Р Е Ш Е Н И Е
№260183/31.8.2020г.
гр.Варна,31.08.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII - ри състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Христина Христова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 20625 по описа на ВРС за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от ищеца
И.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адвокат от АК Варна –Ц.Б. ***, *срещу ответната Главна дирекция „*“ МВР иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т.
3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР с искане за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1 170
лева представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 156 часа за периода от 01.12.2017 г. до 30.11.2019
г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба –16.12.2019
г., до окончателното ѝ изплащане. /искане уточнено по размер в
допълнителна молба/.
Ищецът И.П. твърди в исковата си и уточнителна молба, че
е полагал
труд по служебно правоотношение възникнало с ответника на длъжност „водач ВСА“
в Първа Регионална служба П*, която била на подчинение към ГД * към МВР, като
има статута на държавен служител. Основното трудово възнаграждение на ищеца за
исковия период от 1.12.2016 г.до 30.11.2019 г. било в размер на 890 лева и ищецът
изпълнявал служебното си правоотношение на 24 работни смени. Сочи, че съгл. чл.
176 от ЗМВР брутното възнаграждение се състои от основно и допълнителни.
Поддържа се, че нормалната продължителност на работното време съобразно чл.
187, ал.1 от ЗМВР е 8 часа дневно и 40 седмично при 5-дневна работна седмица.
Твърди се, че съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните
служители се изчислявало в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24- часови смени – сумирано за тримесечен период, като съгласно чл. 5, т. 2
работа извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Съобразно чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР, сочи ищецът, че към основното месечно възнаграждение се
дължало допълнително за извънреден труд, като в този смисъл била и нормата на
чл. 67, ал.1 от ЗДСл, включително на чл. 67, ал.7 от ЗДСл. Изложени са още
твърдения в исковата молба, че в чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на РЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно
отчитане на работното време, т.е коефициент 1.143. Твърди се по същество от
ищеца, че в периода 1.12.2017 г.до 30.11.2019 г.,че ищецът е положил нощен труд
за следните тримесечия : за м.10.2017 г. 160 часа ; за тримесечие м. 1
-м.3.2018 г. общо 144 часа , за тримесечие м.4 - м. 6.2018 г. – 112 часа; за
тримесечие м.7- м.9.2018 г. общо 144 часа; за тримесечие м.10 –м.12.2018 г.
общо 128 часа; за тримесечие м.1- м.3.2019 г. общо 128 часа ; за тримесечие
м.04 –м.06.2019 г. общо 144 часа,за тримесечие м.07- м.09.2019 г.общо 152 часа;
за м. 10.2019 г. общо 48 часа и за м.11.2019 г. общо 48 часа,, който преизчислен към дневен води до
извънреден труд от 156 часа за целия
период от 1.12.2017г. до 30.11.2019 г., получен в резултат на преизчисляването
на положения нощен труд с коефициент 1,434
и образува исковата сума от 1 170 лева.
Исковата сума, твърди
ищецът,че му се дължи от ответника и не му била изплатена. Твърди, че за
процесния период действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на
вътрешните работи уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното
време, неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно
време, режима на дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Доколкото с така приетата Наредба въпросът с преобразуването
на часовете положен нощен труд в дневни, според ищеца, останал неуреден,
приложение следвало да намерят общите законови разпоредби на трудовото
законодателство, в частност Наредбата за структурата и организацията на РЗ. По
изложените съображения ищецът желае ВРС да уважи иска ведно с присъждане на
сторените разноски.
С Разпореждане №
56 113/17.12.2019 г. съдът е разпоредил връчване на преписа от искова
молба на ответника. Преди да бъде върнато съобщението по чл. 131 ГПК по делото
е била депозирана писмена молба с вх.№
541/6.1.2020 г. с която ищецът желае ВРС да приеме, че прави изменение на иска
който следва да се счита предявен за сумата от 1170 лева вместо първоначално посочената искова сума от 1 750,35 лева. По така
депозираната молба ВРС е постановил Определение № 389/8.1.2020 г. като е разпоредил връчване на преписа от молбата
и указал на ответника, че ако не изрази становище в срока по чл.131 ГПК или най
–късно 1 седмица след получаване на преписа, съдът ще допусне изменение на
иска.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Главна
дирекция „*“ – МВР, представлявана
от главен комисар Н. Н.– Директор, чрез процесуален представител ст.юрисконсулт С. П., със съдебен адрес:*** е депозирал писмен
отговор на исковата молба. Ответникът
намира предявения иск за допустим, посъден на РС Варна.По същество в
отговора на искова молба ответникът не
оспорва че процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ГД * МВР
и заемал младши изпълнителска длъжност -
водач на специален автомобил Първа стенен ,пожарникар.
