.Х.М.да поемат гледането и издръжката на Г.Н. В., като му осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега, докато е жив, като същият си е запазил правото на ползване ва имота до края на живота си.

С решение № 745/07.10.2010 г. по гр.д.№ 243/09 г., влязло в сила на 27.12.2011 г., САС е отменил изцяло решение на СГС от 14.11.08 г. по гр.д.№ 190/97 г., вместо което е постановил решение, с което е развалил на основание чл.87, ал.3 ЗЗД договор за гледане и издръжка от 12.04.1993 г., сключен между Г.Н. В. и А.Х.М.и Н.К.М. с нотариален акт № 101/93 г., н.д. 7786/93 г.

С договор от 03.11.1997 г. за покупко-продажба на парцел, сключен по реда на ЗОбС СО-р-н „Кремиковци“ на основание заповед № ДИ-03-098/30.10.1997 г. е продала на А.Х.М.парцел I-338 в кв.28а по плана на кв.Сеславци, гр.София с площ от 310 кв.м. при съседи на парцела: от изток-парцел I-338, от запад-улица, от север-парцел X-340 и от юг-улица.

С нотариален акт № 56 по н.д.№ 44478/97 г. е оформен договор, по силата на който Н.К.М. и съпругата му А.Х.М.са продали на сина си и Х.Н.М. първия етаж от двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 89 кв.м., заедно с ½ ид.част от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, в което е построена сградата, представляващо парцел I-338 в кв.28а по плана на гр.София, м.Сеславци, с площ от 610 кв.м., а на К.Н.М.-втория етаж от двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 89 кв.м., заедно с ½ ид.част от общите части на сградата и толкова идеални части от същото дворно място.

Не се спори, че с решение № 310 от 15.12.1998 г. по гр.д.№ 1437/1998 г., влязло в сила на 25.01.2999 г., СРС, 90 с-в е прекратил брака, сключен между Н.К.М. и А.Х.М..

Видно от удостоверение за наследници № 75/01.11.2017 г. Н.К.М. е починал на 09.03.2013 г. и е оставил за наследници по закон: К.Н.М.-син и Х.Н.М.-син.

С решение от 20.07.2015 г., влязло в сила на 15.05.2017 г. СРС, 24 с-в, по гр.д.№ 26520/12 г. е приел за установено по отношение на А.Х.М.и Х.Н.М., че Й.Н. В.е собственик на първия етаж от двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 89 кв.м. с идентификатор 68134.8270.355.1.2 заедно с ½ ид.част от общите части на сградата, ½ ид.част от правото на строеж върху държавна земя и толкова идеални части от дворното място, в което е построена сградата, представляващо УПИ I-338 в кв.28а по плана на гр.София, м.Сеславци с идентификатор 68134.8270.355 и с площ от 646 кв.м. и е осъдил на основание чл.108 ЗС А.Х.М.и Х.Н.М. да предадат на Й.Н. В.собствеността и владението върху описания имот.С решението е прието за установено по отношение на А.Х.М.и Х.Н.М., че Й.Н. В.е собственик на ½ ид.част от гараж с площ от 59 кв.м. с идентификатор 68134.8270.355.2, на ½ ид.част от селскостопанска сграда с площ от 37 кв.м. с идентификатор 68134.8270.355.3 и на ½ ид.част от селскостопанска сграда с площ от 24 кв.м. с идентификатор 68134.8270.355.4, находящи се в дворното място в гр.София, м. „Сеславци“ с идентификатор 68134.8270.355 и с площ от 646 кв.м. и е осъдил на основание чл.108 ЗС А.Х.М.и Х.Н.М. да предадат на Й.Н. В.собствеността и владението върху описаните имоти.

