Решение по дело №80/2023 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 50
Дата: 14 февруари 2025 г.
Съдия: Асима Костова Вангелова-Петрова
Дело: 20235320100080
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Карлово, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20235320100080 по описа за 2023 година
Производството е по иск, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във
връзка с чл. 258 във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът - П. М. Ч., като управител на „Адиса 76“ ЕООД твърди, че като
дружеството му се занимава със строителна дейност. През месец февруари
2022г. бил нает от ответницата да извърши основен ремонт на апартамента й,
находящ се в гр. К., ул. ***. Основният ремонт, съгласно постигнатата между
страните по делото договорка включвал извършване на следните строително-
монтажни дейности, а именно - къртене на под на кухня и баня, направа на
замазка на целия апартамент, ВиК на кухня и баня, ел.инсталация на целия
апартамент, поставяне на гипсокартон по таваните на целия апартамент и
шпакловка с мрежа по стените на целия апартамент. В хода на ремонта З.
поставяла непрекъснато нови и нови задачи за изпълнение, които излизали от
предварителната уговорка относно това какви ремонтни дейности следва да
извърши фирмата. Твърди, че отказал да извърши допълнителни ремонтни
дейности, освен тези, за които се били договорили първоначално. Стигнало се
до разправия помежду им. Ответницата го принудила да си изнесе инстР.тите
и отказала да му плати извършените ремонтни дейности. По нейно искане й
1
написал стойностите на извършените от фирмата му ремонтни дейности. За
качеството и извършения ремонт, както и причината да напусне
преждевременно жилището на ответницата по изложените обстоятелствата,
присъствали очевидци. След напускането на дома на ответницата, поради
неплащане от нейна стрА. на процесната сума, същата наела други хора да
ремонтират апартамента й, които непознавал за какво са наети и за
извършването на какъв вид ремонт са се договорили. Твърди, че било остА.ло
много малко за довършване на ремонта, за който била наета фирмата му.
Тогава ответницата решила да не му плаща, като казала, че стените не били
още изсъхнали, за да се шкурат, а същите дефакто били готови за шкурене. Не
можал да довърши ремонта, поради виновното поведение на ответницата. С
оглед на неплащането от стрА. на ответницата на извършения от фирмата му
основен ремонт на апартамента й в гр. К., ул. ***, подал жалба до РУП К.. От
там му отговорили, че следва да търси правата си по съдебен ред. Ответницата
не отричала, че му дължи процесната сума за извършения от фирмата му
основен ремонт на апартамента й.
Твърди, че договорените дейности, остойностени по пера били, както
следва (уточнено с допълнителни молби, вх. № 935/01.02.2023г., л. 14 от
делото и вх. № 1108/06.02.2023г., л. 21 от делото):
- лепене фибран 17.8 кв.м. по 6.00 лв. - 106.80 лв.;
- шпакловка с мрежа - 17.8 кв.м. по 12 лв. - 213.60 лв.;
- шпакловка с мрежа - 103 кв.м. по 12 лв. - 1236.00 лв.;
- таван гипсокартон - 67 кв.м. по 22 лв. - 1474.00 лв.;
- стени гипсокартон - 40 кв.м. по 18 лв. - 720.00 лв.;
- замазка 19 кв.м. по 10 лв. - 190.00 лв.;
- отвор за аспиратор плюс монтаж - 1 бр. - 100.00 лв.;
- 5 курса строителни отпадъци по 60 лв. - 300.00 лв.;
- демонтаж на врати - 6 бр. по 20 лв. - 120.00 лв.;
- доставка и разтоварване на материали - 180.00 лв., както и други
доставки 5 бр. по 15 лв. - 75.00 лв.;
- къртен в баня плюс ВиК - 800.00 лв.;
- двустранно обръщане на сводове - 14 л.м. по 24 лв. - 336.00 лв.;
2
- монтаж ел.табло - 100.00 лв.;
- опъване на ел.кабел 200м. по 1.20 лв. - 240.00 лв.;
- къртене и замазване 70 л.м. по 5.00 лв. - 350.00 лв.;
- допълнителна замаска - 200.00 лева;
- поставяне контакти - 45 бр. по 13.00 лв. - 585.00 лв.;
- ключове 16 бр. по 13 лв. - 208.00 лв.;
- лампи 19 бр. по 13.00 лв. - 247.00лв. и
- разпределителни кутии - 14 бр. по 13 лв. - 182.00 лв.