Ответникът оспорва искове и по основание и по размер,
като ги намира за неоснователни и недоказани по следните съображения:
Относно претенцията за трансформиране на нощния труд в
дневен чрез умножаване с коефициент и заплащане на допълнително възнаграждение
за нощен труд като извънреден такъв за процесния период 1.12.2016 - 30.11.2019
г., ответникът сочи, че ищецът претендирал допълнително възнаграждение за
извънреден труд, положен от него в периода 1.12.16 – 30.11.19 г. в размер на
233,38 часа, които часове ищецът получил в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143 ведно със законната лихва върху
главницата, като сочел часова ставка за всечи извънреден час 7,50 лева на час,
но с исковата молба не представял доказателства за твърдения размер на
претенцията. Изрично ищецът подчертавал, че не претендира допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. на час, както и
възнаграждение за извънреден труд като разлика между отработените часове за
оедин отчетен период и нормата часове за този период а търсел възнаграждение за
„своеобразен извънреден труд“, какъвто представлявал положеният от него нощен
труд по силата на общите норми, приложими според ищеца към държавните служители
по ЗМВР и същият следвало да се преобразува в дневен с коефициента по чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Ответникът подробно и
хронологично в отговора на искова молба се спира на фактическите твърдения на
ищеца за полаган труд в исковия период, характера на служебното правоотношение,
действалата в периода нормативна база. Извода, който прави по същество
ответникът е че няма основание да се прилага общата разпоредба за структурата и
организацията на работната заплата а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и
ал. 3 ЗМВР и издадената Наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната
продължителност на дневното работно време, сочи ответникът, 0а държавните
служители в МВР че е 8 часа като се позовава на чл. 187, ал. 1 ЗМВР а положения
труд през нощта 8 часа за всеки 24 часов период. Следователно съотношението на
нормалната дневна продължителност на работното време /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/ към
нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР чл. 187, ал. 3 ЗМВР, обобщава
ответникът, че е 8 часа или 8/8 = коефициент 1, а не както е по КТ 8/7 =1,143.
За държавните служители, чиито служебни правоотношения били уредени в
ЗМВР,твърди ответника, когато положеният нощен труд бил в рамките на 8 часова
продължителност, този труд не се трансформирал в дневен ,а се заплащал по
смисъла на Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.издадена от Министъра на
вътрешните работи, обн. В ДВ,бр.89 от 8.12.2017 год. с която Заповед се
отменяла Заповед № 8121 з – 791/28.10.2014 г.
При така изложеното в
отговора на искова молба, ответникът счита, че твърденията на ищеца за
приложимост на НСОРЗ към предмета на спора бил несъстоятелни и искът
неоснователен.
По отношение на
искането на ищеца за заплащане на нощния труд като извънреден ответникът
намира,че ищецът не прави разграничение между извънреден и нощен труд и не
отчитал факта,че допълнителните възнаграждения за двата вида труд се заплащали
по различен ред и размерът им бил регламентиран в различни нормативни актове.
Спирайки се на разграничението между извънреден и нощен труд и приложимата
нормативна база ответникът твърди, че положения от ищеца през процесния период
нощен труд бил правилно отчетен, полагащото му с допълнително възнаграждение
било правилно определено и заплатено, което се доказвало и от приложените към
отговора на искова молба платежни бележки за възнаграждение на ищеца.
На следващо място по
отношение на претенцията за лихви становището на ответника е че предвид
неоснователността на главната претенция неоснователно е и искането за
присъждане на законна лихва, поради което и тази претенция се явявала
неоснователна.
В раздел втори от
отговора на искова молба ответникът изразява становище по доказателствените
искания на ищеца, считайки че ССчЕ не е необходима а в условията на
евентуалност на въпрос 5 в.л. да посочи размера на основното месечно
възнаграждение на ищеца като се съобрази чл. 177, ал. 1 ЗМВР. По изложените
съображения ответникът моли за отхвърляне на иска, претендирайки разноски.