С решение № 128/09.01.2017 г. СГС, II-А с-в, по гр.д.№ 6133/15 г. е отменил решение от 18.12.2014 г. по гр.д.№ 26437/12 г. на СРС, 47 с-в и решение от 28.09.2015 г. по гр.д.№ 26437/12 г. на СРС, 47 с-в, имащо характер на определение по чл.248 ГПК и е признал за установено по отношение на К.Н.М., че Й.Н. В.е собственик по наследство от Г.Н. В.на следните недвижими имоти: втори етаж от двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 89 кв.м. с идентификатор 68134.8270.355.1.2 заедно с ½ ид.част от общите части на сградата, ½ ид.част от правото на строеж върху държавна земя и толкова идеални части от дворното място, в което е построена сградата, представляващо УПИ I-338 в кв.28а по плана на гр.София, м.Сеславци с идентификатор 68134.8270.355 и с площ от 646 кв.м., както и на ½ ид.част от гараж с площ от 59 кв.м. с идентификатор 68134.8270.355.2, на ½ ид.част от селскостопанска сграда с площ от 37 кв.м. с идентификатор 68134.8270.355.3 и на ½ ид.част от селскостопанска сграда с площ от 24 кв.м. с идентификатор 68134.8270.355.4, находящи се в описаното дворно място и е осъдил К.Н.М. да предаде на основание чл.108 ЗС на Й.Н. В.владението върху описаните имоти.

С нотариален акт № 82 по н.д.№ 179/2019 г. е оформен договор, по силата на който Й.Н. В.е продал на Р.И.Л. поземлен имот, находящ се в гр.София, кв.Сеславци, ул. „******с идентификатор 68134.8270.355 с площ от 646 кв.м. заедно с построените в него сгради.

С определение от 29.05.2019 г. Р.И.Л. е конституиран като трето лице-помагач на ответника на основание чл.226, ал.2 ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.34 ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго.

Първоинстанционният съд е приел, че процесният имот е бил съсобствен между праводателите на ищците и наследодателя на ответника при равни квоти и е допуснал извършването на съдебна делба при квоти по ¼ ид.част за ищците и ½ ид.част за ответника.

От събраните доказателства се установи, че ищците са придобили ½ идеална част от процесното дворно място като правоприемници на А.Х.М.и Н.К.М., а ответникът е придобил ½ идеална част от имота като наследник на Г.В., който е придобил собствеността по регулация.Неоснователно е възражението на въззивника, че наследодателите на ищците не са придобили правото на собственост върху идеална част от дворното място предвид обратното действие на развалянето на договора за издръжка и гледане, тъй като дворното място не е било предмет на този договор.

Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, съгласно която при действието на ЗУТ е отпаднало тълкуването, основано на разпоредбите на чл.58, ал.1 и чл.61, ал.4 ЗТСУ /отм./ и делбата на съсобствено УПИ е недопустима, само ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена, тъй като в този случай земята е обща част или в случаите, когато намира приложение нормата на чл.183, ал.4 ЗУТ /в този смисъл-решение № 87/07.07.2011 г., гр.д.№ 825/2010 г. на ВКС, II ГО; решение № 380/15.10.2010 г., гр.д.№ 104/2010 г., II ГО; решение № 106/05.11.2018 г., гр.д.№ 3161/2017 г., I ГО; решение № 51/03.07.2020 г., гр.д.№ 2387/2019 г., ВКС, II ГО; определение № 529/30.12.2019 г., гр.д.№ 1722/2019 г., II ГО на ВКС/.От събраните доказателства се установи, че сградите са били индивидуална собственост на единия от съделителите, като в хода на процеса собствеността върху тях е прехвърлена на третото лице помагач, поради което дворното място не съставлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС и делбата не е недопустима.Дори и да е налице възможност за изграждане на друга постройка, за изграждането й е необходимо съгласието на всички лица, които нямат сграда в имота /чл.183, ал.4 ЗУТ/.Поради изложените съображения делбата на процесния имот е допустима и не са налице пречките по смисъла на ППВС № 2/1982 г., т.1, б. „в“, на които се позовава въззивника съгласно уточнението му в съдебно заседание от 14.07.2020 г./.

Други конкретни оплаквания във въззивната жалба не са изложени, същата съдържа възпроизвеждане на фактическата обстановка по делото, а съгласно чл.269, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.

Поради съвпадане на  крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.

            Разноски в полза на въззиваемите не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват доказателства за представен договор за правна защита и съдействие, сключен между въззиваемите и процесуалния им представител, от който да е видно какъв е размера на договорения адвокатски хонорар и начина на заплащането му, нито са представени доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция.        

Водим от горното съдът

 

            Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 201982 от 26.08.2019 г. на СРС, 119 с-в, по гр.д.№ 12642/2018 г.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.