№ 430
гр. Русе, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Виржиния К. Караджова
Катина Кавърова
при участието на секретаря Десислава Радева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело
№ 20254500500579 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
„УниКредит Булбанк“ АД, чрез пълномощника й адв. Р. Г. е
обжалвала Решение № 546/09.04.2025 г., постановено пo гр.д. № 6256/2023 г.
по описа на Районен съд – гр. Русе, с което са уважени предявените от В. В. Г.
искове по чл. 79 от ЗПУПС за сумата от 9458,50 лв., представляваща
стойността на неразрешени платежни операции, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.11.2023 г. до
окончателното й изплащане и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 330,92 лв.,
представляваща лихви за забава върху посочената главница за периода от
26.08.2023 г. до 29.11.2023 г. В жалбата са изложени подробни съображения за
неправилност и необоснованост на съдебното решение, постановено по гр.д.
№ 6256/2023г. по описа на РРС. По изложените подробни съображения и
наведените оплаквания се иска отмяна на съдебния акт и постановяване на
нов такъв, с който предявените искове да бъдат отхвърлени. Пред въззивната
инстанция не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски
пред двете инстанции.
Ответницата по жалбата В. В. Г. чрез пълномощника й адв. С. М., в
1
срока по чл. 263 от ГПК е депозирала отговор с вх. № 3308/29.01.2025г, в
който също са изложени подробни съображения в обратен смисъл, а именно,
че съдебният акт е правилен и законосъобразен и моли решението да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и
провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба
от В. В. Г., чрез пълномощника й адв. С. М., в която се твърди, че съгласно
Договор за включване в програма “Модула” от 21.06.2016 г., сключен с
“Уникредит Булбанк” АД, имала открита разплащателна сметка в лева в
Банката с IBAN BG03UNCR70001522652084 за предоставяне на платежни
услуги и инструменти, с основен пакет от продукти/услуги, описани в чл. 1 от
Договора. Твърди, че на 19.08.2023 г. (събота), около 15,00 часа, след като
чрез мобилния си телефон осъществила достъп до акаунта си в мобилното
приложение на Банката “Булбанк мобайл” и изпълнила появилите се на
дисплея на телефона й указания относно необходимостта за актуализиране на
данните й в него, от сметката й били изтеглени общо 9458,50 лева, като в
същото време започнала да получава СМС - съобщения за реактивиране на
приложението. Заявява, че веднага след като била уведомена чрез СМС за
първите два извършени превода на обща стойност 3000 лв. се обадила в “кол
център” на банката, за да й блокират картата. Извършила неколкотратно
обаждания в “кол център” на банката, като едно от дадените й указания било
да отиде в офис на банката в работен ден.
За случая подала сигнал по електронна поща до ГДБОП. На
21.08.2023 г. (първия работен ден) депозирала заявление в ОДМВР – Русе.
Посещения в офис на банката, намиращ се на ул. Света Троица в гр. Русе
извършила на датите – 21.08.2023 г., 22.08.2023 г. и на 24.08.2023 г., когато и
подала и формуляр за рекламация. Тъй като от банката й били дадени
указания, че трябва да се изчака осчетоводяването на наредените преводи,
едва на 24.08.2023 г. подала рекламация към банката, откъдето й обяснили, че
2
възстановяването на средствата по сметката й ще се извърши в рамките на 40
работни дни. На 13.09.2023 г. получила от служител на банката имейл с отказ,
основащ се на обстоятелството, че била получила СМС-и с кодове за
активиране, които е потвърдила, съответно в 15:44 ч., в 15:52 ч., в 15:53 ч., в
15:54 ч., в 15:57 ч. и още веднъж в 15:57 ч. Личният й банков асистент подал
повторно рекламация от нейно име, но отново бил получен отказ на същите
основания.