Всички договорените дейности възлизали на обща стойност 7963.40лв.
От тази сума ответницата заплатила 2 400.00 лева. Остатъкът възлизал на
5563.40 лева, който се дължал от ответницата и се явявал процесна сума,
претендирА. от ищеца с предявения иск.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответницата да
заплати на ищеца процесната сума от 5563.40 лева, равняваща се на
стойността на извършен основен ремонт от фирмата „Адиса 76“ ЕООД на
апартамента й, находящ се в гр. К., ул. ***, описан в обстоятелствената част на
исковата молба, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба до пълното изплащане на претендирА.та сума. В ход по същество,
претендира за направените поделото разноски.
В ХОДА на делото, с протоколно определение, постановено на
06.12.2023г., на основание чл. 214 от ГПК, съдът е допуснал изменение в
размера на предявения иск, като същият се счита предявен в размер на 7772.58
лева.
Ответникът - С. Н. З. счита предявените искове за допустими, с оглед
разпоредбата на чл. 103 и следващите от ГПК, както чл. 124 и следващите от
ГПК. Счита, че претенцията на ищеца за необосновА., неоснователна и
недоказА.. Оспорва изцяло по основание и по размер, предявените искове от
ищеца за заплащане на посочените суми, като същите били неоснователни и
недоказани. Твърди, че между страните не е сключван договор за ремонт,
както твърди ищеца, както и не е имало уговорка за заплащане на
претендираните от ищеца суми. Действително П. М. Ч. е идвал в притежаван
от ответницата имот, като са обсъждали извършването на ремонтни дейности
3
и действително е извършвал дребни поправки, като обаче за извършеното от
него винаги му е било заплащано своевременно, а до основен ремонт, както
той твърди не се е стигало. Счита, че исковата претенция на ищеца е неясна и
не се разбира в какво точно се изразява искането му и за какви дейности
говори ищеца. Счита, че по този начин е ограничено правото й на защита.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове от ищеца, като неоснователни и недоказани. Претендира
направени по делото деловодни разноски и разноски за адвокатски хонорар,
като в случай, че насрещната стрА. също претендира присъждане на разноски
за адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, прави възражение за
прекомерност на претендирания размер на адвокатски хонорар, заплатен от
ищеца.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото приема за
установено от фактическа стрА. следното:
По делото са приложени материалите по преписка № 8086/2022г. по
описа на Районна прокуратура - Пловдив, ТО – К., видно от които с
Постановление от 06.10.2022г. на прокурор при Районна прокуратура -
Пловдив, ТО - К. е отказано да се образува досъдебно производство.
Видно от данните по преписката, същата е образувА. по подадена в РУ -
К. при ОД на МВР гр. Пловдив жалба от П. М. Ч., в качеството му на
управител на „Адиса 76“ ЕООД, в която твърди, че той се занимавал с
извършване на строително ремонтни дейности. По тази причина бил нает през
месец февруари или месец март 2022г. да извърши основен ремонт на жилище
- апартамент на С. З., находящ се в гр. К., ул. ***. Между Ч. и З. имало
уговорка за различните видове дейности, както и за общата цена. В хода на
ремонта обаче възникнали разправии между тях, тъй като според Ч. - тя им
възлагала всеки ден нови дейности, които излизали от общата уговорка.
Стигнало до това, че З. накарала строителят да си изнесе всички вещи от
апартамента, без да плати стойността на извършеното до тук. Между
строителя и З. било постигнато съгласие, той да напише на лист стойността на
работата, която е извършил и да то пусне в пощенската кутия. Според Ч.
дължимата му на него сума възлизала на 5600лв. и вече два месеца З. не му
плащала.
З. признала, че е наела П. Ч. да извърши ремонт, но забелязала сериозни
4
недостатъци по начина, по който се извършвал, което предизвикало
разногласия и напрежение в отношенията й със строителя. Тъй като всеки
настоявал за своето решили да приключат дейността по ремонта. По-късно З.
наела друга бригада, която според нея извършила някои от досегашните
дейности наново, защото предишните били изпълнени с ниско качество. З.
заявила, че не отрича, че дължи пари на Ч., но с него щяла да се издължи,
когато приспадне извършените от нея разходи, които направила за ремонта,
след ремонта извършен от Ч., защото това, което извършили неговите
строители било с ниско качество и се наложило наново да се приправя.
След А.лиз на данните по преписката, Районна прокуратура - Пловдив,
ТО – К. прави заключение възникнали облигационни отношения между
страните, по силата на сключен устен договор за изработка по смисъла на
чл.258 от ЗЗД, а именно - договор за изработка с предмет поето задължение от
Ч. на свой риск да изработи ремонт на жилището според поръчката на
собственичката З., за което пък тя следвало да му заплати възнаграждение.
Този спор се приема от прокуратурата за изцяло между равнопоставени
гражданско правни субекти и всяка от страните по него разполага с правната
възможност да защити интересите си по гражданско правен ред.
Прокуратурата не констатира данни спорът между страните по договора да се
дължи на деяние, което да осъществява от обективна и субективна стрА.
престъпен състав от НК, поради което изключва образуването на досъдебно
производство по чл.24, ал. 1, т.1 от НПК и е отказано образуването на
досъдебно производство, като е прекратена преписка №8086/2022г. по описа
на Районна прокуратура - Пловдив, ТО - К..
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на двете
страни, но такива са осигурени само от ищцовата стрА.. От показанията на
разпитаните двама свидетели се установява следното:
Свидетелят А. И. Д., който работи като строител по трудов договор в
ищцовото дружество твърди, че есента на 2022г. правили ремонт в дома на С.
З., намиращ се в гр. К., зад хотел „Щерев“. Първо започнали с премахване на
старите замазки в апартамента, които лично той ги изкъртил, а именно - под на
западната стая, плюс терасата. После затворили западната тераса и я иззидали
с итонг, защото била стара остъклена тераса, която премахнали. Терасата била
с желязна дограма със стъкла, която се сменила със стъклопакети. По този
5
начин се усвоило пространството на терасата, което стА.ло част от
апартамента. Сочи, че лично правил електроинсталацията на целия
апартамент, като частично била пусната нова, защото ответницата искала да
се запази това, което е от разпределителните кутии към таблото, като
единственото ново трасе пуснал за бойлера. Поставил ново табло на мястото
на старото вътре в апартамента, което обаче не било довършено, защото
ответницата не им позволила да продължат. Твърди, че направили таваните
във всичките помещения с гипсокартон, т.е. окачени тавани. Помещенията
били четири и с коридора ставали общо пет. Направили шпакловка на стените,
като поне на 90% в апартамента лично направил шпакловка на стените на
всички стаи. Частично едни стени били направени с изолация, а други само с
мрежа и шпакловка. В апартамента бил пуснат нов тръбопровод в банята, а
електроинсталацията в банята я преправял доста пъти по желание на
ответницата, защото същата не била на ясно какво точно иска. Твърди, че
направили и избата, като изкъртили старата замазка, стария под и направили
нова, положили вътрешна изолация на стените и тавА. и всичко това се
шпакловало, съответно направили и инсталацията вътре - електрическата и
ВиК. Избата остА.ла само на замазка. Твърди, че в апартамента вършили и
хамалските работи - постоянно цялата покъщнина я местили от една стая в
друга. За материалите ходили до магазина, откъдето ги вземали, карали ги и ги
разтоварвали, като ги качвали в апартамента, а С. си ги заплащала. Твърди, че
демонтирали четири врати, но незнае дали били монтирани нови такива.
Демонтирали следните врати - една голяма, която било между южната стая с
тераса и се явявала хол; входната от коридора; вратата на западната стая и
вратата на банята. Твърди, че всичките отпадъци ги извозвали и ги
изхвърляли на депо, като направили доста курсове за това. Само 7-8 курса до
депото направили за отпадъците, които излезли от пода на западната стая с
терасата, отделно винкели, стъкла, които свалили от терасата и от банята
замазката, която била изкъртена. Обобщава, че направили около 20кв.м.
замазка, но не знаел колко точно, защото не се занимавал с квадратури.
Направили в имота въздуховод с дупка за аспиратор, както и външна изолация
на апартамента. Твърди, че в апартамента се поставили в порядъка на около
петдесет контакта. Твърди, че за всичките тези ремонти, една част била
заплатена, но П. Ч. имал да взема от С. З. около пет хиляди и нещо лева за
електрическата инсталация и другите довършителни работи. Твърди, че
6
приключили ремонтните работи 2022г. Спомня си, че отишъл до магазина да
вземе една част за водопровода и колегата му звъннал, за да му каже, че са ги
изгонили. Проблемът дошъл от начина, по който се шпакловали и оцветили
стените, като имала възражение и по начина на изпълнение на
електроинсталацията. Твърди, че поне три месеца работели цялостно в този
апартамент, защото имало доста работа.
На въпроса – по какъв начин фирмата приема обект за работа,
свидетелят отговаря, че по принцип ходят до обекта, който се оглежда и се
уточнява какво се иска от тях. После се започва с направата на обекта, като те
се ангажират с цялото преместване, за да могат да работят. Твърди, че за
процесния апартамент не били направени и подписвани приемо-предавателни
протоколи. В случаят страните имали устна договорка, нямало договор за
работа. Твърди, че лично имали ключ за апартамента, който им го е оставил
комшията на ответницата – ключаря долу, който често идвал при тях. Твърди,
че работели всичко това, което ответницата искала без проект и документация.
Не нарушили нищо цялостно, не нарушили и не променили структура, но и по
чертеж не са работили.
Свидетелят И. Д. Б., който работи по трудов договор в ищцовото
дружество твърди, че познава С. З., на която направили ремонт на
апартамента й в гр. К., изразяващ се във вътрешни ремонти и външна
изолация. Твърди, че вътре в апартамента СМР-та се изразявали в къртене,
шпакловка, замазка. Къртили пода на една стая и банята, направили замазки
там, където се къртило, защото било много криво. Направили около 20
квадрата замазка. Твърди, че свалили тапетите на всичките стаи, които били
три или четири и на всички стени в стаите сложили гипсокартон. След това на
този гипсокартон се обработвали фугите, слагали мрежа и се правила
шпакловка. По тавА. на всичките помещения слагали гипсокартон и след това
го шпакловали, но не са нА.сяли цвят. Направили отвор за аспиратора. Твърди,
че демонтирали една или две врати, но не се ангажира с точния им брой. На
терасата демонтирали на старо остъкление и после дограмаджиите сложили
дограма. Твърди, че изхвърляли строителни отпадъци, които оставали след
работа, защото имало къртене и изхвърляне. Твърди, че направили цялостна
електроинсталация с монтаж на ново електрическо табло, но той лично
отговарял за шпакловки, къртене и мазилки. Известно му е, че ответницата не
7
е платила на П. Ч. за последните работени неща, защото ги изгонила, тъй като
не харесала шпакловката.
От заключението на вещото лице Р. М. по изготвената съдебно–
техническа експертиза се установява, че стойността на труда за процесиите
строително-монтажни дейности възлиза в общ размер на 7772.58 лв.,
подробно посочен в Таблица 1, както следва:
- лепене фибран 17.8 кв.м. по 6.00 лв. - 106.80 лв.;
- шпакловка с мрежа -17.8 кв.м. по 11.60 лв. - 206.48 лв.;
- шпакловка с мрежа -103 кв.м. по 11.60 лв. - 1194.80 лв.;
- таван гипсокартон - 67 кв.м. по 21.50 лв. - 1440.50 лв.;
- стени гипсокартон - 40 кв.м. по 20 лв. - 800.00 лв.;
- замазка 19 кв.м. по 11 лв. 209.00 лв.;
- отвор за аспиратор плюс монтаж (отвор + въздухопроводи) -1 бр. по
84.00 лв. - 84.00 лв.;
- 5 курса строителни отпадъци по 55 лв. - 275.00 лв.;
- демонтаж на врати 6 бр. по 22 лв. - 132.00 лв.;
- доставка и разтоварване на материали - 100.00 лв.,
- други доставки 5 бр. по 0.00 лв. - 0.00 лв.;
- къртене в баня плюс ВиК - 670.00 лв., в т.ч. къртене мивка - 55.00 лв.;
къртене замазка - 55.00 лв.; смяна на водопровод - 280.00 лв.; монтаж на мивка
- 100.00 лв.; монтаж на шкаф - 100.00 лв.; монтаж на смесител - 80.00 лв.;
- двустранно обръщане на сводове -14 л.м. по 27 лв. - 378.00 лв.;
- монтаж ел.табло 1 бр. - 100.00 лв.;
- опъване на ел.кабел 200 м. по 1.30 лв./м. - 260.00 лв.;
- къртене и замазване 70 л.м. по 5.50 лв./м - 385.00 лв.;
- допълнителна замазка 209.00 лв.;
- поставяне контакти 45 бр. по 13.00 лв. - 585.00 лв.;
- ключове 16 бр. по 13 лв. - 208.00 лв.;
- лампи 19 бр. по 13.00 лв. - 247.00 лв.;
8
- разпределителни кутии 14 бр. по 13 лв. - 182.00 лв.
