№ 1330
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20211110134052 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от А.. СТ. Д.
против (ФИРМА), с която са предявени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на сума в размер на 1
228,53 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода м.09.2011г.
– м.08.2012г. за имот, находящ се в (АДРЕС), поради изтекла в полза на ищеца погасителна
давност.
Ищецът твърди, че след справка в деловодството на ответното дружество установил, че
дължи сумата от 1 228, 53 лева, представляваща стойност на незаплатена и доставена до
имот аб. № ****** топлинна енергия за периода м.09.2011 г.- м. 08.2012г. Твърди че липсва
облигационна връзка с ответника, както и че дружеството е доставяло стоки или услуги на
процесната стойност. Евентуално твърди, че претендираното вземане е погасено по давност.
Моли съда да признае за установено, че ищецът не дължи горепосочените суми. Претендира
сторените в производството разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен.
Твърди още, че спрямо ищеца не е налице правен интерес от завеждане на настоящото дело.
Ответникът основава възраженията си на твърдението, че ищецът не е упражнил правата си
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Твърди още, че ищецът бил обвързан от действащите през процесния
период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от (ФИРМА) за
клиенти в град София, като се позовава разпоредби от същите, в които са уредени правата и
задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и срокът за
заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия. Ответникът твърди, че е
1
изпълнил задължението си за доставка на топлинна енергия в съответно на задълженията си
количество и качество, както и за публикуване в официалния си сайт на съответно
дължимите суми за всеки отделен месец, като за незаплащането в срок е начислявал лихва
от деня следващ съответния месец на доставка. Навежда твърдения, че ответното дружество
прилага института на погасителна давност след предприемане на определени действия от
страна на ищеца. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:
От представените по делото писмени доказателства, че по молба на ищеца от 16.04.2002 г.
за процения имот е открита партида с абонатен № ****** при ответника относно
топлоснабдения имот, намиращ се на адрес (АДРЕС).
Не се спори от нито една от страните, че в процесния период от м.09.2011 г. до м.08.2012 г. в
имота е доставена топлинна енергия на стойност 1 228,53 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на
делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да
установи, че вземането на ответника, не съществува на наведените с исковата молба
основания.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК) и
въведените от ищеца твърдения, ответникът е следвало да установи при условията на пълно
и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената
на ищеца топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума. С оглед заявеното основание на предявения иск /изтичане на
погасителна давност/ в тежест на ответника по делото е да установи настъпването на факти,
чието проявление в действителността е обусловило спиране, респективно прекъсване
течението на погасителната давност за вземанията на ответника.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 от Закона за енергетиката (отм.) „потребител на
енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на
имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. От представената по делото молба – декларация от 16.04.2002 г. се
установява, ч е по искане на ишеца за процения имот е открита партида с абонатен №
****** при ответника относно топлоснабдения имот, намиращ се на адрес (АДРЕС). Ето
защо настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото се установява
наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника и в този смисъл възраженията
в тази насока са неоснователни. В качеството си на потребител на топлинна енергия за
2
ищеца е възникнало задължение да заплати стойността й в размер на 1 228,53 лева,
представляваща главница за топлинна енергия за периода от м.09.2011 г. до м.08.2012 г.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В настоящия случай падежът на всяко от задълженията за плащане на
потребената топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния период
(месеца на доставката), а от първо число на втория месец, следващ отчетния период,
длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви.
Задължението е срочно, така че за да изпадне в забава длъжникът, не е необходима покана
от кредитора. От изпадането в забава започва да тече давност за погасяване възможността за
принудително събиране на вземането.
Предвид периодичния характер на вземането за топлинна енергия и по арг. от чл. 111,
б. „в“ ЗЗД настоящият съдебен състав намира, че претендираното от страна на ответното
дружество от ищеца вземане за периода от м.09.2011 г. до м.08.2012 г. е погасено по
давност, доколкото е изтекъл тригодишния период от настъпване на изискуемостта, или
искът се явява основателен и следва да се уважи.
Към датата на приключване на устните състезания не са ангажирани доказателства,
че са настъпили обстоятелства, чието проявление да обуславя прекъсване или спиране
течението на погасителната давност за вземанията за целия исков период.
Следователно предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските,
които е направил за производството, съобразно изхода на спора в размер на 52,40 лева,
които следва да се възложат на ответника. Представен е списък на разноските, в който е
посочено, че се претендира от ответника заплащане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от ЗА в производство.
Размерът на адвокатското възнаграждение се уговаря свободно между страната и
адвоката, като те са ограничени единствено от установения минимален размер в Наредба
№1 на Висшия адвокатски съвет. Съобразно принципа на диспозитивното начало
насрещната страна не е обвързана от начина, по който страната, имаща право на разноски, е
уредила отношенията си със своя адвокат.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата предоставя възможност
адвокатът да оказва безплатно адвокатска защита и съдействие на лица, които имат право на
издръжка, материално затруднени лица, както и на роднини, близки или на друг юрист.
Съобразно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати.
С оглед на гореизложеното в настоящото производство са налице предпоставките на
чл.38, ал.2 от ЗА и ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. В.Ф. С. адвокатско
3
възнаграждение в размер на 300, 00 лева в производството по гр.д. № 3402/2021г., по описа
на СРС, 154 състав, на основание Договор за правна защита и съдействие от 10.06.2021 г. по
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В коА.ретния случай не намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. С
извънпроцесуалното си и процесуалното си поведение, обективирано в отговора на исковата
молба и в открито съдебно заседание ответникът е претендирал дължимостта на процесното
вземане, както и да начислява лихва за забава върху главницата, поради което и е станал
причина за завеждане на делото. В този смисъл е и неоснователно искането на ответника да
му бъдат присъдени направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение за
един юрисконсулт съгласно Наредба 1/09.07.2014 г. за минималния размер на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 439 от
ГПК, предявен от А.. СТ. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. В.С., (АДРЕС),
(офис- партер) против (ФИРМА), ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
(АДРЕС), че А.. СТ. Д. не дължи на (ФИРМА) сумата от 1 228,53 лв., за топлинна енергия за
периода от м.09.2011г. до м.08.2012г., доставена до имот - апартамент № 47, (АДРЕС), с
открита партида с абонатен № ******, поради погасяването на вземането по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК (ФИРМА), ЕИК***********, със седалище и
адрес на управление (АДРЕС) да заплати на А.. СТ. Д., ЕГН ********** сумата от 52,40
лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: (АДРЕС),
представлявано от изпълнителния директор А.А., да заплати на адв. В.Ф. С., член на САК, с
адрес: (АДРЕС), (офис- партер), сумата 300, 00 лева (триста лева), представляваща разноски
в качеството му на адвокат на А.. СТ. Д., ЕГН **********, в производството по гр.д. №
34052/2018г., по описа на СРС, 154 състав, на основание Договор за правна защита и
съдействие от 10.06.2021 г. и чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4