Според ищцата банката е имала обективна възможност да спре
въпросните трансакции, тъй като към датата на уведомяване на банката
трансакциите не са били наредени, а само блокирани по сметка и. Счита, че
своевременно е уведомила банката за проблема, но от страна на банката не са
взети никакви адекватни мерки, за да се защити интереса й и да се спрат
плащанията от сметката. Така, независимо от своевременното уведомяване за
извършените неправомерни транзакции, преводите са осчетоводени и
преведени по сметка на друго лице. Счита, че сумата в размер 9458,50 лева,
представляваща общата стойност на неразрешените трансакции следва да й
бъде заплатена от ответника, ведно с мораторна лихва за периода от
26.08.2023 г. до 29.11.2023 г. в размер на 330,92 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по първоинстанционното
производство е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените
искове. Сочи, че ищцата е проявила груба небрежност, предоставяйки
персонализираните си данни на непроверен и неидентифициран субект в
електронното пространство. Счита, че ищцата, в качеството й на ползвател на
платежни услуги, не е изпълнила задълженията си по чл. 75 от Закона за
платежните услуги и платежните системи, действала е противно на
Препоръките за сигурност, предоставени от банката, както и в разрез с
Общите условия за предоставяне на услугите за електронно банкиране
„Булбанк Онлайн“ и „Булбанк Мобайл, поР. което счита, че не следва да бъде
ангажирана отговорността на банката. Счита, че от страна на банката не е
изпращано съобщение за актуализация на данни на клиента нито в
приложението „Булбанк Мобайл“, нито чрез SMS на посочения от ищцата
телефонен номер. Излага подробни аргументи в подкрепа на заявеното от него
обстоятелство, че ищцата се е отнесла крайно небрежно, като е отворила
писмо, изпратено й на личната поща от домейн, различен от този на банката,
последвала е посочения в него линк и е предоставила цялата си лична банкова
3
информация. В допълнение заявява и че ищцата е нарушила т. 23 и т. 24 от
Раздел VI на Общите условия за предоставяне на услугите за електронно
банкиране „Булбанк Онлайн“ и „Булбанк Мобайл“, като е разкрила всички
свои средства за електронна идентификация и по този начин сама е допуснала
осъществяването на оспорените платежни операции, като тази груба
небрежност в действията й е довела до осъществяването на процесните
преводи.
В отговора на исковата молба се излагат подробни аргументи за
това, че Банката от своя страна е изпълнила задълженията си по чл. 76, ал. 1,
т. 1 от ЗПУПС, като е осигурила недостъпност на персонализираните средства
за сигурност на платежния инструмент за лица, различни от ползвателя на
платежни услуги, които имат право да използват платежния инструмент,
регламентирани в Раздел IV, т. 2 и т. 3 от Общите условия за предоставяне на
услугите за електронно банкиране „Булбанк Онлайн“ и ,,Булбанк Мобайл“. В
процесния случай осъществените трансакции, според ответника, са
потвърдени с динамична парола, която е еднократна и не може да бъде
възпроизведена повторно. Всяка една от трансакциите е осъществена чрез
успешна автентикация, като банката е действала при спазването на всички
правила и процедури, подробно описани в ОУ.
По делото са приети основно и допълнително заключение на
съдебно-техническа експертиза, чието експертно заключение настоящата
инстанция кредитира изцяло. Вещото лице Г. К. е установил, че е направена
реактивация на приложението Булбанк Мобайл на 19.08.2023 г. в 15:41:30,
като до този момент е използвано устройство - Samsung S22 U1tra, а след
реактивацията в системата се регистрира ново устройство - мобилен телефон
марка "Аррlе", модел „iPhone 12“, който минава всички стъпки за
верификация, чрез въвеждане на данни, потвърждаване на код изпратен, чрез
SМS на мобилния номер, въвеждане на Мастър ПИН и активиране с код,
получен като SMS. Според експерта описаните банкови транзакции се
верифицират с динамична парола и след това се изпращат автоматизирано за
осчетоводяване, като от справката и логовете в системата било видно, че са
изминати всички стъпки по верефициране на новото устройство и
направените транзакции са оторизирани с правилно въведена динамична
парола.
4
Според експерта преди проблемните транзакции потребителя е
използвал версия - 3.16.0, като след осчетоводяване на описаните транзакции,
той отново е ползвал същата версия - 3.16.0. Установил е, че УниКредит
Булбанк не използва електронни пощенски кутии, с домейн @ubb.com, а
използва само @UniCreditGroup.BG, като в този случай електронна пощенска
кутия - ****@***.*** не се използва от служители на компанията и можело
категорично да се твърди, че това е опит за достъп до сметките и функциите
на потребителя, който ако последва каквито и да е било инструкции,
съдържащи се в този линк, дава възможност за достъп до личните си средства,
като след въвеждане на динамична парола, автоматизираната система на
банката приема новият потребител за верифициран, т.е. позволява му да има
достъп до наличните средства и да оперира с тях, както намери за добре.
Вещото лице, въз основа на приложените справки и изследваните
трансакции, е установило, че процесните трансакции са направени от друг
мобилен телефон марка „Аррlе“, модел „Iphone 12“.
В първоинстанционното производство е приета и съдебно-
икономическа експертиза, която е установила, че процесните трансакции са в
действителност осъществени онлайн картови трансакциите в мобилното
приложение „Булбанк Мобайл" чрез карта издадена от Уникредит Булбанк с
титуляр В. В. Г. на дата 19.08.2023 г. и обща стойност 9 458,50 лв.
Експертът установява, че паричните средства са постъпили по
сметка на получателя веднага след потвърждаване на динамичната парола, т.е
имало е потвърждение на средствата за превеждане към получател на
19.08.2023 г. Настоящата инстанция също кредитира изцяло и заключението
по приетата съдебно-икономическа експертиза.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо и като
такова може да бъде обжалвано.
Във връзка с доводите за неправилност на решението, релевирани
във въззивната жалба, съдът намира следното от фактическа и правна страна:
При иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС в тежест на ищцата
е да докаже: че са налице твърдените платежни операции, като от банковата й
сметка при ответната банка са извършени парични преводи на 19.08.2023 г. на
обща стойност от 9458,50 лв., от които 5 броя парични преводи, всеки един за
сумата в размер на 1500 лв. и един паричен превод за сумата 1958,50 лв.; че е
5
използвала платежния инструмент в съответствие с условията за неговото
издаване и използване; че е уведомила незабавно след узнаването доставчика
на платената услуга за неразрешена употреба на платежния инструмент.
В тежест на ответника "Уникредит Булбанк" АД е да докаже
установяване на автентичността на платежната операция в рамките на
неговото участие, нейното точно регистриране, както и за това, че операцията
не е засегната от техническа повреда или от друг недостатък, свързан с
платежната услуга, за която доставчикът по иницииране на плащане отговаря.
Не е спорно между страните, че на 21.06.2016 г. помежду им са
сключени Договор за включване в програма “Модула” и Договор за
предоставяне на платежни услуги и инструменти, с основен пакет от услуги,
описани в чл. 1 от договора по открита на името на ищцата разплащателна
сметка с IBAN BG03UNCR70001522652084 в лева, които услуги се
предоставят на клиента в съответствие с Общите условия на банката за
съответните продукти/услуги. Не е спорно и че с подписването на договора
ищцата е потвърдила, че е запозната и приема цялата преддоговорна
информация, изискуема по ЗПУПС както и, че е запозната с информацията и
изискванията в Общите условия за откриване, обслужване и закриване на
банкови сметки на физически лица и за предоставяне на платежни услуги
инструменти, имащи действието и правните последици на рамков договор,
при условията на който е сключен и се изпълнява процесният договор и който
рамков договор е неразделна част от съдържанието на процесния договор. Не
е спорно между страните и че от сметката на ищцата на дата 19.08.2023 г., чрез
приложението „Булбанк Мобайл“ са наредени 6 броя трансакции на обща
стойност 9 458,80 лв.
Спорно между страните е обстоятелството чия е отговорността и от
кого следва да се поеме риска, като според ищцата отговорността следва да се
носи от Банката, тъй като са налице осъществени неразрешени платежни
операции, които Банката е имала обективната възможност да спре, поР. факта,
че на 19.08.2023 г. трансакциите все още не са били осчетоводени, а средствата
само блокирани, а ответникът счита, че рискът следва да се поеме от ищцата,
която е допуснала груба небрежност при работа с мобилното приложение
„Булбанк Мобайл“.
Настоящата инстанция напълно споделя извода на районния съд, че
6
по делото не са събрани доказателства, които да обосноват извод, че ищцата
като потребител на платежни услуги и инструменти, не е изпълнила при
условията на груба небрежност поето от нея по договора, или вменено й от
закона задължение, или пък да е действала умишлено, т.е по делото не се
установява, че неразрешените платежни операции са причинени чрез измама
от страна на клиента или в резултат на неизпълнение на едно или повече от
задълженията му по чл. 75 ЗПУПС умишлено или поР. груба небрежност, поР.
което възражението на ответника, че са налице основания за изключване на
неговата отговорност, съгласно чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, е неоснователно.
На първо място с представения по делото формуляр за рекламация
от 24.08.2023 г. и декларация от ищцата от същата дата, се установява, че
ищцата е уведомила незабавно, след като е разбрала, банката за
обстоятелствата – неразрешените трансакции, които са настъпили, като е
посочила подробно всяко едно от действията си в хронология. Във връзка с чл.
79, ал. 1 от ЗПУПС към момента на уведомяването от ищеца, че има
неразрешена платежна операция за банката не просто би следвало да възникне
съмнение за измама, а да направи категоричен извод, че в случая е налице
измама и банката е била длъжна да уведоми компетентните органи, което тя е
направила едва на 20.09.2023 г., а ищцата веднага – на 21.08.2023 г. първия
работен ден след 19.08.2023 г.
На следващо място във връзка с изложеното съдът намира, че
ответникът "Уникредит Булбанк" АД не е изпълнил доказателствената тежест,
възложена му в чл. 79, ал. 4 ЗПУПС, да докаже пълно и главно установяване
на автентичността на платежните операции в рамките на неговото участие,
тяхното точно регистриране, както и за това, че операцията не е засегната от
техническа повреда или от друг недостатък, свързан с платежната услуга, за
която доставчикът по иницииране на плащане отговаря. Точно обратното, по
делото се установява: че на 19.08.2023 г. в 15:41 ч. с потребителското ID на
ищцата е извършена реактивация на приложението Булбанк Мобайл с
устройство марка „Apple“, модел „iPhone 12“, който не е на ищцата и че
оторизацията на извършените трансакции се е осъществила чрез двойна
автентикация - въвеждане на статични и динамични пароли, за които
ответникът в съдебно заседание заявява, а експертът изрично установява, че са
били въведени от мобилен апарат „IPhone“ и от "IP address", който не
съответства на устройството марка Samsung, действително използвано от
7
ищцата.
Нещо повече, в подаденото от страна на Банката до ГДБОП
Уведомление с изх. №08-002472/20.09.2023 г. ответникът изрично признава, че
посочените в уведомлението трансакции, в периода от 01.08.2023 г. –
31.08.2023 г. от карти на клиенти на банката са неправомерни и
нерегламентирани и че същите са вследствие на подадени от тях отговори на
фишинг-съобщения, получени в личните им пощи, които били възприети от
всички като изпратени от името на банката, като освен картовите данни е бил
присвоен и достъпът на клиентите до услугата Мобилно банкиране,
посредством, която са получавани динамичните пароли за потвърждение на
картовите трансакции. Видно от същото писмо ищцата е един от
потърпевшите клиенти на банката на датата 19.08.2023 г., на която са
извършените процесните трансакции от картата й.
По тези съображения настоящата инстанция счита, че районният
съд правилно е приел, че от страна на ищцата липсва проява на каквато и да
била небрежност още повече и груба такава и е уважил предявения от ищцата
иск.
ПоР. основателността на главния иск, основателен се явява и
акцесорният иск за лихва за забава.
По горните съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
а първоинстанционното решение правилно и обосновано и като такова следва
да се потвърди изцяло.
При този изход на делото в полза на въззиваемата страна следва да
се присъдят разноски за настоящото производство, съгласно представения, на
основание чл. 80 от ГПК, списък в общ размер на 3000 лв., представляващи
платен адвокатски хонорар.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 546/09.04.2025 г., постановено по гр.
д. № 6256/2023 г. по описа на Районен съд - Русе
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7 да
8
заплати на В. В. Г. с ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция в размер на 3000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9