Приетата експертиза е оспорена от ответната стрА. и по нейно искане
съдът е допуснал нова съдебно-техническа експертиза в лицето на вещото
лице Л. Б.. Приетото заключение по повторната експертиза установява
стойности на следните услуги за размерите посочени от ищеца, както следва:
- 5 курса строителни отпадъци – 330.00 лв. (или стойност по-висока от
първото заключение, даващо по това перо стойност от 275.00 лева);
- демонтаж на 6 броя врати - 119.70 лв. (или стойност по-висока от
първото заключение, даващо по това перо стойност от 132.00 лева);
- къртене в баня и ВиК – 700.00 лв. (или стойност по-висока от първото
заключение, даващо по това перо стойност от 670.00 лева);
- опъване на електрически кабели – 324.00 лв. (или стойност по-висока
от първото заключение, даващо по това перо стойност от 260.00 лева);
- къртене и замазване 70 л.м. - 380.80 лв. (или стойност по-ниска от
първото заключение, даващо по това перо стойност от 385.00 лева);
- допълнителна замазка за 19 кв.м -285.00 лв. (или стойност по-висока от
първото заключение, даващо по това перо стойност от 209.00 лева).
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи от правна стрА.:
Ищецът основава исковата си претенция на неформален договор,
сключен между него като изпълнител и ответника като възложител, по силата
на който било възникнало правоотношение по договор за изработка по
смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба, изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на възложителя, а
последната да заплати възнаграждение. Няма изискване в закона за писмена
форма на договора за изработка и същият може да се счита сключен и с
постигането на съгласие от страните.
Изпълнението на възложената работа и нейното предаване на
възложителя обуславят правото на ищеца да претендира съответното
договорено възнаграждение съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, която норма
предвижда, че поръчващият трябва да заплати възнаграждение на
9
изпълнителя за приетата работа.
Предвид оспорването от ответника на наличието на облигационни
отношения между страните по процесния договор за ремонт на апартамента,
собственост на ответницата, находящ се в гр. К., ул. ***, на ищеца е указано с
доклада по делото, че следва да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответника и реално извършване на възложената работа.
За установяване на наличието на облигационните правоотношения
между страните ищецът е поискал изискването на материалите по преписка №
8086/2022г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив, ТО – К. и разпит на
допуснатите му свидетели. Съдът приема, че от показанията на разпитаните
свидетели осигурени от ищцовата стрА., които пряко са участвали с работа в
ремонта на процесния апартамент подробно и категорично се установи
възникналото между страните облигационно правоотношение. Свидетелите
заявяват, че са участвали в СМР-ти и са очевидци на извършените в
апартамента ремонтни дейности. Посредством гласните доказателства се
установи се, че страните нямат подписан договор, а договорката е направена
на място, след оглед на апартамента и постигане на съгласие за стойността на
ремонта като труд, доколкото материалите са закупувани от ответницата (в
този смисъл са показанията на свидетеля А. Д.). От разпита на свидетелите се
установиха и конкретни уговорки между страните, участващи в настоящото
производство, а именно - ремонта се изразява в къртене, шпакловка, замазка,
направата на електрическата и ВиК инсталацията, демонтаж на врати,
извозване на строителни отпадъци и др. Съдът кредитира приетите гласните
доказателства, които като последователни и вътрешно безпротиворечиви.
Ответната стрА., при уважено доказателствено искане и допуснати й
гласни доказателства, не осигури свидетели и не обори по никакъв начин
данните, изнесени от свидетелите, осигурени от ищцовата стрА..
Приетите гласни доказателства напълно кореспондират и с материалите,
съдържащи се в приетата преписка № 8086/2022г. по описа на Районна
прокуратура - Пловдив, ТО – К., където ответницата пред надлежен орган на
власт признава, че е наела П. Ч. да извърши ремонт. Същата не отрича, че
дължи пари на Ч., но с него щяла да се издължи, когато приспадне
извършените от нея разходи. При тези данни, Прокуратура е отказала
образуването на досъдебно производство и прекратила преписката, доколкото
10
е стигнала до заключение, че е налице възникнало облигационно отношение
между страните, по силата на сключен устен договор за изработка по смисъла
на чл.258 от ЗЗД.
След преценка на данните по изготвената съдебно-техническа
експертиза, свидетелски показания и материалите по преписка № 8086/2022г.
по описа на РП - Пловдив, ТО – К. в своята съвкупност, посочените
доказателства водят до единствения извод, че ищецът, който носи
доказателствената тежест за това, е установил при условията на пълно и
главно доказване възникването на облигационното правоотношение по
сключен устен договор за изработка между страните, по смисъла на чл.258 от
ЗЗД за ремонт, който е извършен в апартамента на ответницата и по силата на
които договор, ищецът на свой риск е поел задължението да изработи ремонт
на жилището според възложената поръчка от ответницата, за което същата
следва да му заплати възнаграждение, което в случая не е заплатено в пълния
му размер.
По отношение на размера на исковата претенция, приетата по делото
съдебна експертиза, която не е оборена от ответната стрА., е остойностила
договорените дейности по пера, така, както ги претендира ищеца в исковата
молба, уточнени с допълнителни молби - вх. № 935/01.02.2023г. (л. 14 от
делото) и вх. № 1108/06.02.2023г. (л. 21 от делото) и изменени от ищеца по
размер, на основание чл. 214 от ГПК. Заключението на вещото лице Р. М. по
изготвената съдебно–техническа експертиза посочва, че стойността на труда
за процесиите строително-монтажни дейности възлиза в общ размер на
7772.58 лв. Повторната експертиза, изготвена от Л. Б. дава по-високи
стойности на оспорените конкретни дейности от първото заключение.
Претенцията на ищеца е в размера установен от заключението на вещото лице
Р. М., поради което съдът приема, че искът е доказан по основание и размер и
като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
съдебно-деловодни разноски в пълен размер, съобразно уважения иск, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Същите възлизат в общ размер на 862.40 лева,
от които - 312.40 лева за платена държавна такса, 150.00 лева за платено
възнаграждение за вещо лице и 400.00 лева за платено адвокатско
11
възнаграждение. Релевираното от ищеца възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, се явява
неоснователно, доколкото договореният хонорар е под минимума по Наредба
№ 1/09.07.2009г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 266, ал.1 във вр. чл.258 от ЗЗД, С. Н. З. от
гр. К., ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на П. М. Ч. от гр. Б., ул. *** с ЕГН **********, в
качеството му на Управител на „АДИСА 76“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. ***, сумата от 7772.58
лева, представляваща окончателно възнаграждение, дължимо по устен
договор за изработка за извършен от ищеца основен ремонт на апартамента,
собственост на ответницата, находящ се в гр. К., ул. ***, ведно със законната
лихва считано от подаване на исковата молба – 24.01.2023г. до пълното
изплащане на претендирА.та сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, С. Н. З. от гр. К., ул.
*** ДА ЗАПЛАТИ на П. М. Ч. от гр. Б., ул. *** с ЕГН **********, в
качеството му на Управител на „АДИСА 76“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. ***, сумата от 862.40 лева,
представляваща съдебно–деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от
връчването му, пред Пловдивски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________

12