Решение по дело №415/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 811
Дата: 24 юни 2020 г.
Съдия: Иванка Димитрова Дрингова
Дело: 20203100500415
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

……./24.06.2020г.

 

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова

Иванка Дрингова

 

при секретар Димитричка Георгиева,

като разгледа докладваното от съдията Дрингова

въззивно гражданско дело № 415 по описа за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 3448/15.01.2020г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв.Н. Б., срещу решение № 5856 от 19.12.2019г., постановено по гр.дело № 10650/2019г. по описа на Варненския районен съд, с което е прието за установено, че Ю.Б.М., ЕГН **********, с адрес *** не дължи на въззивното дружество сумата от 2285,02  лева, представляваща корекция на потребена, но незаплатена ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „****“ №*за периода 28.06.2017г. до 27.06.2018г. по фактура  **********/04.06.2019г., за кл. ********** и аб. **********, на осн. чл.124,ал.1 ГПК.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел. енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. При извършена проверка е установено, че в скрития регистър 1.8.3. има натрупано количество електроенергия, което не се визуализира при редовен отчет и съответно не е заплатено от потребителя. Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Ю.Б.М. срещу „Енерго- Про Продажби” АД за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2285,02  лева, представляваща корекция на потребеена, но незаплатена ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „****“ №*за периода 28.06.2017г. до 27.06.2018г. по фактура  **********/04.06.2019г., за кл. ********** и аб. **********.

Ищецът излага, че по информация на ответното дружество на 27.06.2018г. „Енерго Про Мрежи”АД е извършило проверка на СТИ на адреса на имота му. Резултатите от проверката и демонтажа на СТИ са отразени в протокол, който ищецът оспорва, тъй като не е присъствал и не му бил предоставен. Оспорва да е извършена проверка на СТИ, отчитащо електроенергия в обекта му. Оспорва демонтираното на 27.06.2018г СТИ  да е било предназначено да отчита електроенергията точно в неговия имот, както и оспорва същото да е било монтирано с нулеви показания на всички тарифи в негово или на негов пълномощник присъствие. Оспорва КП от 27.06.2018г. по форма и съдържание с твърдението, че не е присъствал на проверката. Заявява,че не е манипулирал СТИ и не е ползвал енергията, която му е начислена за периода от 28.06.2017г. до 27.06.2018г. на стойност 2285,02 лева. Излага, че ако във въпросния протокол от 27.06.2018г. е упомената видима намеса в схемата на електромера, то следвало да се уведомят органите на реда за установяване на извършителя на това неправомерно въздействие. Излага, че освен „Енерго Про Мрежи” АД, които имали достъп до уредите за търговско измерване, били и хората от улицата, както и можели да се извършват всякакви манипулации и то дистанционно. Счита, че ответното дружество черпи права от неспазване на задълженията си по ОУ на  „Енерго Про Мрежи”АД. Оспорва начина и методиката и основанието на процесната фактура, като неправилни и незаконни. Твърди, че всички начисления по партидата суми за периодични месечни сметки са изцяло заплатени в съответните срокове. Сочи, че липсвала справка с начина и основанието на изчисление на корекцията и е неясно как е извършена. Ответникът не е представил доказателства, от които да е видно, че прочетеното от ежедневния отчет в паметта на електромера има наличие на натрупана ел.енергия по съответните ежемесечни периоди. Не са представени доказателства, че демонтираното на 26.01.2018г. СТИ е монтирано с начални нулеви показания по всички твърдяни от ответника тарифи.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който се излага подробни съображения за неоснователност на претенцията. Не се оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор продажба на ел. енергия.

С обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

В КП №1104356 е отразено извършването на техническа проверка на 27.06.2018г. и подмяна на средство за търговско измерване на абонат с кл. №********** и аб. №********** от служителите на ЕРП Север. В протокола е вписано, че електромер с фабричен №7660318 е демонтиран и изпратен за експертиза.

Съгласно КП №956/27.05.2019г., издаден от БИМ, при софтуерно четене на процесното СТИ е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия през 1.8.3. –12302.365 квтч, които не са визуализирани на дисплея.

Със становище от 30.05.2019г. е начислено допълнително количество  ел. енергия в размер на 12302 квтч за периода 28.06.2017г. до 27.06.2018г., като е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел.енергия.

Съгласно фактура №**********/04.06.2019г. с получател Ю.Б.М. за обект  №********** е начислена сумата от общо 2285,02 лева за служебно начислена ел. енергия в размер на общо 12302 квтч за периода от 28.06.2017г. до 27.06.2018г.

Представен е и протокол №1166954 от 07.11.2016г. за монтаж на електромер с фабричен №7660318, съгласно който към датата на монтажа същият е бил с показания по дневна тарифа – 0110066 и по нощна тарифа - 033860.

Вещото лице по назначената по делото СТЕ е посочило, че електромер тип АСЕ 200 с фабричен №1102010807660318 е преминал първоначална метрологична проверка през 2008г. като метрологична му годност изтича през 2022г. Отчитането на процесния електромер е двутарифно по дневна и нощна тарифа, а абонатът е битов. В сумарния регистър се отчита цялото количество ел.енергия, преминало през електромера. Електромерът е в класа си на точност. Съгласно КП №956/27.05.2019г. на БИМ при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел.енергия в тарифа 3, която не е визуализирана на дисплея. Наличието на данни в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по –точно манипулиране на тарифната схема. Количеството ел.енергия от 12302 квтч не е от редовен отчет и не е изчислено по методиката за корекция на сметка. Това количество не е остойностено и фактурирано през процесния период 28.06.2017г. до 27.06.2018г. Количеството ел.енергия от 12302 квтч не е изчислено по методиката за корекция на сметка. Остойностената ел.енергия от 12302 квтч във фактура №**********/21.08.2019г. е определена в становище за начисляване на електрическа енергия от 30.05.2019г., след софтуерно прочитане на регистър 1.8.3, които не са визуализирани при редовен отчет.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.

Безспорно между страните е, че ищцата е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните количества ел. енергия са остойностени правилно.

В чл. 50 от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е предвидена възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика. В случая се установи, че начислената сума представлява стойност на доставена и потребена на обекта ел. енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е установено при извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване на специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.3. Неизяснено е каква електроенергия се отчита по скрития регистър 1.8.3., доколкото липсват данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел. енергия, различна от дневна и нощна тарифа. Липсват данни за показанията на сумарния регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, както и към датата на проверката, от които да се направи извод за отчетена в повече от енергията по двете визуализирани тарифи.

На следващо място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката е извършена на 27.06.2018г., а служебното начисляване на ел. енергия е въз основа на становище от 30.05.2019г. Следователно, липсва нормативна уредба, регламентираща както процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното документиране, така и извършването на корекционни процедури.

С оглед изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищцата му дължи сумата от от 2285,02 лева, претендирана като стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода от 28.06.2017г. до 27.06.2018г., което обуславя извод за основателност на предявената претенция.

Предвид съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.

Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция, които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5856 от 19.12.2019г., постановено по гр.дело № 10650/2019г. по описа на Варненския районен съд, с което е прието за установено, че Ю.Б.М., ЕГН **********, с адрес *** не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата от 2285,02 лева, представляваща корекция на потребена, но незаплатена ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „****“ №*за периода 28.06.2017г. до 27.06.2018г. по фактура **********/04.06.2019г., за кл. ********** и аб. **********, на осн. чл.124,ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на Ю.Б.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: