Решение по дело №456/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63а, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на М. К. А. от [населено място], общ. С., подадена чрез адв. Д. О. АК - Сливен, срещу Решение № 142 от 28.05.2025 г., постановено по АНД № 185 по описа за 2025 г. на Районен съд – Сливен, с което на касационния жалбоподател е наложено наказание "безвъзмезден труд в полза на обществото“ – 40 /четиридесет/ часа за срок от една година, на основание чл. 266, ал. 3 от Закона за горите, за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от същия закон, при условията на повторност, като на основание чл.81а ал.1 от ЗАНН е постановено наказанието да се изпълни от пробационната служба по настоящ адрес на нарушителя и М. А. е осъден да заплати в полза на РДГ Сливен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие на материалния закон. Твърди, че съдът не се е произнесъл по доводите, изложени в жалбата, като не е обсъдил и съобразил събраните по делото доказателства. Сочи, че АУАН е съставен при липса на компетентност. Моли съда да отмени решението на районния съд като неправилно, като върне делото за ново разглеждане от друг състав, който да обсъди всички възражения на нарушителя. Претендира съдебни разноски.

В с.з. касационният жалбоподател не се явява. В писмено становище от пълномощник – адв. Д. О. АК Сливен поддържа жалбата на основанията, посочени в нея. Моли съда да отмени решението на районния съд като неправилно, тъй като не било безспорно установено мястото на нарушението, видът на нарушението, от кой участък са дървата, колко са дебели, с какви инструменти са рязани и кой е компетентния горски надзирател, който да състави АУАН. Иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, който да обсъди всички възражения на нарушителя, алтернативно да бъде отменено изцяло решението на РС Сливен. Претендира съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Регионална дирекция по горите – Сливен, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт А. Д., оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да остави в сила решението на районния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Сливен дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.

Административен съд Сливен, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

От фактическа страна районният съд е приел, че на 29.01.2025 г., на черния път между [населено място] и т. кория, в землището на [населено място], Община Сливен касационният жалбоподател транспортирал с велосипед 0.30 куб. м. пространствени дърва за огрев от дървесен вид – бряст, като дървесината не била придружена с превозен билет. За това нарушение против касационният жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия ЮИДП-22 № 001143/29.01.2025 г. за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона по горите. На датата на съставянето му актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля, предявен и връчен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието отразил, че няма възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. След съставянето на АУАН, Директорът на РДГ – Сливен, на основание чл. 58а от ЗАНН го изпратил на РС Сливен за налагане на нарушителя на административно наказание по чл. 266, ал. 3 от ЗГ. С преписката било изпратено и влязло в сила НП № **********/10.05.2024 г., издадено от Директора на РДГ-Сливен за извършено административно нарушение от същия вид - нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, с което на основание чл. 266, ал. 1, предл. 4 от ЗГ на касационният жалбоподател е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лв. От приложеното известие за доставяне се установява, че НП е получено на 21.05.2024 г. Видно от направеното отбелязване, НП е влязло в законна сила на 05.06.2024 г.

При така установените фактически обстоятелства районният съд, след като кредитирал изцяло събраните писмени и гласни доказателства, приел от правна страна, че в АУАН административният орган правилно е квалифицирал деянието като нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона по горите. Приел е също, че последното нарушение е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на наказателно постановление, с което е санкциониран за предходно нарушение, поради което извършеното на 29.01.2025г. нарушение се явява в условията на повторност. Съдът обосновано и правилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗГ, която предвижда наказанието глоба от 1000 до 10 000 лв. или безвъзмезден труд в полза на обществото, поради което формирал законосъобразен извод, че предложението на АНО да бъде наложено наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“, е допустимо и основателно. На тези правни основания районният съд постановил решението си, с което на А. било наложено наказание "безвъзмезден труд в полза на обществото – 40 часа годишно за период от една година, което е минимума, предвиден в чл.16а ал.2 от ЗАНН.

Решението на районен съд Сливен е валидно, допустимо и правилно.

Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след като е събрал относимите писмени и гласни доказателства. Взел е решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Противно на доводите в касационната жалба, съдът е изложил непротиворечиви, подробни и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание. Наказаното лице е упражнило в пълен обем правото си на защита, като не е оборило по никакъв начин констатациите в АУАН. В случая процесуални нарушения, посочени в чл. 348, ал. 3 от НПК, не са допуснати от районния съд. Съдът не споделя твърдението на касационния жалбоподател, че са допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане на делото. Всички доказателства, събрани в хода на производството са обсъдени в тяхната съвкупност. В проведеното съдебно заседание са уважени заявените от страните доказателствени искания. Изложени са мотиви по всички наведени от пълномощника на жалбоподателя доводи.

Решението съответства на материалния закон. Нарушението, неговият автор и вината му са безспорно установени. АУАН, подписан без възражения от нарушителя, е съставен от компетентно длъжностно лице – служител на ДГС Сливен, за което са представени надлежни доказателства, Съгласно чл. 37, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от служителите в ДГС, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование. В процесния казус е установено, към 29.01.2025 година актосъставителят е заемал длъжността "Горски надзирател“ в РДГ – Сливен и притежава лесовъдско образование. Деянието е извършено в зоната на отговорност на РДГ – Сливен, тъй като тя осъществява контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности, касаещи горската територия на Област Сливен, община Сливен, землище [населено място]. По делото от касационния жалбоподател не са ангажирани доказателства, които да опровергаят установената фактическа обстановка. Правилно районният съд е приел, че извършеното на 29.01.2025 г. от касационния жалбоподател нарушение е такова по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, доколкото е установено, че същият транспортира с велосипед дърва за огрев без превозен билет и то в условията на повторност. Съгласно § 1, ал. 2 от ДР на ЗАНН предвиденото наказание за повторно нарушение от физическо лице се налага, когато нарушението от физическото лице е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 6 от ДР на ЗАНН нарушение от същия вид от физическо лице е това нарушение, което осъществява признаците на същия основен състав на административното нарушение, независимо дали осъществява признаците на квалифициран или привилегирован състав. В случая е влязло в сила на 05.06.2024 г. НП, с което на А. е наложено наказание „глоба“ на основание чл. 266, ал. 1, предл. 4 от ЗГ за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от същия закон. Процесното нарушение, което е от същия вид като предходното / извършено на 04.02.2024г./ е извършено шест месеца, след влизане в сила на наказателното постановление – 29.01.2025 г. В разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ЗГ е предвидено наказание за повторност и липсва разпоредба, която да я изключва. Наложеното наказание "безвъзмезден труд в полза на обществото" е едно от алтернативно предвидените наказания в разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ЗГ, поради което решението на районния съд, с което е наложено този вид наказание съответства на материалния закон.

Наложеното от районния съд наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК, съгласно който едно наказание е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс. Касационната инстанция намира, че видът на наложеното наказание и неговия размер, който е в минимума, определен в чл. 16а, ал. 2 от ЗАНН, съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Не са налице смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства и то отговаря на целите, посочени в чл. 12 от ЗАНН, доколкото е очевидно, че глобата, като вид наказание, не е постигнало целта да превъзпита нарушителя да спазва установения правов ред.

По изложените мотиви настоящият състав счита, че не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед своевременното му заявяване, искането на представителя на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, касаторът следва да заплати на ответника – РДГ Сливен сумата от 80,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 63а от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение 142/28.05.2025г., постановено по АНД № 185 по описа за 2025 г. на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА М. К. А. от [населено място], общ.С., [улица], [ЕГН] да заплати на Регионална дирекция по горите Сливен сумата от 80,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.