В открито съдебно заседание
от 31.07.2020 г.,съдът след запознаване с молби на ищцовата страна по
реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК с вх.рег.№№ 34357/05.06.2020 г. и
39691/23.06.2020 г., изслушване на съдебно-счетоводната експертиза и
приобщаване на същата, е приел че са налице предпоставките за допускане на
изменение на предявения иск.С оглед горното и е допуснато ИЗМЕНЕНИЕ на предявения от ищеца И.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, против ответната страна Главна дирекция „*“ – МВР, с адрес: *, иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5,
т. 2 от ЗМВР, който следва да се счита предявен за изменения размер от 1141, 28 лв. (хиляда сто четиридесет
и един лева и двадесет и осем стотинки) главница вместо 1170,00
лв. – първоначално заявен, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 166 часа, за периода от 01.12.2017
г. до 30.11.2019 г., получен в резултат от преизчисление на положения нощен
труд с коефициент 1.143, формирана по периоди, както следва:за периода октомври
- декември 2017 г. - 54,94 лв.;за периода януари - март 2018 г. - 105,25
лв.;за периода април – юни 2018 г. - 116,96 лв.;за периода юли -
септември 2018 г. - 116,96 лв.;за периода октомври - декември 2018 г. - 168,13
лв.;за периода януари - март 2019 г. - 160,84 лв.; за периода април
- юни 2019 г. - 136,72 лв.;за периода юли - септември 2019 г. - 176,93
лв., за периода октомври – ноември
2019 г. – 104,55 лв.,ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -16.12.2019
г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.
С нарочно протоколно определение постановено в същото
открито заседание съдът е прекратил производството по делото в частта по предявения иск за разликата над сумата от 1141,28 лв. до първоначално
предявения размер от 1170,00 лв.,
поради частичен отказ, на основание чл.
233 от ГПК и е осъдил И.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „*“ – МВР, с адрес: *, сумата от 100,00 лв. (сто
лева), за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8 от ГПК.
В посоченото о.с.з. от 31.07.2020 г. ищецът представляван
от адв.Б. желае съдът да постанови Решение, с което да
уважи исковата претенция в размера така, както е направено изменението на иска
в съдебно заседание,като моли за присъждане на сторените съдебно деловодни
разноски .
В о.с.з. от 31.07.2020
г.представител на ответната страна не се явява.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, в съвкупност и поотделно, по вътрешно убеждение, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С проекта за доклад
по делото, обявен за окончателен, съдът е обявил на страните , че е БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ,
че в периода от 1.12.2017 г. – 30.11.2019 г.страните са били в служебно
правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „водач на специален
автомобил I степен“ в Първа РС * Варна,при към Главна дирекция „*” към МВР, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.Т.е. липсва спор относно наличието на служебно правоотношение между
ищеца и ответника.
Спорът, както може да бъде установено дори и само от
прочита на исковата молба и на отговора на искова молба, има правен характер и
се свежда до въпроса: Полагал ли е исковия период от време ищецът И.П. труд, който следва да му заплатен от
ответника ?
Отговорът на този въпрос следва да бъде даден на база
събраните писмени доказателства по делото,анализ на заключението по допуснатата
/ необходима според съда / ССчЕ и в съответствие с приложимите за исковия
период материални правни норми.
С отговора на искова молба, от ответната страна са
представени и по делото са приобщени по надлежния ред относимите писмени доказателства: заверени копия на писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на
МТСП относно: Увеличеното заплащане на нощния труд при сумирано изчисляване
на работното време се извършва ежемесечно – вярно с текста от
правно-информационна система „Сиела”, 06.02.2020 г.; Заповед №8121з-791
от 28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи; кадрова справка за заемани длъжности в
периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г.;
платежни бележки за възнаграждението
на И.П. за месеците от м. декември 2016 г. до м. ноември 2019 г. вкл. – 36
листа; графици за
работни смени на И.П. за периода от м. декември 2016 г. до м. ноември 2019 г.
вкл. – 72 листа; протоколи за отчитане
на положения от И.П. извънреден труд и нощен труд за периода от 01.12.2016
г. до 31.12.2019 г. – 147 листа.
Така цитираните писмени доказателства,неоспорени от
страните доказват не само наличието на служебно правоотношение между ищеца и
ответника за исковия период, но и работата на ищеца на смени и заплащане на
възнаграждение от страна на ответника.
Писмените доказателства следва да бъдат анализирани в
съвкупност допуснатото и приобщено по делото заключение на вещото лице Д.П. от дата 21.05.2020 год. по съдебно - счетоводната експертиза.Заключението на вещото лице Д.П. е
приобщено по делото на листи от 294-ти и до 299–ти.ВРС възприема
заключението на в.л.Д.П. като компетентно и обективно дадено.От констативно – съобразителната част на
ССчЕ на в.л.П. се изяснява,че на база писмения доказателствен материал по
делото /изброен по-горе / и вписаното в СПРАВКИ 1, 2 и 3, че вещото лице е
достигнало и извело следните заключения :Вещото лице – експерт счетоводител
Д.П. заключава, че ищецът има отработени нощни смени 12/24 часови,съобразно действително отработени дни в
месеца 215 броя,Справка1,колона 2.
За периода от 1.12.2016 г.до 30.11.2019г., общо
отработените часове нощен труд ,пресмята и заключава вещото лице ,че са 1760
часа , от които са били заплатени на ищеца 440,00 лева.Преизчислен положения от
ищеца нощен труд в дневен с коефициент 1,143, сочи вещото лице, че се равнява
на 2011 часа , като разликата след
преизчислението с коефициент 1,143 е 251 часа дневен извънреден труд .
Видно от л. 299-ти /т.6 на заключението на ССчЕ/ за периода от 1.12.2016 – 30.11.2019 г. за положените 251 часа извънреден труд ответникът дължи на ищеца сумата от
1 659,34 лева .
Претенцията на ищеца в
изменения й размер е за 1141, 28 лв. (хиляда сто четиридесет и един лева и двадесет и осем
стотинки) главница
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 166 часа, за
периода от 01.12.2017 г. до
30.11.2019 г., получен в резултат от преизчисление на положения
нощен труд с коефициент 1.143.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
Безспорно е между страните, а и от
събраните доказателства се потвърждава, че ищецът е бил назначен на работа в * и като такъв е имал статута на държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1,
т. 1 ЗМВР.В този смисъл от приложената на лист 26-ти от делото кадрова
справка, издадена от отвеника, се установява, че ищецът мл.инспектор И.В.П.
за периода от 1.12.2016 г. – 30.11.2019 г. е заемал младши изпълнителска
длъжност – водач на специален автомобил Първа степен , той и пожарникар в група
„ Пожарогасителна и спасителна дейност „ към ПЪРВА РС * Варна към РД * Варна
към ГД * МВР и към момента на изготвяне на кадровата справка – 4.2.2020 г.
продължавал да заема същата длъжност.
При тези обективни факти по делото,
съдът счита, че приложимият закон, уреждащ
този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл –
арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния
период, ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор
между страните.Горният извод се налага и от приложените по делото писмени
доказателства, заключението по ССчЕ, което съдът намира за обективно и пълно и
безпристрастно.Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано
за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
Спор между страните няма, че за исковия период от време е
имало промяна в нормативната база относно заплащането на възнаграждението на
държавните служители, които не са имали статут на ЛРТП, а тази промяна именно е
довела до образуването на воденето на множество искови производства в цялата
страна. На съда е и служебно известно, че за процесния вид правоотношения от
02.08.2016г. действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Текста на чл. 3, ал. 3 от Наредбата гласи,
че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.В Наредба № 8121з-776/29.07.2016г, приложима към процесния
период липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Доколкото в последната Наредба а в и предходните / е посочено, че отново се
касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В
противен случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се
регулират от КТ. По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът,
за исковия период от време е полагал
нощен труд, който не му е заплатен от ответника .Този извод се налага от
прочита на заключението на вещото лице Д.П. по ССчЕ , като се установява ,че
исковата сума от точно 1141, 28 лв. (хиляда сто четиридесет и един лева и двадесет и осем
стотинки) е дължимата се на ищеца от ответника главница представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 166 часа, за периода от 01.12.2017 г. до 30.11.2019 г.,
получен в резултат от преизчисление на положения нощен труд с коефициент 1.143.Размерът
на това парично вземане се установява след сумиране на часовете положен
извънреден труд за исковия период, така както е заявен първоначално от
ищеца,поради което и не е необходимо да бъдат преповтаряни изводите на в.л.П. .
При така установеното по делото съдът намира , че
исковата претенция на ищеца е напълно доказана и по основание и размер, поради
което следва да бъде уважена съобразно допуснатото изменение на иска . С оглед акцесорния
характер на искането намиращо правното си основание в разпоредбата на чл.86, ал.
1 ЗЗД съдът присъжда и законната лихва върху сумата от 1141,28 лв.считано от датата на подаване на исковата молла в съда -
16.12.2019 г.и до окончателното изплащане на вземането .
С оглед изхода на спора съдът следва да определи
дължимите се разноски и такси .
По отношение на частта в която производството по делото е
прекратено ВРС е възложил вече в тежест на ищеца дължими разноски съгласно
нормата на чл. 78, ал.4 ГПК ,поради което следва да бъдат определен размера на
дължимите се в полза на ищеца и в тежест на ответника разноски.
Видно от л.291 -ви ищецът,чрез адв.Цв.Б., е представил
Списък по чл. 80 ГПК в който претендира един разход – сумата от 400,00 лева за
адвокатско възнаграждение. На л.292–ри по делото е приложен договор за правна
защита от 220.5.2020 г. а на л.293 –ти пълномощно към адв.Зл.Иванова Ненова
.Цитирания договор от 20-ти май 2020 г. договор има характер на разписка и
отразява плащане в брой на адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (двеста и двадесет лева ) без
ДДС. Този единствен разход като доказан и по
основание и по размер следва да се присъди на ищеца с оглед изхода на спора.
На последно място при този характер на спора,
приложимостта на нормата на чл. 83 ГПК и на чл. 78, ал. 6 ГПК съдът следва да
възложи в тежест на ответната страна дължимата се държавна такса.
При материален интерес от 1141,28 лв. държавната такса е равна на 4,00 % от цената на иска но не по-малко от 50,00 лева.Таксата, която
следва да бъде възложена в тежест на ответника възлиза на точно 45,66 лева (четиридесет и пет лева и
шестдесет стотинки).На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати в полза на ВРС сумата от 45,66 лева - представляваща
дължимата държавна такса за производството
и 150,00 лева (сто и петдесет лева ) - възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответната Главна дирекция „*“ МВР с административен
адрес * ДА ЗАПЛАТИ на ищеца И.В.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, СУМАТА от 1141, 28 лв.
(хиляда сто четиридесет и един лева и двадесет и осем стотинки) представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 166 часа, за периода от 01.12.2017 г. до 30.11.2019 г., получен
в резултат от преизчисление на положения нощен труд с коефициент 1.143,
формирана по периоди, както следва:за периода октомври - декември 2017 г. - 54,94 лв.;за периода януари - март
2018 г. - 105,25 лв.;за периода
април – юни 2018 г. - 116,96 лв.;за
периода юли - септември 2018 г. - 116,96
лв.;за периода октомври - декември 2018 г. - 168,13 лв.;за периода януари - март 2019 г. - 160,84 лв.; за периода април - юни
2019 г. - 136,72 лв.;за периода
юли - септември 2019 г. - 176,93 лв.,
за периода октомври – ноември 2019 г. – 104,55 лв.,ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,на основание чл. 178, ал.1, т. 3 ,вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответната Главна дирекция „*“ МВР с административен
адрес * ДА ЗАПЛАТИ на ищеца И.В.П., ЕГН **********, с
адрес: *** СУМАТА от 400,00 лева (четиристотин лева ) - представляваща направените в
производството от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, пред
настоящата инстанция, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „*“ МВР
с административен адрес *ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Варна СУМАТА от 45,66 лева (четиридесет
и пет лева и шестдесет стотинки) - представляваща
дължимата държавна такса за
производството и СУМАТА от 150,00 лева (сто и петдесет лева )- възнаграждение за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа на Решението .
ПРЕПИСЪТ
от Решението да се връчи на страните
чрез процесуалните йм представители .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: